Юридическа правоспособност

[kaizersoze5412]

Възможно ли е дипломиран юрист, назначен по трудов договор като такъв, да представлява търговското дружество (работодател) пред съд, преди да е положил изпит за юридическа правоспособност? Благодаря предварително на изразилите мнение.

[latina]

Според мен - не. То и стажът няма да му е юридически без ЮП, нищо, че длъжността е юрист.

[system]

Формално може, защото в чл. 32 т. 3 от ГПК, както и преди в чл. 20 т. 3 от ГПК (отм.) представители по пълномощие могат да са "юрисконсултите и другите служители с ЮРИДИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ", като изискване да притежават юридическа правоспособност, за да осъществяват процесуално представителство, не се поставя. В длъжностните характеристики на юрисконсултите в държавните учреждения по принцип се включва изискване и за юридическа правоспособност. Такава, доколкото зная, е практиката и при другите юридически лица и едноличните търговци, когато имат юрисконсулти.

[ch3oh]

И не само формално. Преди години като съдебен кандидат съм го правил.

[milletti]

Със сигурност не Ви тече юридически стаж, след като нямате правоспосбност. Голям пропуск, които след време ще усетите...по един или друг повод. Казвам го съвсем доброжелателно.

[laridii]

Че не може, не може, вече са ви казали колегите, но да вземете да се заинтересувате как точно са ви назначили на длъжността без да имате правоспособност, повече е от ясно е, че не ви тече юридически стаж, какво ли са нацапали в трудовата ви книжка. Би следвало да Ви водят на секретарска длъжност и класификатор, а не на юридическа. Вземете им обяснете все пак за какво иде реч!

[lexy21]

Вземете им обяснете все пак за какво иде реч!

А на Вас кой ще ви обясни?
Представителство по пълномощие
Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:
1. адвокатите;
2. родителите, децата или съпругът;
3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец;
4. областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31 ;
5. други лица, предвидени в закон.

[neonato]

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 17.03.1993 Г. ПО ГР. Д. № 3/1993 Г., ОСГК НА ВС

Публикувано: Бюлетин на Върховния съд, бр. 3 от 1993 г., пор. № 15

ТЪРГОВСКИЯТ ПЪЛНОМОЩНИК, СНАБДЕН С ИЗРИЧНО ПЪЛНОМОЩНО ЗА ВОДЕНЕ НА ПРОЦЕСИ ПО ЧЛ. 26, АЛ. 2 ТЗ, МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОЦЕСУАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА СТРАНАТА В ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС САМО АКО ПРИТЕЖАВА КАЧЕСТВАТА, ПОСОЧЕНИ В ЧЛ. 20, АЛ. 1, Б. "А" И "В" ГПК
Чл. 26 ТЗ
Чл. 20 ГПК


