- Дата и час: 01 Дек 2024, 00:21 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Търся теми за държавния изпит по публичноправни науки
|
|
4 мнения
• Страница 1 от 1
Търся теми за държавния изпит по публичноправни науки
Ако някой,има теми или лекции които биха ми свършили работа за изпита по публичноправни науки,моля да ми ги прати на еmail svilen_petrov5412@dir.bg .Предварително благодаря на всички отзовали се.
- kaizersoze5412
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 07 Мар 2008, 14:24
47ми въпрос!!!
За да се осъществява финансова дейност,са необходими освен нормативни актове и индивидуални финансови актове.Значението на индивидуалните финансови актове за ФП е като това на сделките за ГП и ТП.Те са финансови,защото уреждат финансова материя,но по своята същност са индивидуални административни актове и трябва да отговарят на изискванията затях.За законосъобразност на индивидуалните финансови актове,се прилага 146 АПК.Теринът индивидуален финансов акт е родов.Финансовото законодателство не го употребява,а се срещат конкретни наименования –заповеди,разпореждане,нареждане,решение.
Спецификата на финансовата материя дава отражение и върху индивидуалните финансови актове.На първо място те са юридически актове ,израз на волеизявление на държавен орган.(заповед за плaщане)
Съотношение между фин. И админ. актове. 1./// За разлика от ИАА,ИФА не може да се издаде от обществени организации,затова те се издават само от държавни органи,защото финансова дейност се изпълнява само от тях.
2.///Тези актове винаги са в писмена форма за разлика от ИАА(могат устно,или с конклуденни действия).Формата е от знаяние за доказване на юридическите факти и за валидността.Често сеустановчват образци а съответната орма на акта.Липсаа на някой рквизит се преценя за всеки конкретен случай с оглед валидността на акта.
За устна форма като изключение може да се говори само при отказ да се издаде индивидуален финансов акт.т.е. държ-ят орган не издава ИФА но не го прави изрично.в този случай мълчаливият отказ се приравнява на валиден акт
3.///ИФА е властнически акт,който представлява едносранно издаден акт без съгласуване на волите между автор и адресат.
4.///Понякога ИФА се издава по повод на молба,но тя само сезира държавният орган да осъществи правомощието си.
5.///Във ФП често се подават декларации коеот е израз на задължението на лицето,неизпълнението на което е съпроводено със санкции. В декларациите се сочат факти,неизгодни за лицата и от юридическа гледна точка представлява извънсъдебно признание за сочените в нея факти.Д орган не е обвързан с данните в декларацията и може с допустими средства да доказва,че фактите са различни то действителните.
6.///За разлика от ИАА,ИФА се издават само и предимно с малки изключения в приложение на закона.За да се издаде ИФА той трябва да е предвиден в закона.Държавният орган не само има прево,но е длъжен да издаде акта.при това в условията на обвързана компетенност.ИФА подлежи на обжалване.
7./// Индивидуалният ФА не поражда права и задължения в същинските финансови отношение.Те възникват ex lеge, а актът ги прави ликвидни и изискуеми.Доолкото ИФА е властнически,изпълнението му е скрепено с държавна принуда,която се изразява в санкции и принудителни мерки.
8.///Особености има и по отношение на обжалването на ИФА. Принципно жалбата спира приложението в АП.В ДП жалбата срещу акта не спира изпълнението .В А актът подлежи на обжалване по адм и съдебен ред.В Фин право са предвидени различни режими.Някои актове не подлежат на обжалване по съдебен ред –на БНБ,На комисия за фин. Контрол;за други е предвидена като контролна фаза(данъчни,митнически)
Видове актове-1/утежняващи и благоприятстващи;2/декларативни и конститутивни;3/които възлагат задължения задължително изпълними само от лицето,или изпълними от всеки.За разлика от ГП в А и ФП не е установен разграничителен критерии за това кой порок до какъв резултат води,затова всеки може да доведе до нищожност и унищожаемост в зависимост от степента на порока
Има финансов автоматизъм-свързва се с декларативния хаактер на ИФА и се изразява в това,че в редица законоустановени случаи ИФА не се издава ,но остава потенциалната възмовност в последствие такъв акт да бъде издаден(удържане и облагане на ДОД на тр.възнагражение.данъкът се плаща от касиерите едновременн с теглене на парите от банките.Ако е неправилно изчислен,във фазата на контрола ще се издаде акта със законосъобразния размер на данъка.
Няма единно производство,по което да се издават всички,или поне преобладаващите фин актове.Има редица производства по изздаване на различните фин.актове.Те носят най-различни наименования-данъчен облагателен;ревизионен;констативни,решения и др.Издаването на дан.актове са най-голем. По размер..По съд ред може да се обжалва само ако изрично е предвидено това.Във фин.производство важат правилата за сроковете,броенето и прекъсван.им.
48-ми въпрос
Във ФП и норм. Актове както и в теорията вместо за субективни финансови права се говори за финансови вземания,коеот е равнозначно на финансови права от гл.точка на неговия кредитор.
Фин.вземания-тук се включват всички субективни Фправа с фин.правн произход,независимо от носителя на правото(ДФВ-на пенсия,стипендия,помощи);ДВ-всички държ.взмания от всякакъв произход)Достатъчно е да е уредено с властническия метод.Държавно финансово вземане-акцентира се и върху носителя на това вземане-данъци;такси;мита.
Държ.вземане-включват се освен вземания с финансов произход и такива с нефинансов-глоби,конфискации,вземания с гр.пр.прозход.
В чл.162/1 ДОПК се говори,че държавни и общински вземания са публични и частни,като изброяа вземания с финансов,санкционен произход,като всички останали се обявяват за частни държ.вземания. Чл. 162. (1)ДОПК Държавните и общинските вземания са публични и частни.
(2) Публични са държавните и общинските вземания:
1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините;
7. по влезли в сила наказателни постановления;
8. лихвите за вземанията по т. 1 - 6.
От гледна точка на държавата най-важни са тези от финансов произход-данъци,такси,мита-въз основа на тях са приходите за бюджета и те постъпват регулярно.от санкционен призход глоби,конфискации-имат двуяка функция-постигане на целите на наказанието и приход в бюджета ,но не подлежат на планиране
От ГР.ПР. произход са от правоотношения,в които държавата участва като равнопоставен субект.Могат да са с договорен характер(наем на държ.иущество),или на деликтно основание,
За различните видове държ.взеания има и различни начини за определяне на размера им.При тези от санкционен характер се следва процедурата поп ЗАНН или НК;за тези о гр.пр. произход размерът зависи от уговореното или от вредата.
При държ.финансови вземания,различаваме такива,чиито размер е определен в абсолютна стойост-такси.Вторият начин е чрез променливи, подвижни размери на вземанията-2 критерия-(1 облагаема основа/стойност на ЮФ пораждащ задължения и 2.ставка,определена в закона).Според тях различаваме 2 системи-пропорционална и прогресивна.При пропорционалната ставката процент или промил е постоянна величина и размерът на вземането зависи от облагаемата основа-данъци;повечето мита.При прогресивната заедно с нарастване на основата нараства и ставката.Като можем да разграничим обикновена и етажна прогресия-данък общ доход;данък върху наследствата.
Производство по определяне на размера-някъде липсва,при други има финансов автоматизъм;при трети съществува процедура с общи етапи-1.подаване на декларация с облагаемата основа 2.Издаване на индивидуален финансов акт,за да стане вземането ликвидно и изискуемо 3.оспорването му 4.изпълнение.
49ТИ ВЪПРОС
Когато говорим за прекратяване на фин правоотнощения-свързва се с погасяване на задълженията.Има различни способи за това-1.изпълнение най-често.То е в 2 разновидности-доброволно и принудително.Няма разлика от гл.точка на резултата-различен е пътя.При доброволното по волята на длъжника а при принудителното по волята на кредтира и с държавна принуда. .2:прихващане 3.погасителна давност 4.опрощааване 5.фин амнистия.
В съответния бюджет има постъпления и държавата е удовлетворена-задължението е погасено(главница;лихва и разноски)
За да има изпълнение,Трябва да има финансово задължение,то да е ликвидно и изискуемо,да е определено основанието,размера,то да е безспорно(да са изчерпани правните възможности да се оспорва )да има сила на присъдено нещо.Има и условия,най-важни от които са сроковете.При финансови задължения няма безсрочни задължения(бесрочен дълг няма)Сроковете могат да са кратки и продължителни,като има зависимост-когато дължи държавата сроковете са кратки и преклузивни,а когато на държавата се дължи-дълги и давностни(печалби от ТОТО 45 дни)Със сроковете са свързани благоприятните и неблагоприятни последици за дееца.БЛАГОПРИЯТНИ-когато се плаща данък предплатен в първия срок-отстъпка.Неблагоприятни-негативи,увеличен размер на дъжимото-лихва,наказание под формата на глоба-институт на адм.право да принуди дееца да изпълни законовия ред –санкция.;вторичен елемент на глобата е фискалният елемент на приход
Принудителни админ.мерки-разл видове.независимо от мярката те са изключително ефикасни и значително по-ефективни
Принудително изпълнение-свързано е с разходи,които следва да се поемат от длъжника към когото е насочено.взискателят избира начинът на удовлетворение и изпълнението не е по волята на длъжника
. Във връзка с изпълнението са и гаранциите за публ. Вземания в широк и тесен смисъл.В широк-всички видове гаранции предвидени въобще в закоодателството-финансов автоматизъм ;гр.пр.гаранции солидарността
В тесен смисъл гаранциите на държавата като взискател-най вече мястото,което тя заема при изпълнението.Когато не води производство е винаги присъединил се взискател –когато едно лице насочи изпълнение срещу друго,съдия изпъллнителят е длъжен служебно да провери дали държавата има претенции срещу длъжника и ако има насочва и държавата към изпълнението.Когато държавата води изпълнение има абсол. забрана др.кредитори да се включват в него.Като изключение,са допустими само ако вземанията на др. кредитори са обезпечени с залог,или ипотека.
Отсрочване и разсрочване-уредено в ДОПК(ЧЛ183..)чрез тях се иска при настъпили неблагоприятни въздействия върху длъжника да поиска отсрочв. Или разср. На изпълнението-само по указан от държавата ред.Отсрочването е свързано с отлагане за един по-късен период-нов падеж,а разсрочването е свързано с разчленяване на задължението на части във времето
На първо място териториалният директор може да отсрочи или разсрочи до размер на 100хил лв и при условие ,че това се иска до една година от датата на издаване на решението.Втори може да разреши изпълнителния директор на Националната агенция за приходите - за задължения за данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски общо в размер от 100 001 до 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за срок до две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт; 3. министъра на финансите - за задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за повече от две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт
това се разрешаваОтсрочването или разсрочването се допуска при наличието на следните условия:
1. задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането и текущите парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период от три месеца от същата дата и гарантиращи продължаването на стопанската дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при:
а) осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането, с изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност;
б) събиране на изискуемите към датата на подаването на искането вземания на длъжника от трети лица;
2. не е формиран отрицателен счетоводен финансов резултат за дейността на предприятието за предходните две години на годината, в която е подадено искането;
3. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие са определени по методи и са в границите на стойности, установени с наредбата по ал. 9;
4. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението-
За периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план. Отказът може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му чрез органа.
ОТ Чл 209 ДОПК-ВИЖ там продължава
50-ти въпрос
Освен изпълнението-фин.амнистия;опрощаване;прихващане/компенсация;погасителна давност-при тези способи финансовото задължение се погасява,но в държавния бюджет не са постъпили средства,финансово държавата е неудовлетворена,но не може да има безкрайно фин. Задължение и се прилагат тези способи.
1.фин амнистия-чл.84т.13 от К посочва сред правомощията на НС да дава финансова,или наказателна амнистия;този текст е единствената постоянно действаща разпоредба за амнистията.Този институт се доразвива с всяка конкретна амнистия-със закон,в който се дава и последващата правна уредба..НСъбран приема закон за всяка една конкретна амнистия.Този закон влиза в сила веднага.-това е благоприятстващ акт;има еднократно действие-амнистира определено държ.вземане.Амнистират се вземания,които са отдавна изискуеми и е ясно,че няма да се изпълни,лицата са в забава.Закон с неограничени О адресати,но определим.възможни са различни критерии за определянето.-данъчен-засяга всички данъчно задължени лица;падеж-вземания,настъпили преди ,или след,може и към определена дата;размер на задължението-под,или над определен в закона размер.
С закона за амнистия не се отменя фактическият състав породил тези вземания.По тази причина същото лице може да има същото задължение по същия текст на закона.
Амнистия се дава служебно от НС. Не се сезира по някакъв начин-може да е пълна-амнистират се всички данъчни задължения по някакъв текст или група;може да е под условие-ако лицата платят в 1-номесечен срок главницата им се опрощават лихвите и разноските;частична само част от задълженията.-2/3 от данък общ доход
2.опрощаване -правомощие е на президента и не може да се делегира-чл.98т.12 К.Подлежат само задължения,които са отдавна изискуеми,няма изпълнение;видно е ,че ако се предприемат действия те биха могли да причинят повече вреди,отколкото ползи..Става въпрос за персонални задължения на физ.лица на публ.държ.вземания.Президентът трябва да бъде сезиран с молба от лицето,което иска опрощаване.Трябва да има доказателства.Има 9-членна комисия км президента.Тя разглежда вс.слъчай самостоятелно и извършва проучване.На сво заседание с обикновено мнозинство стига до решение,което е под формата на предложение към президента.Акос се реши,президентът издава индивидуален указ.Комисията е помощен орган.Президентът работи по преценка-операт.самостоятелност.Ако се откаже,отказът не подлежи на обжалване Пълно и частично опрощаване.Няма пречка ако на лицето се откаже да подаде пак молба с някаква промяна.Указът има конститут. Действие-възникват права за лицето и се погасява вземането
3.компенсация -с 2 режима-общ и специален(103 ЗЗД) 2 насрещни ликвидни изискуеми вземания. Кумулативно-веднъж кредитор,веднъж длъжник. Специален режим-независимо кое лице ще направи волеизявление за прихващане,това може да стане само със съгласие на данъчния орган.(санкция)може отказ-подлежи на обжалване.Прихваща се до размера на по-малкото.Последиците настъпват към момента в който това може да бъде направено-и 2-те са изискуеми
4 погасителна давност.-общ институт на правото.Това ЮФ-период от време,през който кредиторът бездейства.След този период той губи правото си на защита на вземането си.2 момента-обективен-изтичане на срок –посочен от закона и субективен-упражнява се чрез възражение.Не се прилага служебно,самото право не се погасява,губи се правото на защита ако се изпълни-не следва връщане.Когато държавата дължи-преклузивни и къси и обратно. Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
.Започва да тече от момента, който е причинена вредата, а ако не е известен-от деня на откриването-ЗДърж. Вземания.давността в ДП и ФП тече от различни моменти
51-ви въпрос
Това е деликтна гражданска. Отговорност.Разглежда се от Финансовото право ,тъй като е последица от фин.контрол и е с нова специфика,която я отличава съществено от гражданската отговорност.Има обезщетителен характер.Деликтна е като спецификите и я отличават от гражд-та отговорност.
