Спиране на гражданско дело ,преюдициален спор

[donna]

Казусът е следния

Дело за издръжка , ответника в чужбина , събрали се в селското кметство "правоимащите" и въпреки ,че адреса в чужбина е известен има го в ГРАОО , лицето има и адрес в РБ подписали призовката , че не знаят къде се намира техния съселянин в чужбина и я върнали на съда.Съда назначил особен представител.
Нашия ответник един ден разбира че има влязло в сила решение и то кога когато му се връчва едно писъмче от Миграция да си предава паспорта и му се забранява да напуска страната ,мярката е дигната щото се оказва ,че той плащал издръжки нищо ,че го съдят.

Все пак нашия човек е в срока за отмяна и подава до ВКС молба по чл.330 ал.1 т.5 ГПК за отмяна.Делото във ВКС се насрочва за края на 2009г....през това време нашият ответник се разболява много зле бъбречно и няма възможности да плаща присъдената издръжка ,а в чужбина има и други деца и втори съпруг ,който е инвалид и вс това се доказва с документи .
Налага се да се заведе дело за намаляване на издръжката . В първото по делото заседание съда спира делото щото имало преюдициален спор , това протколно определение се жали и ОС го потвърждава.
Не съм съгласна с това моля за вашия коментар .

ето я и фактологията :

Ето е фактологията

Подали см е иск с правно основание чл.86 от СК за намаляване на присъдена издръжка .
Допълнително сме подали и молба пред ВКС с правно основание чл.303 ал.1 т.5 от ГПКпо влязло в сила съдебно решение № .........г. по гр. д. № ......г. по описа на ...........съд, по което доверителката ми е осъдена да заплаща ежемесечно сумата ....... лв. като издръжка на ответника............./ответника е непълнолетен / Същата до момента се изплаща напълно редовно и в срок, тъй като . Молбата пред ВКС сме подали предвид нередовното призоваване на доверителя ми ,тъй като той има известен адрес и в страната и в ...........република,за което сме представили и доказателства . Пред ВКС е образувано гр.д............ ,насрочено за .........09г по молбата ни по 330 ал.1 т.5 от ГПК .
Изрично в иска сме заявили ,че това е извънреден способ и не е пречка за разглеждане на настоящото дело ,тъй като настоящия касае промяна на обстоятелствата относно материалното състояние на доверителката ми и размерът на издръжката следва да бъде намален, поради настъпила промяна, изразяваща се в това ,че към момента доверителя ми не работи , грижи се за другите си две деца и има съпруг инвалид ,и който е с инвалидна пенсия и семейството и се издържа от тази пенсията.
Тези обстоятелства се отразяват върху размера на нуждите от издръжка на ответника. Промяната в обстоятелствата се изразява в намаляване възможностите на ищеца да предоставя издръжка, в първоначално определения й размер.
Съдът с определението си по делото насрочи същото в съдебно заседание за.................., като ответника в отговора си не е правил възражение за спиране на делото и всичките му възражения се преклудират .
Също така не прие като доказателство молбата ни пред ВКС и извадка от компютърната страница на ВКС за датата на делото ,ответника ,не е възразил в отговора ,не е представили съдебно удостоверение ,не отрича ,че са настъпили нови факти .
Ответника от своя страна дори поиска събиране на доказателства от държава членка на ЕС , без да спази процедурата по чл.614 ГПК и регламент ЕО № 1206/01 относно сътрудничеството между съдилищата на държавите членки при събиране на доказателства по граждански или търговски дела ,което според нас е бавене на процеса ,ако бе направил навреме исканията си и в нужната форма до сега да се беше снабдил с това което смята ,че му е нужно ,въпреки ,че ние сме представили достатъчно доказателства относно твърдените факти .
В съдебно заседание съда спря делото на база възражение на ответника тъй като счете, че делото пред ВКС е преюдициално , с което спиране не съм съгласна предвид настъпилите нови обстоятелства съобразно чл.86 СК . Представили сме доказателства за намаленото финансово състояние на ищцата ,както и за здравословното и състояние . В случая няма значение какво ще постанови ВКС по подадената от нас молба с правно основание чл. 303,ал.1,т.5 ,важното е че в момента са настъпили нови обстоятелства и ние сме се позовали на тия нови обстоятелства ,представили сме документи за това и иска ни по чл.86 СК е допустим и основателен и би следвало да се разгледа по същество .
Считам че спиране на делото е недопустимо тъй като тъй като ВКС не е инстанция по същество и не може да съобрази при постановяване на решението си нови фактически обстоятелства, каквито представляват установените с решението по настоящото дело. Молбата пред ВКС касае неправилно призоваване на страната ,а настоящото дело намаляване размера на издръжка предвид нововъзникнали факти ,още по-вече делото пред ВКС е насрочено за м.ноември 2009г и до тогава настоящото дело би приключило и всяка една от страните, ако сметне за необходимо може да го представи пред касационният съд. Също така ответника мотивира възражението с мотива какво би станало ,ако хипопотетично ВКС върне делото , не може да се сприра дело на основание хипотетичност . Семейният Кодекс много ясно е казал кога страната има право да иска промяна на размера на присъдената издръжка . Висящото производство за намаляване размера на присъденат издръжка не обуславя завършека на висящото производство пред ВКС и не е от значение за правилното решаване на спряното дело. Настоящото дело няма никакво значение за решението на ВКС по чл.330 ал.1 т.5 ГПК касаещо нередовно призоваване .Също така нормата на чл.86 СК е императивна и не може да се дерогира , тъй като обстоятелствата за които спорим са настъпили в един по ранен момент и съществуват и към момента .Също така по сходен казус се е произнесъл ВКС в определение Определение № 65 от 28.VI.1984 г. по гр. д. 642/84 г., II г. о.; Решение № 876 от 17.III.1978 г. по гр. д. № 3739/77 г., II г. о,решенията са по отм. по ГПК отм ,но имат значение за настоящият казус.

