Тълкувателно съобщение на Комисията относно процедурите за регистрация на моторни превозни
средства с произход от друга държава-членка
(текст от значение за ЕИП)
(2007/C 68/04)
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Закупуването на моторно превозно средство или неговото прехвърляне в друга държава-членка стана много
по-лесно, отколкото преди няколко години, главно поради развитието в три важни насоки.
а) Различните национални системи за типово одобрение бяха заменени от системата на ЕО за типово
одобрение на цяло превозно средство (WVTA) (1), която се прилага за повечето леки автомобили и мото-
циклети, и има задължителен характер съответно от януари 1998 г. и юни 2003 г. В резултат на това тези
категории моторни превозни средства задължително трябва да се подчиняват на всички съответни дирек-
тиви на ЕО за одобрение на типа, за да бъдат пуснати на пазара, като държавите-членки не могат да
отказват продажбата, регистрацията или въвеждането в експлоатация на такива превозни средства. Към
настоящия момент Европейският парламент и Съветът обсъждат предложение за нова „рамкова дирек-
тива“ (2). След е приемането ѝ търговските превозни средства (автобуси, микробуси и камиони) ще бъдат
включени в типовото одобрение на цяло превозно средство на ЕО. Единното типово одобрение на ЕО в
целия Европейски съюз прави възможна по-бързата и лесна регистрация във всички държави-членки.
б) Новият регламент за групово освобождаване относно прилагането на правилата на конкуренцията по
отношение на продажбата и сервизното обслужване (3) на моторните превозни средства увеличи още
възможностите на европейските потребители да се възползват на практика от единния пазар, така че
потребителите да могат да извлекат максимална полза от ценовите разлики между различните държави-
членки. Например потребителите сега могат без ограничения да използват услугите на посредници или
търговски агенти, за да закупуват своите моторни превозни средства където им е удобно. Дистрибуторите
имат по-голяма свобода да работят и извън територията на своята държава и да продават превозни
средства на потребители в други държави-членки (така наречените активни продажби в допълнение към
пасивните продажби, когато потребителите поемат инициативата да се обърнат към дистрибутора).
в) Европейската общност (ЕО) въведе хармонизирано свидетелство за регистрация на моторни превозни
средства (4). Неговата главна цел е да улесни свободното движение на превозните средства, регистрирани в
една държава-членка по пътищата на друга държава-членка, както и повторното въвеждане в експлоатация
на превозни средства, които преди това са били регистрирани в друга държава-членка.
Въпреки това значителен брой граждани и предприятия все още не смеят да закупуват моторно превозно
средство в друга държава-членка, тъй като се страхуват, че ще се сблъскат с излишна документация и допъл-
нителни разходи в тяхната държава. Освен това прехвърлянето на моторно превозно средство в друга
държава-членка все още е източник на оплаквания, по-специално поради тежките процедури за типово
одобрение и регистрация. Понастоящем до 20 % от текущите дела за нарушения в обсега на членове от 28 до
30 от Договора за създаване на ЕО и 7 % от делата SOLVIT касаят регистрирането на моторните превозни
средства (5).
Настоящото съобщение има за цел да осигури изчерпателен и актуален преглед на принципите на законите на
ЕО, които се прилагат за регистрацията на превозните средства в държава-членка, различна от държавата, в
която се извършва покупката, както и относно прехвърлянето на регистрацията между държавите-членки, в
светлината на последните разработки на европейското законодателство и съдебните практики на Съда на
24.3.2007 г. BG Официален вестник на Европейския съюз C 68/15
(1) Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по
отношение на типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1). Дирек-
тива, последно изменена с Директива 2006/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 161, 14.6.2006 г., стр. 12).
(2) Предложение на Комисията за Директива на Европейския парламент и на Съвета за одобрение на моторни превозни средства
и техните ремаркета, както и на системите, компонентите и отделните технически възли, предназначени за такива превозни
средства, COM(2003) 418, изменено с COM(2004) 738.
(3) Регламент (ЕО) № 1400/2002 на Комисията (EО) от 31 юли 2002 г. за прилагане на член 81, параграф 3 от Договора по
отношение на категориите вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства
(OВ L 203, 1.8.2002 г., стр. 30). Регламент, изменен с Акта за присъединяване от 2003 г.
(4) Директива 1999/37/EО на Съвета от 29 април 1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства (ОВ L
138, 1.6.1999 г., стр. 57). Директива, последно изменена с Директива 2006/103/EО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 344).
(5)
http://europa.eu.int/solvit/site/statis ... dex_en.htm
Европейските общности. Това съобщение все пак не предоставя общ преглед на законовите принципи на ЕО,
които се прилагат за регистрационните такси за коли и за данъците върху превозните средства (1), които пона-
стоящем се уреждат в членове 25 и 90 от Договора за създаване на ЕО (2).
Настоящото съобщение замества в своята цялост тълкувателно съобщение на Комисията относно процедурите
за типово одобрение и регистрация на превозни средства, по-рано регистрирани в друга държава-членка (3).
Все пак следва да бъде отбелязано, че единствено Съдът на Европейските общности има право да се произнася
по отношение на тълкуването на законодателството на Общността.
Настоящото съобщение е от особен интерес за органите на държавите-членки, които се занимават с одобре-
нието и регистрацията на моторни превозни средства, и ще им помогне да прилагат правилно общностното
право. Комисията ще подготви ръководство за потребителите, в което прехвърлянето и регистрацията на
моторните превозни средства на територията на ЕС ще бъдат обяснени подробно.
При всички случаи Комисията ще продължи да контролира внимателно правилното изпълнение на зако-
новите принципи на ЕО, които се прилагат за регистрацията и прехвърлянето на моторни превозни средства.
