forum.lex.bg

Искам да платя ГЛАВНИЦА по изпълнително дело.Сумата е около 10000 лв и се оказа,че държавната такса по изп. дело е много висока,грубо около 8%.С кредиторът ми не си говорим и е невъзможно да платя на него.Има ли възможност да му открия банкова сметка на негово име и да посоча,че плащам ГЛАВНИЦА по изп. дело.Благодаря.

При така изложената ситуация кредитора по вземането е изпаднал в забава-отказ да получи дължимата престация.
Имате възможност най-напред да му изпратите нотариална покана,като чрез същата ще изискате от същия приемане на задължението.В нотариалната покана следва да бъде посочено дата място на плащане.Най-разумното е плащането да се извърши в присъствие на нотариус с подписване на разписка и нот.заверка.
В нотариалната покана също посочете ,че при отказ за приемане на задължението на определената дата ще вложите сумата в банкова сметка на негово име по местоизпълнение на задължението .В тази насока е и разпоредбата на чл.97,ал.1 от ЗЗД.
В изнесеното по-горе посочвате,че е образувано изпълнително дело.С връчването на призовката за доброволно изпълнение разполагате със 7 дневен срок за погасяване на същото.След изтичането на срока за доброволно изпълнение вашия кредитор-взискател ще посочи на съдебния изпълнител способа за погасяване на вземането спрямо Вас.Постарайте се чак до там да не се стига.

И въпреки всичко, драги ми Klod държавните такси по т.51д от Закона за държавните такси /в сила от 1 май 2006г./ не могат да бъдат избегнати по никакъв начин след като вече изпълнителното дело е образувано. Ако не ги платиш, съдия-изпълнителя ги праща на АДВ за събиране

Не е нужно да откривате никакви сметки , или пък да пращате ненужни нотариални покани. Това са дивотии!!!
Имате една възможност - да платите по сметката на съдия изпълнителя, при който е образувано изпълнителното дело срещу Вас. От тази сума първо се приспадат заплатените от кредитора такси и разноски /напр. адвокатски хонорар/ , след това лихвите за забава, и най-накрая главницата. Няма значение какво ще пишите при внасянето на парите - просто нямате право на избор !

d_d написа:Не е нужно да откривате никакви сметки , или пък да пращате ненужни нотариални покани. Това са дивотии!!!

Е,че от кога ЗЗД през погледа на някои колеги е дивотия.Като правна възможност не е изключен и този начин на плащане.С представяне на надлежните доказателства пред съдебния изпълнител за изпълнено задължение на основание чл.330,ал.1,буква "а" от ГПК изпълнителния процес се прекратява.

Изпълнителното производство се прекратява:
а) когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, че сумата по изпълнителния лист е платена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя

Човекът си е казал, че досега нищо не е плащал. Следователно е дал основание за образуването на изпълнителното дело, и едно последващо плащане няма да го спаси от лихви и разноски.
Относно поканата за получаване на парите : носими или търсими са паричните задължения колега ?
Откриването на банково сметка на името на трето лице е остаряла теоретична постановка без пракическа стойност. Намерете банка, в която ще откриете сметка в отсъствие на титуляра и без пълномощно и тогава го предлагайте.
Знаете ли колко е таксата за пощенски запис на стойност 10000 лв и колко е таксата за банков превод ?

Поредността по чл.76, ал.2 ЗЗД не може да се дерогира при недостатъчна сума. Не можеш да внесеш само главницата и да оставиш "висящи" лихвите - т.е. да не могат да текат, защото "няма върху какво" да се начисляват.

gudio написа:Поредността по чл.76, ал.2 ЗЗД не може да се дерогира при недостатъчна сума. Не можеш да внесеш само главницата и да оставиш "висящи" лихвите - т.е. да не могат да текат, защото "няма върху какво" да се начисляват.