Пр.уредба-гр. отговорност в чл.45 ЗЗД,а ИОО-чл.29 ЗДВФК?ОТМЕНЕН. Отменен с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция - ДВ, бр. 33 от 21 април 2006 г.
1//СУБЕКТИ-разбира се кой и на кого може да причини вреда-при гражд.отоворност всеки който може да причини вреда/да му бъде причинена вреда,а при ИОО –само ФЛ,които имат качество на отчетник;вреда може да бъде причинена само на ЮЛ и само на него може да бъде отсъдено обезщетение .2//ВРЕДИТЕ на обезщетение подлежат само имуществени и морални вреди.При Индивидуална отчетническа отговорност на обезщетение подлежат само имуществените вреди.Нашето законодателство не допуска нанасяне на неимуществени вреди на юридически лица.3//По отношение на обезщетението в гражданската отговорност на обезщетение подлежат всички вреди,които са пряка последица от противоправното поведение на дееца.-дейсвителните вреди и пропуснатите ползи.При ИОО само реално причинените вреди4//.Вредоносен фактически състав-при гражд.отговорност се обезщетяват вредите независимо от вредоносния фактич.състав;при имуществената отчетническа отговорност –( Закона за държавната финансова инспекция)имуществена отговорност за актовете,за които се съставя акт за начет
5//.По отношение на давността в ГП -5 год,при индивидуалната отчетн.отговорност-5 години,но не повече от 10 год от причиняване на вредата.Началото е от деня на причиняване на вредата ,а ако е неизвестен от деня на нейното откриване.
6//Ред,по който се реаализира вредата-при гражд.отговорност-по общ исков ред в ГПК ;при ИОО по специален ред в особено исково начетно производство,начело на което стои акта за начет (следващата информация за структурата на акта е изведена по тълкувателен път )
Структура на акта:1.данни за проверяваната организацция,или лице(наим,дан. Номер);2.данни за инспекцията(дата и място на съставяне и т.н.3.данни за лицата,причинили вредите;4.констатации относно противоправното деяние на виновните лица;относно причините за вредата ;нарушените норм. Актове .Завършва с подпис на лицето,което го е съставило.Актовете за начет се съставят по закон за държавната финансова инспекцияПричинителят на вредите дава обяснения,след които се прави заключение.После се прилагат писмени доказателства.Актът е в 4 екземпляра 1.за одитираният обект 2.за начетеното лице3.за контр. Орган 4 .за съда,или прокуратурата.
субекти на ИОО.1//първата група са лицата,които са причинили вреда в качеството си на отчетници-.2//Втората група са тези,които не са причинили вреда и нямат качество на отчетник.
Легалното определение за отчетник го определя като лице,на което е връчено държавно,или общинско имущество;на които им е дадено правото да се разпореждат с това имущество и могат да вършат правни действия с него.
Видове 1.преки;2фактически 3.ръководители 4 косвени отчетници.1//.лица, на които са връчени пари,материални ценности и те непосредствено боравят с тях ;по трудово правоотношение и длъжностна характеристика боравят с тях,разпореждат се с това имущество,като извършват поне един от видовете отчетническа дейност.2//.приравняват с на преките отчетници,но не са назначени на отчетническа длъжност;не получават трудово възнагражден. За извършената от тях дейност;не извършват нито една от посочените отчетнически длъжности,но ad hoc извършват един от видовете отчетническа дейност.3//.ръководни длъжностни лица-не боравят пряко с парите и материалните ценности,а чрез актове(заповеди,разпоредби и т.н)Може да отговаря не само ръководител,но и ръководен орган катоотговорноста е солидарна между членовете на управителния съвет.4//.лица,които нямат пряк достъп до парични средства.Става дума за контролни органи,които осъществяват ФК върху преките отчетници.Упражняват предварителен и текущ контрол.те трябва да предотвратят причиняване на вреди.Контролът обаче не е упражняван от това дава възможност на преките отчетници да причиняват вреди.Виновното противоправно поведение е на прекия отчетник и противоправно бездействие на контролния орган.Отговорността е солидарна.Ако не може да отговаря като ръководител,отговаря като контролен орган.За финансовото право,материално отговорното лице е без значение,важно е дали носи качество отчетник.Третите лица отговарят за неоснователното обогатяване;1.които са получили нещо без правно основание 2.получили са нещо на отпаднало пр.основание 3.получили са нещо като дарение от отчетника,или предмета на вредата,или осребрения предмет.Отговорността и в трие случая е солидарна между отчетника,причинил вредите и неоснователно обогатеното лице.Отговорността е солидарна до размера на неоснователното обогатяване.То е обективна,безвиновна отговорност.Без значение е дали третото лице е действалодобросъвестно,или не чл.271 КТ изкл. За 3-ти доброс.лица. Видове отговорност-пълна,солидарна,бригадна. Видове отговорност-ПЪЛНА-при акт за начет,умишлено причинена вина;4 елемента СОЛИДАРНА-възможна винаги и само по закон .има много варианти:1.при съпричиняване на вреда(не съучастие) 2 между контролния орган и отчетника –бездействие и действие 3.изпълнение на неправомерна заповед 4.когато не може да се разграничи вредата между 2-ма отчетници ;5когато не е спазено заължение по приемане и предаване (на склада)приема се,че вредата е причинена от двамата. 6.при колективен орган на управление(членове на управителен съвет) 7.между отчетника и неоснователно обогатеното лице БРИГАДНА –минитрудов колектив да сключи договор с ръководството на предприятието за носене на такава отговорност.Колективът не е ЮЛ-всеки член сключва предварителен договор,че ако бъде установена вреда под формата на липса ще се носи такава отговорност-деликтна отговорност-възниква от причинената липса.Договорът е за разпределението на отговорността между членовете,тя не е солидарна,нито е равна,а е лична.Работи се по формулата-колкото по-дълго е работено през период,през който е причинена вредата и колкото по-голяма заплата е получавало лицето толкова по-голяма е отговорността му.-от всеки неговата си част се търси от предприятието.Договор за бригадна отговорност може да не се приложи ако се знае извършителя;ако лицето е липсвало през периода не носи отговорност.Законова презумция,че всеки от колектива е виновен-оборима.Никой не е задължен да сключи такъв договор.(Отказалия отговаря за същата сума солидарно с бригадата)Криминогенен фактор(краде за 1000 отговаря за 500
52-РИ ВЪПРОС
Фактическият състав пораждащ имуществена отчетническа отговорност-този който води до пълна отч. Отговорност-води до акт за начет.За да може да възникне отговорността,фактическият състав трябва да има 4 елемента-3 обективни и един субективен-вината.За да се носи имущ. Отчетн. Отговорност са необходими и четирите кумулативно.Всеки от тях има еднаква стойност,Който и от тях да липсва-незавършен състав и не се носи отговорност. 1/вреда 2/противоправно поведение 3/причинно-следствена връзка 4/вина. 1.вреда(щета)реалните вреди;+пропусната полза;особено изражение на вредата под формата на липса-вреда с неустановен произход;това е разликата между поверено,отчетено и намерено в наличност.Нарушено задължение да съхранява поверени ценности 2.фин.контрол??? е за законосъобразност и целесъобразност при боравене с материални и парични ценности.При незаконосъобразността действието на лицето не съответства на предписаното в закона. -противоправно поведение-активно противоправно действие и пасиввно;разлика между нецелесъбразно действие и нецелево.Нецелесъобразните действия са законосъобразни-действа се в установената в рамките на закона възможност да се прецени и се взема грешно решение-тази вреда не е при противоправно поведение-не следва да се носи вина.Нецелево-средства отпуснати от МС за конкретна дейност-не се променя предназначението-носи се лична отговорност 3.причинна връзка между причинената вреда и проотивоправно и виновно поведение от 1-то следва другото. 4.вина-отношение на дееца към извършеното.Ако другите 3 са доказани,вината се презюмира.Формата няма значение за обезщетяването. Размерът на причинената вреда и оценката и се преценяват винаги към момента на причиняване на вредата,ако не е известен-към момента на откриване на вредата.(ако е върху вещи)Когато вредата е причинена в/у валута се възстановява във валутата,в която е причинена. Освобождаване от отговорност има,когато липсва 1 от четирите елемента .Възможни са и др. Пр.способи-например компенсация,или изпълнение на неправомерна заповед.,фира,търг.риск;обезценяване,бракуване 1/КОМПЕНСАЦИЯ-възможна е когато при един и същ отчетник имаме липса на едни стоки и излишък на други;липсата да е в резултат на 1 и същ акт между 2 отчетни периода един след друг;между двама отчетника 2/ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕПРАВОМЕРНА ЗАПОВЕД.носи се солидарна отговорност между разпоредителя и лицето,което изпълнява.Прекият отчетник може да се освободи от отговорност с определ.процедура-1.заповедта да е издадена от лице с правомощия за това 2.отчетника да възрази за изпълнението3.да последва нова заповед за изпълнение.Ако тогава изпълни,отговорността се носи от наредителя.Но ако се извърши явно неправомерна заповед-солидарна отговорност. 3/ФИРА-физико-химичен процес,при който в резултат от въздействието на природата стоката губи тегло,или обем ;признава се когато лицеот поиска и вредата е под формата на липса;трябва да се докаже грижата на добрия стопанин.НЕ се признава на вакуумирани и пакетирани стоки.
4/ТЪРГОВСКИ РИСК-вид оправдан стопански риск в отрасъла търговия.Приема се,че клиента краде търговеца-където клиент има пряк достъп до стоките .само когато вредата е под формата на липса,не се прилага служебно,доказва се грижа на добрия стопанин.Изключително криминогенен фактор.Признава се търг. Риск 0.5 процента от оборота. 5/.ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ 3ТИ ЛИЦА-трябва да се докаже престъпление от 3-то лице;може да не е хванато,доказва се грижа на добрия стопанин.3-тото лице носи отговорност,но ако има съпричиняване –солидарна отговорност.Извършва се или извънреден одит,или инвентаризация-липсващото по презумция е откраднато 6/.ОБЕЗЦЕНЯВАНЕ И БРАКУВАНЕ-стоката губи от своите качества,но все още е годна за употреба.Вредата е в размера на намаляване на стойността или размера; похабяване-не може да се използва по предназначение.И двете се извършват от комисия.Бракуванта стока се унищожава, а обезценената се продава на по-ниска цена.Доказване грижата на добрия стопанин.
53.-ти въпрос
Бюджетното право може се разглежда от 2 гледни точки-обективно и субетивно.От обективна страна бюджетното право е съвкупност от бюджетни пр.норми,с които се регулират обществ.отношения свърз. С бюджетите и то във връзка със структурата,съставянето и изпълнението им.Не е самостоят.правен отрасъл, а важна част от ФП-голяма част от финансовите проявления са свързани с бюджета и това право.Има вс.белези на ФП-публично,отношение м/у Д,Методът е властнически Има и особености-в бюджетните правоотнош-я не участват вс.пр.субекти,които участват във финансовите.Такива са само държ-те органи и само по изключение държ-те учреждения.Бюджетните правоотношения се характеризират с определена стадийност-с бюджетен процес.
От субективна страна става дума за публ. Субективни права,доколкото тези субекти са държавни органи,или граждани.В тази връзка са важни техните правомощия и правосубектност-бюджетни правомощия и бюджетна компетентност. Източници:нормат.уредба на няколко нива 1.конституцията 84-НС приема бюджета и отчета за изпълнението му. 106МС ръководи изпълнението на бюджета. ;117СВ има самостоят. Бюджет.- Само основни принципи,опосредени с няколко закона.;2законово ниво-2 основни-Закон за устройството на държ. Бюджет-устройствен и процесуален закон ;Ежегодния закон за държавния бюджет-по принцип е един финансов план и приемането става със закон от 2 части.-1техническа с цифров вид 2след приемането следва подзаконов акт-постановление на МС за представяне на виждане за изпълнние на бюджета,приет от НС 3.Постановления на МС 4.Норми от други закони Обща характеристика на бюджета:1 от политически аспект-съществено значение-политически инструмент за управление,той е финансовата основа на управлението.Приема се така ,че политическата сила да реализира своите цели и задачи 2.от икономически аспект-цетрализиран паричен фонд.3.юридически аспект –един план,прогноза за развитието на страната за 1 година-приходи и разходи.Има задължителен характер,но няма нормативен характер,няма правила и норми за поведение,а техничеки данни ,които не са задължителни.Той е осн финансов план,защото всички други планове се съобразяват с него
.ЕЛЕМЕНТИ-централни и местни бюджети;републикански,на съдебната власт,,на сметната палата,на ВСС и др.Местните-на общините,кметствата, на държ. И обществ.оигуряване;прости и сложни- с един или с много състави;общи и специални-с постъпления от различни източници и разходи за различни цели;от конкр.източници и за конкретни цели. Бюджетно регулиране-това е процесът на балансиране на плановите приходи и разходи по всеки общински бюджет-когато се установи недостиг в съотвтния бюджет.Приходите в местните—от собствени източници и регулиращи –чрез постъпления в държавния бюджет(данък върху сградите,данък върху наследството,такси) 3 способа за бюджетно регулиране-1.съответни отчислявания,които трябва да постъпят в държавния бюджет(закон за облаг.дох.на ФЛ-% от него за общините) 2.субсидии от горестоящ бюджет(републ.)бюджетна субсидия/сума се предоставя безвъзмездно за нуждите на местните бюджети;бюджетна субвенция-от държ.субвенция от държавния бюджет с цел ползване за конкретни неща-под условие; бюджетна дотация-сумата се представя с цел покриване на разходи от губещи дейности,нобходими за обществото 3,.чрез безлихвени кредити от централната банка-при тежки ситуации-война,бествия,но ако няма валутен борд-иначе е забранено. Бюджетна класификация-утвърждава се от мин-ра на на финансите и е абсол . задължителна за вс. Участници в бюдж. Процес.Нормативно законът определя ред за разполагане на приходи и разходи в един бюджет и като се приеме той се изпълнява стриктно детайлизирано..Бюджетната класификация е вид доутоняване на бюджета пера по пера.От юридическа гл.точка така се постига законосъобразно и целесъобразно разпределение и разходване на бюджетни средства.Сметната палата може да контролира изпълнението му.Има задължителен характер и чрез нея се очертават бюджетните правомщия и компетенции на изпълнителите.