2. ТЕРМИНОЛОГИЯ
Настоящото съобщение обхваща първата регистрация на моторните превозни средства, както и регистрация на
моторни превозни средства, регистрирани по-рано в друга държава-членка, независимо от това, дали са нови
или употребявани.
За целите на настоящото съобщение, „моторно превозно средство“ е:
— всяко моторно превозно средство, предназначено за движение по пътищата, комплектовано или
некомплектовано, притежаващо най-малко четири колела и максимална конструктивна скорост над
25 km/h, и ремаркетата му, с изключение на превозни средства, които се движат по релсов път, и на
селскостопанските трактори и машини, всяка друга самоходна машина и тежкотоварни търговски
превозни средства (4), или
— всяко дву или триколесно моторно превозно средство, с двойни колела или с единични колела, предназ-
начено да се движи по път (5).
Дадено моторно превозно средство е „регистрирано по-рано в друга държава-членка“, когато е получило адми-
нистративно разрешение за въвеждане в експлоатация, която включва идентификацията му и издаването на
регистрационен номер. Поради това настоящото съобщение се прилага също за моторни превозни средства,
които са били обект на временна или краткосрочна регистрация, и моторни превозни средства, които са били
предмет на професионална регистрация.
Продължителността на периода, през който превозното средство е било регистрирано в една от държавите-
членки преди неговото прехвърляне в друга държава-членка, е без значение.
3. РЕГИСТРИРАНЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО В ДЪРЖАВАТА-ЧЛЕНКА ПО МЕСТОЖИВЕЕНЕ
3.1. Какво означава „държава-членка“ по местоживеене за целите на регистрацията?
Според Съда на Европейските общности регистрацията е естествено последствие от упражняването на данъч-
ното облагане в областта на моторните превозни средства. Тя улеснява контрола както за държавата-членка
на регистрацията, така и за другите държави-членки, тъй като регистрацията в една държава-членка предста-
влява доказателство за плащане на данъците върху моторните превозни средства в същата държава (6).
C 68/16 BG Официален вестник на Европейския съюз 24.3.2007 г.
(1) Законовите принципи на ЕО, които се прилагат понастоящем за регистрационните такси за коли и за данъците върху
превозните средства, са посочени в информационен документ на Комисията относно правата и задълженията на европей-
ските граждани във връзка с данъчното облагане на коли, прехвърлени на територията на Общността или използвани
често за презгранични пътувания, публикуван на адрес:
http://ec.europa.eu/taxation_customs/ta ... dex_en.htm
(2) Комисията прие предложение за данъците върху леките автомобили [COM(2005)261 от 5.7.2006 г.]. Това предложение за
постепенно премахване на регистрационните такси за преходен период от пет до десет години и система за възстановяване на
остатъка от данъка върху колата, когато кола, регистрирана в една държава-членка, е преместена за постоянно за
регистрация в друга държава-членка.
(3) ОВ C 143, 15.5.1996 г., стр. 4.
(4) Виж член 1 от Директива 70/156/ЕИО.
(5) Тоест всеки мотоциклет, който попада в обхвата на член 1 от Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 18 март 2002 г. относно типовото одобрение на дву- и триколесни моторни превозни средства и за отмяна на Директива
92/61/ЕИО на Съвета (ОВ L 124, 9.5.2002 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2005/30/ЕО на Комисията
(ОВ L 106, 27.4.2005 г., стр. 17).
(6) Решение на Съда на Европейските общности от 21 март 2002 г., Cuira Anlagen GmbH срещу Auto Service Leasing GmbH
(ASL), дело C-451/99, Сборник практика на Съда, 2002 г., стр. I-03193 (
http://curia.europa.eu/en/content/juris/index.
htm).
Всяко лице е длъжно да регистрира своето превозно средство в държавата-членка, в която обичайно преби-
вава. В член 7 от Директива 83/182/ЕИО (1) и член 6 от Директива 83/183/ЕИО (2) се посочват конкретни
правила за определяне на обичайното местоживеене в ситуации, когато въпросните лица живеят временно
или постоянно и управляват автомобилите си в държава-членка, различна от тяхната. Практиката на Съда на
Европейските общности потвърждава обаче, че количественият критерий, който е споменат в посочения член
(да живее повече от 185 дни за година на дадено място), не може да бъде приет за основен критерий, ако
съществуват други фактори, които променят ситуацията.
Според Съда на Европейските общности, когато едно лице има лични и професионални връзки в две
държави-членки, неговото обичайно местоживеене, определено в контекста на цялостна оценка по отношение
на всички съответни факти, е там, където се намира постоянният център на интереси на това лице. В случай
че подобна цялостна оценка не постигне неговото определяне, трябва да бъде дадено предимство на личните
връзки (3).
3.2. Различните стъпки в процеса на регистрация на моторно превозно средство
Настоящото национално законодателство на държавите-членки предвижда (най-много) три различни стъпки
за регистриране на моторно превозно средство в приемащата държава-членка:
— одобрение на техническите характеристики на моторното превозно средство, което в много
случаи е типовото одобрение на ЕО. Някои типове моторни превозни средства обаче все още са предмет
на национални процедури за одобрение,
— изпитване на техническата изправност на употребяваните моторни превозни средства, предназ-
начението на което е да удостовери, с цел опазване здравето и живота на хората, че конкретното моторно
превозно средство е действително в добро състояние към момента на регистрация,
— регистрация на моторното превозно средство, т.е. административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и изда-
ването на регистрационен номер за него.
3.3. Одобрение на техническите характеристики на моторното превозно средство
3.3.1. Типово одобрение на ЕО
Всички серийно произвеждани леки автомобили, одобрени от 1996 г., мотоциклети, одобрени от май
2003 г., и трактори, одобрени от 2005 г., принципно подлежат на типово одобрение. Това е процедура, чрез
която една държава-членка удостоверява, че типът на превозното средство отговаря на всички приложими
европейски изисквания за безопасност и опазване на околната среда. Типовото одобрение на ЕО е валидно
във всички държави-членки.
