forum.lex.bg

Колеги здравейте , поставям на дискусия един въпрос , който ме затрудни , надявам се да е интересен и за Вас.Става дума за търсене на обезщетение от общината заради ПТП , причинено от дупка на общинския път.Въпросът е кой е компетентният съд , който да разгледа делото.Дали това е гражданският съд , с правно основание 49-50ЗЗД , или е АС по ЗОДОВ.Последното се аргументира с неизпълнение на задълженията на кмета да контролира в населените места изправността и състоянието на пътната настилка и сигнализира(разбира се не лично ) незабавно препятствията по него и да ги отстранява във възможно най-кратък срок,освен това правомощията на кмета във връзка с управлението на общинските пътища се урежда с наредба на общината(арг.Закона за пътищата).Тоест имаме бездействие(сигнализирането на препятствия по пътищата) ,което е част от административна дейност(управление и контрол на пътищата).Ще се радвам ако някой колеги имат опит или са чели практика или просто им е интересен въпроса да коментират!

REVOLUTION написа:Колеги здравейте , поставям на дискусия един въпрос , който ме затрудни , надявам се да е интересен и за Вас.Става дума за търсене на обезщетение от общината заради ПТП , причинено от дупка на общинския път.Въпросът е кой е компетентният съд , който да разгледа делото.Дали това е гражданският съд , с правно основание 49-50ЗЗД , или е АС по ЗОДОВ.Последното се аргументира с неизпълнение на задълженията на кмета да контролира в населените места изправността и състоянието на пътната настилка и сигнализира(разбира се не лично ) незабавно препятствията по него и да ги отстранява във възможно най-кратък срок,освен това правомощията на кмета във връзка с управлението на общинските пътища се урежда с наредба на общината(арг.Закона за пътищата).Тоест имаме бездействие(сигнализирането на препятствия по пътищата) ,което е част от административна дейност(управление и контрол на пътищата).Ще се радвам ако някой колеги имат опит или са чели практика или просто им е интересен въпроса да коментират!

REVOLUTION, моят отговор е чл. 49 ЗЗД. Има и едно старо /но златно! / Постановление № 7/30.12.1959 г. на Пленума на ВС, то ще ти помогне. Съжалявам, че не мога в момента да ти го пратя, ако не ти е спешно, утре ще го копна.
Поздрави!

ЕТО ГО И ПОСТАНОВЛЕНИЕТО


Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС
За обобщаване практиката на Върховния съд по някои въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1959 г., С., Наука и изкуство, 1960 г.
чл. 45 - 50,