Бюджетните средства са целеви,не могат да се ползват за др.цели освен посочените в закона.Местните –държавният бюджет на ,местно ниво.В него са посочени правомощията на общ. Съвет да приема да го детайлизира,да приема дотации,да приема отчета по изпълнението.Кметът също има правомощия по разпореждането с бюджетни средства и свързани с изработването му и изразходването през годината.разпоред.с такива средства-ред мин-ва;гл.лекар в болница,дир-р на у-ще Бюджетен процес Бюджета на 1 държава от гл.точка на приходната и разходната и част не е еднократен процес,а се простира в рамките на няколко години(3 год).Минава през 4 осн.етапа.1.съставяне на проектобюджет 2.приемане 3.изпълнение 4.приемане на отчет за изпълнение. .1 и 3 са от компетенциите на изпълнит.власт,а 2 и 4 правомощия на законодат.власт. Съставянето на проектобюджета минава през 2 основни нива-изготвяне на местни бюджети(на местните разпоредители-болници,общини,ВУЗаведения) и на републикански(на министерства,на ведомства ,централни органи на издръжка на централния бюджет.Бюджетният процес се схваща и като система от принципи-1.на законосъобразност;2.на целесъобразност-използване за необходимите цели 3.икономичност-мин средства –max успех 4.публиччност 5.5.бързина 6.непосредственост Изготвянето през няколко етапа-мин-то на финансите изготвя една бюджетна прогноза за следващите 3 години въз основа на показатели за бъдещо развитие,тази прогноза вс.година се конкретизира-макрорамка на бюджета.2/тази макрорамка 2-1/се изпраща като насоки на учрежденията на бюджетна издръжка ,въз основа на която те изготвят своите лични бюджети;2-2/мин-то на финансите изготвя проектобюджет за тях.Всяка от общините и учрежденията на бюджетна издръжка изготвят бюджетни заявки,постъпващи в общините,а оттам обобщено в МС. Сблъсък м/у 2-1 и 2-2 в мин-то на финансите-търси се договореност.При непреодолими различия,арбитър е МС.
Сметната палата,ВСС представят свои бюджети,които да се включат в рамката на републиканския бюджет.МФ не може да внася промени в тях.
Така вече изготвеният проектобюджет се внася в МС като се прибавя информацията за местните бюджети във връзка с регулирането.МС го разглежда на заседание ,прави корекции След приемане на проектобюджета до 1 ноември по закон той трябва да постъпи в НС ,ако не –следва да се вземе решение на НС за внасяне в по-късен срок.КРАЙ НА 1ВИ ЕТАП Втори етап-приемане със закон.На 2 четения –на 1во се приема като макрорамка –глобална сума приход и глобална сума разход.Мин. на финансите прави доклад.Мнение на предс.на сметна палата и комисия по финанси между първо и 2ро четене обсъждане по пера.;на 2ро четене се приема по пера-мин.,ведомсства и тн.Когато се иска промяна трябва предложение как да се получат средствата.Приключва и втория етап-трябва да се приеме преди края на гоината за да се знае кой с какви средства разполага трети етап.изпълнение-дейност на изпълнителната власт.За да може да се пристъпи към това трябва да се приеме постановление на МС.-изпълнителната власт показва виждане как ще изпъли бюджета.след акто излезе така съставеният бюджет,се изпраща на разпоредителите,които също приемат рещения как ще го изпълнят.Има възможност за прехвърляне от един параграф в друг,когато предвидените разходи за един от разпоредителите не са изпълнени,или има излишък,или бюджета е преизпълнен-заобикаля се ролята на валутния борд-забранено от него. 4ти етап-отчет след изтичане на годината по същия начин както изготвянето.Министрите изготвят отчети по пълна бюджетна класификация.Следва в мин-во на финансите пълен отчет за изпълнението на републиканския бюджет.следва МС.следва внасяне след одобрението в НС и се докладва от министъра на финансите.До края на следващата година на отделна сесия на НС.активна роля играе сметната палата-последващ контрол.При приключване на бюджетните сметки,всички неизразходвани средства се превеждат по сметките на републиканск.бюджет.-БНБ.Всеки 1 отчет за изпълнение следва да е свързан с доклад в сметната палата.
Статут и правомощия на сметната палата..СПал е държ.орган с властн.правомощия към висшите държ.органи независимо от НС.Висщ орган-установена е в конституцията.Нейните членове се избират от НС.Правомощия-контролира изпълнителната власт.Прилича н конституц.съд,Специализиран контролен орган е за осъщ. На външен финансов контрол.-само определен вид контрол в сферата на бюджета.Подчинява се само на конституцията и законите.Ако има някаква зависимост тя е косвена от НС.избират се от там.То утвърждава нейния бюджет.Тя се отчита пред НС.Веднъж в годината,НС може да и възложи до 5 одита годишно,където прецени.Правомощия-в закона;одит на държавния бюджет(на вс.бюджети)бюджетни и извънбюджтни сметки на разпоредители и кредити.Одит На бюджетите на БАН,ВУЗаведения,БНТ,БНР.На контрол подлежи дейността по обслужв. на държавния дълг.Одитира и заверява и годични отчети на бюджетни организации.Тя е ЮЛ на бюджетна издръжка със седалище в София.;колективен орган-1 председател и 10 члена.-бълг.граждани,назначават се от НС с 9год.мандат .председателят не може да бъде преизбиран,а членовете могат.ИЗИСКВАНИЯ 1. не са били членове на правителството или ръководители на централни органи на изпълнителната власт през последните 3 години 2.;висше иконом,или юридическо образование 3. 15 години - за председателя, и 10 години - за членовете стаж по специалността;4;да не са осъждани;5.без роднински връзки помежду си. Има териториални поделения със сектори към тях.Отделенията са на функционален принцип, а поделенията на териториален
.Органи-председател;членове;одитори/ръководители на сектори;директори на териториални поделения;одитори на сметната палата.Има и гл. Секретар,който организира и разработва плана за контрол.Прекратяване на мандата от народното събрание- 1.по тяхна писмена молба;
2. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 6 месеца;
3. когато са осъдени за умишлено престъпление от общ характер или са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност;
4. поради несъвместимост по чл. 11, ал. 3, настъпила след избора;
5. при смърт
Имат имунитет
.Форма на контрола-финансов одит,който включва одит на фин.управление и одит на финансови отчети.;Друг вид одит е одит за контрол на изпълнението;Одити по стандарти,приети от СП.Одит със заповед на председателя.Изготвя се одитен доклад ,проверяваните дават становище в 14-дн.срок .по данни за престъпление,материалите се изпращат на прокуратурата.
56-ТА ТЕМА ОТ НАПЕЧАТАНИТЕ ЛЕКЦИИ ПО ДАНЪЧНО ПРАВО
60-ти въпрос.
Митата са следващата категория ,осигуряващи приходи на 2-ро място след данъци.Те ме са данъци,но имат такъв произход и елементи.Разликата межд тях е ,че при данъците се запляща за реализиран доход,или печалба.Митата-за преминаване на стоки през границата.Митата са най-близко до косвените данъци и подобно на ДДС се включват в крайната цена..Имат и едно скрито различие-докато данъците имат открита фискална фунция,митата регулират международния търговски обмен.
ВИДОВЕ:1/Вносни-стоката влиза от световния пазар и остава в страната ;2/износни-стоката от местен произход се реализира на световния пазар;3/транзитни-не са същински.Приближават се до такса за преминаване на стока транзитно през страната.
Отделните видове имат отделни регулативни функции1/вносните.Те винаги са пропорционални-търговецът плаща и го включва в цената.-стоката става по-скъпа и по-трудно реализируема на вътрешния пазар.-брани се вътрешния производител .Митническата политика се налага с вносните мита.Ако липсва продукта,се преценява дали да се налага мито,но ако има то е фискална функция,не защитна.
2/износни-те са на изживяване принципно-когато се налага има 2 причини за това.Първо когато има недостиг на вътрешния пазар ,изнасянето ще увеличи дефицита.;второ при дотирани стоки-продават се на пазара на по-ниска от производствената цена-тази разлика се поема от държавния бюджет.-най-малко се взема размера на дотацията във формата на мито.В световен мащаб има свръхпроизводство на стоки-няма интерес за задържане;ако не се плаща мито се плащат данъци.Все по-малко са дотираните стоки-налагат се от страни с тежко финансово състояние..
Митничската политика подобно на данъчната може да се води относително самостоятелно,но е ограничена-съществуват митн.съюзи и световна търг. Организация с общи правила за вс.членове.За разлика от данъчната ,митническата е по-гъвкава и диференцирана.Провежда се за един по-дълъг период от време.Може да се отнася до определен вид стоки-установява се една обща политика(на ЕС)
При митническите войни –между две или повече държави провеждане на политика,която да достигне до прекратяване на търговията помежду им.Изкуствено завишаване на митата и става неизгодно внасяне,но няма админ.мерки,а икономически мерки.В основата на такава война стоят както икономическото,така и политическото съображение.Близо до войните ембаргото –с чисто политически цели е.-не високи мита,а абсолютна забрана за внос от дадена страна.(на стоки от първа необходимост,или жизненоважни за страната.)
Нормат.уредба-Змитниците;правилник за приложението му;Митническа тарифа на РБ-тя сама по себе си не е нормат.акт.Състои се от 2 раздела-всяка стока дали има,или няма мито и какъв е размерът му.Чрез тарифата се води миитническа политика-в рамките на часове може да се промени.
Субект на митн.правоотношение е държавата.-тя е активен субект с властнически правомощия.Има субективното право да получи митото,като приходите от мита във всички случаи са приходи в републиканския бюджет.Тя се представлява от установени органи-митническа администрация-централизирана система-включа агенция митници;митничски управления и митнически пунктове.Същинската работа по определянето и събирането на митата се извършва от митниците.Основните правомощия в системата се свързват с тях.По-горните нива имат чисто ръководни,методически,контролни правомощия,които пак са митнически,но с по-друг характер.
2 основни вида митническа дейност.-1/упражняване на контрол и надзор 2/събиране и определяне на митата;митническите бюра и пунктове нямат самостоятелни правомощия;преотстъпват им се такива от митниците.,само че по места.
Митническата администрация е част от финансовата администрация.Мин-во на финансите осъществява общ контрол и ръководство-създава-създава,преобразува,или закрива митн.учреждения.
Вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при:
1. оформяне на режим внос;
2. поставяне под режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове;
3. неправомерно въвеждане на митническата територия на Република България в нарушение на разпоредбите на чл. 45 - 48;
4. неправомерно въвеждане от свободна зона или от свободен склад в останалата част на митническата територия на страната в нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2;
5. отклоняване от митнически надзор;
6. неизпълнение на едно от изискванията при временно складиране или при ползване на митнически режим;
7. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) неспазване на едно от условията, определени за поставяне под съответния митнически режим, както и за прилагане на намалени или нулеви вносни митни сборове или за освобождаване от вносни митни сборове поради употребата на стоките за специфични цели;
8. употребяване или изразходване в свободна зона или в свободен склад при условия, различни от предвидените в действащите разпоредби. В случай на изчезване на стоката и ако за това изчезване не се представят на митническите органи достоверни доказателства, се счита, че стоките са били употребени или изразходвани в свободната зона или в свободния склад;
9. издаване на документи, необходими за получаване на преференциално третиране на стоки с български произход в други страни, когато сключените между Република България и тези страни споразумения предвиждат заплащане на дължимите митни сборове за вложените чуждестранни стоки.
износномитническо задължение възниква при:
1. износ с митническа декларация извън митническата територия на Република България на стока, подлежаща на облагане с износни митни сборове;
2. изнасяне без митническа декларация извън митническата територия на Република България на стока, подлежаща на облагане с износни митни сборове;
3. неспазване на условията за изнасяне извън митническата територия на Република България на стока с пълно или частично освобождаване от износни митни сборове.
Митническите органи изчисляват размера на митните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, в момента, в който те разполагат с необходимите елементи, и го вписват в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет.
митните сборове, за които е извършено уведомяването по чл. 206, трябва да бъдат заплатени от длъжника в срокове, определени в правилника.
плащането трябва да бъде извършено в касата на митническото учреждение или безкасово.
(2) По искане на длъжника плащането може да бъде извършено и чрез прихващане от митническите органи на недължимо платени от него суми за митни сборове.
Чл. 209. (1) По искане на заинтересуваното лице митническите органи имат право да отсрочат плащането на митните сборове при условия и в срокове, определени в правилника.
когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи:
1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) използват всички възможности за осигуряване плащането на митните сборове, предвидени в този закон и в други нормативни актове, включително и издаване на административни актове за принудително събиране.
2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) събират законната лихва върху размера на митните сборове.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) По реда на ал. 1 се осигурява плащането заедно със законната лихва и на други държавни вземания, събирани от митническите органи, които не са платени в определените срокове
митническото задължение се погасява:
1. чрез заплащане на митните сборове;
2. чрез опрощаване на митните сборове;
3. когато при стоки, декларирани за митнически режим, изискващ заплащането на митни сборове:
а) митническата декларация е анулирана;
б) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) преди да им е дадено разрешение за вдигане, стоките са задържани и веднага или в последствие са: отнети в полза на държавата; унищожени по нареждане на митническите органи; унищожени или изоставени по реда на чл. 180; унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила или други непредвидими обстоятелства;
възстановяване на митни сборове е връщането в пълен или частичен размер на заплатените вносни или износни митни сборове.
(2) Възстановяване се извършва, когато се установи, че в момента на плащането митните сборове не са били дължими или основанието за плащането им е отпаднало.
Чл. 215. (1) Опрощаване на митни сборове е:
1. решение за пълно или частично несъбиране на вносните или износните митни сборове; или
2. решение за пълно или частично анулиране на вземането под отчет на размера на вносните или износните митни сборове, когато не са били заплатени.
всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушаване на разпоредбите на митническото законодателство, доколкото деянието не представлява престъпление.
За маловажни случаи на митнически нарушения, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат на местонарушението глоби
митническите органи имат право да изземват и задържат стоките - предмет на митническо нарушение, преносните, превозните и други средства, послужили за тяхното укриване, внасяне или изнасяне от страната, веществените доказателства, необходими или свързани с процедурата на разследване, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания по съставения акт.
От нашите лекции:дейността на митницата е свързана с вътрешноикономическата търговия,която осъществява държавата и нейните граждани.Движение на стоки;извърщване на услуги;както и трансфер на парични суми от и за BG се подчинява на разл.митн.режими.Това зависи от целта,с която е осъщвствена всяка външноикономическа сделка. Законът за митниците третира ЕТ влизайки в правоотн. С останалите органи като ЮЛ.За разлика от данъчните закони,митн-то законодателство ги поставя в еднакви условия с ЮЛ.-дали ще внасят,транзитират няма разлика.В почти всички случаи,документите се попълват и подават от пасичните субекти.Всички документи се заверяват по съответният ред от приемащият инспектор.След заверката те добиват качество на офиц.документ.Митническите органи извършват не само документален,но и физически контрол.-целта е да се установи дали лицата спазват установения митн.режим,или не.;дали не се внасят,или транзитират забранени стоки ;стоки над разрешеното количество и т.н;дали стоките са същите като описаните в митническата книга.