Председателят на Върховния съд на Република България е направил предложение за издаване на тълкувателно решение по въпроса: може ли търговският пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ да бъде процесуален представител на страната в гражданския процес само с пълномощно по чл. 26, ал. 2 ТЗ.
Върховният съд, Общото събрание на гражданската колегия, за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговският пълномощник е една от проявените форми на търговско представителство, предвидено в Търговския закон. Съгласно чл. 26, ал. 1 ТЗ търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговеца да извършва посочените в пълномощното действие срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. За представителството на права, които се явяват обременителни за търговеца, отчуждаване и обременяване с тежести на недвижими имоти приемане на менителнични задължения, вземане на заем чл. 26, ал. 2 ТЗ, изисква изрично пълномощно. Правата, свързани с обикновената дейност на търговеца, както и изрично изброените права в чл. 26, ал. 2 ТЗ, по своето естество са с материалноправен характер. В изброителния списък на чл. 26, ал. 2 ТЗ фигурира и правото на търговския пълномощник "за водене на процеси", което следва да се приеме, че е предвидено също като материално право. Аргумент, че това право не е посочено като процесуално е и чл. 26, ал. 3 ТЗ, с който се ограничава възможността за прехвърляне на правата, изброени в чл. 26, ал. 2 ТЗ, освен със съгласие на търговеца. Докато за прехвърляне на процесуалните права - преупълномощаването, чл. 22, ал. 1 ГПК не изисква съгласие на доверителя.
След като съгласно чл. 26, ал. 2 ТЗ търговският пълномощник е носител на чуждото материално право за водене на процеси, реализирането му се свързва с изискванията за процесуалното представителство по пълномощие на чл. 20 ГПК.
Съображенията, меродавни за създаване институцията на представителството, са еднакви както за представителството в гражданското право, така и за представителството в гражданския процес. Те са продиктувани от необходимостта едно лице да бъде представлявано поради неумението му или невъзможността да извърши конкретното действие. Установяването на представителството в гражданския процес е по-наложително, защото с оглед формалността на публичната процедура пред съда страната в повече, отколкото другаде, се нуждае от компетентно действие при съблюдаване на процесуалните правила.
Изхождайки от целите на процесуалното представителство, законодателят е ограничил лицата, които могат да бъдат представители на страните по пълномощие пред съда до тези, посочени в чл. 20 ГПК. Общото в изискванията към лицата по чл. 20, ал. 1, б. "а", "в" и "г" ГПК е юридическото образование, което е изключено като необходимо условие само при пълномощници от най-близък родствен кръг - родители, деца, съпруг - чл. 20, ал. 1, б. "б" ГПК. Друго изключение от изискването процесуалният представител да има юридическо образование е установяване на пълномощие за получаване на съдебни книжа на страна, когато не живее в града, където се намира съдът, или е в чужбина. Това изключение е уредено извън чл. 20 ГПК - в чл. 42, и чл. 44, ал. 1 ГПК, като обемът на процесуалната представителна власт е ограничен до строго определени действия, извършващи се не в съдебната зала.
С оглед направеното тълкуване на чл. 20 ГПК съобразно духа на закона се налага и изводите досежно качествата, които търговският пълномощник следва да притежава, за да може да се явява в съд.
Освен правото на адвокат да бъде пълномощник на търговеца пред съд, посочено в чл. 20, ал. 1, б. "а" ГПК, и възможността лицата със степен на родство, посочени в чл. 20, ал. 1, б. "б" ГПК, да представляват страната в процеса, която хипотеза би могла да бъде приложима за принципа - едноличен търговец, процесуалното представителство на всички възможни субекти по търговското право се обхваща от чл. 20, ал. 1, б. "в" ГПК. И това е така, защото всички дружества по търговския закон са обявени за юридически лица, а едноличният търговец се включва в стопанския живот, ако има предприятие по смисъла на чл. 15, ал. 1 ТЗ. А според чл. 20, ал. 1, б. "в" ГПК изискванията към лицата, които могат да представляват тези страни по пълномощие в процеса, са юрисконсулти или други лица с юридическо образование, които са в трудовоправни отношения с представляваната страна. Следователно търговският пълномощник, който има изрично пълномощно за водене на процеси по чл. 26, ал. 2 ТЗ, би могъл да бъде процесуален представител на принципа, ако притежава качествата, посочени в чл. 20, ал. 1, б. "а", "б", "в" ГПК. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, б. "д" ГПК не може да се приложи пряко за материлното право на търговския пълномощник "за водене на процеси", предвидено в чл. 26, ал. 2 ТЗ. Търговският пълномощник, снабден с изрично пълномощно за водене на процеси, може да организира процеса като упълномощи юрист, отговарящ на изискванията на чл. 20, ал. 1, б. "а" и "в" ГПК, който да може да бъде процесуален представител. Обратното неограничително тълкуване на процесуалното представителство на търговеца би допуснало до участие в гражданското производство пред съд неквалифицирани лица, докато нормите уреждащи процесуалното представителство по пълномощие го регламентират като професионална дейност, упражнявана от правоспособни юристи.

[system]

Само че това тълкувателно решение никак не ни помага в случая. В мотивите на решението първо се говори за необходимост от юридическо образование, а в края на мотивите се казва, че дейността представително по пълномощие е "професионална дейност, упражнявана от ПРАВОСПОСОБНИ юристи". И това на пръв поглед "смесване" на понятията е напълно естествено - тълкувателното решение е прието през 1993 г., а понятието "юридическа правоспособност" се въвежда едва с приемането на първия ЗСВ през 1994 г. Това понятие не присъства в отменените Закон за устройството на съдилищата,Указ № 1138 за единния следствен апарат, Закон за прокуратурата и Закон за адвокатурата от 1991 г. , макар че едно от изискванията за съдия, прокурор, следовател или адвокат е лицето да е преминал стаж и да е издържал теоретико-практически изпит.

