от nezret » 07 Яну 2008, 21:54
Добре ще я публикувам и нея.
Няма проблем.
До
Народното събрание
До
Министерски съвет
До
Омбудсмана на Република България
Копие
Европейска комисия
Директорат
Здраве и потребителска защита
СТАНОВИЩЕ
От. .
Федерация за защита на потребителите
Адрес:гр.София бул.Стефан Стамболов №35
Представлявана от Председателя на УС Йовчо Боянов Топалов
Чрез
Адв.Незрет Мустафов Бабучев САК
Адрес:гр.София ул. Ген И Гурко № 37
ОТНОСНО:
Липсата на транспониране на ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 година относно непочтени търговски практики от страна на търговците към потребителите на вътрешния пазар и за изменение на Директива на Съвета 84/450/ЕИО, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и Съвета (‘Директива за непочтени търговски практики’) (Текст от значение за ЕИП), в разпоредби на новия Гражданско процесуален кодекс в частта производство по колективни искове глава тридесет и трета и отмяната на текстове от Закона за защита на потребителите.
Пряко противоречие на тези разпоредби и с разпоредби на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (текст от значение за ЕИП).
Уважаеми Господа и госпожи,
Народни представители ,министри, уважаеми господин Омбудсман на Република България. Във връзка с приемането на новия Гражданско процесуален кодекс в сила от 01.03.2008г. , излагаме следното становище в частта ,особените искови производства глава тридесет и три ПРОИЗВОДСТВО ПО КОЛЕКТИВНИ ИСКОВЕ, които разпоредби , особено на чл.379, чл.380ал2 и 3от ГПК и чл.381 ал.1,2,3,4 от ГПК, както и § 25 с която разпоредба се отменят чл.186б и чл.188 ал.2 и ал.3 от Закона за защита на потребителите.
Тези разпоредби от новия гражданско процесуален кодекс са в пряко противоречие с целите и с разпоредби на ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 година относно непочтени търговски практики от страна на търговците към потребителите на вътрешния пазар и на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите.
Чл.379 ал.1 ГПК, недоумение буди самият текст , увредени от нарушение , в гражданския процес и в исково производство не може да се говори за нарушение, това не е административно наказателно производство, където имаме установяване на нарушения и налагане на административна санкция. Отговорността на търговците по тези искове е деликтна и е прецизно да се говори за увредени от граждански деликт. Обстоятелството че този деликт би могло да представлява и нарушение на норма от материалния закон за която е предвидена административна санкция глоба или имуществена санкция е ирелевантно за производството.
Чл.379 ал.2 от ГПК не е прецизен и отново влиза в колизия с чл.186 ал.1 ГПК ,където е прецизирана активната процесуална легитимация на ищеца и в чл.189 от ЗЗП. Ищците и смисълът на защитата на правата по исков ред не е да установява нарушения и не се предявява срещу нарушител а срещу ответник деликвент. Като в този случай исковете са осъдителни по своята процесуална природа, за преустановяване и забрана на действия и търговски практики които увреждат колективни интереси на потребителите и иск за вреди като пряка и непосредствена последица от тези действия. Недопустимо е с процесуалния закон да се изменят същността и предметът на търсената искова защита, като редуцира осъдителните искове на установителни?!? Това съществено и много грубо нарушава правото на съдебна защита на потребителите. Недопустимо от гледна точка на търсената съдебна защита е и изискването за вина?!? Означава ли че ако деянията , действията и установените порочни търговски практики , не са извършени умишлено, а те винаги не са извършени умишлено, че искът ще бъде отхвърлен като неоснователен. Изискването за вина в тази производства и доказването на такава цели само и единствено защита на недобросъвестните търговци които причиняват вреди на колективните интереси на потребителите. Такова изискване за доказване на вина ,липсва в ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 година относно непочтени търговски практики от страна на търговците към потребителите на вътрешния пазар и на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите.
Съществуването на такъв текст , като елемент от фактическия състав , не само че противоречи на гореспоменатите актове на Общността , но и на основните принципи на нормотворчеството , фактическият състав да се излага в материалния закон а не в процесуалния закон. Подобен юридически анахронизъм е желателно да се отстрани, за да не се стига до откриване на процедура по надзорно производство по реда на чл.226 от ДЕО пред Европейската комисия и от възможността , Република България да бъде осъдена за нарушаване на чл.10 от ДЕО, липса на транспониране на актове на Общността и грубо несъобразяване на вътрешните нормативни актове с Регламент на ЕП и на Съвета.
Чл.380 ал.3 от ГПК “Към исковата молба се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увреденият интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските” , подобно изискване като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на колективен иск е в грубо нарушаване на основни принципи на гражданския процес и на горе цитираните актове на Общността. Потребителят е слабата страна в правоотношението си с търговеца, целта на Закона за защита на потребителите и на актовете на Общността е именно да се облекчи защитата на интереса на потребителя като по слаба страна в сравнения с недобросъвестния търговец. Изискването за финансова възможност за предявяване на иск , на практика грубо ограничава достъпа до правосъдие на потребителите и въобще не кореспондира с РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите в който е предвидено координация и облекчаване достъпа до правосъдие на потребителите. Нещо повече липсва ясни критерии и това създава условие за корупция и прекратяване на делата по целесъобразност. Това не кореспондира и с чл.56 от КРБ, на практика социално слабите потребители , ще бъдат лишени от правото на съдебна защита, и ако този текст остане с това изискване. Не само че ще има санкция от страна на Европейската комисия , но и ще се образува лавина от дела , точно от потребители които съдът е отхвърлил ,поради не доказване на финансова възможност . При всички положения това предпоставя създаване на корупция и недопустим фактически отказ от правосъдие в нарушение и на чл.6 от ЕКЗПЧ . Като последица Република България отново ще бъде осъдена масово от Европейския съд за правата на човека в Страсбург, именно за нарушаване на правото на справедлив процес чл.6 и на ефективни средства за защита чл.13 от ЕКЗПЧ.