61 въпрос
Урежда се от -Закон за БНБ;Закон за банките;подзаконови нормат.актове.Понятието банково право се използва само в обективен смисъл-като съвкупност от пр.норми,уреждащи определени обществени отношения.От гл.точка на предмет и метод на пр.регулиране се счита ,че банковото право не е самостоят.отрасъл,а съдържа в себе си публичноправна материя,която е част от финансовото право и където методът на регулиране е властнически,а също така и материя с частноправен характер,защото в основата на банковата дейност стоят банковите сделки като вид търговски сделки, а при тях методът е на равнопоставеност .Към публичноправната материя се отнася дейността на централната банка ,Банков надзор ,даването и отнемането на лицензи от страна централната банка,санкционирането от страна на БНБ. Основното понятие е банка.Необходимостта от банки се установява от няколко момента-1.от функцията на парите като всеобщ еквивалент на собствеността.-необходима е институция,която да ги създава-емисионна банка 2/институция,в която да се съхраняват парите-да се натрупват. 3/в живота чрез кредитирането и така стимулират икономиката и стопанство. За появата на банкова система може да се говори от момента,в който едно лице започне да привлича чужди средства и да ги отдава като кредит на трето лице.-средновековиетто.Това лице плаща лихви за използванто на чужди стредства,а не получава възнаграждение за това,че ги съхранява.Ако се дават собствени пари-лихварство Следователно е необходимо 2 вида дейност за съществуването на банка-влогонабиране и кредитиране.1879 се създава БНБ.1947 са национализирани около 140 банки.След това монопол върху банковата дейност,който пада с правилника за банките от 87.89 и конституцията от 91 година Неправилният банков влог е в основата.-той е неправилен,защото при обикновеният влог се влага индивидуализирана вещ и се връща същата вещ.През това време влогодателят е собственик на вещта и евентуалното и погиване е за негов риск.Влогоприемателят полага грижата за добър стопанин и ми се плаща за това от влогодателя.При банковия влог се дават заместими вещи.-пари-неиндивидуализирани.Влогоприемателят не е длъжен да върне същите банкноти, а техният номинал.Когато сключва договор за влог,банката става собственик на парите, а влогодателят от собственик се превръща в кредитор и има вземане по отношение на банката.Тя може да се разпорежда с парите и да ги отдава на кредит на 3-то лице.Влогодателят за това,че му с ползват парите получава възнаграждение под формата на лихви.Те идват от получените лихви по кредити,които са по-високи Източници.-ЗБНБ,ЗБанките,Норми на търговския закон и подзаконови актове-наредби. На БНБ. Дейността на една банка е изключит.многообразна и в зависимост от лиценза си(пълен;частичен)банките могат да изпълняват различна дейност .В чл.1 от ЗБ се изброява дейността,която те могат да извршват.от тях само 1влог и кредити;2.ценности в депозит;3.банкови касетки;4.банкови карти;5 банкови плащания са банкова дейност, а останалите са търговска дейност и могат да се извършват и от небанкови финансови институции.Най-важните дейности са влогонабиране и кредит.Тези сделки в зависимост от това дали банката е длъжник,или кредитор са активни и пасивни.Чрез влоговата дейност,банката набавя пари. Средства с които ще оперира и преди всичко ще ги отдава на кредит.Разликата между лихвите формира банковата печалба.Банките извършват и разл.видове услуги и разплащания.За услугите,банките получават такси и комисиони.За небанкови финансови институции се имат в предвид преди всичко финансови къщи обменни бюра.Те могат да извършват ограничен брой сделки,като в подзак.нормат актове(наредби)са уредени процедурите по тяхното създаване.ЧЛ 1АЛ.5 ЗБ урежда статута и принципите на небанковите финансови институции. Според различни критерии можем да разделим банките-с оглед на това дали е преимуществено държавен орган,различаваме-национални(централни банки)или търговски банки.Централната банка е една във всяка държава и тя преимуществено има правомощия на държавен орган,докато търговските са предимно частноправни субекти.2.С оглед на коя сфера осъществява своята дейност,разграничаване промишлени,земеделски,кооперативни и др.банки,като тук е важно да се посочи,че наименочанието на банката не е ограничение тя да извършва дейност,свързана с други отрасли.Всички банки са търговски не защото се занимават с отрасъла търговия .3.С оглед национлната си принадлежност,банките биват български и чужди.,или п-скоро са клонове на чужди банки у нас .По-важни банкови понятия, са : банков капитал-съвкупност от парични средства,с които разполага една банка.За него са типични 2 неща-това е паричен капитал и че се разделя на 2 части-собствен капитал и чужд заемен капитал,като той надвишава собствения. Банкова печалба-положителният финансов резултат за една година.основните категории приходи са 1.от лихви върху кредити ;2.комисионни по повод услуги,или сделки;основни разходи за 1.лихви по влогове;2.адм.стопански разходи за оборудване;3.поддръжка;4.несъбираеми вземания .Като разпредел. На печалбата става на 2 принципа-според изискванията на банковото законодателство и според устава на банките.-чл24 ЗакБанките ги задължава да образуват фонд-резервен след облагане на печалбата с данъци и преди изплащане на дивиденти се отделя поне една пета от печалбата. Банкова гаранция-2 значения-същинска-услуга,която банката дава като се включва в търговк.правоотнош. между кредитор и длъжник и банката гарантира,че ще плати,ако длъжника не плати.Сключват се 2 договора-с кредитора(гаранционен)и с длъжника. За това,че ще гарантира плащането,получава възнаграждение .ВТОРО значение-обезпечения,които се дават-ипотека Банков контрол-вид фин.контрол от 2 части-от 1 страна от една страна осъществен от централната банка по отношение на търговските банки и от др.страна вътрешен в рамките на 1 търговска банка.-задължителен елемент от съдържанието на устава на банката.И двата вида са с оглед рисковата дейност. Банкова тайна –свързва се с неразпространението на данни и информация относно авоарите по сметките и сделките с тях.-по всички сметки и по всички операции.Служебна тайна за служителите и другите длъжностни лица. Банкова ликвидация и банкова несъстоятелност-при БЛиквид. Банката преустан дейн. Си без да е неплатежоспоспос.,но с оглед интереса на вложителите и при доброволно ликвидиране се иска разрешние от БНБ.При БНесъстоят. Има неплатежоспособност.-закон за банковата несъст.-спец.процедура
62-ри въпрос
В България има централна банка и търговски банки.БНБ има двуяка характеристика 1.банка на банките,като чрез специфични инструменти влияе върху дейността на останалите банки 2/държавен орган който упражнява властнически правомощия и може да издава нормативни и ненормативни актове,регулиращи дейността на останалите търговски банки и небанкови финансов институции.
Българската народна банка е централна банка на Република България. Тя е юридическо лице. Българската народна банка във връзка с изпълнението на функциите си може да изисква от банките да й предоставят всички документи и информация, както и да извършва съответни проверки. Българската народна банка може да участва организационно и финансово в международни организации, които имат за цел развитието на международното сътрудничество в областта на валутната, паричната и кредитната политика.
Основният капитал на Българската народна банка е 20 милиона лева.
Основни задачи на БНБ-чл.2 закон за БНБ-1.провеждане на парична и кредитна политика с цел подържане стабилността на националната парична единица и ценова стабилност;2.емисионната дейност и 3.орган,който регулира дейността на другите банки.
БНБ има изключителното право да емитира(пуска в обръщение) банкноти и монети ,като емисионната дейност е изрично предвидена в закона .С наредба се уреждат условията,при които могат да се обменят банкнотите да се изтеглят,да се отпускат пари в обръщение.
Важно средство за влияние върху дейността на търговските банки,са задължителните минимални резерви,които поддържат при БНБ(ЧЛ.41 ЗБНБ)Във вс.държави,търговските банки поддържат при централната си банка процент от балансната си сума.Така се поддържа стабилнстта на банковата система и се гарантира размера на паричните средства в икономиката Чрез определяне на основния лихвен процент,(чл35 ЗБНБ)също се влияе върху изтегляне и отпускане на парични средства в обръщение. Важна специфика на нашия банков закон е ,е че се съдържат разпоредби за валутния борд в страната.Най-общо това състояние се изразява в това,че се ограничават редица от обичайните правомощия на централната банка.1/При валутен борд централната банка е задължена да поддържа фиксиран обменен курс спрямо резервната валута ,доакто при обичайни условия,Курсът е плаващ.2/ При борд,паричната маса в обръщение е покрита със 100 % чужда валута,а при нормални условия,резервът е променлив. 3/При борд централната банка не е кредитор от последна инстанция и не може да рефинансира търговските банки,освен при изрично посочените случаи на чл.33 ЗакБНБ(риск,засягащ стабилността на банковата система). 4./При борд не предоставя кредити на държавата(МС;ОБШИНИ;др.държ.институции,или предприятия),освен в случаите на тираж на МВФ.
Чл.32.българската народна банка има право да извършва:
1. кредитни операции срещу обезпечение;
2. сделки с благородни метали;
3. сделки с чуждестранни валути;
4. сделки с депозити и финансови инвестиции;
5. операции, свързани с платежния оборот;
6. комисионни сделки;
7. банкови сделки с чужбина.
Органите на управление ,са управителен съвет,управител +3ма подуправители.Управителния съвет се състои от 7члена.-управител;подуправители и 3ма членове,назначени от президента. управителният съвет заседава най-малко веднъж месечно. Той се свиква от управителя на банката или по искане най-малко на трима от членовете му чрез писмена покана.Заседанията на управителния съвет се ръководят от управителя на банката, а в негово отсъствие-от определен от него подуправител. Управителният съвет може да заседава, ако присъстват повече от половината от членовете му.
Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство от присъстващите, но с не по-малко от 4 гласа.
(3) Въздържане при гласуването не се допуска освен в случаите по ал. 4.
Членовете на управителния съвет не участват в обсъждането и се въздържат от гласуване на решения по въпроси, от които те или членовете на семействата им са заинтересувани.
Управителят на Българската народна банка организира, ръководи и контролира дейността на банката с изключение на онези дейности, които с този или с друг закон са предоставени в изключителна компетентност на подуправителите, и я представлява в страната и в чужбина,
Структурата на БНБ е от 3 управления-емисионно,банково и банков надзор.Всяко едно се ръководи от подуправител,избран от НС по предложение на БНБ.Доста от решенията се взимат еднолично от подуправителите(самост.органи)Управ-ят съвет приема подзаконови нормат.актове,което характеризира БНБ като държ.орган.
Вътрешният одит на Българската народна банка се осъществява от главен одитор, избран от управителния съвет на банката, след одобрение на председателя на Сметната палата.
БНБ е самостоятелно ЮЛ и задължително организира фонд-резервен,като след заделянето на суми за други специални фондове,годишното превишение на приходите над разходите се внася в приход на държавния бюджет. Друга самостоятелна характеристика на БНБ е че тя е касов орган по изпълнение на бюджета.-чл43.
Чл. 43(1) Българската народна банка действа като фискален агент и депозитар на държавата въз основа на сключени договори и при пазарни условия и цени на услугите.
Самото изпълнение на бюджета се извършва чрез търговски банки,а информацията се събира в БНБ и се дава в мин-во на финансите.Тя е независима от указанията на МС и др. Държ. Органи при изпълнението на дейността и .
Косвена зависимост има от НС-избира управител и 3-ма подуправители, а също така приема и годишният отчет за изпълнение на дейността н БНБ.
63 ВЪПРОС
Банковият надзор е назорна дейност на БНБ по отношeние на търг.банки и клоновете на чуждестранните банки у нас.Това е държавният контрол,извършван от органите на БНБ.-управление ,,банков надзор’’.От гледна точка на общата характеристика на надзора,целите са да се защитят интересите на банковата система и да се защитят интересите на вложителите.Като всяка контролна дейност има 2 страни-установяване на определени факти и предприемане на мерки за въздействие.Контролът може да е предварителен,по повод представяне на отчети и последващ.Нормативната уредба е в ЗБНБ-чл4 и чл.2;чл 62ЗБ и следващите и подзак.норм.актове,одобрени от УС на БНБ.Обекти на надзора-търговски банки,клонове на чуждестранни банки и предприятия в широк смисъл за които се предполага че осъществяват банкова дейност-(брокерски бюра ,финансови.къщи) Надзорните правомощия на БНБ са като на всички контролни органи-1.да извършват проверки на място с право на достъп;2.да получават инфо;3.да назначават експерти;4.да искат от съда налагане на запори и възбрани върху имуществата на лица,причинили щети.При констатирани щети,контролните органи притежават и санкционни правомощия-налагане на админ.наказания и принудит.админ.мерки.Нарушенията могат да са в 3 направления-от самата банка;извършени от администратори на банката;от акционери на банката.Най-Общо нарушенията се свързват 1.с нарушения на императивни норми на банковото законодателство;2.на второ място на актове на централната банка задължителни за търговски банки и по-общо със сключване на сделки,застрашаващи сигурността на банката(сделки в отклонение на лицензията;необезпечени кредити)чл.65 ал 1 ЗБанките изброява различните видове нарушения.При констатиране на нарушение,БНБ може да налага различни методи на въздействие..Вчл.65ал. 2 са изброени 15 принудит. Мерки,включително и отнем на разрешението.Тези актове за налагане на принудит. Админ. мерки, не подлежат на обжалване по админ.,или съд. Ред.Освен тези мерки може глоба в значителни размери по ЗАНН.Чл.99ЗБ урежда съставите на админ-те нарушения.Последна мярка за въздействие е гражд.отговорност при причинени имуществени вреди.(невърнати кредити)чл31 и 32 ЗБ???
Друга форма на контрол е вътрешния банков контрол-чл.59 ЗБ-задължава банките да имат специализирана служба за вътрешен контрол,чието ръководство се се избира от общото събрание.Чл.7 пък задължава банките в устава си да посочат и начина,по който ще се извършва и вътрешният контрол.Той не е държавата,затова органите не могат да издават властнически актове,а имат само констативно действие.Тези констативни актове се предоставят на компетентните органи на банката за вземане на мерки за въздействие.Особеното е ,че органът,който ще предприеме мярката е длъжен да уведоми за това контрлния орган.Той има право да уведоми и др.органи ако рещи,че мерките са недостатъчни . кредитни ограничения:Наредба номер 10 урежда вътрешния контрол.Рискова дейност-кредити спрямо множество лица и влогове спрямо множество лица-рискът се състои принципната предсрочна изискуемост на влоговете и принципната предсрочна неизискуемост на кредитите.В тази връзка ЗБ поставя редица ограничения пред търговските банки.-тези ограничения са свързани с формиране на големи експозиции и отпускането на големи кредити.чл.29 ЗБ задължава банките да не нарушават установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал.Определение за експозиция-всички вземания на банката.-кредити.Ограничения-счита се за голяма експозиция с която превишава с повече от 10 на 100 от собствения капитал на банката,като експозицията към 1 лице не може да бъде повече от 25 на 100.Общият размер на вички експозиции не може да надхвърля 8 пъти собствения капитал. Решение, което води до формиране на голяма експозиция, се взема от управителния съвет (съвета на директорите). Когато експозицията надхвърля 15 на сто, решението се взема с единодушие.
