тълкувателно решение относно давността -СПЕШНО

[pampers]

колеги имам следния проблем, тъй като все още съм нов в бранша се обръщам към по=опитните
трябва ми СПЕШНО тълкувателно решение във връзка с чл. 116, б. "а" ЗЗД отностно това, че частичното плащане от страна на длъжника прекъсва давността и е признаване на вземането от страна на длъжника
предварително благодаря за отговорите и помощта

P.P: трябва ми линк към такова решение за да си го принтирам или ако ви в по-лесно го копнете във форумА[/u]

[donna]

колеги имам следния проблем, тъй като все още съм нов в бранша се обръщам към по=опитните
трябва ми СПЕШНО тълкувателно решение във връзка с чл. 116, б. "а" ЗЗД отностно това, че частичното плащане от страна на длъжника прекъсва давността и е признаване на вземането от страна на длъжника
предварително благодаря за отговорите и помощта

P.P: трябва ми линк към такова решение за да си го принтирам или ако ви в по-лесно го копнете във форумА[/u]

Трябва ти ама такова няма
има съдебна практика не зная дали ти върши работа


Решение № 214 от 14.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 18874/2002 г., V г. о., докладчик съдията Тодор Домузчиев
Адвокатски преглед 5-6/2003 г., стр. 59
чл. 116, б. "а" ЗЗД
Служебното изземване от банката на суми от набирателна сметка на неин длъжник и погасяването по този начин на част от дълга му не прекъсва давността. Такова изземване не представлява признаване на задължението от страна на длъжника. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. Признаване чрез частично плащане не се разпростира върху останалата неплатена част от дълга.
------------------------

Страните не спорят, че давността е прекъсната на 24.12.1992 г. Следователно, от този момент насетне започва да тече нова петгодишна давност (чл. 110 и чл. 116, б. "а" ЗДД), която изтича на 24.12.1997 г., в случай че няма ново прекъсване. Доказателствата по делото обаче не обуславят извод, че е имало ново прекъсване на давността, каквито доводи се навеждат от касатора. Погасяване на част от дълга на 1.07.1993 г. със сумата от 457,900 (четиристотин петдесет и седем хиляди и деветстотин) долара, не води до прекъсване на давността, поради следното:

1) Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът на едно право заявява недвусмислено, че е задължен към кредитора, като признанието трябва да има за конкретен предмет само вземане. В процесния случай при изплащането на сумата от 457,900 лв., извършено служебно от банката на 1.07.1993 г., нямаме заявена воля от страна на длъжника, затова няма и признание на дълга.
2) Дори и условно да се приеме, че има признание, то признанието е само до размера на платеното. Защото, когато има дълг и длъжникът плаща част от него, неговата воля за плащане и признанието за съществуването на дълга е само до размера на платеното и не се разпростира върху останалата неплатена част от дълга. В този случай длъжникът не само че не прави признание за останалата неплатена част, но той може и да оспори, че дългът в тази му част не съществува поначало, или че макар и да е съществувал, вече не съществува, тъй като е погасен чрез плащане, или чрез някой друг от способите за погасяване на задължението.

Предвид изложеното, ВКС - V г. о., не споделя доводите на касатора за прекъсване на давността изчита, че касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.


Решение № 124 от 23.11.2006 г. на БАС по т. д. № 171/2006 г., ТО, докладчик съдията Лучия Дерелиева
чл. 42, ал. 2 ЗЗД

чл. 301 ТЗ


чл. 531, ал. 2 ТЗ


чл. 532 ТЗ


чл. 116, б. "а" и "в" ЗЗД


чл. 118 ЗЗД


чл. 237, б. "е" ГПК

В менителничното право правните действия, извършени от представител без представителна власт, не обвързват представлявания. Прекъсването на давностния срок е валидно само по отношение на лицето, срещу което се извършват действия по събиране на вземането. Разпоредбите на ТЗ в областта на менителничното право дерогират общите разпоредби на ЗЗД.
------------------------

Производството е образувано по повод жалбата на М. Л. Д. от гр. С., ул. "Р." № х, против Решение № 106 от 19.07.2006 г., постановено по т. д. № 644/2005 г. от Окръжен съд - С., с което е уважен отрицателният установителен иск, предявен от "М. и." ЕООД, гр. С. против М. Л. Д. за приемане за установено, че не дължи сумата 42 000 лв. по изпълнителен лист, издаден въз основа на запис на заповед, за който е образувано изп. дело № 481/2005 г. на СИ - С.


В жалбата се правят следните оплаквания:


На първо място, първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, че са извършени периодични плащания, с които е погасявано частично вземането.


