forum.lex.bg

Имам следния казус: предявен е първоначално иск само срещу един ответник, впоследствие ищецът решава да конституира и втори ответник като другар в процеса, тъй като узнава ,че второто лице е солидарен длъжник по дълга.
Как се осъществява това-ясно ми е, че първо се иска изменение на иска по чл.117, но технически как става -с нова искова молба ли, тя ли се връчва на новия ответник или старата? Как се конкретизира претенцията или е достатъчно да се пише, че двамата дължат солидарно ?
Как се определят държавните такси-внасят ли се нови за новия ответник или е достатъчно вече внесената?
Иска ли се съгласие на новия ответник, за да стане страна в процеса и ако той не даде какво се случва?

Фигурата на третото лице помагач е различна от втори или евентуален ответник, така че чл. 175, ал.1, изр. 3 няма отношение към случая. Вж. ал.4 на чл.117 - Във всяко положение на делото в първата инстанция ищецът може да привлече наред с първоначалния и друг ответник и без тяхното съгласие.
Когато първоначално се подава ИМ ср/у двама ответника съдът изисква плащането на д.т. в двоен размер, защото разглежда два иска. Затова сигурно ще се наложи плащането на д.т. още веднъж.

Прави се устно в първото заседание по делото, но за всеки случай аз винаги съм подготвена и с писмена молба. Когато е в първото заседание не се иска съгласието на ответника, но трябва да се мотивираш, защо искаш да се конституира и новия. Не знам дали е задължително да се мотивираш, но съдията със сигурност ще те попита.После ако не си готов с копие от исковата молба и копие от всички доказателства, съдията ще ти даде срок да ги предоставиш на съда, за да може да им ги изпратят. Ако в това първо заседание съдията даде ход да се произнасяте по доказателствата (обикновено го правят), има опасност в следващото заседание, новия ответник да поиска на ново да се разгледат, защото не е имал възможност да възрази...и тогава ще плати ищеца съдебните разноски за повторното заседание...много добре си е описано в ГПК и наистина тези процедури си се спазват...

Много благодаря Олга и аз си мисля, че трябва още една държавна такса и няма нужда от съгласие, но да проверя и други мнения.

Съществува и мнение, че специално при солидарност се дължи една такса, защото се иска само едно нещо. Дори мисля, че то е по-разпространеното. Макар че исковете са два.

Аз съм имала такова дело и не са ми искали такса за втория ответник. Нали е по същото дело,за същото спорно право?! Ако е насочено срещу 10 солидарноотговорни лица, таксата в десеторен размер ли ще е? Логично е да не се дължи двойна такса.

Всъщност теоритично и практически казусът дори и да изглежда елементарен, не е така-четох и Живко Сталев, но чл.117 на ГПк не ми е много ясен.
Та това което аз разбрах, ако не е вярно някой да ме поправи имаме възможност да предявим иск срещу двамата в началото и да внесем една държавна такса, но тук случаят не е такъв. Първо искът се предявява срещу единия солидарен длъжник. После ищецът научава, че има и друг и някъде във второ съдебно заседание след като е даден ход се сеща да го предяви срещу втория. та по мнението на Сталев/ако съм разбрал вярно/ това си е направо нов иск, за вторият ищец ИМ се счита предявена от деня в който е постъпила в съда новата ИМ, а не първата и се дължи нова държавна такса защото всъщност сме изправени пред абсолютно променен иск с нови страни, т.е. вече не искам да осъдят А да плати цялата сума, а да осъдят А и Б да платят солидарно и макар и навсякъде да се говори за изменение на страна, то Сталев поддържа, че това е "нов процес като нито едно процесуално действие от първоначалния процес не може да се използва".
Мисълта ми е, че в такава хипотеза според мен и прочетеното и както аз тълкувам нещата или се внася нова държавна такса за нов иск срещу двамата като таксата е 4% от общата сума или ищецът си съди само единия солидарен длъжник за цялата сума със старата такса, няма пречка да я иска цялата сума от единия.
Според Сталев даже ищецът следва да понесе и отговорност по чл.65, ако са налице предпоставките там.
Та Вие как мислите?

Решение № 96 от 1.XI.1956 г. по гр. д. № 82/56 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1956 г., С., Наука и изкуство, 1957 г.
чл. 117,

чл. 119, ал. 2,


чл. 123 ГПК

Съдът може по искане на ищеца, направено във всяко положение на делото в първата инстанция, да привлече нов ответник, без да освободи първоначалния ответник, ако обстоятелствата на случая сочат, че отговорността на новия ответник има връзка със спорното правоотношение, предмет на предявения иск, спорът е подсъден на същия съд и подлежи на разглеждане по реда на едно и също производство.

Хубаво прочетох всичката практика по 117 ГПК и на практика какво става? Не го пише в решението, пък и ал.3 и 4 са от 97г.-доста след решението