Съгласно Директива 70/156/ЕИО производителят на моторното превозно средство предоставя своето
заявление за типово одобрение на ЕО на одобряващия орган на държава-членка, който издава типовото
одобрение на ЕО на превозното средство, ако то отговаря на всички изисквания на съответните директиви (4).
Одобряващият орган на тази държава-членка изпраща до одобряващите органи на другите държави-членки
копие от сертификата за типово одобрение на превозното средство за всеки тип превозно средство, който е
одобрил, отказал да одобри или на който е отнел сертификата за одобрение.
Производителят, в качеството си на притежател на типово одобрение на ЕО, издава сертификат за съответ-
ствие на ЕО, който показва, че превозното средство е било произведено в съответствие с одобрения тип
моторно превозно средство. Сертификатът за съответствие на ЕО трябва да придружава всяко ново превозно
средство, чийто тип е одобрен. Освен това приложимите правила на ЕО за конкуренцията изискват от произ-
водителите да издават сертификати за съответствие на ЕО своевременно, по недискриминационен начин,
независимо от местоназначението и/или произхода на превозното средство (т.е. независимо от това, дали
превозното средство е продадено на потребител в друга държава-членка, или е придобито от дилър, посред-
ством дистрибутор в друга държава-членка).
24.3.2007 г. BG Официален вестник на Европейския съюз C 68/17
(1) Директива 83/182/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г. за освобождаване от данъци на територията на Общността за
определени транспортни средства, временно внесени в една държава-членка от друга (ОВ L 105, 23.4.1983 г., стр. 59).
Директива, последно изменена с Директива 2006/98/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 129).
(2) Директива 83/183/EИО на Съвета от 28 март 1983 г. за освобождаване от данъци, приложими по отношение на вноса на
лично имущество на физически лица от държава-членка (ОВ L 105, 23.4.1983 г., стр. 64). Директива, последно изменена с
Директива 92/12/ЕИО (ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 1).
(3) Решение на Съда на Европейските общности от 12 юли 2001 г., Paraskevas Louloudakis срещу Elliniko Dimosio,
дело C-262/99, Сборник практика на Съда, 2001 г., стр. I-05547.
(4) Приложимите директиви са изброени в приложение IV, част I от Директива 70/156/ЕИО.
Държавите-членки могат да регистрират, разрешават продажбата или въвеждането в експлоатация на нови
превозни средства с типово одобрение на ЕО във връзка с тяхната конструкция и тяхното функциониране
единствено ако те са придружени от валиден сертификат за съответствие на ЕО.
Европейското законодателство не изисква сертификатът да остане с превозното средство след регистрацията.
В повечето държави-членки, след като превозното средство бъде регистрирано, сертификатът за съответствие
на ЕО се съхранява от органите.
За новите превозни средства с типово одобрение на ЕО, които се придружават от валиден сертификат за
съответствие, не може да се изисква да преминават ново одобрение на техническите им характеристики или
да осигуряват съответствие с допълнителни технически изисквания, касаещи конструкцията и функциони-
рането им, освен ако очевидно са били модифицирани след напускане на завода на производителя. Нацио-
нално законодателство, съгласно което моторно превозно средство, снабдено с валиден сертификат на ЕО за
типово одобрение, не може да бъде регистрирано, освен ако бъде представен национален сертификат, който
удостоверява съответствието му с националните изисквания, следователно не се разрешава (1).
3.3.2. Национално одобрение
Съгласно настоящото право на Общността следните категории моторни превозни средства не са типово
одобрени от ЕО:
— търговски транспортни средства (автобуси, микробуси и камиони) и ремаркета,
— превозни средства, произведени в малки серии,
— превозни средства, одобрени индивидуално.
Ново моторно превозно средство, което не е типово одобрено от ЕО, може да подлежи на национално
одобрение в приемащата държава-членка, преди да бъде регистрирано. Националното одобрение ще доведе до
издаване на национален сертификат за съответствие, който ще служи, освен за други предназначения, така
също и за регистриране на моторното превозно средство.
Националното одобрение може да бъде или национално типово одобрение, или национално индивидуално
одобрение:
— националното типово одобрение и националното типово одобрение за малки серии са предназначени
да осигурят съответствие на типа превозно средство с приложимите национални изисквания. Резултатът от
него е издаване на национален сертификат за съответствие на типа от производителя, в който той потвър-
ждава, че конкретното превозно средство е било произведено в съответствие с одобрения тип превозно
средство,
— националното индивидуално одобрение касае удостоверяването на съответствие на конкретно
превозно средство (единствено по рода си или не) според съответните национални изисквания. Тази
процедура се прилага в частност към превозни средства, внесени индивидуално от трети страни и които
не отговарят на европейските изисквания за типово одобрение, както и към единствени по рода си
превозни средства.
Процедурите за национално типово и индивидуално одобрение за моторни превозни средства, които ще бъдат
използвани или регистрирани за първи път в ЕС, обикновено попадат извън обхвата на законите на ЕО.
Въпреки това процедурите за национално одобрение на моторни превозни средства, които вече са получили
национално одобрение в друга държава-членка, и на моторни превозни средства, които вече са били регистри-
рани в друга държава-членка, трябва да бъдат в съответствие с членове 28 и 30 от Договора за създаване на
ЕО. Според юриспруденцията на Съда на Европейските общности съществуването на такива национални
процедури не е непременно в противоречие с тези членове.
Все пак тези одобрения трябва да изпълняват поне следните процедурни условия, за да бъдат в съответствие с
членове 28 и 30 от Договора за създаване на ЕО (2):
а) националните процедури за одобрение във всеки случай трябва да се основават върху обективни, недис-
криминационни критерии, които са известни предварително, по такъв начин, че да ограничат
свободата на действие на националните органи, за да не бъде използвана своеволно.