Съдебна практика

Определение № 65 от 28.VI.1984 г. по гр. д. 642/84 г., II г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1984 г., С., Наука и изкуство, 1985 г.
чл. 88,

чл. 86 СК (отм.)

чл. 233 ГПК
Основанието и искането при иск за търсене на издръжка е различно от основанието и искането при иск за изменяване размера на присъдена издръжка. Председателят на Върховния съд може да иска отмяна на влезли в сила решения на основанията, посочени в чл. 231 ГПК в срок до изтичане на 3 г. от възникването на същите.
----------------------------
Н. 3. районен съд с определение от 28.III.1984 г. служебно е прекратил производството по делото и изпратил същото с оглед чл. 231, б. "г" ГПК. Приел е, че между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановен решения по гр. д. № 146/73 г. и гр. д. № 635/74 г., които си противоречат.

Върховният съд намира, че постановеното определение следва да се отмени, тъй като е незаконосъобразно, а делото върнато на съда за продължаване хода му.

На първо място, решенията, които са посочени като противоречащи си, действително са постановени по две дела, страни по които са настоящите страни, но както основанието, така и искането са различни. По гр. д. № 146/73 г. ищцата е претендирала ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на трите деца от брака им, вкл. и детето Р. Тр., на основание чл. 88 СК, а искът, предмет на гр. д. № 635/74 г., е с основание чл. 86 СК т.е. претенцията е за увеличаване на първоначално определената издръжка в тежест на ответника.

На второ място, районният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл. 233 ГПК, според която крайният срок за допускане отмяна на влезли в сила решения на осиновяванията, посочени в чл. 231 ГПК, е 3 г. от възникване осиновяването за отмяна.