чл. 54 ЗЗД

1. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и 50 ЗЗД. 2. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Вината се предполага до доказване на противното. 3. Родителите, осиновителите, настойниците и другите лица, които са задължени да упражняват надзор над неспособни да разбират или ръководят постъпките си, отговарят лично за причинените от неспособните вреди. Те нямат право на регресен иск против неспособния за онова, което са заплатили на увредения. 4. Малолетните са неспособни по смисъла на чл. 47 ЗЗД и не отговарят за непозволено увреждане. Непълнолетните отговарят за непозволено увреждане, освен когато се окаже, че не разбират свойството и значението на онова, което извършват или не могат да ръководят постъпките си. 5. Лицето, което е причинило вреди другиму при крайна необходимост дължи обезщетение за тях, макар и деянието му да не е обществено опасно (чл. 46, ал. 2 ЗЗД и чл. 6 НК)*. 6. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. 7. Държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. 8. Присъдата на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна и за гражданския съд, който разглежда иска по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на вредите от същото деяние. 9. Отговорният по чл. 49 ЗЗД не може да бъде осъден да заплати на увредения обезщетение, по-голямо от онова, за което е осъден причинителят на вредите. Той може да възразява, че действителният размер на вредите е по-малък, от онзи, за който е осъден причинителят, освен когато размерът на вредите е елемент от фактическия състав на престъплението, за което е осъден причинителят. 10. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата се освобождава от отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителната вина на пострадалия. Собственикът на вещта и лицата, под чийто надзор се намира същата не отговарят за вредите причинени с нея по изключителна вина на трето лице. Лицето, под чийто надзор се намира вещта не може да противопостави на увредения възражението, че вредата е в резултат на недостатъци на вещта, за които отговаря собственикът. 11. Работниците, служителите и членовете на ТКЗС и ТПК не отговарят по чл. 50 ЗЗД за вреди, причинени от вещи, които са им били поверени във връзка с възложената им работа. 12. Влязлата в сила присъда, с която подсъдимият е признат за виновен за злополуката, не е пречка той да възразява по предявения против него иск за обезщетение, че и пострадалият е допринесъл за злополуката, ако наказателният съд не се е произнесъл по този въпрос. 13. (Отм. с постановление № 4/68 г.). 14. Когато предприятието, учреждението или организацията, при които е на работа причинителят на вредата е заплатило по силата на чл. 49 ЗЗД обезщетение и е предявило иск по чл. 54 ЗЗД против виновния, последният може да възразява за наличността на вина и у други работници или служители на същото предприятие, учреждение или организация и да иска разпределяне на сумата по чл. 127 ЗЗД. Виновният за причиняването на вредата не може да прави такова възражение по предявения против него регресен иск, когато въпросът за неговата отговорност е разрешен с влязла в сила присъда или решение по гражданско дело, в което е участвал той и отговорното по чл. 49 ЗЗД предприятие, учреждение или организация**. 15. При присъждането на обезщетение за имуществени вреди, понесени от трудова злополука, съдът е длъжен да приспадне от него полученото от пострадалия обезщетение по чл. 150 КТ**. 16. Когато от пострадалия или от наследниците му е направено искане за отпускане на пенсия за инвалидност поради злополука и е предявен пред съда иск за имуществени вреди, понесени в резултат на същата злополука, производството по заведеното пред съда гражданско дело следва да се спре на основание чл. 182 б. "г" ГПК. 17. Влязлото в сила решение на пенсионната комисия по искането на пострадалия или на наследниците му за отпускане на пенсия за инвалидност поради злополука е задължително само относно правото на пенсия и нейния размер за съда, който разглежда иска за обезщетение на понесените в резултат на същата злополука имуществени вреди. За изясняване на фактическите обстоятелства във връзка с този иск съдът може да изиска и приложи към делото пенсионното производство, данните по което следва да преценява по правилата на ГПК. 18. (Отм. с постановление № 11/63 г.).
------------------------

Отговорността за непозволено увреждане е предвидена от закона в защита на собствеността, както и на другите права и интереси на гражданите, предприятията и обществените организации. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани и организации.


Разрешаването на споровете във връзка с отговорността за непозволено увреждане е важен дял от дейността на съдилищата. В отделни случаи съдилищата разрешават нееднакво тези спорове. Поради това се налага обобщаване на практиката на Върховния съд по някои въпроси във връзка с тази отговорност.


-----------


* По Наказателния кодекс от 1968 г. съответства чл. 13. ** Срв. т. 15 от Постановление № 4/75 г., Пленума на Върховния съд. *** Текстът е по Кодекса на труда от 1951 г. Член 150 от този кодекс не е отменен с § 4 от Кодекса на труда от 1986 г.

Благодаря за мненията , има и още едно постановление малко по-ново(но пак доста старо) № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС , което прави конкретна разлика между чл.49 и 50 , а в някой случай аргументира и кумулативно приложение на текстовете , така...................” 2. Някои съдилища допускат смесване на отговорността при непозволено увреждане по чл. 49 и 50 ЗЗД. В тези случаи следва да се има предвид, че ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод на изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане. Възможни са и случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД. Разграничаването на отговорността по чл. 49 и 50 ЗЗД се налага не само за точното приложение на закона, но и във връзка с упражняването на иска по чл. 54 ЗЗД, който е възможен само при отговорност по чл. 49 ЗЗД. “ .
Има практика , която стъпва върху маркирания текст и осъжда общини за обезщетения за вреди от дупки по пътищата.Но те са преди последните изменения на ЗОДОВ , а преди беше доста спорно дали общините носят отговорност по ЗОД и може затова практиката да се е ориентирала по общия ред.Дали и сега обаче все още е релевантен последния , другата теза също ми се струва логична!

P.S Поздрави ianeva!

Здравейте!
Според мен дейностите, като сигнализиране на пътя; обозначаване на препядствия и други подобни са фактически действия, които не попадат в кръга на административната дейност на кмета по смисъла на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
Проверил ли сте дали някое общинско дружество няма подобен предмет на дейност?

Определено залагам на ЗЗД. В отделните съдилища има и създадена прлактика, макар и да не са много такива дела. Обикновенно до съд се стига прли наличието на КАСКО- застрахователите не си оставят магарето в калта. Помня 2 такива дела преди доста години - гражданин разбил картера на новия си Фокус във висока шахта. След 2 месеца, полицаят- актосъставител разбил старата си лада в същата шахта. Исковете си бяха по ЗЗД.