Тези ограничения не се прилагат за :
За да се осъществява финансова дейност,са необходими освен нормативни актове и индивидуални финансови актове.Значението на индивидуалните финансови актове за ФП е като това на сделките за ГП и ТП.Те са финансови,защото уреждат финансова материя,но по своята същност са индивидуални административни актове и трябва да отговарят на изискванията затях.За законосъобразност на индивидуалните финансови актове,се прилага 146 АПК.Теринът индивидуален финансов акт е родов.Финансовото законодателство не го употребява,а се срещат конкретни наименования –заповеди,разпореждане,нареждане,решение.
Спецификата на финансовата материя дава отражение и върху индивидуалните финансови актове.На първо място те са юридически актове ,израз на волеизявление на държавен орган.(заповед за плaщане)
Съотношение между фин. И админ. актове. 1./// За разлика от ИАА,ИФА не може да се издаде от обществени организации,затова те се издават само от държавни органи,защото финансова дейност се изпълнява само от тях.
2.///Тези актове винаги са в писмена форма за разлика от ИАА(могат устно,или с конклуденни действия).Формата е от знаяние за доказване на юридическите факти и за валидността.Често сеустановчват образци а съответната орма на акта.Липсаа на някой рквизит се преценя за всеки конкретен случай с оглед валидността на акта.
За устна форма като изключение може да се говори само при отказ да се издаде индивидуален финансов акт.т.е. държ-ят орган не издава ИФА но не го прави изрично.в този случай мълчаливият отказ се приравнява на валиден акт
3.///ИФА е властнически акт,който представлява едносранно издаден акт без съгласуване на волите между автор и адресат.
4.///Понякога ИФА се издава по повод на молба,но тя само сезира държавният орган да осъществи правомощието си.
5.///Във ФП често се подават декларации коеот е израз на задължението на лицето,неизпълнението на което е съпроводено със санкции. В декларациите се сочат факти,неизгодни за лицата и от юридическа гледна точка представлява извънсъдебно признание за сочените в нея факти.Д орган не е обвързан с данните в декларацията и може с допустими средства да доказва,че фактите са различни то действителните.
6.///За разлика от ИАА,ИФА се издават само и предимно с малки изключения в приложение на закона.За да се издаде ИФА той трябва да е предвиден в закона.Държавният орган не само има прево,но е длъжен да издаде акта.при това в условията на обвързана компетенност.ИФА подлежи на обжалване.
7./// Индивидуалният ФА не поражда права и задължения в същинските финансови отношение.Те възникват ex lеge, а актът ги прави ликвидни и изискуеми.Доолкото ИФА е властнически,изпълнението му е скрепено с държавна принуда,която се изразява в санкции и принудителни мерки.
8.///Особености има и по отношение на обжалването на ИФА. Принципно жалбата спира приложението в АП.В ДП жалбата срещу акта не спира изпълнението .В А актът подлежи на обжалване по адм и съдебен ред.В Фин право са предвидени различни режими.Някои актове не подлежат на обжалване по съдебен ред –на БНБ,На комисия за фин. Контрол;за други е предвидена като контролна фаза(данъчни,митнически)
Видове актове-1/утежняващи и благоприятстващи;2/декларативни и конститутивни;3/които възлагат задължения задължително изпълними само от лицето,или изпълними от всеки.За разлика от ГП в А и ФП не е установен разграничителен критерии за това кой порок до какъв резултат води,затова всеки може да доведе до нищожност и унищожаемост в зависимост от степента на порока
Има финансов автоматизъм-свързва се с декларативния хаактер на ИФА и се изразява в това,че в редица законоустановени случаи ИФА не се издава ,но остава потенциалната възмовност в последствие такъв акт да бъде издаден(удържане и облагане на ДОД на тр.възнагражение.данъкът се плаща от касиерите едновременн с теглене на парите от банките.Ако е неправилно изчислен,във фазата на контрола ще се издаде акта със законосъобразния размер на данъка.
Няма единно производство,по което да се издават всички,или поне преобладаващите фин актове.Има редица производства по изздаване на различните фин.актове.Те носят най-различни наименования-данъчен облагателен;ревизионен;констативни,решения и др.Издаването на дан.актове са най-голем. По размер..По съд ред може да се обжалва само ако изрично е предвидено това.Във фин.производство важат правилата за сроковете,броенето и прекъсван.им.
48-ми въпрос
Във ФП и норм. Актове както и в теорията вместо за субективни финансови права се говори за финансови вземания,коеот е равнозначно на финансови права от гл.точка на неговия кредитор.
Фин.вземания-тук се включват всички субективни Фправа с фин.правн произход,независимо от носителя на правото(ДФВ-на пенсия,стипендия,помощи);ДВ-всички държ.взмания от всякакъв произход)Достатъчно е да е уредено с властническия метод.Държавно финансово вземане-акцентира се и върху носителя на това вземане-данъци;такси;мита.
Държ.вземане-включват се освен вземания с финансов произход и такива с нефинансов-глоби,конфискации,вземания с гр.пр.прозход.
В чл.162/1 ДОПК се говори,че държавни и общински вземания са публични и частни,като изброяа вземания с финансов,санкционен произход,като всички останали се обявяват за частни държ.вземания. Чл. 162. (1)ДОПК Държавните и общинските вземания са публични и частни.
(2) Публични са държавните и общинските вземания:
1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините;
7. по влезли в сила наказателни постановления;
8. лихвите за вземанията по т. 1 - 6.
От гледна точка на държавата най-важни са тези от финансов произход-данъци,такси,мита-въз основа на тях са приходите за бюджета и те постъпват регулярно.от санкционен призход глоби,конфискации-имат двуяка функция-постигане на целите на наказанието и приход в бюджета ,но не подлежат на планиране
От ГР.ПР. произход са от правоотношения,в които държавата участва като равнопоставен субект.Могат да са с договорен характер(наем на държ.иущество),или на деликтно основание,
За различните видове държ.взеания има и различни начини за определяне на размера им.При тези от санкционен характер се следва процедурата поп ЗАНН или НК;за тези о гр.пр. произход размерът зависи от уговореното или от вредата.
При държ.финансови вземания,различаваме такива,чиито размер е определен в абсолютна стойост-такси.Вторият начин е чрез променливи, подвижни размери на вземанията-2 критерия-(1 облагаема основа/стойност на ЮФ пораждащ задължения и 2.ставка,определена в закона).Според тях различаваме 2 системи-пропорционална и прогресивна.При пропорционалната ставката процент или промил е постоянна величина и размерът на вземането зависи от облагаемата основа-данъци;повечето мита.При прогресивната заедно с нарастване на основата нараства и ставката.Като можем да разграничим обикновена и етажна прогресия-данък общ доход;данък върху наследствата.
Производство по определяне на размера-някъде липсва,при други има финансов автоматизъм;при трети съществува процедура с общи етапи-1.подаване на декларация с облагаемата основа 2.Издаване на индивидуален финансов акт,за да стане вземането ликвидно и изискуемо 3.оспорването му 4.изпълнение.
49ТИ ВЪПРОС
Когато говорим за прекратяване на фин правоотнощения-свързва се с погасяване на задълженията.Има различни способи за това-1.изпълнение най-често.То е в 2 разновидности-доброволно и принудително.Няма разлика от гл.точка на резултата-различен е пътя.При доброволното по волята на длъжника а при принудителното по волята на кредтира и с държавна принуда. .2:прихващане 3.погасителна давност 4.опрощааване 5.фин амнистия.
В съответния бюджет има постъпления и държавата е удовлетворена-задължението е погасено(главница;лихва и разноски)
За да има изпълнение,Трябва да има финансово задължение,то да е ликвидно и изискуемо,да е определено основанието,размера,то да е безспорно(да са изчерпани правните възможности да се оспорва )да има сила на присъдено нещо.Има и условия,най-важни от които са сроковете.При финансови задължения няма безсрочни задължения(бесрочен дълг няма)Сроковете могат да са кратки и продължителни,като има зависимост-когато дължи държавата сроковете са кратки и преклузивни,а когато на държавата се дължи-дълги и давностни(печалби от ТОТО 45 дни)Със сроковете са свързани благоприятните и неблагоприятни последици за дееца.БЛАГОПРИЯТНИ-когато се плаща данък предплатен в първия срок-отстъпка.Неблагоприятни-негативи,увеличен размер на дъжимото-лихва,наказание под формата на глоба-институт на адм.право да принуди дееца да изпълни законовия ред –санкция.;вторичен елемент на глобата е фискалният елемент на приход
Принудителни админ.мерки-разл видове.независимо от мярката те са изключително ефикасни и значително по-ефективни
Принудително изпълнение-свързано е с разходи,които следва да се поемат от длъжника към когото е насочено.взискателят избира начинът на удовлетворение и изпълнението не е по волята на длъжника
. Във връзка с изпълнението са и гаранциите за публ. Вземания в широк и тесен смисъл.В широк-всички видове гаранции предвидени въобще в закоодателството-финансов автоматизъм ;гр.пр.гаранции солидарността
В тесен смисъл гаранциите на държавата като взискател-най вече мястото,което тя заема при изпълнението.Когато не води производство е винаги присъединил се взискател –когато едно лице насочи изпълнение срещу друго,съдия изпъллнителят е длъжен служебно да провери дали държавата има претенции срещу длъжника и ако има насочва и държавата към изпълнението.Когато държавата води изпълнение има абсол. забрана др.кредитори да се включват в него.Като изключение,са допустими само ако вземанията на др. кредитори са обезпечени с залог,или ипотека.
Отсрочване и разсрочване-уредено в ДОПК(ЧЛ183..)чрез тях се иска при настъпили неблагоприятни въздействия върху длъжника да поиска отсрочв. Или разср. На изпълнението-само по указан от държавата ред.Отсрочването е свързано с отлагане за един по-късен период-нов падеж,а разсрочването е свързано с разчленяване на задължението на части във времето
На първо място териториалният директор може да отсрочи или разсрочи до размер на 100хил лв и при условие ,че това се иска до една година от датата на издаване на решението.Втори може да разреши изпълнителния директор на Националната агенция за приходите - за задължения за данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски общо в размер от 100 001 до 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за срок до две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт; 3. министъра на финансите - за задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за повече от две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт
това се разрешаваОтсрочването или разсрочването се допуска при наличието на следните условия:
1. задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането и текущите парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период от три месеца от същата дата и гарантиращи продължаването на стопанската дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при:
а) осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането, с изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност;
б) събиране на изискуемите към датата на подаването на искането вземания на длъжника от трети лица;
2. не е формиран отрицателен счетоводен финансов резултат за дейността на предприятието за предходните две години на годината, в която е подадено искането;
3. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие са определени по методи и са в границите на стойности, установени с наредбата по ал. 9;
4. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението-
За периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план. Отказът може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му чрез органа.
ОТ Чл 209 ДОПК-ВИЖ там продължава
50-ти въпрос
Освен изпълнението-фин.амнистия;опрощаване;прихващане/компенсация;погасителна давност-при тези способи финансовото задължение се погасява,но в държавния бюджет не са постъпили средства,финансово държавата е неудовлетворена,но не може да има безкрайно фин. Задължение и се прилагат тези способи.
1.фин амнистия-чл.84т.13 от К посочва сред правомощията на НС да дава финансова,или наказателна амнистия;този текст е единствената постоянно действаща разпоредба за амнистията.Този институт се доразвива с всяка конкретна амнистия-със закон,в който се дава и последващата правна уредба..НСъбран приема закон за всяка една конкретна амнистия.Този закон влиза в сила веднага.-това е благоприятстващ акт;има еднократно действие-амнистира определено държ.вземане.Амнистират се вземания,които са отдавна изискуеми и е ясно,че няма да се изпълни,лицата са в забава.Закон с неограничени О адресати,но определим.възможни са различни критерии за определянето.-данъчен-засяга всички данъчно задължени лица;падеж-вземания,настъпили преди ,или след,може и към определена дата;размер на задължението-под,или над определен в закона размер.
С закона за амнистия не се отменя фактическият състав породил тези вземания.По тази причина същото лице може да има същото задължение по същия текст на закона.
Амнистия се дава служебно от НС. Не се сезира по някакъв начин-може да е пълна-амнистират се всички данъчни задължения по някакъв текст или група;може да е под условие-ако лицата платят в 1-номесечен срок главницата им се опрощават лихвите и разноските;частична само част от задълженията.-2/3 от данък общ доход
2.опрощаване -правомощие е на президента и не може да се делегира-чл.98т.12 К.Подлежат само задължения,които са отдавна изискуеми,няма изпълнение;видно е ,че ако се предприемат действия те биха могли да причинят повече вреди,отколкото ползи..Става въпрос за персонални задължения на физ.лица на публ.държ.вземания.Президентът трябва да бъде сезиран с молба от лицето,което иска опрощаване.Трябва да има доказателства.Има 9-членна комисия км президента.Тя разглежда вс.слъчай самостоятелно и извършва проучване.На сво заседание с обикновено мнозинство стига до решение,което е под формата на предложение към президента.Акос се реши,президентът издава индивидуален указ.Комисията е помощен орган.Президентът работи по преценка-операт.самостоятелност.Ако се откаже,отказът не подлежи на обжалване Пълно и частично опрощаване.Няма пречка ако на лицето се откаже да подаде пак молба с някаква промяна.Указът има конститут. Действие-възникват права за лицето и се погасява вземането
3.компенсация -с 2 режима-общ и специален(103 ЗЗД) 2 насрещни ликвидни изискуеми вземания. Кумулативно-веднъж кредитор,веднъж длъжник. Специален режим-независимо кое лице ще направи волеизявление за прихващане,това може да стане само със съгласие на данъчния орган.(санкция)може отказ-подлежи на обжалване.Прихваща се до размера на по-малкото.Последиците настъпват към момента в който това може да бъде направено-и 2-те са изискуеми
4 погасителна давност.-общ институт на правото.Това ЮФ-период от време,през който кредиторът бездейства.След този период той губи правото си на защита на вземането си.2 момента-обективен-изтичане на срок –посочен от закона и субективен-упражнява се чрез възражение.Не се прилага служебно,самото право не се погасява,губи се правото на защита ако се изпълни-не следва връщане.Когато държавата дължи-преклузивни и къси и обратно. Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
.Започва да тече от момента, който е причинена вредата, а ако не е известен-от деня на откриването-ЗДърж. Вземания.давността в ДП и ФП тече от различни моменти
51-ви въпрос
Това е деликтна гражданска. Отговорност.Разглежда се от Финансовото право ,тъй като е последица от фин.контрол и е с нова специфика,която я отличава съществено от гражданската отговорност.Има обезщетителен характер.Деликтна е като спецификите и я отличават от гражд-та отговорност.
Пр.уредба-гр. отговорност в чл.45 ЗЗД,а ИОО-чл.29 ЗДВФК?ОТМЕНЕН. Отменен с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция - ДВ, бр. 33 от 21 април 2006 г.
