На мен също ми е много интересна темата, но ми се струва, че писалите по-горе задълбаха в една твърде ограничена насока, подведени от автора.
Съжалявам, ако не съм прав, но под "липса на предмет" той може и да няма предвид "липса на предмет"! Мисля, че той започва да разглежда правото постепенно и отдалече и се основава на общите понятия за предмет и обект.
По принцип (с правилната забележка на
Енигма, но неправилно само за правото)
- обект е по-общата категория, нещото което се изследва, а
- предмет е точната насока, ъгъла, аспекта, който се изследва (стига да не съм ги обърнал).
(Както го усещам, а, ако бъркам, НЕКА ме поправят от философска и общотеоретична гледна точка) двете понятия се появяват, когато трябва да се систематизира съдържанието. Тоест 1) имаме дадено явление, 2) то има съдържание, обхващащо елементи, организирано в дадена форма, 3) това явление не виси в пространството и трябва да наместим го наместим по някакъв начин в действителността или виртуалността.
Така напр. предмет и обект на дадена наука, тема и предмет на даден текст.
Обикновено отграничават отделните правни отрасли (области) и дялове по предмета и метода на правно регулиране.
Рачев - много правилно налучква, че правоведите пропускат да говорят за обект, - напр. пише: "Предметът на регулиране (насочване) от нормите на гражданското право е два вида: пряк и косвен. Пряк предмет ... са поведението или дейността на графданско правните субекти, тъй като правните норми въздействат чрез съдържащите се в тях думи върху тяхното съзнание. .... Косвен предмет (обект) на регулиране от нормите на гр. пр. са ... частни обществени отношения (стоково-парични, собственост, лични неимуществени).
Затова нека видим - пак за пример - следните понятия:
1) обект на наказателното право
2) предмет на наказателното право
3) общ предмет на престъпление
4) групов/ родов обект на престъпление
5) непосредствен обект на престъпление
6) предмет на престъпление
Следва да се отбележи, че престъплението е деяние, правонарушение, а НЕ право. Освен това явно между 3, 4 и 5 разликата е в степента на абстракция.
Ненов пише:
"(2) Тъкмо тези обществени отношения, свързани с извършването на престъпление и налагането на наказние на престъпния деец, са предмет на регулиране от наказателното раво, характеризират последното и го отличават по съдържание от другите правни отрасли."
"(3) Обществените отношения, охранявани от нашето съвременно право в интерес на всички граждани, са обект на престъплението в съвременното общество. .... Престъпленията засягат господстващата система обществени отношения въобще, но това засягане при отделните видове престъпления се осъществява чрез въздействие върху отделни страни на тази система, на отделни видове обществени отношения; при това всяко конкретно престъпно деяние засяга определено конкретно обществено отношение, дадена конкретна обществена връзка. С оглед на тези разграничения би могло да се говори за о"общ" обект,, за "родов" обект и за "непосредствен". ... (4) Груповият обект - понятие за категорията защитени от сътветните наказателни норми обществени отношения, които дадени престъпления засягат и които именно определят характера на последните като такива от определен вид: престъпления против републиката, против собстеността, против семейството... (5) Под непосредствен обект пък следва да се разбира конкретното обществено отношение, което конкретното общественоопасно деяние засяга и което НП с определена своя норма защитава ..."
Обект на престъплението може да е дадено обществено отношение и, по-просто казано, право.
(6) Предмети на престъплението са човекът (убитият), вещта (открадната)
-----------
Предполагам, че малко пообърквам темата. Целта ми е да посоча и други "предмети" в правото, за да може авторът да избере със сигурно този, който му трябва.
А статията, към която насочва
Портокал, ни най-малко не е само за студенти, а е публикувана в Юбилеен сборник по повод 100-годишнината на проф. Иван Апостолов, 2001 г.
Но понеже писалите по-горе насочиха към чл. 26, ал. 2 ЗЗД, който казва “нищожни за и договорите, които имат невъзможен предмет”, трябва да изясним, че тук имаме отношение, връзка между 2 неща – едно мисловно (договорът, средство за регулация) и едно една степен по-материално (предмета на договора, това, за което се сключва).
- Договорът е 1) нещо от действителността < 2) значимо за правото (дотук: юридически факт) < 3) проява на волево поведение < 4) правомерна < 5) активно, позитивно действие < 6) изразяващо волята < 7) насочено към правни последици (дотук: сделка) < 7) между две страни. Дали постига или не правни последици е друг въпрос.
С “<” означавам подмножествата.
- Предметът на договора би трябвало да е това, за което се договарят страните, т.е. определено поведение, което се дели на съществени и незадължителни елементи. Има се предвид обаче по-често престацията по облигационното отношение, това, което ще се изпълни, резултатът.
/Апропо Кожухаров пише, че облигационното отношение няма предмет. Изхожда от тезата, че ОО включва право и задължение, а не определени действия, вещи и т.н. Договорът обаче не е ОО, както стана ясно по-горе/
В този смисъл невъзможен е предметът, който не може да се даде, не може да се направи, не може да не се даде или не може да не се направи.
--------------------
Иначе, за литературата по въпроса:
-
"Теория на правната система" на Росен Ташев, проследява различните схващания, не съм я чел
/апропо, прави се разлика между правна система и система на правото/
-
Книги на Вихър Кискинов, които не съм чел, а и малко ме съмнсяват
- преди, за съжаление - кръжоци по
правна кибернетика
- Познавам един преподавател, който се занимава с: сeмaнтични мрeжи, Ж-е мodeли, мнoгoравnuщни стpуктupни изомopфизъм.
--------
А нотариусите си имат тарифа. Гледам, че сте от София.
Ако не е тайна, с по-общи думи, за какво Ви трябва да пращате 17 нот. покани?