И чудя се и тъпея какво да правим сега по един казус. Инспекция по труда завежда ИД срещу Х за 5 илядо лева по НП,което към завеждането не е влязло в сила.След малко време същото е отменено окончателно.Как да ги претендираш разноските по това производство,като,докато чета такива,като следващото решение,не знам какви бисери ще сътворят някой "безработни" иначе съдии в административните съдилища в Горно нанадолнище и Дръпнипишково,където през март месец от този съд може да получиш
РЕШЕНИЕ № 1 от 17.03.2011г.......
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Биляна Димитрова Горанова, Димитър Горанов Горанов и Силвия Божилова Божилова, чрез адвокат Тодор Стоименов, срещу решение № 876/18.06.2008 г. по адм. дело № 1207/2007 г. на Административен съд - Варна, Трето отделение, 24 - ти състав. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 10 000 лв за първата от тях и над 2 500 лв за всеки от останалите двама, до пълния размер на сумите, претендирани като неимуществени вреди. С касационна жалба, подадена от кмета на община Варна, решението е обжалвано в частта, в която общината е осъдена да заплати като обезщетение за неимуществени вреди, солидарно с Варненска търговска гимназия "Г. С. Раковски", сумата от 10 000 лв на Биляна Горанова и по 2 500 лв съответно на Димитър Горанов и Силвия Божилова, ведно със законната лихва от 20.05.2007 г., до окончателното им изплащане. Наведени са твърдения, че по делото не е установено наличието на отменен акт, действие или бездействие на длъжностни лица при общинската администрация, които да са в причинна връзка с вредите, твърдяни от ищците в първоинстанционното производство. Срещу тази част от решението е подадена касационна жалба и от Варненска търговска гимназия "Г. С. Раковски" чрез процесуалния й представител адвокат Росен Димитров. По изложени съображения относно неправилността на постановеното решение, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, се претендира отмяната му по отношение на ВТГ "Г. С. Раковски".
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, подадена от Биляна Горанова, Димитър Горанов и Силвия Божилова и неоснователност на жалбите подадени от община Варна и ВТГ "Г. С. Раковски".
Върховният административен съд приема, че касационните жалби са подадени от легитимирани лица в законоустановения срок, поради което са допустими. За да се произнесе по съществото на спора, с оглед становищата на страните и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема следното:
Производството по адм. дело № 1207/2007 г. на Варненския административен съд е образувано по искова молба, подадена от Биляна Димитрова Горанова, Димитър Горанов Горанов и Силвия Божилова Божилова, тримата от гр. Варна срещу община Варна и ВТГ "Г. С. Раковски", по която се претендира присъждане на неимуществени вреди - преки и непосредствени последици от незаконосъобразни действия на директора на учебното заведение и бездействие на служители при общинската администрация, в резултат на които Биляна Горанова на 20.05.2007 г. е ударена от отчупен клон на изсъхнало дърво в двора на гимназията, причинило болки и страдания на нея и родителите й. С обжалваното решение, съдът е осъдил двамата ответници солидарно да заплатят на на основание чл. 4, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, части от претендираните суми, в размер съответно на 10 000 лв за Биляна Горанова и от по 2 500 лв за Димитър Горанов и Силвия Божилова. В тази връзка е приел, че на 20.05.2007 г., малолетната Биляна Горанова била ударена от клон, отчупен от дърво, растящо в двора на ВТГ "Г. С. Раковски" и получила фрактури и контузни рани, след проведени лечения на които била изписана от болница на 28.05.2007 г. в добро общо състояние; според вещото лице по допусната по делото съдебно - медицинска експертиза, детето е с емоционално разстройство, в причинно - следствена връзка с преживяната травма; въз основа изслушаните по делото свидетелски показания е констатирано, че след инцидента дървото е отрязано; с оглед разменените писма между ВТГ "Г. С. Раковски" и община Варна, е прието, че от гимназията на 16.03.2007 г. е поискано съдействие включително за отрязването на сухо дърво в двора на учебното заведение, а от кмета на район "Одесос" е изпратен списък на дървета за кастрене на клони в училища, детски градини и болнични заведения, както и на сухите и болни дървета, в т. ч. на едно сухо дърво в двора на ВТГ "Г. С. Раковски"; тъй като именно гимназията стопанисва дървото е направен извод, че изискванията на чл. 23, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на зелените площи и декоративната растителност са налагали именно тя да извърши незабавното му премахване след узнаване на обстоятелството, че е изсъхнало, при задължението да уведоми общината в тридневен срок; предвид картотекирането на дърветата в двора на ВТГ "Г. С. Раковски" е констатирано, че е налице бездействие и от страна на общинските служители да премахнат дървото, поради това, че не са предприели самостоятелни мерки, нито са разпоредили премахването му от собственика; прието е, че е налице причинна връзка между описаните бездействия и болките и страданията, претърпени от Биляна Горанова и останалите двама ищци, като нейни родители, в резултат от нараняванията от отчупения от дървото клон, при което от съда, по справедливост са определени горепосочените размери на обезщетенията за неимуществени вреди.
