priusv написа:Докато чакам изпълнителния лист, не че вече има значение, по-скоро от любопитство един въпрос във връзка с чл.349(2), отменения 288(3):
"(2) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена. "
От текста не става ясно, че съсобствеността трябва да е възникнала единствено от наследяване, както се казва в решението, където ми се отказва възлагане. От къде се подразбира, че трябва да е единствено от наследяване?
Единствено аз живеех там постоянно, нямах друго жилище, но е придобит чрез дарение.
Благодаря предварително!
Здравей
За да не се чудиш,ще ти цитирам част от определение на ВКС,а ти ще задоволиш любопитството си докато не вземеш и последното определение от която и да е поредна жалба с което решението влиза в сила,за да направиш извод.
Цитирам:
"В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът е избрал неправилен способ за извършване на делбата. Според касаторите, делбата следва да се извърши чрез възлагане по чл. 288, ал.3 от ГПК/отм/, а не по чл. 292 от ГПК /отм/ Направено е и оплакване на допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е съобразил дадените указания в отменителното решение на ВКС по спора.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не са формулирани точни въпроси, а се излага довод, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като не са изпълнени задължителните указания в отменителното решение и относно това, че делбата е следвало да се извърши по чл. 288, ал.3 от ГПК /отм/, поради което е налице основанието по чл. 280, ла.1 т.3 от действащия ГПК
Ответниците по касация не вземат становище..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Обжалваното възивно решение е постановено след отмяна на решение от 2005г. по гр.д.№ , с което е отменено частично решение от 1996г. по гр.д.№г. по извършване на делбата и вместо това са разпределени реалните дялове от допуснатия до делба недвижим имот по чл. 292 от ГПК/отм/. Оставено е в сила решението в частта, с която е прекратено делбеното производство поради липса на предмет. Така предмет на второто въззивно разглеждане на делото е извършване на делбата на двуетажната жилищна сграда и дворното место от ... кв.м., съставляващо имот ... от кв. .. /стар../, находящо се в [населено място],[жк] [улица], № ... и подобренията в него , допуснати до делба между А, Б, В и Г с квота по 1/8 ид.ч. за всеки и Д и Е с квота по 2/8 ид.ч. Предмет на делба е наследството, останало от Ж, починал на ...г. и неговата съпруга З, починала 1...г. Ищците са наследници на И., починал 1...г. а ответниците - на сина им К., починал на 1...г.
Въззивният съд е извършил делбата чрез разпределение по чл. 292 от ГПК:отм/, като е предоставил в дял на наследниците на И първия етаж от двуетажната жилищната сграда и от общите части на дворното место . В дял на касаторите е предоставен втория етаж от двуетажната жилищна сграда и от общото дворното место. Така делбата е извършена чрез разпределение по колена.
Отхвърлена е претенцията за възлагане на Е и В. на първия етаж от двуетажната жилищна сграда и на Б и А на жилището на втория етаж от жилищната сграда поради това, че те не са доказали, че са живели в тези жилища към момента на откриване на наследството заедно с наследодателите си, каквито предпоставки се съдържат в нормата на чл. 288, ал.3 от ГПК/отм/ Съдът се е позовал и на т.9 от ТР № 1/2004г., съгласно която ако съсобствеността възниква в резултат на откриване на две наследства, то за възлагане по чл. 288, ал.3 от ГПК следва да се докаже, че претендиращият е живял в имота към момента на откриване на наследството на прекия си наследодател, от който черпи права. При конкуренция на права между наследниците, които са живели в неподеляемия имот към момента на откриване на наследството и нямат друго жилище, то се възлага на този, който предложи по-голяма цена /т.7 от ТР № 1/2004г. на ОСГК/
Липсата на точно и ясно формулиран въпрос е достатъчно основание за не допускане до касация съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 294 от ГПК указанията по приложението на материалния и процесуалния закон са задължителни за долната инстанция. В отменителното решение ВКС е дал указания да се разгледат претенциите за възлагане по чл. 288, ал.3 от ГПК и ако те са неоснователни, тогава да се извърши делбата по друг способ. Въззивният съд е разгледал претенциите по чл. 288, ал.3 от ГПК/отм/ и ги е отхвърлил, тъй като по делото не е доказано към момента на откриване на наследството, оставено от двамата преки наследодатели на страните - ПЪРВОТО ДЕТЕ НА НАСЛЕДОДАТЕЛЯ, починал на 1...г. и ВТОРОТО МУ ДЕТЕ., починал на 1...г. някой от заявилите претенции да са живели в някой от етажите. Твърдения в този смисъл са направени от тях, но липсват доказателства в тази насока. Установено е кой е подобрявал имота към 1992-93г., но това е след откриване на наследството. Адресните регистрации не са доказателство за живеене на определен адрес, тъй като те са в изпълнение на административни изисквания, а и такива данни има само за Б. от 2002г. Има данни за Б регистрация от 1980г. на адреса на имота, но те не са конкретизирани относно обекта, формиращ сега самостоятелен дял.. Предвид не доказване на една от предпоставите по чл. 288, ал.3 от ГПК не е налице конкуренция, поради което съдът не е дал възможност претендиращите да предлагат цена. Така съдът е спазил постановките на т.9 и т.7 от ТР № 1/2004г. на ОСГТК, т.е. съобразил се е със задължителната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Наличието на такава, която намира приложение и при новия ГПК, тъй като предпоставките за възлагане на същите сочи на липса на наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Способът за възлагане на делбените имоти е различен от способът на разпределението им по чл. 292 от ГПК /отм/, поради което няма пречка да се отхвърли претенцията за възлагане, като се разпредели същия имот.
ВКС не е давал указания по кой способ да се извърши делбата, а е указал да се обсъдят претенциите. Затова въпросът за задължителните указания на ВКС при връщане на делото за ново разглеждане е неотносим.
Относно това дали делбата е допусната по колена, в отменителното решение ВКС е посочил, че съдът е определил квотите по наследство, съгласно исикването на чл. 282, ал.1 от ГПК /отм/.С това решение не се определят квотите по колена и за извършването на делбата е без значение как са определени квотите, а размера им. В този смисъл ВКС не е давал указания делбата да не се извършва по колена.
Доводите, касаещи необоснованост на решението и неадекватност на цената на всеки от дяловете могат да се разглеждат само при разглеждане на касационната жалба по същество. В производството по допускане до касация тези въпроси не могат да се обсъждат и поставянето им не обосновава допускане до касационен контрол ако не се обосноват по отношение на тях общото и допълнителните основания за допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ..."
Нещо подобно на регистрация в имот №1-а и регистрация в имот №1-б е като възможност за доказване че живееш там по време на откриване на наследство.И на мен ми беше любопитно,ама сигурно е такова нещо