[neonato]

Ето по-долу и още едно решение след влизане в сила през 1994 г. на ЗСВ (отм.).
Не намерих легална дефиниця на що е то "юридическа правоспособност", само изисквания за това как се придобива и, че е условие за заемане на длъжности (съдия, прокурор и т.н.) или за упражняване на дейност като адвокат. В сега действащия ГПК нормата на чл. 32, т. 3 е в аналогичен вид, както в отменения. Излиза, че в тълкувателното решение, понеже не е била тогава приета процедурата и изискването за придобиване на юридическа правоспособност, ВКС е имал предвид, че правоспособен юрист означава лице с юридическо образование, по друг начин не мога да си го обясня това уточнение в края на мотивите, съдържащо думите "правоспособни юристи", освен с желанието да се конкретизира, че правоспособен юрист (към датата на решението, предвид на липсата на изискване тогава за полагане на отделен изпит за придобиването й) е лице с юридическо образование. А и в новата (текстът е аналогичен и в отменения ГПК) норма на действащия ГПК (чл. 32, т. 3) няма изискване за провоспособност, само за юридическо образование. След като и сега (при уредена процедура за придобиване на юридическа правоспособност и значението и за заемане на определени длъжности или упражняване на дейност като адвокат) в чл. 32, т. 3 ГПК е посочено само наличието на юридическо образование, а не и на успешно положен изпит за придобиване на юрид. правоспособност, тогава това (юридическото образование) е достатъчно.
Ето и решението от 1995 г.:

РЕШЕНИЕ № 1249 ОТ 15.06.1995 Г. ПО ГР. Д. № 1679/1992 Г., V ГР. О. НА ВС

ТЪРГОВСКИЯТ ПЪЛНОМОЩНИК, СНАБДЕН С ИЗРИЧНО ПЪЛНОМОЩНО ЗА ВОДЕНЕ НА ПРОЦЕСИ ПО ЧЛ. 26, АЛ. 2 ТЗ, МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОЦЕСУАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА СТРАНАТА В ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС САМО АКО ПРИТЕЖАВА КАЧЕСТВАТА, ПОСОЧЕНИ В ЧЛ. 20, АЛ. 1, Б. "А", "Б" И "В" ГПК.

Чл. 26, ал. 2 ТЗ
Чл. 20, ал. 1, б. "а" - "в" ГПК


С решение № 172 от 31.VII.1991 г. по гр. д. № 298/91 г. С. градски съд е отхвърлил предявения от фирма "М. С. А. Л. - Л. Д." - Италия, иск против СД "И-Т и Б", гр. С., за сумата 32 900 000 италиански лири като неоснователен.
Жалбата против решението е подадена от "М. С. А. Л. -Л. Д." чрез търговския си пълномощник. Правят се оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост на решението, че е постановено при непълнота на доказателствата и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответниците по жалбата не са взели становище по същата.
Върховният съд обсъди оплакванията по жалбата и изцяло правилността на решението съгласно чл. 206 ГПК, при което приема следното:
Обжалваното решение е недопустимо. Исковата молба е подадена от търговския пълномощник на ищеца Б. Н. П. Същият се е явявал като представител на фирмата, с изрично пълномощно. По делото обаче липсват доказателства да притежава качествата, посочени в чл. 20, ал. 1, б. "а", "б" и "в" ГПК. Търговският пълномощник, снабден с изрично пълномощно за водене на процеси по чл. 26, ал. 2 ТЗ, може да бъде процесуален представител на страната в гражданския процес само ако притежава качествата, посочени в чл. 20, ал. 1, б. "а", "б" и "в" ГПК (вж. тълкувателно решение № 1 от 17.III.1993 г., ВС, ОСГК). Следователно всички действия по делото са извършени от лице без представителна власт, ненадлежно е упражнено правото на иск, постановеното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по предявения иск да се прекрати.

[ivan_lawyer3]

А тълкувателните решения на ВКС, издадени по старите институти дали са валидни при новия ГПК, в частност решения на ВС на НРБ. А има и едно решение, където е отхвърлена по молба за отмяна, свързана с обстоятелството, че пълномощникът-адвокат, няма касационна правоспособност - решението е валидно, правилно, независимо, че адвоката няма касационна правоспособност.

[neonato]

За валидни - валидни са, а задължителността се определя според нормите, които са ги регулирали във времето, когато са приети:

ЗУС (отм.)
за ВС на НРБ:
Тълкувателни решения на общото събрание
Чл. 52. (1) Тълкувателните решения на общото събрание на колегиите служат за ръководство на съдилищата и особените юрисдикции.

Задължителна сила на тълкувателните постановления на пленума
Чл. 59. Тълкувателните постановления на Пленума на Върховния съд са задължителни съдилищата и особените юрисдикции, както и за административните органи, актовете на които подлежат на съдебен надзор.

ЗСВ (отм.)
за ВКС
Чл. 86. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г.) Предложения за тълкувателни решения се правят от председателя на Върховния касационен съд, от министъра на правосъдието и от главния прокурор.
(2) Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт.

