Молба за помощ...Решение №
Публикувано на: 03 Юни 2008, 10:40Моля, ако имате възможностда публикувате следното решение: Решение № 2938/27.03.2003 г. по адм. д. № 8568/2002 г., ВАС. Благодаря!
Решение № 2938 от 27.03.2003 г. на ВАС по адм. д. № 8568/2002 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова
чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" ЗОДФЛ
------------------------
Производството е по чл. 33 и сл. от ЗВАС, във връзка с чл. 131 и сл. от ДПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от РДД - Варна против Решение от 28.06.2002 г. по адм. д. № 250/2002 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменен ДРА № 1-23-1196/7.11.2001 г. на ТДД - Добрич и потвърдителното Решение № 1302/18.01.2002 г. на РДД - Варна, за определени данъчни задължения на "Тинев и брат" ООД - гр. Добрич по ЗКПО за периода 16.09. - 31.12.1999 г. както следва: данък печалба в размер на 4 282,53 лв., данък за общините в размер на 2 379,18 лв. и лихви за забава в размер на 684,77 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и се иска отмяна.
Ответникът по касационната жалба "Тинев и брат" ООД - гр. Добрич чрез процесуалния си представител адв. Пачолова оспорва жалбата и желае решението като правилно да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище, че решението е неправилно и следва да бъде отменено.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил ДРА № 1-23-1196 от 7.11.2001 г. на ТДД - Добрич и потвърдителното Решение № 1302 от 18.01.2002 г. на РДД - Варна, за определени данъчни задължения на "Тинев и брат" ООД - гр. Добрич по ЗКПО за периода 16.09. - 31.12.1999 г. както следва: данък печалба в размер на 4 282,53 лв., данък за общините в размер на 2 379,18 лв. и лихви за забава в размер на 684,77 лв. За да мотивира акта си окръжният съд е приел, че осъществяваната от търговеца дейност представлява заложна къща по смисъла на чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ, поради което подлежи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, а не по общия ред на ЗКПО. .
Така постановеното решение е правилно.
Спорният по делото въпрос е относно вида на осъществяваната от търговеца дейност и дали тя е "заложна къща" по смисъла на чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ, подлежаща на облагане с окончателен годишен (патентен) данък или е приложим общия режим за формиране на данъчната основа за доходите на дружеството по ЗКПО.
В правилни и аргументирани мотиви, споделяни изцяло от настоящата инстанция, окръжният съд е обосновал незаконосъобразността на обжалваният ревизионен акт, който е отменил.
От данните по делото се установява, че в подадена от търговеца декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ за 1999 г. същият е декларирал осъществяване на дейност по чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ - заложна къща, за която е платил дължимия патентен данък.
При извършената данъчна ревизия данъчният орган е приел, че осъществяваната от търговеца дейност - отпускане на заеми на граждани с обезпечение на вземането чрез сключване на договорна ипотека върху недвижим имот е дейност различна от присъщата на "заложна къща", при която се отпускат заеми срещу залог върху движими вещи по смисъла на чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ. За да мотивира акта си данъчният орган е приел, че след като обезпечение е недвижим имот, а не движима вещ, не може да се приеме, че е налице осъществяване на патентна дейност - "заложна къща", а дружеството за проверявания период следва да бъде обложено за облагаемата печалба, установена по реда на глава втора от ЗКПО.
Правилно окръжният съд е приел, че данъчният ревизионен акт, издаден на посоченото основание е незаконосъобразен.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗОДФЛ (обн. - ДВ, бр. 118 от 1997 г., в сила от 1.01.1998 г.) с окончателен годишен (патентен) данък се облагат физически лица и предприятия, извършващи дейностите, посочени в чл. 31 и 32 от закона , и с годишен оборот за предходната година до 75 хил. лв. Видът на извършваната дейност и данъкът за същата се определя в окончателен размер въз основа на декларираните обстоятелства от данъчно-задълженото лице с подадена декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ. Облагането с патентен данък за дейността "заложна къща" се извършва на основание чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ съобразно групата по функционален тип на населеното място където се осъществява дейността. В случая по спорния въпрос относно вида на осъществяваната дейност окръжният съд е изложил правилни изводи, че залогът и ипотеката съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите представляват способи за обезпечение на вземанията и се уреждат в общата част - глава седма, чл. 149 - 182 от ЗЗД. Разликата между тях се състои основно в предмета на обезпечението, като в единия случай е движима вещ, а в другия - недвижим имот. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ - "заложна къща" не прави диференциация между двата вида обезпечение - с движима вещ или с недвижим имот, поради което стеснителното й тълкуване в смисъл, че законът е имал предвид само обезпечение с движими вещи е недопустимо.
Правилно е прието от съда, че в случая се касае за дейност по смисъла на чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ и като такава същата подлежи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък по чл. 30, ал. 1 от ЗОДФЛ, а не по общия ред на ЗКПО . Като е декларирало осъществяваната от него дейност по чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ и е внесло определения от закона за този вид дейност патентен данък за 1999 г. дружеството - данъчно-задължено лице е внесло дължимия данък съобразно със законовите разпоредби. Определените с обжалвания данъчен ревизионен акт данъчни задължения по чл. 9 и чл. 10 от ЗОДФЛ са незаконосъобразни и правилно са отменени от Варненския окръжен съд.
По изложените съображения обжалваното решение на Варненския окръжен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.