Казус - Административен процес

[d1v1n3]

На 11.04.07 Атанасов подал молба за издаване на административен акт в общината, където живеел и бил вписан с настоящ адрес. Компетентен орган бил кметът на общината, който по това време бил в болнични. Кметът със специална заповед разпределил функциите си между своите заместници. Атанасов проверил разпределението чрез внесената от общинската администрация информация за промените във фукционирането й и подал молба до указания ресорен заместник. Администрацията обаче разпределила молбата му до друг заместник, който съгласно заповедта на титуляра се занимавал с друг ресор. След като не получил нито искания акт, нито изричен отказ, подал жалба в местния административен съд на 20.05.07г. против мълчалив отказ на заместник-кмета на общината. Съдът с определение допуснал жалбата. Атанасов твърдял, че мълчалив отказ е нищожен, тъй като компетентен да издаде акта е друг заместник-кмет, на когото е делегирано издаването на такъв вид актове. Освен това искал да предяви иск за обезщетение на имуществени вреди, претърпени от отказа.

1. Може ли Атанасов да подаде молба с настоящия си адрес?
2. Има ли право Атанасов да подаде жалба до административния съд, без да подава жалба до по-горестоящия административен орган. Кой е по-горестоящия орган, ако има такъв?
3. Длъжна ли общинската администрация да изнася информация за своето функциониране?
4. Бил ли е компетентен заместиник-кметът да издаде оспорвания акт?
5. Допустима ли е жалбата му до административния съд?
6.Ако Атанасов предяди иск за обезщетение това гражданско или административно дело ще бъде и пред кой съд? Може ли да се предяви иск в същия процес?

Който има интерес от казуса, да постне своите разсъждения.

[sadiata]

Първо много благодаря за казуса по административен процес,отдавна във форума не е имало смислена тема в областта на административното право и процес.
Аз по така зададения казус намирам,че искането за издаване на адм.акт не е адрисарано до компетентен адм.орган в лицето на кмета на общината,поради което и не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 във вр. с чл.21 ал.1 ,чл.57 ал.1 от АПК. Щом като няма мълчалив отказ то и жалбата подадена до съда не съдържа в себеси годен за оспорване предмет,поради което е процесуално недопустима,която е следвало съда да остави без разглеждане и като правна последица от това да прекрати съдебното производство по предявената жалба.
СЪОБРАЖЕНИАТА ЗА ГОРНОТО СА СЛЕДНИТЕ:
Компетентността за издаване на адм.акт се определя от материалното административно право по силата на закон или друг източник на правото.
След като кмета на общината е кампетентен(овластен) да издаде адм.акт искането за издаването му следва да се предяви пред него.Това ,че кмета е делигирал поради болничен правжмощие на друг заместник кмет да издаде акта не променя кампетентността за издаването на акта,респективно делигирането на правомощия не означава промяна в административното право,в частта на компетентността да се издава акта.
Компетентността е част от административното право и промяната й не може да настъпва по силата на волеизявление на адм.орган.
Зам.кмета не е и адм.орган по смисъла на параграф 1 т.1 от АПК защото закон не му дава права да изпълнява изпълнително разпоредителни дейност(административна такава),в смисъл да издава адм.актове ,както става ясно от така поставения казус.
Предвид на горното зам.кмета не се явява надлежен ответник по съдебното дело,защото не разполага с компетентност да издава акт, ако жалбата е насочена срещу не надлежен ответник и на това основание същата е процесуално недопустима.
Тук трябва да се обърне внимание и на това ,че адм.орган компетентен да издаде акта може да делигира правомощия по издаването на акта на друго длъжностно лице,затова съда когато се оспорва изричния адм.акт проверява дали длъжностното лице е разполагало с делигирано правомощие от компетентния орган да издаде акта.
Твърдението на Атанасов за нищожност на мълчаливия отказ е несъстоятелно поради гореизложеното.
Иска за обезщетение също се явява недопустим ,защото неговата допустимост и основателност се определя от допустимостта и основателносттана съдебното обжалване на адм.акт.
Принципно иска за обезщетение може да се предяви с оспорването или отделно от оспорването -арг.на чл.204 от АПК. Чл.205 от АПК поставя условие че ответник по иска се явява юридическото лице ,което представлява органа издал акта,респективно мълчаливия отказ. Кмета на общината като компетентен да издаде акта,не може дасе яви надлежен ответник по иска за обезщетение,а надлежен ответник се явява юридическото лице в лицето на общината-арг.на чл.14 от ЗМСМА.
Кмета на общината няма висше стоящ административен орган,същия се избира възоснова на избор от местното население. Актовете на кмета на общината се обжалват пред областния управител,съгласно ЗМСМА,който има метериалното право да осъществи контрол за законосъобразност на актовете на кмета на общината.
Задължителното обжалване на адм.актове пред следващ ад.оргат овластен да проверява законосъобразността на издадения първоначален адм.акт може дасе въведе само с изрична законова разпоредба, в противен случай АПК дава възмчожност на правните субекти да избират административния или съдебния ред за обжалване на адм.актове.

[d1v1n3]

Зам.кмета не е и адм.орган по смисъла на параграф 1 т.1 от АПК защото закон не му дава права да изпълнява изпълнително разпоредителни дейност(административна такава),в смисъл да издава адм.актове ,както става ясно от така поставения казус.