Може би има значение: Плащам главница по безлихвен договор за заем,в който е уговорено,че след падежа ако сумата не е издължена се дължи и лихва 10% на месец(тоест неустойка за забавено изпълнение)върху НЕИЗДЪЛЖЕНАТА част от сумата.Значи ако не мога да платя главницата и лихвите накуп излиза,че ще плащам лихви до безкрайност тъй като нямам парите накуп,а лихвите са няколко пъти повече от главницата.Между другото ще внасям и иск по 254ГПК за прекомерност,но ако загубя делото сумата ще стане страшна,а е заложен имот.Затова искам да платя само главницата(за да съм по спокоен при делото,че даже и да го загубя съм спрял неустойката да се начислява)и адвокатът ми каза,че може,но вашите мнения ме отчайват.

gudio написа:Поредността по чл.76, ал.2 ЗЗД не може да се дерогира при недостатъчна сума. Не можеш да внесеш само главницата и да оставиш "висящи" лихвите - т.е. да не могат да текат, защото "няма върху какво" да се начисляват.

Може би има значение: Плащам главница по безлихвен договор за заем,в който е уговорено,че след падежа ако сумата не е издължена се дължи и лихва 10% на месец(тоест неустойка за забавено изпълнение)върху НЕИЗДЪЛЖЕНАТА част от сумата.Значи ако не мога да платя главницата и лихвите накуп излиза,че ще плащам лихви до безкрайност тъй като нямам парите накуп,а лихвите са няколко пъти повече от главницата.Между другото ще внасям и иск по 254ГПК за прекомерност,но ако загубя делото сумата ще стане страшна,а е заложен имот.Затова искам да платя само главницата(за да съм по спокоен при делото,че даже и да го загубя съм спрял неустойката да се начислява)и адвокатът ми каза,че може,но вашите мнения ме отчайват.

klod написа:

gudio написа:Поредността по чл.76, ал.2 ЗЗД не може да се дерогира при недостатъчна сума. Не можеш да внесеш само главницата и да оставиш "висящи" лихвите - т.е. да не могат да текат, защото "няма върху какво" да се начисляват.

Може би има значение: Плащам главница по безлихвен договор за заем,в който е уговорено,че след падежа ако сумата не е издължена се дължи и лихва 10% на месец(тоест неустойка за забавено изпълнение)върху НЕИЗДЪЛЖЕНАТА част от сумата.Значи ако не мога да платя главницата и лихвите накуп излиза,че ще плащам лихви до безкрайност тъй като нямам парите накуп,а лихвите са няколко пъти повече от главницата.

Аз говоря само за чл.76 ЗЗД - т.нар. "прихващане на плащанията", там пък става дума само за разноски и лихви, не и за неустойки. В описания от теб случай очевидно наистина става дума за неустойка, а не за "възнаградителна" лихва по заема, следователно тя не попада под този режим. Особено щом е уговорена върху "неиздължената част", след като се издължи тази част изцяло или отчасти, неустойката ще спре да се начислява или ще се начислява върху намаления остатък. Когато обаче става дума за законна или мораторна (изтекла преди завеждане на делото) лихва, за съдебни разноски - тогава чл.76 се прилага на общо основание. Е, срещал съм изолирани решения на І и ІІ инст., в които признават правото на длъжника да избира какво да погаси, но обикновено падат на ВКС, ако не държат сметка за поредността. Куриоз - при държавните вземания беше обратното ("признак на социалистическия демократизъм на българското фин. право"), после стана като в чл.76 ЗЗД, сега пак е обратното ("либерализация на фискалната политика")

Благодаря за мнението.

За съжаление платих главница по сметка СИ,но получих съобщение за поредноста разноски,лихви, главница.В съобщението не пише нищо за обжалване пред ОС.И сега излиза,че не мога да върна главницата по никакъв начин,за да не ми се начислява неустойка(във случая описана като лихва 10% върху неиздължената част от сумата след падежа).Явно всичко ще се решава в иска по чл.254.