C 68/18 BG Официален вестник на Европейския съюз 24.3.2007 г.
(1) Решение на Съда на Европейските общности от 29 май 1997 г., административно дело, заведено от VAG Sverige AB,
дело C-329/95, Сборник практика на Съда, 1997 г., стр. I-02675.
(2) Решение на Съда на Европейските общности от 22 януари 2002 г., Canal Satélite Digital SL срещу Adminstración General
del Estado, в присъствието на Distribuidora de Televisión Digital SA (DTS), дело C-390/99, Сборник практика на Съда,
2002 г., стр. I-00607.
б) такива процедури не могат да дублират проверки, които вече са били извършени в контекста на други
процедури в същата държава или в друга държава-членка. Националните органи нямат право да изискват
технически прегледи, когато тези прегледи вече са били извършени в друга държава-членка и резултатите
от тях са на разположение на органите или по тяхно искане могат да им бъдат предоставени на разпо-
ложение. Това изисква активен подход от страна на националния орган, към който е отправено заявление
за одобрение на моторно превозно средство, или признаване, в този контекст, на еквивалентността на
сертификат за одобрение, издаден от одобряващ орган на друга държава-членка. Освен това такъв активен
подход също се изисква, когато е необходимо, от последния орган, като в това отношение ангажиментът е
на държавите-членки да гарантират, че компетентните одобряващи органи си сътрудничат с оглед
улесняване на процедурите, които трябва да бъдат следвани за получаване на достъп до националния пазар
на държавата-членка вносителка (1).
в) процедурата трябва да бъде такава, че да е лесно достъпна и да може да бъде завършена в рамките на
разумен период от време, и ако доведе до отказ, решението за отказа трябва да бъде открито за оспорване
пред съда. Процедурата трябва да бъде изрично предвидена в мярка за общо прилагане, която е задъл-
жителна за националните органи. Освен това процедурата за национално одобрение не съответства на
основните принципи за свободно движение на стоките, ако нейната продължителност и прекомерните
разходи, които поражда, възпрепятстват собственика на моторното превозно средство да търси одобрение
на моторното превозно средство.
В техническите изисквания на приемащата държава-членка не трябва излишно да се включва и
това, моторното превозно средство да бъде модифицирано. Фактът, че моторното превозно средство
вече е било регистрирано в друга държава-членка, означава, че нейните компетентни органи са преценили, че
моторното превозно средство удовлетворява техническите изисквания, приложими там. Следователно одобре-
нието на моторно превозно средство, вече предоставено в друга държава-членка, без значение дали е било
вече регистрирано или не, може да бъде отказано от националните компетентни органи единствено ако
моторното превозно средство представлява действителен риск за общественото здраве. Според юриспруден-
цията на Съда на Европейските общности държавите-членки при преценката си във връзка с опазването на
общественото здраве трябва да се съобразяват с принципа на пропорционалност. Средствата, които те избират,
трябва по тази причина да бъдат ограничени до действително необходимите, за да се гарантира опазването на
общественото здраве или да се задоволят първостепенните изисквания, касаещи например пътната безопас-
ност. Те също така трябва да бъдат пропорционални на целта, която се преследва по този начин и която не
би могла да бъде постигната с по-малко рестриктивни мерки за вътрешнообщностната търговия (2). Тъй като в
член 30 от Договора за създаване на ЕО се предвижда едно изключение от правилото за свободно движение
на стоки в рамките на Общността, за да бъде точно тълкуван (3), националните органи, които се позо-
вават на него, имат ангажимента да докажат във всеки отделен случай, че приложението на
техните правила е необходимо, за да се осигури ефективна защита на интересите, определени в
член 30 от Договора за създаване на ЕО, и по-конкретно, че одобрението на въпросното моторно
превозно средство поставя под действителен риск човешкото здраве или пътната безопасност.
Не може сериозно да се твърди, че самият факт, че едно превозно средство е било одобрено съгласно прави-
лата на друга държава-членка и вероятно (но не непременно) има определени технически характеристики,
които се различават от онези, изложени в законите на държавата-членка, за която е предназначено, или от
тези на еквивалентното типово одобрение в тази държава, представлява сериозен риск за здравето и живота
на хората или за околната среда.
На практика това изисква компетентните органи на приемащата държава-членка да предприемат следните
стъпки:
а) техническите характеристики на моторно превозно средство, по-рано одобрено и регистрирано в друга
държава-членка, първо трябва да бъдат оценени в светлината на техническите правила, в сила в приема-
щата държава-членка, обаче не въз основа на настоящите действащи правила, а на базата на правилата,
които са били в сила (в приемащата държава-членка) към момента на одобрение в държавата-членка на
произход;
б) компетентните органи трябва да вземат под внимание прегледа и сертификатите, издадени от
компетентните органи на другите държави-членки и от производителя (4). Допълнителни прегледи могат
да бъдат налагани само когато са необходими за осигуряване на информация на компетентните органи,
която не може да бъде открита в сертификатите;
в) въз основа на това компетентните органи ще определят по кои точки моторното превозно средство не е в
съответствие с техническите правила, приложими в приемащата държава-членка към момента на първото
одобрение на превозното средство в ЕО;
24.3.2007 г. BG Официален вестник на Европейския съюз C 68/19
(1) Решение на Съда на Европейските общности от 10 ноември 2005 г., Комисия на Европейските общности срещу Португал-
ската република, дело C-432/03, Сборник практика на Съда, 2005 г., стр. I-09665.
(2) Решение на Съда на Европейските общности от 5 февруари 2004 г., Комисия на Европейските общности срещу Френската
република, дело C-24/00, Сборник практика на Съда, 2004 г., стр. I-01277.