за ВАС:
Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Искания за произнасяне с тълкувателни решения могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и неговият заместник при Върховната административна прокуратура, омбудсманът, министърът на правосъдието, председателите на административните съдилища, председателят на Висшия адвокатски съвет и съдебните състави на Върховния административен съд по конкретни дела.
(2) Искания за произнасяне с тълкувателни постановления могат да правят органите по ал. 1 и страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения.
(3) Тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
(4) Тълкувателните решения служат за ръководство на съдилищата и административните органи.


ЗСВ (действащ)
общо за ВКС и ВАС:
Чл. 130. (1) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се приемат и обявяват в тримесечен срок от постъпване на искането.
(2) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

[Гост.]

Добре Нео, имам питане - а Постановленията и ТР преди времето на ЗУС? За задължителността им?... Това е ясно, само дето Ванката го е пропуснал, но питането си ми е основателно- задължителни ли са според теб?

[neonato]

ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА СЪДИЛИЩАТА

УТВЪРДЕН С УКАЗ № 174 ОТ 6 НОЕМВРИЙ 1934 Г - ОТМЕНЕН
Изм. ДВ. бр.21 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.23 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.24 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.40 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.57 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.75 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.119 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.139 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.183 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.186 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.202 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.208 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.266 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.268 от 1 Януари 1899г., обн. ДВ. бр.182 от 12 Ноември 1934г., изм. ДВ. бр.188 от 1 Януари 1934г., изм. ДВ. бр.56 от 1 Януари 1935г., изм. ДВ. бр.90 от 20 Април 1935г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Януари 1936г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Март 1942г.

....................................
Чл. 41. Върховният касационен съд по предложение на Министъра на правосъдието, се произнася в общо разпоредително заседание по въпроси, които на практика повдигат съмнение и не се решават еднакво от съдилищата.
Тълкуванията на законите, които той дава по тия случаи, се обнародват, по разпореждане на Министъра на правосъдието.
По предложение на Министъра на правосъдието. Върховният касационен съд се произнася и в случаите, когато по едни и същи въпроси съществува разногласие по тълкуването на закона между общите особени съдебни места и лица.


И нещо извън темата, пак от там:
..........................................
XII. СНОШЕНИЕ НА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА И СЪДЕБНИТЕ МЕСТА ПО СЪДЕБНОТО ВЕДОМСТВО

Чл. 82. Съдебните места и длъжностните лица по съдебното ведомство се отнасят, както помежду си, тъй и с местата и лицата от другите ведомства, непосредствено.


Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Министърът на правосъдието се отнася до съдилищата чрез председателите.


Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Прокурорите се отнасят направо до всички съдебни места и лица.


Чл. 85. Всяко съдебно място и длъжностно лице, като постъпи от съдилище или длъжностно лице законно искане е длъжно да го изпълни без забава и за изпълнението да извести на съдилището или лицето.


Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Съдебни места и лица, които не са получили навреме уведомление за изпълнение на някое искане трябва да известят за това на надлежното началство.

И от КРБ от 1947 г.:
............................
Член 62
Върховният надзор за точното изпълнение на законите както от различните правителствени органи и длъжностни лица, така и от гражданите се извършва от главния прокурор на Народната Република.
Главният прокурор на Народната Република е длъжен особено да бди за преследване и наказване на престъпленията, засягащи общодържавните, националните и стопански интереси на Народната Република, както и на престъпленията и действията, увреждащи независимостта и държавния суверенитет на страната.

[Гост.]

Добре, благодаря Нео. По обективни причини снощи не успях да се включа, извинявай, за което.
Преди време изследвах тези детайли...и нещо ми се губи. Но си запазвам правото довечера да парафразирам въпросът си, некоректно съм го поставила.

[Гост.]

Да, бях пропуснала, но се връщам на въпроса.

Та, некоректно съм посочила ЗУС в предния си пост- иде реч за този от 76г. ЗУС /76-94/ едва в него е постановена задължителност на ТР

Задължителна сила на тълкувателните постановления на пленума
Чл. 59. Тълкувателните постановления на Пленума на Върховния съд са задължителни за съдилищата и особените юрисдикции, както и за административните органи, актовете на които подлежат на съдебен надзор.

И въпреки изложеното от теб, отново се връщам на въпроса- ТР или П, с дата преди 1976г. е ли са задължителни за съдилищата?
Да разбирам ли, че отговорът ти е положителен, предвид цитатите...

п.п. Чела съм СР, в които ...хм по интересен/ и различен/ начин се третира този въпрос за задължителността...

Моля, автора на темата, да ме извини , че нахълтах с въпросите си в нея.