Постановеното съдебно решение в частта, в която искът е уважен е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, поради което следва да бъде отменено. В частта, в която исковите претенции са отхвърлени, решението е законосъобразно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, но по следните съображения:
Независимо, че е обсъдил подробно събраните писмени и гласни доказателства, съдът е направил необосновани и неправилни изводи, че понесените от ищците неимуществени вреди са в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.
В случая приобщените по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищците неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от бездействие на служители при община Варна, поради което исковете по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу тази община е следвало да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Приложимата нормативна уредба не съдържа легално определение на понятието "бездействие", визирано от чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. С оглед становищата, застъпени в доктрината и съдебната практика следва да се приеме, че "бездействията" на административните органи предполагат неизвършването на фактически действия, при наличие на нормативноустановено задължение за извършване на такива действия, но не и неизпълнение на задължение за волеизявление - за издаване на индивидуален административен акт. Ако административен орган по силата на закона е задължен да издаде индивидуален административен акт и не го направи, ще е налице мълчалив отказ за издаване на акта, който може да бъде оспорен по реда за обжалване на ИАА по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Именно отмяната му като незаконосъобразен по посочения ред ще е предпоставка за допустимостта на иск, предявен при условията на чл. 203 АПК, според специалната разпоредба на чл. 204, ал. 1 АПК. В случая не се установява наличието на бездействие на длъжностни лица при община Варна, в причинна връзка с причинените вреди. Наредба № 1/10.03.1993 г. на МТРС (обн. ДВ бр. 26/1993 г.) за опазване на озеленените площи и декоративната растителност (съгласно легалното определение на последното понятие, дадено в § 1 от нейните ДР - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица), налага премахването на картотекирани дървета и храсти, да се извършва въз основа писмено разрешение от кмета на общината, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1. Според чл. 23, ал. 4 и ал. 5 от наредбата, в случаите по т. 3 и т. 4 на чл. 19 от наредбата (на изсъхнали дървета и храсти, такива чието състояние застрашава безопасността на движението или сигурността на гражданите, сградите и благоустройствените фондове, както и във връзка с премахването на последиците от производствени аварии и природни бедствия) премахването се извършва незабавно от собственика, стопанина или аварийните служби, който следва да уведоми за това общината в тридневен срок. Именно последната хипотеза е обсъждана от първоинстанционния съд във връзка с писмо изх. № 49/16.03.2007 г., изпратено от директора на ВТГ "Г. С. Раковски" до община Варна за съдействие за подрязване на осем броя дървета в двора на гимназията и отрязването на едно сухо дърво. Анализът на горепосочените разпоредби налага извод, че и в тези случаи следва да е налице издадено разрешение от кмета на община Варна, който дължи произнасяне по подаденото заявление в едномесечен срок, според чл. 25 от наредбата. Разрешението и отказът за издаването му (в т. ч. и мълчаливия такъв), имат характера на индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. В случая не са наведени твърдения, а и липсват данни такъв административен акт да е бил обжалван, респективно да е отменен като незаконосъобразен, следователно не е налице предпоставката по чл. 204, ал. 1 АПК. В този смисъл, предявеният иск е допустим, само доколкото се твърдят вреди от незаконосъобразни действия и бездействия, но тъй като неиздаването на административен акт не може да бъде приравнено на такива, следва да се приеме, че в случая не е налице незаконосъобразно "бездействие" на служители при община Варна, по смисъла на чл. 203 АПК, като една от предпоставките за уважаване на исковете за обезщетение, предявени на посоченото правно основание срещу общината.