(3) Решение на Съда на Европейските общности от 5 февруари 2004 г. Наказателно съдопроизводство срещу John Greenham и
Léonard Abel, дело C-95/01, Сборник практика на Съда, 2004 г., стр. I-01333.
(4) Решение на Съда на Европейските общности от 16 октомври 2003 г., Комисията на Европейските общности срещу Италиан-
ската република, дело C-455/01, Сборник практика на Съда, 2003 г., стр. I-12023.
г) компетентните органи тогава могат само да прилагат националните технически правила, които са пропор-
ционални в светлината на едно от императивните съображения, признати от Съда на Европейските
общности като задължителни изисквания, или упоменати в член 30 от Договора за EО. Следва да се
подчертае, че прилагането на несъразмерни национални технически правила към конкретното моторно
превозно средство би нарушило правото на Общността, което във всеки случай има преимущество над
националното право.
3.4. Изпитване на техническата изправност на употребявани превозни средства
Предназначението на прегледа за техническа изправност е да удостовери, с цел предпазване здравето и живота
на хората, че конкретното моторно превозно средство е действително в добро състояние към
момента на регистрацията. Все пак фактът, че моторното превозно средство е било използвано на
обществени пътища след последното изпитване на техническата изправност, може да оправдае провеждането
на преглед за техническа изправност при регистрирането му в друга държава-членка.
Според юриспруденцията на Съда на Европейските общности (1) държавите-членки могат да изискват
моторните превозни средства, по-рано регистрирани в същата или в друга държава-членка, да
бъдат подложени на преглед за техническа изправност преди регистрацията, при условие че тази
проверка е задължителна за всяко прехвърляне на собственост на подобно моторно превозно средство или за
промяна на притежателя на свидетелството за регистрация, независимо дали моторното превозно средство е
било регистрирано в същата или в друга държава-членка. Изпитването на техническата изправност преди
регистрацията трябва да изпълнява поне същите процедурни условия както одобрението на техническите
характеристики на моторното превозно средство, а именно:
а) то трябва се базира на обективни, недискриминационни критерии, които са известни предва-
рително, по такъв начин, че да се ограничи свободата на действие на националните органи, за да не бъде
използвана тя произволно;
б) изпитването на техническата изправност не трябва да дублира проверки, които вече са били направени
в контекста на други процедури в същата или в друга държава-членка. Когато едно превозно средство е
преминало преглед за проверка на техническата изправност в държава-членка, принципът на еквивалент-
ност и взаимно признаване, заложен в член 3, параграф 2 от Директива 96/96/EО на Съвета (2), изисква
всички други държави-членки да признават сертификата, издаден в този случай, без това да им попречи да
изискват извършване на всякакви други прегледи за целите на регистрацията на тяхната територия, при
условие че тези прегледи не са били вече покрити от този сертификат (3);
в) Комисията е на мнение, че процедурата на изпитване на техническа изправност трябва бъде такава, че да е
лесно достъпна и да може да бъде завършена в рамките на разумен период от време. Ограничаването на
провеждането на преглед за изпитване на техническа изправност на внесени автомобили в конкретни и
отделно определени контролни центрове може да представлява пречка за търговията между държавите-
членки.
3.5. Регистрация на моторното превозно средство
Като регистрира моторното превозно средство, държавата-членка разрешава неговото въвеждане в експлоа-
тация, включваща идентификацията на моторното превозно средство и издаването на регистрационен номер
за него.
3.5.1. Първа регистрация на моторните превозни средства
За новите моторни превозни средства, типово одобрени от ЕО, закупени в друга държава-членка, регистрира-
щата държава-членка трябва да изисква освен специфичните лични данни на лицето или организацията,
желаещи регистрацията съгласно хармонизирания кодекс на Общността (4), сертификат за съответствие на
ЕО (5).
За превозни средства, които не са типово одобрени от ЕО, държавата-членка може да изиска представяне на
съответния сертификат за национално типово одобрение или за национално индивидуално одобрение
(виж раздел 3.3.2).
C 68/20 BG Официален вестник на Европейския съюз 24.3.2007 г.
(1) Решение на Съда на Европейските общности от 12 юни 1986 г., Bernhard Schloh срещу SPRL Auto contrôle technique,
дело 50/85, Сборник практика на Съда, 1986 г., стр. 01855, точки 14-16; дело С-451/99, точки 62-64.
(2) ОВ L 46, 17.2.1997 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и
на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
(3) Дело С-451/99.
(4) Както е посочено в приложения I и II към Директива 1999/37/EО.
(5) Член 7, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО.
Комисията поддържа виждането, че държавите-членки имат право да проверяват в момента на регистрация
дали ДДС е бил коректно заплатен.
Когато един професионален търговец в друга държавачленка продава моторно превозно средство, той е
задължен да издаде фактура. За целите на ДДС съществуват две възможности:
а) моторното превозно средство е „ново“ или когато доставката се осъществява в рамките на шест месеца от
датата на първото въвеждане в експлоатация, или когато превозното средство е изминало не повече от
6 000 километра. ДДС ще бъде дължим в държаватачленка, към която превозното средство e придвижeно,
съгласно член 2 от Директива 2006/112/EО на Съвета от 28 ноември 2006 г. за общата система за данък
добавена стойност (1) (Директива за ДДС). Доставката на нови транспортни средства е освободена от ДДС в
държаватачленка на произход, където е установен търговецът (член 138, параграф 2, буква а) от директи-
вата за ДДС). Съгласно тази разпоредба, за да се получи това освобождаване, трябва да бъде доказано, че
новото транспортно средство е изпратено, или транспортирано от или за клиента по местоназначение
извън държаватачленка на произход, но в рамките на Общността;
б) моторното превозно средство не е „ново“, когато частно лице отиде в друга държава-членка да закупи
моторното превозно средство и го транспортира обратно самo (или уреди това да бъде извършено). Тогава
то купува при данъчна ставка на ДДС на мястото на продажба, като резултатът е данъчно облагане в
„държавата на произход“. ДДС ще бъде дължим в държавата-членка, където е установен търговецът. Когато
търговецът на автомобили е закупил моторното превозно средство от първоначален купувач, който, по-
специално, не е приспаднал включения ДДС в покупната цена на моторното превозно средство, ще бъде
приложима специалната схема за стоки — втора ръка („маржова схема“) (член 312 и последващи от
Директивата за ДДС).