На второ място, следва да се счита давността за прекъсната със завеждането на изп. дело № 117/2005 г., вземането по което не е обжалвано в 7-дневен срок от призовката за доброволно изпълнение. Твърди се, че от "М. и." ЕООД са извършени и други плащания, които прекъсват давността. Макар съдът да приема, че са извършени плащания след 13.04.2005 г., прави неправилен извод, че цялото вземане на приносителя срещу джиранта е погасено по давност, а също, че действията, извършени срещу издателя на записа на заповед, не прекъсват течението на давността срещу джиранта. Не възприема като прекъсване на давността направените плащания от джиранта.


На трето място, се поддържа, че исковата молба е недопустима, тъй като в нея не е уточнен размерът на предявения иск. В уводната част е посочена сумата 45 934,89 лв., а в петитума на исковата молба - 42 000 лв.


Правят се следните искания: да се обезсили обжалваното решение и да се върне делото за ново разглеждане или да се отмени същото, като се постанови решение, с което да се отхвърли искът.


Становище по жалбата не е постъпило своевременно по делото.


Апелативен съд - Б., като взе предвид становищата на страните, направените оплаквания и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:


Жалбата е подадена своевременно, от легитимирана да обжалва страна, поради което е процесуално допустима.


Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:


Окръжен съд - С. е сезиран с отрицателно установителен иск, предявен от "М. и." ЕООД срещу М. Л. Д. за приемане на установено по отношение на Д., че дружеството не дължи сумата от 42 000 лв. по изпълнителен лист, издаден въз основа на запис на заповед, за който е образувано изп. д. № 481/2005 г. на СИ - С., както присъдените лихви и разноски.


В исковата молба се твърди, че записът на заповед е издаден на 18.10.2001 г. и е с падеж на две вноски, последната от които е на 30.11.2001 г. без протест, същият запис на заповед е джиросан на ответника Д. на 30.07.2003 г. До началото на 2005 г. джиратарят не е предявявал по никакъв начин претенцията си по запис на заповед към джиранта, поради което, на основание чл. 531, ал. 2 ТЗ, се прави извод за изтекла давност за претенцията на приносителя на менителницата към джиранта - едногодишният погасителен срок е изтекъл на 30.11.2003 г. Дори и да се приеме, че срокът започва да тече от джиросването на ефекта, той също е изтекъл към момента на подаването на молбата за снабдяване с изпълнителен лист към джиранта. Разпоредбата на чл. 532 ТЗ сочи, че прекъсването на давностния срок е валидно само по отношение на лицето, срещу което се извършват действия по събиране на вземането. Ако ответникът е извършвал такива действия, то те не са били срещу дружеството - ищец. По тези съображения, се твърди, че претенцията на взискателя за сумата 42 000 лв. главница, заедно със законните лихви и 950 лв. разноски по изп. дело, е погасена по давност.


В исковата молба още се твърди, че записът на заповед, послужил като несъдебно изпълнително основание, е подписан от И. Р., като законен представител на издателя - "М. - х" АД. Записът на заповед е издаден от лице без представителна власт, тъй като към момента на издаването й това дружество се е представлявало от друго лице. Това води до изначална недействителност на записа на заповед и не може да ангажира отговорността на издателя. Недействителността се отразява и на последващите кредитори, тъй като тогавашният представител на ищцовото дружество е джиросал права, каквито няма.


Становището на ответника по делото е, че по двете изпълнителни дела са постъпвали суми и давността е прекъсната.


Относно допустимостта:


Настоящата инстанция намира това оплакване за неоснователно, поради следното:


В исковата молба сумата 45 934,89 лв. е посочена с оглед определяне цената на иска. Меродавно е искането, направено в петитума, в който изрично е заявено, че се иска признаване за установено, че не се дължи сумата 42 000 лв. по изпълнителен лист, издаден въз основа на запис на заповед, за който е образувано изп. д. № 481/2005 г. на СИ - С. Ето защо, не може да се приеме, че поради това, че размерът на сумата не е уточнен, предявеният иск е недопустим.


По същество:


От приложения към гр. д. № 1847/2003 г. на Районен съд - С. оригинал на запис на заповед - стр. 3 от делото, е видно, че менителничният ефект е издаден от "М. - х" АД, гр. С., представлявано от изпълнителния директор И. Г. Р., в полза на "М. и." ЕООД, представлявано от управителя И. Г. И., за сумата 54 904,65 лв. без протест, с падеж: I вноска до 30.10.2002 г. за 27 452,33 лв. и II вноска - до 30.11.2002 г. за 27 452,32 лв. или общо за 54 904,65 лв. Датата на издаването на записа на заповед е 18.10.2001 г., по което не се спори (вж. исковата молба, подадена от "М. - х" АД, по повод на която е образувано гр. д. № 743/2003 г. на СлОС, впоследствие гр. д. № 871/2003 г. на ЛОС, гр. д. № 644/2005 г. на СлОС с ищец "М. и." ЕООД. Ответник и по двете приложени дела е М. Д.).