Видно от чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ, обхватът на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица, е ограничен до осъществяването на административна дейност от държавни органи и длъжностните лица. В кръга на органите на държавна власт влизат органите, с властнически правомощия по силата на закон, а "длъжностни лица" са тези, които осъществяват определена служебна функция и задължения в изпълнение на административна дейност. По отношение на исковите претенции, предявени срещу ВТГ "Г. С. Раковски" съдът неправилно е приел, че в случая са установени действия на длъжностни лица в изпълнение на такава дейност. Както е отбелязано и от първата инстанция, по делото е безспорно установено, че дървото, отчупения от което клон е ударил детето, се намира в двора на Варненска търговска гимназия "Г. С. Раковски" - държавно учебно заведение по смисъла на чл. 10 от Закона за народната просвета (ЗНП), чийто предоставен за ползване имот е публична държавна собственост. Тъй като гимназията е юридическо лице по аргумент от чл. 10, ал. 8 от Закона за народната просвета, във връзка с приложената по делото заповед № РД-09-332/07.04.2003 г. за определяне на държавните и общинските професионални училища и професионални гимназии - институции в системата на професионалното образование и обучение, издадена от министъра на образованието и науката и чл. 19, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение, именно тя има качеството на задължен субект по смисъла на чл. 23, ал. 4 от Наредба № 1/10.03.1993 г. на МТРС, според която дърветата и храстите по чл. 19, ал. 1, т. 3 и т. 4 се премахват незабавно от собственика, стопанина или аварийните служби. Действията по предявяване на искане за издаване на разрешение и премахване на декоративна растителност по реда на чл. 19 и чл. 23, ал. 4 от наредбата, нямат характера на действия, дължими при или по повод изпълнението на административна дейност. Тяхното извършване е наложено на юридическите и физически лица, в чиито имоти има декоративни дървета над определена възраст, подлежащи на картотекиране, от нормативните изисквания относно реда за опазване на озеленени площи и декоративна растителност в населените места и извънселищните територии. Само на това основание, направеният от съда извод за наличието на основание за ангажиране на отговорността на ВТГ "Г. С. Раковски" на основание чл. 203 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е неправилен. Застъпеното от административния съд схващане в обратен смисъл, не отчита разликата между отговорността на държавата и общините по чл. 203 АПК и по ЗОДОВ и съответно - института на "непозволеното увреждане" уреден в чл. 45 и сл. ЗЗД. Не може да се приеме, че с действията, осъществявани в изпълнение на изискванията на Наредба № 1/93 г. "длъжностно лице" при ВТГ "Г. С. Раковски", извършва административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ, тъй като искането на разрешение за премахване на дърво и премахването на последното от лице, в кръга на посочените в чл. 23, ал. 4 от наредбата, нямат властническия характер, отграничаващ административната дейност от всяка друга, без значение свързана ли е с изпълнение на нормативна разпоредба. Доколкото е задължително изискването, действието или бездействието да е извършено от длъжностно лице при изпълнение на служебната му дейност, както и последната да има административен характер - да съставлява административна дейност, каквато не е дейността предприета от директора на гимназията във връзка с премахването на дърво в двора на учебното заведение, не са били налице предпоставките по чл. 203 АПК за уважаване на предявените от ищците претенции и срещу ВТГ "Г. С. Раковски".
Предвид изложеното, исковете предявени на основание чл. 203 АПК, са недоказани и неоснователни, тъй като не е осъществен състава на посочената разпоредба. При наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, съдебното решение, в частта обжалвана от ВТГ "Г. С. Раковски" и община Варна, следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено друго решение по същество, с което предявените от Биляна Димитрова Горанова, Димитър Горанов Горанов и Силвия Божилова Божилова искове за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди по чл. 203 АПК, вр. чл. 204, ал. 4 АПК вр. чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ, като неоснователни на посочените основания, да бъдат отхвърлени изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение
Реши:
Отменя решение № 876/18.06.2008 г. по адм. дело № 1207/2007 г. на Административен съд - Варна, Трето отделение, 24 - ти състав, в частта в която са уважени исковете, предявени от Биляна Димитрова Горанова, Димитър Горанов Горанов и Силвия Божилова Божилова, съответно за сумата от 10 000 лв за първата от тях и по 2 500 лв за останалите двама, ведно със законната лихва считано от 20.05.2007 г. до окончателното им заплащане, както и направените по делото разноски от 155 лв и
Вместо това постановява:
Отхвърля изцяло исковете, предявени от Биляна Димитрова Горанова, Димитър Горанов Горанов и Силвия Божилова Божилова, тримата от гр. Варна, срещу Община Варна и Варненска търговска гимназия "Г. С. Раковски", за присъждане на неимуществени вреди, като преки и непосредствени последици от незаконосъобразни действия и бездействия на директора на гимназията и служители на общинската администрация, ведно със законната лихва считано от 20.05.2007 г., на основание чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Оставя в сила решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
* Не знам колегата как е продължил борбата,защото най-малко от общината са виновни.А тия глупости с административния акт на кмета,дето не го бил оспорил отказа... КОЙ ДА ГО ОСПОРИ ВСЪЩНОСТ? Майката на детето ли? Кога ? Сигурно като кмета и се обади,да й каже,че има пряк парвен интерес от атакуване на неговото мълчание. А фактът,че директора не е атакувал отказа,променя ли с нещо наличието на бездействие от общината,което е едно от условията за вредата?Макар и това бездействие да било АА, адресат на който не е пострадалия???
Не ,че колегата няма "вина",тъй като от момента,в който е констатиран изсъхналия клон(17.3.2007г.) възниква основание за
наказателна отговорност на директора,тъй като неговата самонадеяност започва съществуванието си точно тук.
Отделно от туй,
същото се отнася и за кмета-обаче от мига,в който е изтекъл срока за разрешението.
) 
Грешна конструкция... 
Само че на кофти основание.
Ами има я-завел си ИД(незаконно ДЕЙСТВИЕ,с което си станал едно от условията за вредата,даже основната причина(доколкото има и други причини-напр. ВТОРАТА съм АЗ 
.
положението по делото.