1//СУБЕКТИ-разбира се кой и на кого може да причини вреда-при гражд.отоворност всеки който може да причини вреда/да му бъде причинена вреда,а при ИОО –само ФЛ,които имат качество на отчетник;вреда може да бъде причинена само на ЮЛ и само на него може да бъде отсъдено обезщетение .2//ВРЕДИТЕ на обезщетение подлежат само имуществени и морални вреди.При Индивидуална отчетническа отговорност на обезщетение подлежат само имуществените вреди.Нашето законодателство не допуска нанасяне на неимуществени вреди на юридически лица.3//По отношение на обезщетението в гражданската отговорност на обезщетение подлежат всички вреди,които са пряка последица от противоправното поведение на дееца.-дейсвителните вреди и пропуснатите ползи.При ИОО само реално причинените вреди4//.Вредоносен фактически състав-при гражд.отговорност се обезщетяват вредите независимо от вредоносния фактич.състав;при имуществената отчетническа отговорност –( Закона за държавната финансова инспекция)имуществена отговорност за актовете,за които се съставя акт за начет
5//.По отношение на давността в ГП -5 год,при индивидуалната отчетн.отговорност-5 години,но не повече от 10 год от причиняване на вредата.Началото е от деня на причиняване на вредата ,а ако е неизвестен от деня на нейното откриване.
6//Ред,по който се реаализира вредата-при гражд.отговорност-по общ исков ред в ГПК ;при ИОО по специален ред в особено исково начетно производство,начело на което стои акта за начет (следващата информация за структурата на акта е изведена по тълкувателен път )
Структура на акта:1.данни за проверяваната организацция,или лице(наим,дан. Номер);2.данни за инспекцията(дата и място на съставяне и т.н.3.данни за лицата,причинили вредите;4.констатации относно противоправното деяние на виновните лица;относно причините за вредата ;нарушените норм. Актове .Завършва с подпис на лицето,което го е съставило.Актовете за начет се съставят по закон за държавната финансова инспекцияПричинителят на вредите дава обяснения,след които се прави заключение.После се прилагат писмени доказателства.Актът е в 4 екземпляра 1.за одитираният обект 2.за начетеното лице3.за контр. Орган 4 .за съда,или прокуратурата.
субекти на ИОО.1//първата група са лицата,които са причинили вреда в качеството си на отчетници-.2//Втората група са тези,които не са причинили вреда и нямат качество на отчетник.
Легалното определение за отчетник го определя като лице,на което е връчено държавно,или общинско имущество;на които им е дадено правото да се разпореждат с това имущество и могат да вършат правни действия с него.
Видове 1.преки;2фактически 3.ръководители 4 косвени отчетници.1//.лица, на които са връчени пари,материални ценности и те непосредствено боравят с тях ;по трудово правоотношение и длъжностна характеристика боравят с тях,разпореждат се с това имущество,като извършват поне един от видовете отчетническа дейност.2//.приравняват с на преките отчетници,но не са назначени на отчетническа длъжност;не получават трудово възнагражден. За извършената от тях дейност;не извършват нито една от посочените отчетнически длъжности,но ad hoc извършват един от видовете отчетническа дейност.3//.ръководни длъжностни лица-не боравят пряко с парите и материалните ценности,а чрез актове(заповеди,разпоредби и т.н)Може да отговаря не само ръководител,но и ръководен орган катоотговорноста е солидарна между членовете на управителния съвет.4//.лица,които нямат пряк достъп до парични средства.Става дума за контролни органи,които осъществяват ФК върху преките отчетници.Упражняват предварителен и текущ контрол.те трябва да предотвратят причиняване на вреди.Контролът обаче не е упражняван от това дава възможност на преките отчетници да причиняват вреди.Виновното противоправно поведение е на прекия отчетник и противоправно бездействие на контролния орган.Отговорността е солидарна.Ако не може да отговаря като ръководител,отговаря като контролен орган.За финансовото право,материално отговорното лице е без значение,важно е дали носи качество отчетник.Третите лица отговарят за неоснователното обогатяване;1.които са получили нещо без правно основание 2.получили са нещо на отпаднало пр.основание 3.получили са нещо като дарение от отчетника,или предмета на вредата,или осребрения предмет.Отговорността и в трие случая е солидарна между отчетника,причинил вредите и неоснователно обогатеното лице.Отговорността е солидарна до размера на неоснователното обогатяване.То е обективна,безвиновна отговорност.Без значение е дали третото лице е действалодобросъвестно,или не чл.271 КТ изкл. За 3-ти доброс.лица. Видове отговорност-пълна,солидарна,бригадна. Видове отговорност-ПЪЛНА-при акт за начет,умишлено причинена вина;4 елемента СОЛИДАРНА-възможна винаги и само по закон .има много варианти:1.при съпричиняване на вреда(не съучастие) 2 между контролния орган и отчетника –бездействие и действие 3.изпълнение на неправомерна заповед 4.когато не може да се разграничи вредата между 2-ма отчетници ;5когато не е спазено заължение по приемане и предаване (на склада)приема се,че вредата е причинена от двамата. 6.при колективен орган на управление(членове на управителен съвет) 7.между отчетника и неоснователно обогатеното лице БРИГАДНА –минитрудов колектив да сключи договор с ръководството на предприятието за носене на такава отговорност.Колективът не е ЮЛ-всеки член сключва предварителен договор,че ако бъде установена вреда под формата на липса ще се носи такава отговорност-деликтна отговорност-възниква от причинената липса.Договорът е за разпределението на отговорността между членовете,тя не е солидарна,нито е равна,а е лична.Работи се по формулата-колкото по-дълго е работено през период,през който е причинена вредата и колкото по-голяма заплата е получавало лицето толкова по-голяма е отговорността му.-от всеки неговата си част се търси от предприятието.Договор за бригадна отговорност може да не се приложи ако се знае извършителя;ако лицето е липсвало през периода не носи отговорност.Законова презумция,че всеки от колектива е виновен-оборима.Никой не е задължен да сключи такъв договор.(Отказалия отговаря за същата сума солидарно с бригадата)Криминогенен фактор(краде за 1000 отговаря за 500
52-РИ ВЪПРОС
Фактическият състав пораждащ имуществена отчетническа отговорност-този който води до пълна отч. Отговорност-води до акт за начет.За да може да възникне отговорността,фактическият състав трябва да има 4 елемента-3 обективни и един субективен-вината.За да се носи имущ. Отчетн. Отговорност са необходими и четирите кумулативно.Всеки от тях има еднаква стойност,Който и от тях да липсва-незавършен състав и не се носи отговорност. 1/вреда 2/противоправно поведение 3/причинно-следствена връзка 4/вина. 1.вреда(щета)реалните вреди;+пропусната полза;особено изражение на вредата под формата на липса-вреда с неустановен произход;това е разликата между поверено,отчетено и намерено в наличност.Нарушено задължение да съхранява поверени ценности 2.фин.контрол??? е за законосъобразност и целесъобразност при боравене с материални и парични ценности.При незаконосъобразността действието на лицето не съответства на предписаното в закона. -противоправно поведение-активно противоправно действие и пасиввно;разлика между нецелесъбразно действие и нецелево.Нецелесъобразните действия са законосъобразни-действа се в установената в рамките на закона възможност да се прецени и се взема грешно решение-тази вреда не е при противоправно поведение-не следва да се носи вина.Нецелево-средства отпуснати от МС за конкретна дейност-не се променя предназначението-носи се лична отговорност 3.причинна връзка между причинената вреда и проотивоправно и виновно поведение от 1-то следва другото. 4.вина-отношение на дееца към извършеното.Ако другите 3 са доказани,вината се презюмира.Формата няма значение за обезщетяването. Размерът на причинената вреда и оценката и се преценяват винаги към момента на причиняване на вредата,ако не е известен-към момента на откриване на вредата.(ако е върху вещи)Когато вредата е причинена в/у валута се възстановява във валутата,в която е причинена. Освобождаване от отговорност има,когато липсва 1 от четирите елемента .Възможни са и др. Пр.способи-например компенсация,или изпълнение на неправомерна заповед.,фира,търг.риск;обезценяване,бракуване 1/КОМПЕНСАЦИЯ-възможна е когато при един и същ отчетник имаме липса на едни стоки и излишък на други;липсата да е в резултат на 1 и същ акт между 2 отчетни периода един след друг;между двама отчетника 2/ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕПРАВОМЕРНА ЗАПОВЕД.носи се солидарна отговорност между разпоредителя и лицето,което изпълнява.Прекият отчетник може да се освободи от отговорност с определ.процедура-1.заповедта да е издадена от лице с правомощия за това 2.отчетника да възрази за изпълнението3.да последва нова заповед за изпълнение.Ако тогава изпълни,отговорността се носи от наредителя.Но ако се извърши явно неправомерна заповед-солидарна отговорност. 3/ФИРА-физико-химичен процес,при който в резултат от въздействието на природата стоката губи тегло,или обем ;признава се когато лицеот поиска и вредата е под формата на липса;трябва да се докаже грижата на добрия стопанин.НЕ се признава на вакуумирани и пакетирани стоки.
4/ТЪРГОВСКИ РИСК-вид оправдан стопански риск в отрасъла търговия.Приема се,че клиента краде търговеца-където клиент има пряк достъп до стоките .само когато вредата е под формата на липса,не се прилага служебно,доказва се грижа на добрия стопанин.Изключително криминогенен фактор.Признава се търг. Риск 0.5 процента от оборота. 5/.ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ 3ТИ ЛИЦА-трябва да се докаже престъпление от 3-то лице;може да не е хванато,доказва се грижа на добрия стопанин.3-тото лице носи отговорност,но ако има съпричиняване –солидарна отговорност.Извършва се или извънреден одит,или инвентаризация-липсващото по презумция е откраднато 6/.ОБЕЗЦЕНЯВАНЕ И БРАКУВАНЕ-стоката губи от своите качества,но все още е годна за употреба.Вредата е в размера на намаляване на стойността или размера; похабяване-не може да се използва по предназначение.И двете се извършват от комисия.Бракуванта стока се унищожава, а обезценената се продава на по-ниска цена.Доказване грижата на добрия стопанин.
53.-ти въпрос
Бюджетното право може се разглежда от 2 гледни точки-обективно и субетивно.От обективна страна бюджетното право е съвкупност от бюджетни пр.норми,с които се регулират обществ.отношения свърз. С бюджетите и то във връзка със структурата,съставянето и изпълнението им.Не е самостоят.правен отрасъл, а важна част от ФП-голяма част от финансовите проявления са свързани с бюджета и това право.Има вс.белези на ФП-публично,отношение м/у Д,Методът е властнически Има и особености-в бюджетните правоотнош-я не участват вс.пр.субекти,които участват във финансовите.Такива са само държ-те органи и само по изключение държ-те учреждения.Бюджетните правоотношения се характеризират с определена стадийност-с бюджетен процес.
От субективна страна става дума за публ. Субективни права,доколкото тези субекти са държавни органи,или граждани.В тази връзка са важни техните правомощия и правосубектност-бюджетни правомощия и бюджетна компетентност. Източници:нормат.уредба на няколко нива 1.конституцията 84-НС приема бюджета и отчета за изпълнението му. 106МС ръководи изпълнението на бюджета. ;117СВ има самостоят. Бюджет.- Само основни принципи,опосредени с няколко закона.;2законово ниво-2 основни-Закон за устройството на държ. Бюджет-устройствен и процесуален закон ;Ежегодния закон за държавния бюджет-по принцип е един финансов план и приемането става със закон от 2 части.-1техническа с цифров вид 2след приемането следва подзаконов акт-постановление на МС за представяне на виждане за изпълнние на бюджета,приет от НС 3.Постановления на МС 4.Норми от други закони Обща характеристика на бюджета:1 от политически аспект-съществено значение-политически инструмент за управление,той е финансовата основа на управлението.Приема се така ,че политическата сила да реализира своите цели и задачи 2.от икономически аспект-цетрализиран паричен фонд.3.юридически аспект –един план,прогноза за развитието на страната за 1 година-приходи и разходи.Има задължителен характер,но няма нормативен характер,няма правила и норми за поведение,а техничеки данни ,които не са задължителни.Той е осн финансов план,защото всички други планове се съобразяват с него
.ЕЛЕМЕНТИ-централни и местни бюджети;републикански,на съдебната власт,,на сметната палата,на ВСС и др.Местните-на общините,кметствата, на държ. И обществ.оигуряване;прости и сложни- с един или с много състави;общи и специални-с постъпления от различни източници и разходи за различни цели;от конкр.източници и за конкретни цели. Бюджетно регулиране-това е процесът на балансиране на плановите приходи и разходи по всеки общински бюджет-когато се установи недостиг в съотвтния бюджет.Приходите в местните—от собствени източници и регулиращи –чрез постъпления в държавния бюджет(данък върху сградите,данък върху наследството,такси) 3 способа за бюджетно регулиране-1.съответни отчислявания,които трябва да постъпят в държавния бюджет(закон за облаг.дох.на ФЛ-% от него за общините) 2.субсидии от горестоящ бюджет(републ.)бюджетна субсидия/сума се предоставя безвъзмездно за нуждите на местните бюджети;бюджетна субвенция-от държ.субвенция от държавния бюджет с цел ползване за конкретни неща-под условие; бюджетна дотация-сумата се представя с цел покриване на разходи от губещи дейности,нобходими за обществото 3,.чрез безлихвени кредити от централната банка-при тежки ситуации-война,бествия,но ако няма валутен борд-иначе е забранено. Бюджетна класификация-утвърждава се от мин-ра на на финансите и е абсол . задължителна за вс. Участници в бюдж. Процес.Нормативно законът определя ред за разполагане на приходи и разходи в един бюджет и като се приеме той се изпълнява стриктно детайлизирано..Бюджетната класификация е вид доутоняване на бюджета пера по пера.От юридическа гл.точка така се постига законосъобразно и целесъобразно разпределение и разходване на бюджетни средства.Сметната палата може да контролира изпълнението му.Има задължителен характер и чрез нея се очертават бюджетните правомщия и компетенции на изпълнителите.