Но аз тук се сещам за една малко по- друга теме :
Можем ли да осъдим Общината да изпълни законовите си задължения по Закона за пътищата - Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г.) Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" и общините поддържат републиканските и общинските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда.

Харесвам си една дупка и съдя общината, че не е изпълнила законовото сизадължение. За такова дело ми е мерак !!!
Чудя се, дали да не се пробвам - изпращам покана на кмета, в която му давам разумен срок да изпълни зъдължението си . След това искам да бъде осъден да го изпълни. Накрая с изпълнителен лист при ЧСИ и ще и искам аз да асфалтирам вместо него, а той да ми плати .
Ако една такава схема заработи - улриците ще се оправят за 1 година !

Чудя се само до колко гражданина е кредитор ?

d_d написа:Определено залагам на ЗЗД. В отделните съдилища има и създадена прлактика, макар и да не са много такива дела. Обикновенно до съд се стига прли наличието на КАСКО- застрахователите не си оставят магарето в калта. Помня 2 такива дела преди доста години - гражданин разбил картера на новия си Фокус във висока шахта. След 2 месеца, полицаят- актосъставител разбил старата си лада в същата шахта. Исковете си бяха по ЗЗД.

Но аз тук се сещам за една малко по- друга теме :
Можем ли да осъдим Общината да изпълни законовите си задължения по Закона за пътищата - Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г.) Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" и общините поддържат републиканските и общинските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда.

Харесвам си една дупка и съдя общината, че не е изпълнила законовото сизадължение. За такова дело ми е мерак !!!
Чудя се, дали да не се пробвам - изпращам покана на кмета, в която му давам разумен срок да изпълни зъдължението си . След това искам да бъде осъден да го изпълни. Накрая с изпълнителен лист при ЧСИ и ще и искам аз да асфалтирам вместо него, а той да ми плати .
Ако една такава схема заработи - улриците ще се оправят за 1 година !

Чудя се само до колко гражданина е кредитор ?

;

Хм.........тук при нас дупки дал господ , да взема да се поизедера и вс. ден в съда да съдя общината ,да ми кажете долу горе какво обезщетение да искам

Аз само непоср.клюки знам от колега/ такива са ни работните навици, споделяме си. /Застрахователите по "Каско" водят такива искове, има и на граждани-незастрахователи.Струва ми се по Чл.49 .Ако е в населено място - Общината, ако е вън- Републик.инфраструктура , Министерството, стига функциите да не са възложени на някое ЮЛ, както Ви писа ch30h .А цената - според "травмата" на МПС и дупката - от 250 до към 2 500 лв , каквото каже АТЕ, че е причинено по този механизъм като вреда.

Благодаря за мненията колеги , аз също се бях ориентирал към общия ред , но признавам си бях се разколебал леко.Колкото дали дейността по подържане на пътищата е възложено на общинско или друго предприятие , не знам дали в общината ще ми отговорят , но те ще си ги привлекат в процеса като подпомагаща страна , защото така или иначе са заплашени да ги осъдят по 50 ЗЗД !

Относно това, дали дейността е възложена на общинско или друго предприятие - има практика по отношение събирането и извозването на отпадъците, и там се приема, че едно такова възлагане не освобождава общината от нейното задължение да почиства. Мисля, че случаят с пътищата е аналогичен.

d_d написа:Относно това, дали дейността е възложена на общинско или друго предприятие - има практика по отношение събирането и извозването на отпадъците, и там се приема, че едно такова възлагане не освобождава общината от нейното задължение да почиства. Мисля, че случаят с пътищата е аналогичен.

Да , точно така е според мен.

Успех Revolution! Стискам палци!

На мен ще ми бъде по-интересен въпросът, дали щетите по МПС са предизвикани от "общинската дупка" или са резултат от неизпълнението на задълженията на водача по чл. 20 ЗДвП?

ch3oh написа:На мен ще ми бъде по-интересен въпросът, дали щетите по МПС са предизвикани от "общинската дупка" или са резултат от неизпълнението на задълженията на водача по чл. 20 ЗДвП?

В моя случай твърдо от дупката.След инцидента имаме разбира се АУАН и НП , на основание чл.20 ЗДвП(и др.но основно този).НП е атакувано и отменено с влязло в сила решение на РС , в което категорично се казва , че водачът няма вина и не може от него да се изисква да съобразява , непредвидими препятствия по пътя , каквито са несигнализираните дупки!

P.S karelia79 благодаря за подкрепата.

В такъв случай - успех!

Благодаря колеги!