Когато частно лице продава своето моторно превозно средство, за целите на ДДС то може да бъде:
a) „ново“ (дефиницията на „ново превозно средство“ виж в буква а) по-горе). В този случай ДДС ще се дължи
в държавата-членка, към която превозното средство се придвижва (член 2 от Директивата за ДДС). За да
се избегне двойното данъчно облагане, частното лице, което е продало „новата кола“, има право да прис-
падне или да му бъде възстановен ДДС, включен в покупната цена в държавата-членка на произход, до
размера на сумата, която не превишаваща сумата на ДДС, която то би дължало, ако доставката бе облагана
в държавата-членка на произход (член 172 от Директивата за ДДС);
б) не „ново“. В този случай сделката е извън обхвата на ДДС. Не се дължи ДДС.
Комисията смята, че националните органи могат също да изискват в момента на регистрация и доказателство
за застрахователно покритие.
3.5.2. Моторни превозни средства, по-рано регистрирани в друга държава-членка
За моторни превозни средства, предварително регистрирани в друга държава-членка, държавата-членка по
регистрация може да поиска (но не е задължително) предоставяне на следните документи:
а) оригинал или копие на нехармонизираното свидетелство за регистрация, издадено в друга
държава-членка: много превозни средства, регистрирани преди 2004 г., все още имат нехармонизирани
свидетелство за регистрация. В правото на Общността не съществува задължение оригиналът или копие на
този тип свидетелство, издадено в друга държава-членка, да се изпраща на националните регистрационни
органи на държавата-членка на предназначение. Националното законодателство обаче може да задължи
купувача да предостави копие от свидетелството за регистрация, издадено в държавата-членка на произход
преди регистрирането на моторното превозно средство, за да се избегне двойна административна проверка
или за да се намалят престъпления, свързани с автомобили;
б) хармонизирано свидетелство за регистрация: хармонизираното свидетелство за регистрация, издадено
от държава-членка, трябва да бъде признато от другите държави-членки за пререгистрацията на моторното
превозно средство в друга държава-членка (2). Когато даден купувач придобива моторно превозно средство,
снабдено с унифицираното свидетелство за регистрация, той трябва да получи във всички случаи част I от
предишното свидетелство за регистрация и част II, ако е била издадена. Част I от предишното свидетелство
за регистрация и част II (ако е издадена) трябва да бъдат изпратени на регистрационните органи в държа-
вата-членка на предназначение, за да могат те да изземат частта (частите) на предишното свидетелство за
регистрация. Те трябва в срок два месеца да информират органите на държавата-членка, която е осигурила
свидетелството, за неговото изземване. В допълнение към това те трябва да върнат на тези органи свидетел-
ството, което са иззели, ако това е било поискано, в рамките на шест месеца от
24.3.2007 г. BG Официален вестник на Европейския съюз C 68/21
(1) ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Решение 2007/133/ЕО (ОВ L 57, 24.2.2007 г., стр. 12).
(2) Член 4 от Директива 1999/37/ЕО.
неговото изземване. Когато свидетелството за регистрация се състои от части I и II (1), като част II липсва,
компетентните органи в държавата-членка, където е била поискана нова регистрация, могат да решат, в
изключителни случаи, да пререгистрират превозното средство, но само след като са получили потвър-
ждение в писмен вид или на електронен носител от компетентните органи на държавата-членка, където
превозното средство е било регистрирано преди това, че заявителят има право да пререгистрира превозното
средство в друга държава-членка (2);
в) сертификат за съответствие на ЕО:
— националните органи не могат да изискват сертификат за съответствие на ЕО за моторни превозни
средства, които по-рано са били регистрирани в друга държава-членка, ако предишното свидетелство
за регистрация на превозното средство напълно съответства на образеца от Директива 1999/37/EО.
Съгласно член 4 от посочената директива свидетелството за регистрация, издадено от държава-членка,
трябва да бъде признато от другите държави-членки за пререгистрацията на моторното превозно
средство в тези държави,
— все пак националните органи могат да изискват сертификат за съответствие на ЕО за превозни средства,
които по-рано са били регистрирани в друга държава-членка, когато нехармонизираното свидетелство
за регистрация на друга държава-членка не им позволява да идентифицират моторното превозно
средство с достатъчна прецизност,
— ако моторното превозно средство няма сертификат за съответствие на ЕО, националните органи могат
да изискат национален сертификат за съответствие;
г) доказателство за платен ДДС, ако превозното средство е ново, за целите на ДДС (виж раздел 3.5.1);
д) застрахователна полица;
е) удостоверение за технически преглед, ако изпитването на техническата изправност е задължително за
всички пререгистрации на моторни превозни средства, по-рано регистрирани съответно в същата или в
друга държава-членка.
4. ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО В ДРУГА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА
Едно моторно превозно средство очевидно може да бъде поставено на ремарке или на камион и да бъде
доставено в друга държава-членка. Все пак много моторни превозни средства биват откарвани до държавата-
членка на предназначение.
Повечето държави-членки посочват като основно правило, че моторно превозно средство не може да бъде
управлявано по обществените пътища, без да има изложен регистрационен номер. Стандартната ситуация е
такава, че моторното превозно средство се управлява с регистрационни табели на държавата-членка на
произход или на държавата-членка на предназначение.