Защо заместник-кметът да няма право да изпълнява изпълнително-разпоредителна дейност, ако кметът му е делегирал изпълнението на свои функции? - чл. 39,ал 3 ЗМСМА? Искам да вметна, че аз съм студент и все още не съм много на "ти" с административния процес. И благодаря за изчерпателния отговор.

[sadiata]

цитираната от вас хипотеза на чл. 39,ал 3 ЗМСМА изисква по силата на закон кмета да има право да възлага на зам.кметовете изпълнение првомощията си,която хипотеза видно от така поставения казус не е налице.

[iva_sh]

когато искане за издаване на индивидуален административен акт е подадено до орган който не е компетентен /зам. кмет вместо кмет/, то задължение на администрацията е да препрати преписката на компетентния орган с уведомление до лицето. В случая е ясно ,че титуляра отсъства, поради което е следвало искането да бъде изпратено на онзи ресорен зам. кмет, който е бил упълномощен от кмета, съгласно разпределението на функциите между двамата заместници. Вместо това обаче искането е разпределено на некомпетентния зам. кмет. Този който е следвало да се произнесе изобщо не е разбрал че има такова искане, поради което за него срокът за произнасяне не е започнал да тече. Жалбата срещу мълчаливия отказ е недопустима. Администрацията обаче не може да черпи права от неправомерните си действия по администриране на въпросното искане - в АПК са уредени производства за оспорване на действия и бездействия /неизпращане на искането на компетентния орган/. И ако те са незаконни - иск почл.1 от ЗОДОВ пред АС за претърпените вреди срещу общината. От казуса не е ясно какъв е актът и дали има значение фактът, че искането е подадено пред кмета по настоящ, а не по постоянен адрес.

[sadiata]

По предходното становище пиша следното:
Съгласен съм със схващането,че администрацията не може да черпи права от незаконосъобразното поведение на отделен неин служител. Също така от описаната хипотеза съм съгласен с това че е допустим иск с правно основание чл.1 от Закона за вредите по повод на незаконосъобразно действие извършено от зам.кмета като не е изпълнил задължение да препрати по компетентност искането за издаване на акт.
Все пак така и ли жалбата срещу адм.акт е недопустима защото мълчалив отказ не е налице ,поради некомпетентност на ответника по жалбата да издава акта.Така и предявения комулативно иск за обезщетение е недопустим.
Правилно в предходното становище се прави извод ,че следа като искането за издаване на акт е предявено до некомпетентен орган,същия е длъжен да препрати искането до компетентния орган и в този случай срока по чл.57 от АПК не тече,за препращането органа е длъжен да извести подателя на искането.От момента на постъпване на искането за издаване на акт в компетентния орган започва да тече нов 14 дневен срок.
В настоящия случай сме изправени пред хипотезата на вече подадена жалба до съда и в такъв случаи е ирелевантно да се обсъжда въпроса с препращането на искането за издаване на акт до компетенттния орган в едно с произтичането от това правни последици.
Затова винаги пледирам гражданите да се консултират с правист за правните си действия в производството по издаване на адм.акт,защото действията от юридически характер пораждат правни последици,които са и фатални за тях.
Предходното становище дава основание да се обърне внимание за промени във АПК,такаче когато е налице противоправно действие на служители от администрацията гражданите да не носат негативната правна последица произтекла от противоправно действие и в този смисъл са необходими промени в АПК.

[d1v1n3]

На 12.04.09г. органите на териториална дирекция на НАП извършили проверка в склада на ООДХ и установили, че 35 от бутилките на обща стойност над 440 лв. Са или без бандерол или с неистински бандерол. Иззели ги и съставили протокол. Седмица по-късно бил съставен констативен акт за извършено нарушение, с които ООДХ били обвинено в извършване на чл. 64 от Закона за акцизите и данъчните складове. Управителят на фирмата възразил, че не е правомерно налагането на сакция по този текст, тъй като е закупил битулките алкохол от друга фирма, чиито данни посочил и не е могъл да носи отговорност за тези действия. Ако този аргумент не бъде уважен, той помолил да се приложи чл. 28а ЗАНН предвидд маловажността на деянието и липсата на нарушения в миналото. Наказващият орган наложил имуществена санкция от 2000лв и постановил отнемане в ползва на държавата на конфискуваните вещи. Управителят обжалвал решението като незаконосъобразно и необосновано. Тои изтъкнал, че в него не е отразено правното основание за отнемане на бутилките алкохол и не са посочени точно отнетите вещи като вид и количество. С решение от 9.08.09г. РС отменил наказателното постановление, прилагайки чл.28 и чл. 57 ЗАНН. Териториалната дирекция подала касационна жалба пред административния съд, твърдейки, че чл.57 ЗАНН не изисква изземване на посочените вещи, каквото е и решението на чл.53 и съдебната практика. Освен това се допуска отнемане на вещите да стане с допълнително постановление от органа. Дирекцията не се съгласила с маловажността на деянието, защото към момента на създаване на постановлението това е било деяние, което значително е нарушавало реда на държавно управление. Освен това извършването на деянието за 1 път е част от обективния състав на нарушението и съгласно чл. 56 НК това не е смекчащо вината обстоятелство.

Как трябва да се произнесе административният съд?