Решение № 876 от 17.III.1978 г. по гр. д. № 3739/77 г., II г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1978 г., С., Наука и изкуство, 1979 г.
чл. 86 СК ,

чл. 225 ,

чл. 231 ГПК
Влезлите в сила решения за издръжка се отменяват само по реда на извънредните способи за проверка на тяхната правилност. Искът по чл. 86 СК не сезира съда за проверка правилността на първоначалното решение, а се основава на нови обстоятелства по критериите на чл. 80 и сл. СК. С диспозитива на решението по чл. 86 СК не се изменява влязлото в сила решение, а размерът на дължимата издръжка.
----------------------------

ОС е разгледал и решил спора по чл. 86 СК, като е имал предвид настъпилата промяна след влязлото в сила решение по гр. д. № 766/75 г. на Ст. 3. окръжен съд, при което при съединен иск с иска за бащинство по чл. 39 СК, е определена издръжка на извънбрачното дете на страните. Обосновано окръжният съд е приел, че са налице условията по чл. 86 СК, щом като са се увеличили и доходите на родителите, и нуждите на детето. Твърдението, че няма нови трайни обстоятелства по чл. 86 СК, е неоснователно. Не може да се оцени като основателно твърдението, че неправилно е увеличен размерът на издръжката. Ст.-З. окръжен съд е допуснал при самото постановяване на решението и неправилности, а именно:

Съдът неправилно е вписал в диспозитива, че изменява решението. То е влязло в сила през 1975 г. и не може съдът да си го изменява или отменява (чл. 192, ал. 1, чл. 224 ГПК). Както многократно се произнася ВС, искът по чл. 86 СК е нов самостоятелен иск. С решението по този нов иск съдът не изменява решението по първоначалната издръжка. Такова право той няма. Влезлите в сила решения се отменяват само по реда на извънредните способи за проверка на тяхната правилност (чл. 225 и сл. и чл. 231 и сл. ГПК). Новият иск няма за задача да сезира съда да проверява правилността на решението, а се основава на съвсем нови обстоятелства. Тези нови обстоятелства са основанието на иска, а фактическата обстановка по влязлото в сила предишно решение е база (статукво), от което се изхожда, за да се констатира наличието на нови обстоятелства. Те трябва да съдържат трайни и съществени промени в правоотношението издръжка между дадени лица от семейния кръг. В случая съдът е допуснал неправилност, която втората инстанция е длъжна да изправи.










Решение № 42 от 1.IV.1960 г., ОСГК, докладчик Иван Иванов
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1960 г., С., Наука и изкуство, 1961 г.
чл. 63, б. "а" ГПК,

чл. 231 ГПК,

чл. 5, б. "в" - "ж" ЗДТ
Освобождаването от такси и разноски по чл. 63, б. "а" ГПК, във връзка с чл. 5, б. "в" - "ж" от Закона за държавните такси обхваща както исковите молби и жалби, така и молбите за отмяна по чл. 231 ГПК, подавани от ищците, посочени в чл. 5, б. "в" - "ж" ЗДТ.
------------------------

Председателят на Върховния съд е сезирал на основание чл. 212 ГПК Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд да се произнесе по въпроса дали освобождаването от такси и разноски по чл. 63, б. "а" ГПК, във връзка с чл. 5, б. "в" - "ж" от Закона за държавните такси обхваща и молбите за отмяна на влезли в сила решения по чл. 231 ГПК, подадени от ищците, изброени в тези законни текстове.

За да се произнесе по този въпрос, Общото събрание на гражданската колегия взе предвид следното:

