Представителство и Давност

[thefolenangel]

Привет колеги, имам 2 казуса на които ще трябва да отговоря. Може ли мнение за това дали съм отговорил правилно и ако не какъв мислите, че е отговора. Мерси предварително, казусите са:


Казус№ 2
През 1996г. Деянов дал на сина си 5000лв. на заем като се уговорили, че като му потрябват ще си ги поиска. През 2002г. отношенията между тях се влошили и Деянов си поискал парите. Синът му му отговорил, че няма да му върне парите, тъй като вземането му за тях е погасено по давност. Бащата предявил иск пред съда и той бил уважен. Въз основа на съдебното решение бащата се снабдил с изпълнителен лист, но не пристъпил към изпълнение, тъй като отношенията им се подобрили. През 2008г. обаче те отново се скарали и Деянов предявил изпълнителния лист. Синът му отново възразил, че е изтекла давност и няма да върне парите. Тогава Деянов се посъветвал с адвокат и той му обяснил, че може да си получи парите, тъй като между родители и деца давност не тече.
ВЪПРОСИ:
1. В кой момент става изискуемо задължението на сина?
От момента на предявяване на изпълнителния лист т.е. през 2008г.
2. От кой момент започва да тече давностния срок?
От момента, в който съдът е уважил иска на Деянов при условие, че последния няма родителски права.
3. Какво става с давностния срок с предявяването на иска от бащата? А с уважаването му?
Предявяването на иска няма значение от страна на давностният срок. Последният започва да тече след уважаването на иска от страна на съда.
4. Кога изтича погасителната давност за вземането?
Погасителна давност м/у деца и родители не тече.
5. Прав ли е адвокатът?
Да.
Казус№ 4
Йовчев разбрал, че приятелят на Петров, Динков, продава детското креватче за сина си, който вече бил пораснал. Тъй като Йовчев скоро очаквал да му се роди дете решил да купи леглото и упълномощил устно Петров да направи това от негово име. Петров купил креватчето, като с Динков сключили договора в писмена форма. Той занесъл креватчето на Йовчев, но последния не го харесал, защото било по-малко от колкото очаквал, а и не му харесало на цвят. Йовчев отказал да плати цената и да си вземе креватчето. Петров възразил, че при упълномощаването Йовчев не е уточнил изискванията си относно цвета и големината на леглото, а сега го поставя в неудобно положение спрямо приятеля му Динков. Йовчев му отговорил, че упълномощаването е нищожно поради липса на форма, тъй като съобразно изискванията на ЗЗД за сключването на договор в писмена форма упълномощаването трябва да стане в същата форма.
ВЪПРОСИ:
1. Действително ли е упълномощаването?
Упълномощаването е действително. Тъй като в член 37 на ЗЗД пише че упълномощаването трябва да стане в същата форма, в която е сключен договор с особена форма, а не конкретно писмена.
2. В каква форма трябва да се сключи договорът за покупко-продажба на креватчето?
Писмена.
3. Защо Петров и Динков са сключили договора в писмена форма?
Защото Петров е мислил, че представя косвено Йовчев.
4. Става ли Йовчев собственик на креватчето? Ако да от кой момент?
Не, собственик на креватчето става Петров с извършване на “изпълнителната сделка”.
5. Може ли Йовчев да бъде принуден да приеме креватчето, въпреки, че то не му харесва?
Да, Йовчев може да бъде принуден чрез извършване на “отчетната сделка” от страна на Петров.
6. Трябва ли Йовчев да плати цената?
Да, трябва.

[Pause]

Привет колеги, имам 2 казуса на които ще трябва да отговоря. Може ли мнение за това дали съм отговорил правилно и ако не какъв мислите, че е отговора. Мерси предварително, казусите са:



Казус№ 4
Йовчев разбрал, че приятелят на Петров, Динков, продава детското креватче за сина си, който вече бил пораснал. Тъй като Йовчев скоро очаквал да му се роди дете решил да купи леглото и упълномощил устно Петров да направи това от негово име. Петров купил креватчето, като с Динков сключили договора в писмена форма. Той занесъл креватчето на Йовчев, но последния не го харесал, защото било по-малко от колкото очаквал, а и не му харесало на цвят. Йовчев отказал да плати цената и да си вземе креватчето. Петров възразил, че при упълномощаването Йовчев не е уточнил изискванията си относно цвета и големината на леглото, а сега го поставя в неудобно положение спрямо приятеля му Динков. Йовчев му отговорил, че упълномощаването е нищожно поради липса на форма, тъй като съобразно изискванията на ЗЗД за сключването на договор в писмена форма упълномощаването трябва да стане в същата форма.
ВЪПРОСИ:
1. Действително ли е упълномощаването?
Упълномощаването е действително. Тъй като в член 37 на ЗЗД пише че упълномощаването трябва да стане в същата форма, в която е сключен договор с особена форма, а не конкретно писмена.
2. В каква форма трябва да се сключи договорът за покупко-продажба на креватчето?
Писмена.
3. Защо Петров и Динков са сключили договора в писмена форма?
Защото Петров е мислил, че представя косвено Йовчев.
4. Става ли Йовчев собственик на креватчето? Ако да от кой момент?
Не, собственик на креватчето става Петров с извършване на “изпълнителната сделка”.
5. Може ли Йовчев да бъде принуден да приеме креватчето, въпреки, че то не му харесва?
Да, Йовчев може да бъде принуден чрез извършване на “отчетната сделка” от страна на Петров.
6. Трябва ли Йовчев да плати цената?
Да, трябва.

Така смятам аз!
1 да по принцип неформален договор Чл36 ЗЗД ,но в случая липсва непосредствения ефект за друго лице т.е. произвеждането му НЕ
2 неформален
3 автономия на волите
4 не понеже за валидността на правните действия по нищо ,не можем да съдим т.е.липсва знание че се действа от чуждо име направено ,било от представителя или представлявания
5 НЕ
6 НЕ

[Pause]

Привет колеги, имам 2 казуса на които ще трябва да отговоря. Може ли мнение за това дали съм отговорил правилно и ако не какъв мислите, че е отговора. Мерси предварително, казусите са:


Казус№ 2
През 1996г. Деянов дал на сина си 5000лв. на заем като се уговорили, че като му потрябват ще си ги поиска. През 2002г. отношенията между тях се влошили и Деянов си поискал парите. Синът му му отговорил, че няма да му върне парите, тъй като вземането му за тях е погасено по давност. Бащата предявил иск пред съда и той бил уважен. Въз основа на съдебното решение бащата се снабдил с изпълнителен лист, но не пристъпил към изпълнение, тъй като отношенията им се подобрили. През 2008г. обаче те отново се скарали и Деянов предявил изпълнителния лист. Синът му отново възразил, че е изтекла давност и няма да върне парите. Тогава Деянов се посъветвал с адвокат и той му обяснил, че може да си получи парите, тъй като между родители и деца давност не тече.
ВЪПРОСИ:
1. В кой момент става изискуемо задължението на сина?
От момента на предявяване на изпълнителния лист т.е. през 2008г.
2. От кой момент започва да тече давностния срок?
От момента, в който съдът е уважил иска на Деянов при условие, че последния няма родителски права.
3. Какво става с давностния срок с предявяването на иска от бащата? А с уважаването му?
Предявяването на иска няма значение от страна на давностният срок. Последният започва да тече след уважаването на иска от страна на съда.
4. Кога изтича погасителната давност за вземането?
Погасителна давност м/у деца и родители не тече.
5. Прав ли е адвокатът?
Да.

1.Задължението е без срок и Чл69 ьл1 ЗЗД,казва че от този момент става изискуемо.Но поради особените обстоятелства в отношенията ,които се намират дете и родител давността спира Чл115 а) ЗЗД ,но дотогава докато се упражняват родителските права.
2.Чл69 ЗЗД казва, че от този момент тече давността т.е. 1996г във връзка със 114 ЗЗД,но давността пък е спряна не тече поради Чл115 а ЗЗД.Срокът започва да тече с отпадането на Чл115 а)ЗЗД.
3.Давностният срок го приехме за спрял поради изтъкнатите причини.С уважаване на иска се снабдява с ИЛ ,и пристъпва към принудително изпълнение и несъмнено възражението на сина му ще се отхвърли.
4.След 5г при отпадане на по горе обстоятелства.Чл110 ЗЗД
5.Да