Бюджетните средства са целеви,не могат да се ползват за др.цели освен посочените в закона.Местните –държавният бюджет на ,местно ниво.В него са посочени правомощията на общ. Съвет да приема да го детайлизира,да приема дотации,да приема отчета по изпълнението.Кметът също има правомощия по разпореждането с бюджетни средства и свързани с изработването му и изразходването през годината.разпоред.с такива средства-ред мин-ва;гл.лекар в болница,дир-р на у-ще Бюджетен процес Бюджета на 1 държава от гл.точка на приходната и разходната и част не е еднократен процес,а се простира в рамките на няколко години(3 год).Минава през 4 осн.етапа.1.съставяне на проектобюджет 2.приемане 3.изпълнение 4.приемане на отчет за изпълнение. .1 и 3 са от компетенциите на изпълнит.власт,а 2 и 4 правомощия на законодат.власт. Съставянето на проектобюджета минава през 2 основни нива-изготвяне на местни бюджети(на местните разпоредители-болници,общини,ВУЗаведения) и на републикански(на министерства,на ведомства ,централни органи на издръжка на централния бюджет.Бюджетният процес се схваща и като система от принципи-1.на законосъобразност;2.на целесъобразност-използване за необходимите цели 3.икономичност-мин средства –max успех 4.публиччност 5.5.бързина 6.непосредственост Изготвянето през няколко етапа-мин-то на финансите изготвя една бюджетна прогноза за следващите 3 години въз основа на показатели за бъдещо развитие,тази прогноза вс.година се конкретизира-макрорамка на бюджета.2/тази макрорамка 2-1/се изпраща като насоки на учрежденията на бюджетна издръжка ,въз основа на която те изготвят своите лични бюджети;2-2/мин-то на финансите изготвя проектобюджет за тях.Всяка от общините и учрежденията на бюджетна издръжка изготвят бюджетни заявки,постъпващи в общините,а оттам обобщено в МС. Сблъсък м/у 2-1 и 2-2 в мин-то на финансите-търси се договореност.При непреодолими различия,арбитър е МС.
Сметната палата,ВСС представят свои бюджети,които да се включат в рамката на републиканския бюджет.МФ не може да внася промени в тях.
Така вече изготвеният проектобюджет се внася в МС като се прибавя информацията за местните бюджети във връзка с регулирането.МС го разглежда на заседание ,прави корекции След приемане на проектобюджета до 1 ноември по закон той трябва да постъпи в НС ,ако не –следва да се вземе решение на НС за внасяне в по-късен срок.КРАЙ НА 1ВИ ЕТАП Втори етап-приемане със закон.На 2 четения –на 1во се приема като макрорамка –глобална сума приход и глобална сума разход.Мин. на финансите прави доклад.Мнение на предс.на сметна палата и комисия по финанси между първо и 2ро четене обсъждане по пера.;на 2ро четене се приема по пера-мин.,ведомсства и тн.Когато се иска промяна трябва предложение как да се получат средствата.Приключва и втория етап-трябва да се приеме преди края на гоината за да се знае кой с какви средства разполага трети етап.изпълнение-дейност на изпълнителната власт.За да може да се пристъпи към това трябва да се приеме постановление на МС.-изпълнителната власт показва виждане как ще изпъли бюджета.след акто излезе така съставеният бюджет,се изпраща на разпоредителите,които също приемат рещения как ще го изпълнят.Има възможност за прехвърляне от един параграф в друг,когато предвидените разходи за един от разпоредителите не са изпълнени,или има излишък,или бюджета е преизпълнен-заобикаля се ролята на валутния борд-забранено от него. 4ти етап-отчет след изтичане на годината по същия начин както изготвянето.Министрите изготвят отчети по пълна бюджетна класификация.Следва в мин-во на финансите пълен отчет за изпълнението на републиканския бюджет.следва МС.следва внасяне след одобрението в НС и се докладва от министъра на финансите.До края на следващата година на отделна сесия на НС.активна роля играе сметната палата-последващ контрол.При приключване на бюджетните сметки,всички неизразходвани средства се превеждат по сметките на републиканск.бюджет.-БНБ.Всеки 1 отчет за изпълнение следва да е свързан с доклад в сметната палата.
Статут и правомощия на сметната палата..СПал е държ.орган с властн.правомощия към висшите държ.органи независимо от НС.Висщ орган-установена е в конституцията.Нейните членове се избират от НС.Правомощия-контролира изпълнителната власт.Прилича н конституц.съд,Специализиран контролен орган е за осъщ. На външен финансов контрол.-само определен вид контрол в сферата на бюджета.Подчинява се само на конституцията и законите.Ако има някаква зависимост тя е косвена от НС.избират се от там.То утвърждава нейния бюджет.Тя се отчита пред НС.Веднъж в годината,НС може да и възложи до 5 одита годишно,където прецени.Правомощия-в закона;одит на държавния бюджет(на вс.бюджети)бюджетни и извънбюджтни сметки на разпоредители и кредити.Одит На бюджетите на БАН,ВУЗаведения,БНТ,БНР.На контрол подлежи дейността по обслужв. на държавния дълг.Одитира и заверява и годични отчети на бюджетни организации.Тя е ЮЛ на бюджетна издръжка със седалище в София.;колективен орган-1 председател и 10 члена.-бълг.граждани,назначават се от НС с 9год.мандат .председателят не може да бъде преизбиран,а членовете могат.ИЗИСКВАНИЯ 1. не са били членове на правителството или ръководители на централни органи на изпълнителната власт през последните 3 години 2.;висше иконом,или юридическо образование 3. 15 години - за председателя, и 10 години - за членовете стаж по специалността;4;да не са осъждани;5.без роднински връзки помежду си. Има териториални поделения със сектори към тях.Отделенията са на функционален принцип, а поделенията на териториален
.Органи-председател;членове;одитори/ръководители на сектори;директори на териториални поделения;одитори на сметната палата.Има и гл. Секретар,който организира и разработва плана за контрол.Прекратяване на мандата от народното събрание- 1.по тяхна писмена молба;
2. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 6 месеца;
3. когато са осъдени за умишлено престъпление от общ характер или са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност;
4. поради несъвместимост по чл. 11, ал. 3, настъпила след избора;
5. при смърт
Имат имунитет
.Форма на контрола-финансов одит,който включва одит на фин.управление и одит на финансови отчети.;Друг вид одит е одит за контрол на изпълнението;Одити по стандарти,приети от СП.Одит със заповед на председателя.Изготвя се одитен доклад ,проверяваните дават становище в 14-дн.срок .по данни за престъпление,материалите се изпращат на прокуратурата.
56-ТА ТЕМА ОТ НАПЕЧАТАНИТЕ ЛЕКЦИИ ПО ДАНЪЧНО ПРАВО
60-ти въпрос.
Митата са следващата категория ,осигуряващи приходи на 2-ро място след данъци.Те ме са данъци,но имат такъв произход и елементи.Разликата межд тях е ,че при данъците се запляща за реализиран доход,или печалба.Митата-за преминаване на стоки през границата.Митата са най-близко до косвените данъци и подобно на ДДС се включват в крайната цена..Имат и едно скрито различие-докато данъците имат открита фискална фунция,митата регулират международния търговски обмен.
ВИДОВЕ:1/Вносни-стоката влиза от световния пазар и остава в страната ;2/износни-стоката от местен произход се реализира на световния пазар;3/транзитни-не са същински.Приближават се до такса за преминаване на стока транзитно през страната.
Отделните видове имат отделни регулативни функции1/вносните.Те винаги са пропорционални-търговецът плаща и го включва в цената.-стоката става по-скъпа и по-трудно реализируема на вътрешния пазар.-брани се вътрешния производител .Митническата политика се налага с вносните мита.Ако липсва продукта,се преценява дали да се налага мито,но ако има то е фискална функция,не защитна.
2/износни-те са на изживяване принципно-когато се налага има 2 причини за това.Първо когато има недостиг на вътрешния пазар ,изнасянето ще увеличи дефицита.;второ при дотирани стоки-продават се на пазара на по-ниска от производствената цена-тази разлика се поема от държавния бюджет.-най-малко се взема размера на дотацията във формата на мито.В световен мащаб има свръхпроизводство на стоки-няма интерес за задържане;ако не се плаща мито се плащат данъци.Все по-малко са дотираните стоки-налагат се от страни с тежко финансово състояние..
Митничската политика подобно на данъчната може да се води относително самостоятелно,но е ограничена-съществуват митн.съюзи и световна търг. Организация с общи правила за вс.членове.За разлика от данъчната ,митническата е по-гъвкава и диференцирана.Провежда се за един по-дълъг период от време.Може да се отнася до определен вид стоки-установява се една обща политика(на ЕС)
При митническите войни –между две или повече държави провеждане на политика,която да достигне до прекратяване на търговията помежду им.Изкуствено завишаване на митата и става неизгодно внасяне,но няма админ.мерки,а икономически мерки.В основата на такава война стоят както икономическото,така и политическото съображение.Близо до войните ембаргото –с чисто политически цели е.-не високи мита,а абсолютна забрана за внос от дадена страна.(на стоки от първа необходимост,или жизненоважни за страната.)
Нормат.уредба-Змитниците;правилник за приложението му;Митническа тарифа на РБ-тя сама по себе си не е нормат.акт.Състои се от 2 раздела-всяка стока дали има,или няма мито и какъв е размерът му.Чрез тарифата се води миитническа политика-в рамките на часове може да се промени.
Субект на митн.правоотношение е държавата.-тя е активен субект с властнически правомощия.Има субективното право да получи митото,като приходите от мита във всички случаи са приходи в републиканския бюджет.Тя се представлява от установени органи-митническа администрация-централизирана система-включа агенция митници;митничски управления и митнически пунктове.Същинската работа по определянето и събирането на митата се извършва от митниците.Основните правомощия в системата се свързват с тях.По-горните нива имат чисто ръководни,методически,контролни правомощия,които пак са митнически,но с по-друг характер.
2 основни вида митническа дейност.-1/упражняване на контрол и надзор 2/събиране и определяне на митата;митническите бюра и пунктове нямат самостоятелни правомощия;преотстъпват им се такива от митниците.,само че по места.
Митническата администрация е част от финансовата администрация.Мин-во на финансите осъществява общ контрол и ръководство-създава-създава,преобразува,или закрива митн.учреждения.
Вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при:
1. оформяне на режим внос;
2. поставяне под режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове;
3. неправомерно въвеждане на митническата територия на Република България в нарушение на разпоредбите на чл. 45 - 48;
4. неправомерно въвеждане от свободна зона или от свободен склад в останалата част на митническата територия на страната в нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2;
5. отклоняване от митнически надзор;
6. неизпълнение на едно от изискванията при временно складиране или при ползване на митнически режим;
7. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) неспазване на едно от условията, определени за поставяне под съответния митнически режим, както и за прилагане на намалени или нулеви вносни митни сборове или за освобождаване от вносни митни сборове поради употребата на стоките за специфични цели;
8. употребяване или изразходване в свободна зона или в свободен склад при условия, различни от предвидените в действащите разпоредби. В случай на изчезване на стоката и ако за това изчезване не се представят на митническите органи достоверни доказателства, се счита, че стоките са били употребени или изразходвани в свободната зона или в свободния склад;
9. издаване на документи, необходими за получаване на преференциално третиране на стоки с български произход в други страни, когато сключените между Република България и тези страни споразумения предвиждат заплащане на дължимите митни сборове за вложените чуждестранни стоки.
износномитническо задължение възниква при:
1. износ с митническа декларация извън митническата територия на Република България на стока, подлежаща на облагане с износни митни сборове;
2. изнасяне без митническа декларация извън митническата територия на Република България на стока, подлежаща на облагане с износни митни сборове;
3. неспазване на условията за изнасяне извън митническата територия на Република България на стока с пълно или частично освобождаване от износни митни сборове.
Митническите органи изчисляват размера на митните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, в момента, в който те разполагат с необходимите елементи, и го вписват в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет.
митните сборове, за които е извършено уведомяването по чл. 206, трябва да бъдат заплатени от длъжника в срокове, определени в правилника.
плащането трябва да бъде извършено в касата на митническото учреждение или безкасово.
(2) По искане на длъжника плащането може да бъде извършено и чрез прихващане от митническите органи на недължимо платени от него суми за митни сборове.
Чл. 209. (1) По искане на заинтересуваното лице митническите органи имат право да отсрочат плащането на митните сборове при условия и в срокове, определени в правилника.
когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи:
1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) използват всички възможности за осигуряване плащането на митните сборове, предвидени в този закон и в други нормативни актове, включително и издаване на административни актове за принудително събиране.
2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) събират законната лихва върху размера на митните сборове.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) По реда на ал. 1 се осигурява плащането заедно със законната лихва и на други държавни вземания, събирани от митническите органи, които не са платени в определените срокове
митническото задължение се погасява:
1. чрез заплащане на митните сборове;
2. чрез опрощаване на митните сборове;
3. когато при стоки, декларирани за митнически режим, изискващ заплащането на митни сборове:
а) митническата декларация е анулирана;
б) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) преди да им е дадено разрешение за вдигане, стоките са задържани и веднага или в последствие са: отнети в полза на държавата; унищожени по нареждане на митническите органи; унищожени или изоставени по реда на чл. 180; унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила или други непредвидими обстоятелства;
възстановяване на митни сборове е връщането в пълен или частичен размер на заплатените вносни или износни митни сборове.
(2) Възстановяване се извършва, когато се установи, че в момента на плащането митните сборове не са били дължими или основанието за плащането им е отпаднало.
Чл. 215. (1) Опрощаване на митни сборове е:
1. решение за пълно или частично несъбиране на вносните или износните митни сборове; или
2. решение за пълно или частично анулиране на вземането под отчет на размера на вносните или износните митни сборове, когато не са били заплатени.
всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушаване на разпоредбите на митническото законодателство, доколкото деянието не представлява престъпление.
За маловажни случаи на митнически нарушения, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат на местонарушението глоби
митническите органи имат право да изземват и задържат стоките - предмет на митническо нарушение, преносните, превозните и други средства, послужили за тяхното укриване, внасяне или изнасяне от страната, веществените доказателства, необходими или свързани с процедурата на разследване, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания по съставения акт.
От нашите лекции:дейността на митницата е свързана с вътрешноикономическата търговия,която осъществява държавата и нейните граждани.Движение на стоки;извърщване на услуги;както и трансфер на парични суми от и за BG се подчинява на разл.митн.режими.Това зависи от целта,с която е осъщвствена всяка външноикономическа сделка. Законът за митниците третира ЕТ влизайки в правоотн. С останалите органи като ЮЛ.За разлика от данъчните закони,митн-то законодателство ги поставя в еднакви условия с ЮЛ.-дали ще внасят,транзитират няма разлика.В почти всички случаи,документите се попълват и подават от пасичните субекти.Всички документи се заверяват по съответният ред от приемащият инспектор.След заверката те добиват качество на офиц.документ.Митническите органи извършват не само документален,но и физически контрол.-целта е да се установи дали лицата спазват установения митн.режим,или не.;дали не се внасят,или транзитират забранени стоки ;стоки над разрешеното количество и т.н;дали стоките са същите като описаните в митническата книга.
