Здравейте, колеги!
Позволявам си и аз да взема отношение по темата, тъй като преди години имах подобен казус, но там работата беше до известна степен различна. Имахме баща-чужденец, който беше придобил българско гражданство, но по съответните йордански традиции името му включваше лично, бащино, дядово и фамилно

- истина ви казвам! В йорданските документи за самоличност синът също фигурираше с 4 имена, а в българските - с 3. На база на тия традиции и с идеята да няма никакво съмнение, че човекът с 4 имена е същият, като този с 3, съдът допусна промяна на името на сина, като "вкара" дядовото име в рамките на фамилното.
Та - конкретно по въпроса. Сещам се за чл. 9 ЗГР:
Ал. 2: "При съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден извън територията на Република България, бащиното и фамилното му име могат да се впишат с наставки -ов или -ев и окончание съобразно пола, ако това е писмено заявено от родителите до три години от раждането на лицето."
Ама никъде не се казва колко имена се изписват, когато има съставен акт за раждане в чужбина от местните власти.
Ал. 4: "Името на чужденец, роден извън територията на Република България, се вписва в регистрите за гражданско състояние и в регистрите за населението така, както е изписано в националния му документ за самоличност или в акта за раждане, независимо от колко части се състои".
Въпросът е - дали при съставянето на акта за раждане в чужбина, от чуждестранна администрация, по техните правила не са вписани само две имена и след това българските власти не са преписали тези две имена, прилагайки неправилно чл. 9, ал. 4, доколкото имаме български гражданин, а не чужденец. Тогава не виждам проблем да се посочи на съда, че трябва да се приложи принципът за трите имена и да се включи бащиното име. Щом става и с добавянето на дядово към фамилията
ПП. Грация е добавила текста на чл. 9, ал. 1 ЗГР, докато аз пишех, затова я махам.