forum.lex.bg

преди малко пуснах въпросче дали може да се разпита кмета на общината /страна в процеса е общината, а иска е за непозволено увреждане/по реда на чл.114 гпк. аз мисля че гласни доказателства може да се събират само от ф.л., следователно личното явяване на страната предполаг тя да е именно такова т. че 114 гпк е неприложим за ю.л. дайте мнения..........

Нали всяко юл има упълномощен представител, който да го представлява пред съда.

туй за представителя едно на ръка, то в процеса може да те представлява и адвокат, но не е допустимо той да бъде разпитан по 114 нали. питането ми е може ли кмета, като рган на изпълнителната власт да бъде разпитан по дело със страна общината.

туй за представителя едно на ръка, то в процеса може да те представлява и адвокат, но не е допустимо той да бъде разпитан по 114 нали. питането ми е може ли кмета, като рган на изпълнителната власт да бъде разпитан по дело със страна общината.

Не виждам пречки нали той представлява общината.

Аз съм представлявал държавата в много дела по които процесуалните представители са искали да зададат лично своите въпросчета на министъра на регионалното развитие, министъра на финансите и областния управител, но съдията винаги им е отказвал тъй като горепосочените субекти са единствено представители на държавата и не са страни в процеса.

А какви са ако има заведен иск срещу тях от физическо лице да речем?Нали те упълномощават юрисконсулти за да не ходят лично.

проблемът е че съдята допусна до разпит кмета още повече, че въпросите формулирани от ищеца не са от типа при които може да се отговори еднозначно и т.к. кмета няма да се яви, как ще се приложи ал. 3?! иска е за увреждане в резултат на пропадане в улична шахта, заведен по виновните състави срещу ю.л. което принципно не обладава това състояние все пак е неделиктоспособно и общината като ю.л. отговаря само по невиновните състави. Адвоката пита кое длъжноствно лице отговаря за поддръжката и безопасността на пътя, за който въпрос иска разпит по 114 от ГПК!?! СЪДА ГО ДОПУСНА с указание за приложение на ал. 3

Според мен съда неправилно го е призовал по реда на чл. 114. По скоро би трябвало на основание чл. 153 от ГПК да го задължи да представи заповедта за назначаване на длъжностното лице което е трябвало да отговаря за еди си какво.

Ако съдията не се яви съдът въз основа и на останалите доказателстава ще приеме,че общината отговаря за поддръжката на пътищата,т.е. имаме безвиновна отговорност за действията на трето лице.

аз също смятам че трябваше да действа по друг начин само че 152 от ГПК, а не 153, но въпросът ми е по-глобален може ли юл да се разпитва по 114 гпк. доведен до крайност, ако се приеме че може то т.к. съгл. змсма като процесуален представител на общината да се разпита то по аналогия някой съдя недай боже може да допусне разпит и на адвоката на страната....пша набързо но вярвам схващате логиката

Това ФОРМАЛНО е така, Ми-Лена! Но ако се запита човек къде е ФОРМАЛНОТО равенство на субектите, провъзгласено в КРБ, трудно може да достигне до него при това СТРИКТНО приложение на чл. 114 ГПК. Защото едно ФЛ-страна по делото, може чрез своите обяснения да навежда изгодни за себе си твърдения и това не е никакво доказателство, а твърдение, подлежащо на доказване. Но когато органен представител на някое ТД е призован като СВИДЕТЕЛ (защото по чл. 114 ГПК не може, нали така), може да си послъгва, но това ще бъде доказателство, чиято достоверност ще бъде преценявана по реда на чл. 136 ГПК. И тук би било неуместно да се възрази, че този "свидетел" носил наказателна отговорност. А от друга страна, ако някоя страна - ФЛ, не се яви или не отговори - процесуалната тежест по чл. 114, ал. 3 ГПК, а за ЮЛ няма подобна уредена тежест. Все пак ЮЛ са изкуствено създадени социални образувания, които са признати от обективното право за правни субекти, носители на субективни права и правни задължения, адресати на правните норми, които формират и изразяват своята правновалидна воля чрез своите органни представители. Така поне казваше проф. Вeн. Ганев.
Наистина, този въпрос по чл. 114 ГПК е спорен и аз досега не съм намерил напълно БЕЗСПОРНИ доводи за приемане на първата или втората теза. Така че на адвоката каквато теза му харесва и му е угодна, такава защитава във всеки един процес .

Аз в предишното си битие винаги заобикалях чл.114 когато насреща имах ЮЛ с настояване "да вземе становище, на основание чл.109 ГПК по следните наши твърдения..."
Нали знаете: чл.109, ал.2: "Съдът поставя на всяка от страните въпроси по фактическите твърдения на другата страна..."
После в хода по същество се позовавах на доказателствената тежест, на чл.128 и т.н. и обикновено хваща дикиш, ако другата страна е дала уклончиви отговори, отказала е да вземе становище и т.н.
Това не е мое изобретение, през далечната 1994 г. на него ме научи в с.з. с-я Емануела Балевска. Отчаяно се опитвах да изкопча конкретен отговор от противна страна - ЮЛ... След като ми бе отказан разпит по 114 и бяха отрязани още някакви мои искания, аз отчаяно помолих съдията "да ме напъти по реда на чл.4 ГПК поради неосведоменост и малограмотност" ( имаше още служебно начало...) Балевска се засмя, "ама в никакъв случай малограмотност, колега" и като картечница ми изреди 5-6 способа с цитиране на текстове от ГПК, по реда на които бих могъл да постигна резултата - другата страна да ми отговори... Аз обаче запомних само чл.109, ал.2 и ... дълги години се кефех, когато като направя това искане, младите съдии ошашавено грабваха ГПК-то и забождаха нос в него...