61 въпрос
Урежда се от -Закон за БНБ;Закон за банките;подзаконови нормат.актове.Понятието банково право се използва само в обективен смисъл-като съвкупност от пр.норми,уреждащи определени обществени отношения.От гл.точка на предмет и метод на пр.регулиране се счита ,че банковото право не е самостоят.отрасъл,а съдържа в себе си публичноправна материя,която е част от финансовото право и където методът на регулиране е властнически,а също така и материя с частноправен характер,защото в основата на банковата дейност стоят банковите сделки като вид търговски сделки, а при тях методът е на равнопоставеност .Към публичноправната материя се отнася дейността на централната банка ,Банков надзор ,даването и отнемането на лицензи от страна централната банка,санкционирането от страна на БНБ. Основното понятие е банка.Необходимостта от банки се установява от няколко момента-1.от функцията на парите като всеобщ еквивалент на собствеността.-необходима е институция,която да ги създава-емисионна банка 2/институция,в която да се съхраняват парите-да се натрупват. 3/в живота чрез кредитирането и така стимулират икономиката и стопанство. За появата на банкова система може да се говори от момента,в който едно лице започне да привлича чужди средства и да ги отдава като кредит на трето лице.-средновековиетто.Това лице плаща лихви за използванто на чужди стредства,а не получава възнаграждение за това,че ги съхранява.Ако се дават собствени пари-лихварство Следователно е необходимо 2 вида дейност за съществуването на банка-влогонабиране и кредитиране.1879 се създава БНБ.1947 са национализирани около 140 банки.След това монопол върху банковата дейност,който пада с правилника за банките от 87.89 и конституцията от 91 година Неправилният банков влог е в основата.-той е неправилен,защото при обикновеният влог се влага индивидуализирана вещ и се връща същата вещ.През това време влогодателят е собственик на вещта и евентуалното и погиване е за негов риск.Влогоприемателят полага грижата за добър стопанин и ми се плаща за това от влогодателя.При банковия влог се дават заместими вещи.-пари-неиндивидуализирани.Влогоприемателят не е длъжен да върне същите банкноти, а техният номинал.Когато сключва договор за влог,банката става собственик на парите, а влогодателят от собственик се превръща в кредитор и има вземане по отношение на банката.Тя може да се разпорежда с парите и да ги отдава на кредит на 3-то лице.Влогодателят за това,че му с ползват парите получава възнаграждение под формата на лихви.Те идват от получените лихви по кредити,които са по-високи Източници.-ЗБНБ,ЗБанките,Норми на търговския закон и подзаконови актове-наредби. На БНБ. Дейността на една банка е изключит.многообразна и в зависимост от лиценза си(пълен;частичен)банките могат да изпълняват различна дейност .В чл.1 от ЗБ се изброява дейността,която те могат да извршват.от тях само 1влог и кредити;2.ценности в депозит;3.банкови касетки;4.банкови карти;5 банкови плащания са банкова дейност, а останалите са търговска дейност и могат да се извършват и от небанкови финансови институции.Най-важните дейности са влогонабиране и кредит.Тези сделки в зависимост от това дали банката е длъжник,или кредитор са активни и пасивни.Чрез влоговата дейност,банката набавя пари. Средства с които ще оперира и преди всичко ще ги отдава на кредит.Разликата между лихвите формира банковата печалба.Банките извършват и разл.видове услуги и разплащания.За услугите,банките получават такси и комисиони.За небанкови финансови институции се имат в предвид преди всичко финансови къщи обменни бюра.Те могат да извършват ограничен брой сделки,като в подзак.нормат актове(наредби)са уредени процедурите по тяхното създаване.ЧЛ 1АЛ.5 ЗБ урежда статута и принципите на небанковите финансови институции. Според различни критерии можем да разделим банките-с оглед на това дали е преимуществено държавен орган,различаваме-национални(централни банки)или търговски банки.Централната банка е една във всяка държава и тя преимуществено има правомощия на държавен орган,докато търговските са предимно частноправни субекти.2.С оглед на коя сфера осъществява своята дейност,разграничаване промишлени,земеделски,кооперативни и др.банки,като тук е важно да се посочи,че наименочанието на банката не е ограничение тя да извършва дейност,свързана с други отрасли.Всички банки са търговски не защото се занимават с отрасъла търговия .3.С оглед национлната си принадлежност,банките биват български и чужди.,или п-скоро са клонове на чужди банки у нас .По-важни банкови понятия, са : банков капитал-съвкупност от парични средства,с които разполага една банка.За него са типични 2 неща-това е паричен капитал и че се разделя на 2 части-собствен капитал и чужд заемен капитал,като той надвишава собствения. Банкова печалба-положителният финансов резултат за една година.основните категории приходи са 1.от лихви върху кредити ;2.комисионни по повод услуги,или сделки;основни разходи за 1.лихви по влогове;2.адм.стопански разходи за оборудване;3.поддръжка;4.несъбираеми вземания .Като разпредел. На печалбата става на 2 принципа-според изискванията на банковото законодателство и според устава на банките.-чл24 ЗакБанките ги задължава да образуват фонд-резервен след облагане на печалбата с данъци и преди изплащане на дивиденти се отделя поне една пета от печалбата. Банкова гаранция-2 значения-същинска-услуга,която банката дава като се включва в търговк.правоотнош. между кредитор и длъжник и банката гарантира,че ще плати,ако длъжника не плати.Сключват се 2 договора-с кредитора(гаранционен)и с длъжника. За това,че ще гарантира плащането,получава възнаграждение .ВТОРО значение-обезпечения,които се дават-ипотека Банков контрол-вид фин.контрол от 2 части-от 1 страна от една страна осъществен от централната банка по отношение на търговските банки и от др.страна вътрешен в рамките на 1 търговска банка.-задължителен елемент от съдържанието на устава на банката.И двата вида са с оглед рисковата дейност. Банкова тайна –свързва се с неразпространението на данни и информация относно авоарите по сметките и сделките с тях.-по всички сметки и по всички операции.Служебна тайна за служителите и другите длъжностни лица. Банкова ликвидация и банкова несъстоятелност-при БЛиквид. Банката преустан дейн. Си без да е неплатежоспоспос.,но с оглед интереса на вложителите и при доброволно ликвидиране се иска разрешние от БНБ.При БНесъстоят. Има неплатежоспособност.-закон за банковата несъст.-спец.процедура
62-ри въпрос
В България има централна банка и търговски банки.БНБ има двуяка характеристика 1.банка на банките,като чрез специфични инструменти влияе върху дейността на останалите банки 2/държавен орган който упражнява властнически правомощия и може да издава нормативни и ненормативни актове,регулиращи дейността на останалите търговски банки и небанкови финансов институции.
Българската народна банка е централна банка на Република България. Тя е юридическо лице. Българската народна банка във връзка с изпълнението на функциите си може да изисква от банките да й предоставят всички документи и информация, както и да извършва съответни проверки. Българската народна банка може да участва организационно и финансово в международни организации, които имат за цел развитието на международното сътрудничество в областта на валутната, паричната и кредитната политика.
Основният капитал на Българската народна банка е 20 милиона лева.
Основни задачи на БНБ-чл.2 закон за БНБ-1.провеждане на парична и кредитна политика с цел подържане стабилността на националната парична единица и ценова стабилност;2.емисионната дейност и 3.орган,който регулира дейността на другите банки.
БНБ има изключителното право да емитира(пуска в обръщение) банкноти и монети ,като емисионната дейност е изрично предвидена в закона .С наредба се уреждат условията,при които могат да се обменят банкнотите да се изтеглят,да се отпускат пари в обръщение.
Важно средство за влияние върху дейността на търговските банки,са задължителните минимални резерви,които поддържат при БНБ(ЧЛ.41 ЗБНБ)Във вс.държави,търговските банки поддържат при централната си банка процент от балансната си сума.Така се поддържа стабилнстта на банковата система и се гарантира размера на паричните средства в икономиката Чрез определяне на основния лихвен процент,(чл35 ЗБНБ)също се влияе върху изтегляне и отпускане на парични средства в обръщение. Важна специфика на нашия банков закон е ,е че се съдържат разпоредби за валутния борд в страната.Най-общо това състояние се изразява в това,че се ограничават редица от обичайните правомощия на централната банка.1/При валутен борд централната банка е задължена да поддържа фиксиран обменен курс спрямо резервната валута ,доакто при обичайни условия,Курсът е плаващ.2/ При борд,паричната маса в обръщение е покрита със 100 % чужда валута,а при нормални условия,резервът е променлив. 3/При борд централната банка не е кредитор от последна инстанция и не може да рефинансира търговските банки,освен при изрично посочените случаи на чл.33 ЗакБНБ(риск,засягащ стабилността на банковата система). 4./При борд не предоставя кредити на държавата(МС;ОБШИНИ;др.държ.институции,или предприятия),освен в случаите на тираж на МВФ.
Чл.32.българската народна банка има право да извършва:
1. кредитни операции срещу обезпечение;
2. сделки с благородни метали;
3. сделки с чуждестранни валути;
4. сделки с депозити и финансови инвестиции;
5. операции, свързани с платежния оборот;
6. комисионни сделки;
7. банкови сделки с чужбина.
Органите на управление ,са управителен съвет,управител +3ма подуправители.Управителния съвет се състои от 7члена.-управител;подуправители и 3ма членове,назначени от президента. управителният съвет заседава най-малко веднъж месечно. Той се свиква от управителя на банката или по искане най-малко на трима от членовете му чрез писмена покана.Заседанията на управителния съвет се ръководят от управителя на банката, а в негово отсъствие-от определен от него подуправител. Управителният съвет може да заседава, ако присъстват повече от половината от членовете му.
Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство от присъстващите, но с не по-малко от 4 гласа.
(3) Въздържане при гласуването не се допуска освен в случаите по ал. 4.
Членовете на управителния съвет не участват в обсъждането и се въздържат от гласуване на решения по въпроси, от които те или членовете на семействата им са заинтересувани.
Управителят на Българската народна банка организира, ръководи и контролира дейността на банката с изключение на онези дейности, които с този или с друг закон са предоставени в изключителна компетентност на подуправителите, и я представлява в страната и в чужбина,
Структурата на БНБ е от 3 управления-емисионно,банково и банков надзор.Всяко едно се ръководи от подуправител,избран от НС по предложение на БНБ.Доста от решенията се взимат еднолично от подуправителите(самост.органи)Управ-ят съвет приема подзаконови нормат.актове,което характеризира БНБ като държ.орган.
Вътрешният одит на Българската народна банка се осъществява от главен одитор, избран от управителния съвет на банката, след одобрение на председателя на Сметната палата.
БНБ е самостоятелно ЮЛ и задължително организира фонд-резервен,като след заделянето на суми за други специални фондове,годишното превишение на приходите над разходите се внася в приход на държавния бюджет. Друга самостоятелна характеристика на БНБ е че тя е касов орган по изпълнение на бюджета.-чл43.
Чл. 43(1) Българската народна банка действа като фискален агент и депозитар на държавата въз основа на сключени договори и при пазарни условия и цени на услугите.
Самото изпълнение на бюджета се извършва чрез търговски банки,а информацията се събира в БНБ и се дава в мин-во на финансите.Тя е независима от указанията на МС и др. Държ. Органи при изпълнението на дейността и .
Косвена зависимост има от НС-избира управител и 3-ма подуправители, а също така приема и годишният отчет за изпълнение на дейността н БНБ.
63 ВЪПРОС
Банковият надзор е назорна дейност на БНБ по отношeние на търг.банки и клоновете на чуждестранните банки у нас.Това е държавният контрол,извършван от органите на БНБ.-управление ,,банков надзор’’.От гледна точка на общата характеристика на надзора,целите са да се защитят интересите на банковата система и да се защитят интересите на вложителите.Като всяка контролна дейност има 2 страни-установяване на определени факти и предприемане на мерки за въздействие.Контролът може да е предварителен,по повод представяне на отчети и последващ.Нормативната уредба е в ЗБНБ-чл4 и чл.2;чл 62ЗБ и следващите и подзак.норм.актове,одобрени от УС на БНБ.Обекти на надзора-търговски банки,клонове на чуждестранни банки и предприятия в широк смисъл за които се предполага че осъществяват банкова дейност-(брокерски бюра ,финансови.къщи) Надзорните правомощия на БНБ са като на всички контролни органи-1.да извършват проверки на място с право на достъп;2.да получават инфо;3.да назначават експерти;4.да искат от съда налагане на запори и възбрани върху имуществата на лица,причинили щети.При констатирани щети,контролните органи притежават и санкционни правомощия-налагане на админ.наказания и принудит.админ.мерки.Нарушенията могат да са в 3 направления-от самата банка;извършени от администратори на банката;от акционери на банката.Най-Общо нарушенията се свързват 1.с нарушения на императивни норми на банковото законодателство;2.на второ място на актове на централната банка задължителни за търговски банки и по-общо със сключване на сделки,застрашаващи сигурността на банката(сделки в отклонение на лицензията;необезпечени кредити)чл.65 ал 1 ЗБанките изброява различните видове нарушения.При констатиране на нарушение,БНБ може да налага различни методи на въздействие..Вчл.65ал. 2 са изброени 15 принудит. Мерки,включително и отнем на разрешението.Тези актове за налагане на принудит. Админ. мерки, не подлежат на обжалване по админ.,или съд. Ред.Освен тези мерки може глоба в значителни размери по ЗАНН.Чл.99ЗБ урежда съставите на админ-те нарушения.Последна мярка за въздействие е гражд.отговорност при причинени имуществени вреди.(невърнати кредити)чл31 и 32 ЗБ???
Друга форма на контрол е вътрешния банков контрол-чл.59 ЗБ-задължава банките да имат специализирана служба за вътрешен контрол,чието ръководство се се избира от общото събрание.Чл.7 пък задължава банките в устава си да посочат и начина,по който ще се извършва и вътрешният контрол.Той не е държавата,затова органите не могат да издават властнически актове,а имат само констативно действие.Тези констативни актове се предоставят на компетентните органи на банката за вземане на мерки за въздействие.Особеното е ,че органът,който ще предприеме мярката е длъжен да уведоми за това контрлния орган.Той има право да уведоми и др.органи ако рещи,че мерките са недостатъчни . кредитни ограничения:Наредба номер 10 урежда вътрешния контрол.Рискова дейност-кредити спрямо множество лица и влогове спрямо множество лица-рискът се състои принципната предсрочна изискуемост на влоговете и принципната предсрочна неизискуемост на кредитите.В тази връзка ЗБ поставя редица ограничения пред търговските банки.-тези ограничения са свързани с формиране на големи експозиции и отпускането на големи кредити.чл.29 ЗБ задължава банките да не нарушават установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал.Определение за експозиция-всички вземания на банката.-кредити.Ограничения-счита се за голяма експозиция с която превишава с повече от 10 на 100 от собствения капитал на банката,като експозицията към 1 лице не може да бъде повече от 25 на 100.Общият размер на вички експозиции не може да надхвърля 8 пъти собствения капитал. Решение, което води до формиране на голяма експозиция, се взема от управителния съвет (съвета на директорите). Когато експозицията надхвърля 15 на сто, решението се взема с единодушие.
Тези ограничения не се прилагат за :
- marinov
- Потребител
- Мнения: 119
- Регистриран на: 15 Май 2006, 20:15
Погледнете на http://www.bglegis.com
- Legion
- Младши потребител
- Мнения: 33
- Регистриран на: 09 Ное 2007, 23:14
4 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 19 госта