От приложеното Решение № 152 от 12.09.2002 г. по ф. д. № 159/99 г. на СлОС е видно, че лицето И. Г. Р. е вписан за изпълнителен директор на "М. - х" АД, гр. С. Съпоставяйки датата, на която е подписан записът на заповед - 18.10.2001 г., и датата на вписване на решението - 12.09.2002 г., става ясно, че към момента на подписването на записа на заповед това лице не е било законен представител на дружеството - издател. При подписването на менителничния ефект, това лице не е притежавало менителнично право и дееспособност, а несъблюдаването на тези правила опорочава волеизявлението, което в случая води до непораждане на задължение. В менителничното право правните действия, извършени от представител без представителна власт, не обвързват представлявания.


Тук се поставя въпросът за приложение на разпоредбите на чл. 301 ТЗ, респ. чл. 42, ал. 2 ЗЗД.


По времеподписването на записа на заповед изпълнителен директор на "М. - х" АД е била Васка Костадинова, което се установява от представеното удостоверение за актуално състояние от 30.05.2003 г. по ф. д. № 159/1999 г. на СлОС - стр. 5 от гр. д. № 1847/03 г. на СлРС. Записът на заповед е бил подписан, за да гарантира договора за продажба на бетонов възел между "М. - х" АД и "М. и." ЕООД, видно от нотариална покана от 9.09.2003 г., изпратена от И. И. - управител и едноличен собственик на "М. и." ЕООД, гр. С., приложена към гр. д. № 680/2003 г. на СлОС. По делото няма данни, от които да се направи извод, че "М." ЕООД е потвърдило записа на заповед при условията на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Не може да се приложи и разпоредбата на чл. 301 ТЗ, поради противоречието в случая с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД - лицето Р. по времеподписването на записа на заповед е бил законен представител на друго търговско дружество "М." АД - С., с което "М. - х" АД и "М. и." ЕООД са имали търговски отношения. Това се установява от приложения по изп. дело № 406/2003 г. СИ - С. - стр. 28 тристранен протокол от 23.08.2002 г. По силата на този протокол са извършени плащанията, чрез ОББ - клон С., от "М." АД в полза на "М. и." ЕООД на 05.11.2002 г. за 27 453,22 лв. и на 27.12.2002 г. за сумата 27 453,22 лв. - видно от писмо, изх. № 02-2213/15.09.2003 г.


По делото са налице данни, че издателят на записа на заповед - "М. - х" АД, се е противопоставяло на действията на въззивника във връзка с принудителното изпълнение. От приложените изп. дело № 406/2003 г. на СИ - С. стр. 26 и гр. д. № 680/2003 г. на СлОС е видно, че дружеството - издател с възражение от 15.09.2003 г. по първото дело и от 23.09.2003 г. по второто дело, оспорва предприетите действия по принудително изпълнение от страна на М. Д., като се позовава на горепосочения тристранен протокол. В тази връзка е била изпратена и нотариална покана от 09.09.2003 г., приложена към гр. д. № 680/2003 г. СлОС, получена от М. Д. на 10.09.2003 г., с която управителят на "М. и." ЕООД - И. Г. И., уведомява Донев, че преди джирото от 30.07.2003 г. сумата от 54 904,65 лв. по записа на заповед е изплатена.


Следователно, след като записът на заповед е недействителен, джирото по него също не може да породи правни последици, поради което липсва изпълнително основание за издаването на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "е" ГПК срещу "М. и." ЕООД.


Първоинстанционният съд не е обсъдил значението на каузалните отношения, по повод на които е била подписан записът на заповед, като обезпечение на плащането на погасителните вноски. Това е договор от 1.02.2002 г. за покупко-продажба на бетоново стопанство, сключен между "М. - х" АД и "М. и." ЕООД. За изплащането на последните две погасителни вноски е била издадена именно процесната запис на заповед за сумата 54 904,65 лв. Вместо на падежа на втората вноска - 30.11.2002 г., последното плащане е станало на 27.12.2002 г., което се установява от приложените две данъчни фактури от

5.11.2002 г. и 27.12.2002 г., приложени по гр. д. № 680/2003 г. на СлОС. Това означава, че след 27.12.2002 г. и към датата на джирото - 30.07.2003 г. "М. и." ЕООД не е имал качеството на кредитор спрямо издателя "М. - х" АД, тъй като задължението на последното е било погасено чрез плащане. Следователно и на това основание, въззивникът не е носител на менителничното право да иска плащане от издателя на записа на заповед, респ. джирото не поражда правни последици за него по силата на правилото, че никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава.

