Злоупотреба с право-чл.3 ГПК, и ЗУТ. Казуса е интересен.

[ivan2]

Казуса е следния:
Лицето Х притежава земя. Сключва договор със строителен предприемач, по силата на който предприемача строи голяма 6-етажна сграда, получава собственост върху построеното, плюс съответни части от земята, а Х получава два апартамента и два магазина, плюс съответните идеални части. Строителството започва и почти е завършено, когато се намесва лицето А. Той е съсед, който иска от Х един апартамент безвъзмездно, и го заплашва, че ако не му го даде, ще обжалва разрешението за строеж. Х отказва. А обжалва, с което спира строителството. Това се случва след изменението на ЗУТ, с което е ограничен кръга на заинтересуваните лица по 131. По този начин никой не може да продава почти готови апартаменти, защото продавача не може да гарантира издаване на акт 16. Строителството е спряно до акт 14 включително.
При обжалването има решение на съда, с което делото трябва да бъде прекратено. А обжалва във ВАС, и сега делото е там.
Не можем да докажем изнудването.
Може ли Х да съди А за злоупотреба с право? Може ли да се предяви какъвто и да било иск за вреди, причинени от А на Х със завеждане на делото, и състоящи се в забавяне на възможността Х да продава?

[monteskio]

Здравей колега ivan_2,

Според мен може да се предяви такъв иск. Това е така, понеже "А" не е упражнил едно свое законно право. Можете да предявите иск по чл.45 ЗЗД. Вината винаги се предполага, до доказване на противното. А след като няма законово основание за обжалването, то няма как да се докаже невиновността. В конретния казус друго е по-същественото. Трябва да се докажат конретни вреди или пропуснати полза. Но това тряbва да са реални вреди. Например Х да е сключил преди обжалването предварителни договори за продажба на апартамент/и. Поради облжаването той не може да изпълни задължението си и губи задатъка. Ето това е загуба и тя може да се претендира. Възможни са и ред други примери.


УСПЕХ!

[ivan2]

Благодаря за отговора.
Идеята с предварителните договори ми хрумна и на мен. Проблема е, че ще ги пишем след като обжалването вече върви. Мисля си дали не е в наша полза факта, че вече има оределение на първата инстанция за прекратяване, поради липса на право на жалба. Ще ти бъда много благодарен, ако споделиш някоя идея.
Иначе като конструкция, с колегата, с който работим по случая, сме ориентирани по същия начин.

[kleines]

А възможно ли е иск по чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 3 ГПК при следния случай: осъден е ответникът да предаде владението върху 2 имота + разноски в 2 отделни дела, вадят се 2 изпълнителни листа, образуват се 2 изпълнителни дела при ЧСИ не по местонахождение на имотите - само за събиране на разноските. Дотук добре, НО, адвокатът си е писал хонорар за водене и образуване на изп. дело х лева, събират се всички разноски по 2-та изпълнителни листа, адвокатът пуска молба да го мести при друг ЧСИ, териториално компетентен по местонахождение на недв. имот, като 2-ри път си начислява хонорар "за образуване и водене на изпълнително дело" при все, че производството е едно! На всичкото отгоре, владението върху 2-та имота е предоставено доброволно на кредитора още преди завеждането на делото при първия ЧСИ. Касае ли се в случая за злоупотреба с право, ако можем да докажем, че владението е възстановено в един предходен период?