Съгласно чл. 63, б. "а" ГПК такси и разноски за производството по делата не се внасят от ищците, посочени в чл. 5, б. "в" - "ж" от Закона за държавните такси. Това са ищците - работници, служители, членове на ТПК и ТКЗС, изобретатели и нуждаещи се от издръжка лица, за вземанията им за трудово възнаграждение и издръжка. Тези лица законодателят е освободил от задължението да внасят държавна такса и разноски по делото, за да ги облекчи като лица, изпаднали в материална нужда, при търсената от тях правна защита на средствата, които осигуряват самото им съществуване. Както е видно от текста на чл. 63, б. "а" ГПК и чл. 5, б. "в" - "ж" ЗДТ, освобождаването се отнася до определена категория лица - посочените ищци, а не до определена категория съдебни книжа или до определен фазис на производството по съдебната им защита. Производството по чл. 231 ГПК, макар и изключителен способ за правна защита, е съдебно производство. А текстът на чл. 63, б. "а" ГПК, поставен в общата част първа на Гражданския процесуален кодекс, се отнася до всички останали части на същия, доколкото в тях не съществуват разпоредби, които ограничават приложението му. Такава разпоредба в глава XXI ГПК, където е уредено производството за отмяна, не съществува, затова правилно е да се приеме, че ищците по чл. 5, б. "в" - "ж" ЗДТ се освобождават от такси не само по исковите молби и жалби, подадени от тях като такива, а и по молбите за отмяна.donna
юрист


Мнения: 93
Регистриран на: 30 Авг 2008 21:26
Лично съобщениеEmail

[Гост.]

Извинявай нямам много време да чета фактологията, но само два въпроса- това е по ГПК отм. и има ли произнасяне за предварително изпълнение?

[donna]

По новия ГПК е заведен иска и молбата да отмяна , практиката дето я цитирам е от стария то по новия няма сега ще я правиме

[Гост.]

има ли произнасяне за предварително изпълнение?

[Melly]

Аз също имам въпрос.
Ищцата по касацията, по кое Р изпълнава до този момент издръжката?
По това, за което искаш отмяна, или по предходно Р.
Провокира ме обстоятелството, че взискателят е непълнолетен, и че доверителката ти е била изненадана от Р, чиято отмяна искаш.
И друго.
Кое Р от възможните хипотези е правното ти основание за намаляване на издръжката?

Ако е това Р, чиято отмяна искаш, считам че Определението за спиране на делото е правилно.

[donna]

С две думи пречи ли извънредния способ за отмяна за завеждане на ново дело при настъпили нови обстоятелства за намаляване на издръжката /няма значение ,че ответника е малолетен / ,съдебната практика ,която съм цитирала е в тоя смисъл .

[Melly]

Мисля, че да.
Ако ВКС отмени Р, той ще върне делото на долната инстанция със задължителни указания за произнасяне по същество (чл.307, ал.3 ГПК). Най-вероятно по този иск основанието е същото - чл.86 СК, но с искане за увеличаване на издръжката.
Същевременно пък имаш иск за намаляване на издръжката.
Приеми, че имаш произнасяне и по двата иска (чисто хипотетично).
Тогава второто Р от тях (сегашният ти иск) ще подлежи на отмяна по чл.303, ал.1, т.3 ГПК.

[jiji2]

Donna,
молбата за отмяна на влязло в сила решение НЕ Е основание за спиране на висящ съдебен спор на основание преюдициалност. Имам три-четири определения на ВКС за отмяна на спирането, след като първонстанционен съд спираше делата при подобна ситуация, окръжен- потвърди спирането, но Върховен отмени спирането и върна делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Общо взето мотивите на ВКС са, че за да е налице преюдициалност трябва да има ВИСЯЩ СЪДЕБЕН СПОР , което означавало да е някъде в рамките на триинстанционното производство този спор, а не в рамките на извънредните ("извънинстанционните") способи за отмяна. Ако проявяваш интерес мога да скенирам и да ти пратя тези определения. Обжалвай спирането пред ВКС и съм почти сигурна, че ВКС ще го отмени.

[Melly]

Тъкмо детето ще порасне, може и пък да се задоми.
Е, тогава наистина какво ли ще се получи от тези упражнения?

[sunrise]

Аз също смятам, че не трябва да се спре делото. Освен посочения по-горе аргумент,че преюдиацилността не касае отмяната , считам , че налице са нови факти, налагащи намаляване на размера на издръжката.
Ответникът по второто дело,има възможност да защити правата си във висящото производство, включително и да си предяви насрещен иск.
Мисля,че така ще се постигне и процесуална икономия, вместо да се чака решението на ВКС и при отмяна, да започне всичко отначало.