За прецизност, ще се изложат и съображения относно давността. В тази насока, настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, към които следва да се добави и следното:


Не може да се приеме за основателно направеното оплакване за прекъсване на давността, поради следното:


Издаването на изпълнителен лист за сумата 42 000 лв. по гр. д. № 203/2005 г. на Районен съд - Нова Загора срещу "М. и." ЕООД е неправилно, тъй като срещу това дружество липсва изпълнително основание - в случая, не може да се приложи разпоредбата на чл. 237, б. "д" ГПК, което е посочено като основание в молбата на М. Д. от 06.04.2005 г. Не може да послужи и като основание записът на заповед, тъй като издател на ефекта е "М. - х" АД, а получател на плащането е "М. и." ЕООД. Между последното дружество и М. Д. не се доказват по делото никакви каузални отношения, които да бъдат гарантирани с издаденото джиро. От съдържанието на горецитираната нотариална покана става ясно, че джирото е било направено, поради това, че управителят на "М. и." ЕООД не е бил уведомен, че сумата по записа на заповед е изплатена. Сумата от 54 904,32 лв., представляваща остатък от дължимата продажна цена за доставката на бетоново стопанство, дължима на "М. и." ЕООД от "М." АД, изплатена вместо от "М." АД, гр. С. от "М." АД, гр. С., съгласно посочения по-горе тристранен протокол от 23.08.2002 г., е изплатена окончателно на 27.12.2002 г.


Следователно, издаденият изпълнителен лист за сумата от 42 000 лв. срещу "М. и." ЕООД въз основа на джирото от 30.07.2003 г. не може да легитимира въззивника като кредитор на "М. и." ЕООД, тъй като, след като е погасено задължението по записа на заповед, издаденото джиро не материализира вземане на "М. и." ЕООД към "М." АД в полза на въззивника като джирант.


Молбата, с която въззивникът като взискател и длъжник - "М. и." ЕООД е сезирал СИ - С., по повод на която е образувано изп. дело № 117/2005 г., е с дата 11.04.2005 г. Едногодишният давностен срок е изтекъл - падежът е 30.11.2002 г., следователно, този срок изтича на 30.11.2003 г. В случая, е приложима разпоредбата на чл. 531, ал. 2 ТЗ. Не може да се приеме, че давността е прекъсната с подаването на молбата на взискателя по изп. дело № 406/2003 г. по описа на СИ - С., тъй като длъжник по това дело е друго дружество, а именно "М." АД, а съгласно разпоредбата на чл. 532 ТЗ, давността се прекъсва само по отношение на лицето, срещу което е извършено действието. Разпоредбите на ТЗ в областта на менителничното право дерогират общите разпоредби на ЗЗД.


Молбата за издаване на изп. лист по гр. д. № 1847/2003 г. на СлРС е от 20.08.2003 г., но и тук като длъжник фигурира "М. - х" АД, а не "М. и." ЕООД, макар молител да е въззивникът. Страни по настоящето дело са ищец - "М. и." ЕООД, гр. С. и ответник - М. Л. Д.


Предвид гореизложеното, следва да се направи извод, че тези действия на въззивника не са основание за прекъсване на давността по чл. 116, б. "в" ЗЗД по отношение на въззиваемото дружество.


Що се отнася до направените плащания по записа на заповед общо за сумата 12 154,12 лв. (вж. молбата на въззивника по гр. д. № 203/2005 г. на Районен съд - Н. З.), те са направени, след като е изплатена сумата по записа на заповед и след изтичането на давността. Те не могат да прекъснат давността, на основание чл. 116, б. "а" ЗЗД, по силата на правилото на чл. 118 ЗЗД.


Предвид гореизложеното, настоящата инстанция, макар и по други съображения, намира обжалваното решение като краен резултат за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.


Мотивиран от горното, Апелативен съд - Б.


РЕШИ:


Оставя в сила Решение № 106 от 19.07.2006 г., постановено по т. д. № 644/2005 г. от Окръжен съд - С.


Решението може да бъде обжалвано в 30-дневен срок от съобщението, пред Върховния касационен съд.