Чл.381 ГПК изцяло подлежи на отмяна по посочените по горе съображения.
§ 25 от Преходните и заключителни разпоредби с който се отменя чл.186б от ЗЗП и чл.188 ал.2 и 3 от ЗЗП , на практика е действие с което се отказва транспониране на чл.1 и чл.5 от ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, който е предвиден двуседмичен срок за преустановяване на действията и порочните търговски практики, посочени в отменения чл.186б от ЗЗП. Липсата на транспониране и нещо повече отказът при това изричен както е в настоящия случай, представлява сериозно нарушение на Общностното право и е основания за образуване на надзорно производство –чл.226-чл.228 от ДЕО пред Европейската комисия и сезиране на Съда на европейската общност в Люксембург.
В практиката на Съда на европейската общност Люксембург тази формулировка”Неизпълнение на задължение, произтичащо от Договора” се тълкува като включваща както неизпълнение, на задължение, произтичащо от първичното право(такова производство срещу Република България вече има за нарушаване на чл.234ал.3 от ДЕО) , така и такива, породени за държавите членки от нормите на вторичното право(регламент,директива,решение, съдебно решение на самият Съд на ЕО).
В настоящия случай нарушението е проявено във формата на вътрешен акт- какъвто е Гражданско процесуалния кодекс, приет в нарушение на Общностното право.
Тези разпоредби на новия Гражданско процесуален кодекс противоречат и на Решение № 1926/2006г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма на общността за действие в полето на потребителската политика 2007- 2013. Дейност 8 от това решение обхваща по точно”Действия за подобряване и ефективна употреба на Общностната потребителска защитна нормативна база “, в частност Регламент (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите в който е предвидено координация и облекчаване достъпа до правосъдие на потребителите. Подобна нормативна уредба която влиза в пряко противоречие на актове на Общността , и нарушава грубо правото на съдебна защита на потребителите е неприемливо и е желателно компетентните институции да вземат своевременни мерки за бързо и своевременно премахване на тези противоречия в новия Гражданско процесуален закон. Особено неприятно е и трайната практика , в противоречие на основните принципи на демокрацията и на Решение № 1926/2006г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма на общността за действие в полето на потребителската политика 2007- 2013. Дейност 8 от това решение обхваща по точно”Действия за подобряване и ефективна употреба на Общностната потребителска защитна нормативна база “, в частност Регламент (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите в който е предвидено координация и облекчаване достъпа до правосъдие на потребителите е липсата на покани за участия в работните групи и становища от организациите за защита на потребителите, по приемането на такъв важен процесуален закон. Надяваме се за в бъдеще в интерес на обществото ,подобна порочна практика на Народното събрание да се преустанови, за да не се стига ,както е в настоящия случай до ескалиране на напрежение , съмнения за лобиране в полза на корпорациите и в ущърб на потребителите, несъобразяване с актовете на Общността уреждащи тази материя, и от там до предприемане на действия за защита на интересите на потребителите на над национално ниво като сезиране на Европейската комисия, Съда на европейската общност Люксембург, а при отказ от страна на българските съдилища , на посоченото в новите текстове на ГПК основание и до Европейския съд за правата на човека в Страсбург.
ИСКАНЕ:
Моля да вземете в предвид гореизложените правни изводи и аргументи и да отмените и измените посочените разпоредби от новия Гражданско процесуален закон, като разпоредби противоречащи на целите на ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 година относно непочтени търговски практики от страна на търговците към потребителите на вътрешния пазар и за изменение на Директива на Съвета 84/450/ЕИО, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и Съвета (‘Директива за непочтени търговски практики’) (Текст от значение за ЕИП), и на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (текст от значение за ЕИП).
Федерация на потребителите в България си запазва правото , ако не се вземат в предвид изложените съображения и становище за отмяна изменение и допълнение, за упражни правото си да сезира съгласно чл.21 от ДЕО Европейската комисия , за нарушаване на чл.10 от ДЕО от страна на Република България , изричен отказ от транспониране на ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 година относно непочтени търговски практики от страна на търговците към потребителите на вътрешния пазар и за изменение на Директива на Съвета 84/450/ЕИО, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и Съвета (‘Директива за непочтени търговски практики’) (Текст от значение за ЕИП), и на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (текст от значение за ЕИП) за образуване на надзорно производство по реда на чл.226 – чл.228 от ДЕО с произтичащи от това последици за държавата членка нарушител.
Федерация на потребителите в България си запазва правото при липса на воля за отмяна и изменение на горе цитираните разпоредби които увреждат колективните интереси на потребителите да информира българската общественост за своята позиция и становища.
Гр.София С уважение:...............................................
02.08.2007г. ИС на ФПБ Инж. Павел Кърлев
..................................................
Юридически съветник на ФПБ адв.Незрет Мустафов Бабучев САК