forum.lex.bg

Здравейте, колеги, знаете, че при рефинансиране на кредит се стига и до промяна на банката - страна по ипотеката.

Някой може ли да ми даде правно основание, на което банките отказват да извършат такава промяна чрез отбелязване към ипотеката по реда на чл. 17 ПВ, а държат на заличаване и вписване на нова ипотека, което ще е поне с две трети по-скъпо?

Не банките отказват, а визирания случай е извън предвидените в чл.171 от ЗЗД хипотези, съгласно която разпоредба: "Прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър."
..Ипотеката обезпечава конкретно вземане, а в конкретния случай имаме правоотношения между различни страни и няма как кредитът отпуснат от друга банка с цел погасяване на друго задължение да го подведем под посочените в цитираната разпоредба хипотези.
Колкото и да ни се иска да си спестяваме такси, то в случая си се учредява нова ипотека.

Съгласне съм, че на практика нещата са така, както вие казвате. Но не съм съгласен, че хипотезата е неприложима. Според мен рефинансирането може да се разглежда като промяна на страната по договора за кредит. Тази промяна включва и прехвърляне на вземането на банката по договора за кредит, което вземане е обезпечено с ипотеката.

Според мен отношенията между двете банки и кредитополучателя биха могли да се оформят и по този начин, с което ще се спестят доста разноски. Вие виждате ли проблем да се оформят така нещата?

А защо в посочените хипотези не развиете и не подведете изложената от вас хипотеза, за да видим как би могла да бъде приложима?

Колега, обикновено при т. нар. "рефинансиране" една банка отпуска кредит на кредитополучател на друга банка с цел неговото погасяване. Нормално е да се иска заличаване на предходната ипотека, за да може рефинансиращата банка да има първа по ред ипотека върху недвижимия имот, представляващ обезпечение. На практика няма промяна в страните, а два отделни договора за кредит с един и същ кредитополучател. Възможно е и банката да е една и съща. Не виждам какво Ви притеснява...

здравейте, колеги

съгласен съм с вас, че такава е практиката.
Но според мен рефинансирането може да се оформи така, че да се спестят на кредитополучателите редица разходи, което банките не желаят да направят. И аз искам да знам дали защото имат мотиви за това или защото ги мързи да мислят.

Моята идея е да се оформи рефинансирането като заместване на страна по договора за кредит. Това може да стане с тристанно споразумение между двете банки и кредитополучателя. Това споразумение ще включва както прехвърляне на вземанията, така и заместване в задълженията на първата банка от рефинансиращата банка. Тогава няма да има нужда да се заличава и вписва нова ипотека, а ще се мина по реда на чл. 17 ПВ.

Колега в случая не е налице прехвърляне на вземането (цесия) на едната банка на другата, за да сме в една от хипотезите на чл.171 от ЗЗД....в случая задължението е на кредитополучателя, не на банките и смяната на длъжника става със съгласието на кредитора....., мисля, че чл.171 от ЗЗД е изчерпателен и не допуска разширителното му тълкуване.

в случая задължението е на кредитополучателя, не на банките и смяната на длъжника става със съгласието на кредитора

в случая не е налице прехвърляне на вземането (цесия) на едната банка на другата

колега, ако кредитополучателя има задължение към банката, то какво има банката към кредитополучателя? Не виждам къде се разминават вземането на банката със задължението на кредитополучателя, за да ги разделяте.

ще се радвам и на други мнения по въпроса