Освен това гражданската отговорност трябва да остане покрита от застраховка (3), като е препоръчително за
шофьорите да носят със себе си Зелената карта, т.е. международно застрахователно удостоверение (4), докато
използват автомобила си. След подписването на Многостранния договор (5) във всичките държави-членки
(както и в Андора, Хърватска, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), регистрационната табела е равнозначна
на застрахователно удостоверение. Това позволява на моторните превозни средства, които имат регистра-
ционен номер от една от тези държави, да пътуват свободно в тази област без никакви проверки на задъл-
жителното застрахователно удостоверение за отговорност на автомобила на границите.
C 68/22 BG Официален вестник на Европейския съюз 24.3.2007 г.
(1) Съгласно съображение 7 от Директива 1999/37/ЕО държавите-членки използват свидетелство за регистрация, състоящо се
или от една част или от две отделни части, и „понастоящем е подходящо да се разреши едновременното съществуване на
двете системи“. Следователно съгласно член 3, параграф 1 от директивата свидетелството се състои или от една част, съгласно
приложение I, или от две части, в съответствие с приложения I и II. Позоваването на част II се прилага само за държави-
членки със система за свидетелства за регистрация с две отделни части (част I и част II).
(2) Член 5, параграф 2 от Директива 1999/37/EО.
(3) Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за
сключване на такава застраховка (ОВ L 103, 2.5.1972 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2005/14/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 14).
(4) Всеки автомобилист може да получи Зелена карта от застрахователя, който му е издал задължителната застраховка отговор-
ност, свързана с моторните превозни средства. Системата „Зелена карта“ е въведена през 1953 г. под егидата на Икономиче-
ската комисия за Европа на Обединените нации и се ръководи от Съвета на бюрата. Зелената карта удостоверява, че шофь-
орът има поне минимално задължително застрахователно покритие за трети лица, което се изисква от законите на
държавите, които се посещават (за повече информация виж:
http://www.cobx.org/public/NXhomeEng-Public.htm).
(5) Споразумение между Бюрата на националните застрахователи на държавите-членки от Европейската икономическа
общност, подписано на 30 май 2002 г., посочено в приложение към Решение 2003/564/EО на Комисията от 28 юли
2003 г. за прилагането на Директива 72/166/EИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите-
членки относно застраховката „Гражданска отговорнос“ при използването на моторни превозни средства (ОВ L 192,
31.7.2003 г., стр. 23).
Съществуват два начина за докарване на моторното превозно средство легално в държавата-членка на предназ-
начение: моторното превозно средство носи или професионална регистрационна табела, или временна
регистрационна табела.
4.1. Управление на моторно превозно средство с професионални регистрационни табели
Професионалните регистрационни схеми съществуват в повечето държави-членки, за да позволят на
търговците да управляват моторните превозни средства на обществените пътища за много кратък период, без
да бъдат задължени официално да ги регистрират. Търговските регистрационни схеми са запазени за произ-
водителите, предприятията за сглобяване, дистрибуторите и дилърите относно моторните превозни средства,
които притежават.
Повечето държави-членки не издават професионални регистрационни сертификати като такива, които
включват идентификация на моторното превозно средство. Те обикновено осигуряват друг вид документ, уста-
новяващ връзката между регистрационните табели и техния притежател, и/или изискват притежателят да води
бордови дневник, в който се записват пътуванията, направени с регистрационната табела.
В член 35, параграф 1, буква а) от Виенската конвенция за движението по пътищата (1) се посочва, че догова-
рящите страни не могат да забраняват движението на моторни превозни средства, които са регистрирани от
друга договаряща страна, при условие че шофьорът носи свидетелство за регистрация. Договарящите страни
трябва също да признават свидетелствата за регистрация, издадени от други договарящи страни съгласно
Конвенцията. Въпреки това няма разпоредба на конвенцията, която да изисква или да разрешава догова-
рящите страни да забраняват свободното движение на превозните средства, които не са в съответствие с
конвенцията.
Като се има предвид свободата на преминаване на стоки в рамките на Общността (2), движението в Общността
на моторни превозни средства с изложени професионални регистрационни номера, издадени в друга държава-
членка, се управлява, както е посочено в Договора за създаване на ЕО (3), и по-специално в член 28 от него.
Евентуалните пречки трябва да бъдат обосновани в съответствие с член 30 от Договора за ЕО или с едно от
задължителните изисквания, приети от Съда на Европейските общности.
Принципът, че всяка държава-членка предприема всички съответни мерки, за да гарантира, че гражданската
отговорност по отношение използването на превозни средства с обичайно местодомуване на нейната
територия е покрита от застраховка, обикновено се прилага също за превозни средства, които носят професио-
нални регистрационни табели. Степента на покритата отговорност и условията на покритието се определят на
базата на тези мерки. Държавите-членки могат да изключат превозните средства, носещи професионални
регистрационни табели, от това задължение (т.е. да отменят горепосочената разпоредба), ако тези табели са
включени в списък, съставен от въпросната държава-членка и съобщени на другите държави-членки и на
Комисията. В този случай другите държави-членки си запазват правото да изискат от лицето, разпореждащо
се с превозното средство, да притежава валидна Зелена карта или да сключи застрахователен договор на
границата, отговарящ на изискванията в съответната държава-членка (4). Въпреки това едно ново изменение на
Директива 72/166/EИО, въведено с Пета директива по автомобилно застраховане 2005/14/EО (5), постано-
вява, че превозните средства, освободени от застрахователно задължение въз основа на това, че носят
специални табели, трябва да бъдат третирани по същия начин както превозните средства, които не са застра-
ховани. Жертвите на пътни произшествия, причинени от такива автомобили, ще имат правото да подадат
заявление за обезщетение към органа за изплащане на обезщетения в страната, в която е настъпила злополу-
ката. Този орган следва след това да подаде иск срещу гаранционния фонд, установен в страната на обичайно
местодомуване на превозното средство.