Само че по чл. 109, ал. 2 СЪДЪТ поставя въпроси и ако не отговориш, не може да се приложи чл. 128, ал. 2 ГПК. И това е повече от естествено, защото "производството" по чл. 109, ал. 2 ГПК предпоставя приложението на чл. 109, ал. 4 ГПК. И тази възможност съдът може да използва СЛУЖЕБНО (това е едни от малкото случаи, в които съдът може да действа по свой почин, а и е добре, за да се отдели спорното от безспорното). А по чл. 114 съдът САМО съобщава тези конкретни въпроси.

За Гега:
Така е, наистина, но пък когато се опитам да ги разпитам като свидетели (както ти предлагаш), често са ми възразявали, че е недопустимо - чл.135, ал.2 ГПК. Макар, че според мен "повереник" е процесуалният представител, а не законният такъв на ЮЛ, ама тъпотията на някои съдии... По принцип "номерът с чл.109, ал.2" върши работа, за да лъсне "шиканирането" на противната страна, ако има такова. Иначе, ако въпросите не са формулирани правилно и чл.114 няма да доведе до желания резултат...

mi_lena, имаш ли идея какви още хипотези би могла да има предвид Балевска, "напътвайки ме в малограмотността ми", за "изкопчване" на становище от страна в гр. процес ? Аз тогава така се шашнах, че запомних само чл.109

mi_lena написа:Няма неравнопоставеност, Гега.

Обясненията на представителя на страната просто нямат доказателствена стойност. Това е така, защото неизгодните лично за него обстоятелства са ирелевантни за спора, а неизгодните за представляваната от него страна - основание за отстраняването му като процесуален представител.

Това е ясно и мисля, че се разбираше и от моя постинг. "Т.е. ако допуснем обясненията му - те ще са само за изгодни обстоятелства за разлика от обясненията на страната ФЛ." Както вече казах, от чисто ФОРМАЛНА гледна точка това е вярно, но къде виждаш равнопоставеността между ЮЛ и ФЛ при чл. 114, ал. 3 ГПК?

gudio написа:mi_lena, имаш ли идея какви още хипотези би могла да има предвид Балевска, "напътвайки ме в малограмотността ми", за "изкопчване" на становище от страна в гр. процес ? Аз тогава така се шашнах, че запомних само чл.109

За "становище" - не, но може би е имала предвид чл. 152 ГПК. А иможе би да го призовеш като свидетел този представител.

Без да се заяждам , ще кажа следното!
Чл. 114 дава правото едната страна да поиска съдът да задължи другата страна да се яви и да отговори на поставените и въпроси.
Кой може да е страна ни казва чл. 15. Това са лицата (физически и юридически - бележката е моя), от чието име или срещу които се води делото. Ако съдията счита, че управителят не може да се разпитва по реда на чл. 114 ГПК, то моля да намери друг начин да приложи чл.114, да разпитам някого другиго, за да не ми се наруши правото на защита в процеса (защото страните трябва да имат равни процесуални възможности в процеса, а когато само еданат страна - ФЛ може да бъде викана по реда на чл. 114 ГПК, то това очевидно дава процесуално предимство за другата страна - В този смисъл напълно подкрепям ГЕГАТА). Ако ще даже на банката като страна да "постави" съдебното решение за вписване на ЮЛ Аз ще съм доволен, защото в този случай може да се очаква, че "страната" (съдебното решение) ще "откаже да отговори" на моите въпроси.
Та така, на абсурдни тези - с абсурдни аргументи!!!

А що се отнася до идеята законните преставители на юридическите лица да бъдат разпитвани като свидетели, то това също е абсурдно. Това дава възможност техните показания да се превърнат в доказателствено средство не само за неизгодните за ЮЛ, чийто представител са те, факти (както е при съдебното, извънсъдебното признание и разпита на страната по чл. 114 ГПК), но и за тези факти, от които ЮЛ черпи права. Т.е. ЮЛ чрез своя орган само да създава доказателства в своя полза. Разбира се, че те са заинтересовани, присъстват в съдебната зала при разпита на другите свидетели, могат да се запознават с доказателствата по делото и т.н. Затова изявленията на законните представители на ЮЛ могат и трябва да се разглеждат само като обяснения на страните - ЮЛ. Затова и чл.22 ГПК не се прилага при законните представители на ЮЛ.
Това добре. Все пак обаче практиката си е практика колкото и абсурдна да е тя