4.2. Моторното превозно средство носи временна регистрационна табела
Много държави-членки са въвели система за временна регистрация, така че превозното средство да може да
бъде управлявано за кратък период от време, преди да получи окончателна регистрация или преди да напусне
територията. Временната регистрация обикновено се осъществява в държавата-членка на произход на превоз-
ното средство. Въпреки това Комисията поддържа мнението, че основният принцип за свободно преминаване
на стоки и Директивата за регистрационните документи за превозни средства довеждат до това, че държавата-
членка на произход трябва да приеме употребата на временни регистрационни табели на своята територия,
както и сертификатите, издадени от държавата-членка на предназначение.
24.3.2007 г. BG Официален вестник на Европейския съюз C 68/23
(1) Икономическа комисия на Обединените нации за Европа, 8 ноември 1968 г., изменена.
(2) Точка 18 от решение на Съда на Европейските общности от 23 октомври 2003 г., Administration des douanes et droits indirects
срещу Rioglass SA and Transremar SL, дело C-115/02, Сборник практика на Съда, 2003 г., стр. I-12705.
(3) Виж решение на Съда на Европейските общности от 2 октомври 2003 г., наказателно производство срещу Мarco Grilli, дело
C-12/02, Сборник практика на Съда, 2003 г., стр. I-11585.
(4) Член 4, буква б) от Директива 72/166/EИО.
(5) Член 1, параграф 3, буква б). Да бъде приложена от държавите-членки най-късно до 11 юни 2007 г.
За временна регистрация:
— държавите-членки могат да издават временно свидетелство за регистрация, което не се различава
или се различава слабо от образеца, посочен в Директива 1999/37/EО. В този случай другите
държави-членки са длъжни да признаят временното свидетелство за регистрация, издадено от държава-
членка за идентификация на превозното средство в международния трафик, при условие че шофьорът
носи част I от свидетелството за регистрация, съгласно член 5, параграф 1 от директивата (1);
— като алтернатива временното свидетелство за регистрация може съществено да се различава от
образеца, изложен в Директива 1999/37/EО. Другите държави-членки са длъжни по принцип да
признават свидетелството и да допускат моторното превозно средство на тяхна територия съгласно
членове 28 и 30 от Договора за ЕО.
Свободното движение на моторното превозно средство, носещо временна регистрационна табела и временно
свидетелство за регистрация, може единствено да бъде възпрепятствано поради причини, касаещи пътната
безопасност (като шофьорските умения на шофьора, спазването на местните правила за движение по пътищата
или техническата изправност на моторното превозно средство), в случай на основателно подозрение за кражба
на превозното средство или когато контролните органи имат основателни опасения за валидността на
свидетелството.
В допълнение, на автомобилистите се препоръчва да носят Зелената карта, потвърждаваща застрахователното
покритие поне на минималното задължително ниво, изисквано от законите на държавата, която се посещава.
По време на пътуването и до окончателното регистриране в държавата-членка на предназначение превозното
средство трябва да бъде покрито от застрахователна полица, издадена от застраховател, оторизиран да
извършва дейност в страната на произход на превозното средство. Въпреки това едно ново правило (2), което
ще влезе в сила най-късно до 11 юни 2007 г., посочва, че когато едно превозно средство се изпраща от една
държава-членка в друга, държавата-членка, където е разположен рискът, се счита за държава-членка на
предназначение веднага след приемане на доставката от купувача за период от три дни, въпреки че превозното
средство не е било официално регистрирано в държавата-членка на предназначение. Това позволява на купу-
вача на превозното средство да получи застрахователно покритие в държава-членка по местоживеенето си,
въпреки че превозното средство все още носи чуждестранна регистрационна табела (временна табела на
държавата по произход). На практика това означава, че застраховката трябва да бъде сключена в страната на
предназначение. Такава застраховка може да бъде предложена от застрахователни предприятия, установени в
държавата-членка на предназначение или установени в други държави-членки, които предоставят услуги в
държавата-членка на предназначение, въз основа на свободното предоставяне на услуги.
5. СРЕДСТВА ЗА ПРАВНА ЗАЩИТА
Всяко решение, взето от национални органи, отказващо одобрение на моторното превозно средство или отказ-
ващо неговата регистрация, трябва да бъде нотифицирано до заинтересованата страна, която в същото време
се информира за съществуващите средства за правна защита съгласно действащите закони във въпросната
държава-членка, както и за сроковете, в които тя може да упражни тези средства за правна защита (3).
Освен националните средства за правна защита, които съществуват за лицето, подало заявление за
регистрация, гражданите и предприятията могат да търсят разрешение на проблеми с одобрението на превоз-
ното средство или на проблеми с регистрацията на автомобила чрез системата SOLVIT (4). Използването на
системата SOLVIT е безплатно.
Възможно е оплакването да се адресира направо до Европейската комисия, а също така и да се депозира
жалба срещу държава-членка. След като получи оплакване срещу държава-членка, Комисията, ако прецени,
че държавата-членка не е изпълнила своето задължение съгласно Договора за създаване на ЕО, може да заведе
дело за нарушение срещу държавата-членка съгласно член 226 от посочения договор.
C 68/24 BG Официален вестник на Европейския съюз 24.3.2007 г.
(1) Директива 1999/37/ЕО също се отнася до временните свидетелства за регистрация, които следва да бъдат признати от
държавите-членки съгласно член 1, член 2, буква б) и член 4 от директивата.
(2) Новият член 4а, добавен в Директива 90/232/ЕИО на Съвета (ОВ L 129, 19.5.1990 г., стр. 33) относно застраховките
гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС) от Директива 2005/14/ЕО.
(3) Член 12 от Директива 70/156/ЕИО.
(4)
http://europa.eu.int/solvit/
Публикувано на: 16 Апр 2007, 15:41