forum.lex.bg

Здравейте!
Имам следните питания относно казус, описан на кратко:
След като Х изпраща стоки на У за ремонт, последният ги ремонтира и след което не ги връща - осъществява т.нар. право на задържане. Стойността на ремонтите на 4 стоки е много по-ниска от себестойността на една от стоките. Може ли да се приеме, че всъщност обезпечение за неговото вземане ще е 1 от стоките, като е длъжен да върне дугите 3 или не? В същото време Х дължи на У суми, които не са свързани с тези индивидуално определени 4 вещи. Ако Х заплати ремонта точно на тези вещи, У длъжен ли е да му ги "освободи"? Уредена ли е процедурата по осъществяване на правото на задържане понеже У просто отказва да освобод от своя сервиз стоките, фактически ги държи с охрана.
Като чета ЗЗД оставам с впечатлението, че задържането на индивидуално определена вещ се осъществява само по отношение на подобренията и на тази стойност за конкретната вещ или бъркам ? Дали да не подам жалба до РП за осъщствяване на състава на обсебване или самоуправство, като за последното силно се съмнявам, че ще мине?
Педварително благодаря на колегите...

Правото на задържане може да се упражнява само пред съда. Така, както описвате ситуацията може да се мисли за самоуправство - спора вече е възникнал. Ако разбира се, двамата нямат някакво споразумение за прихващане. Аз считам, че самоуправството е по вероятно - съдете сам - наличие на правен спор за задължения, У има действително право и го разрешава, не поустановения ред - самоволно.

Благодаря за отговора на нелекия казус!
Чудя се обаче къде е законово уреден реда за осъществяване на правото на задържане? Споменавате, че то се осъществява само пред съд?
Що се отнася до самоуправството моите съмнения са, че от субективна страна няма да е осъществено деянието, понеже страните нямат право, за което да спорят, а едно фактическо положение на държане на чужди движими вещи?

Правото на задържане е разгеладно като защита на ответника срещу иска - учебника на Проф. Живко Сталев. Самоуправство винаги се доказва трудно от субективна страна, а в случая би могло да се докаже трудно и от обективна, с простото обяснение, че У не връща вещите, защото не е извършил ремонта -въпреки уговорения срок. Иначе спор си е налице - парично задължение и неизпълнението му. Впрочем, Х лесно би могъл да си реши проблема - като си заплати задълженията към У. Не одобравям решаването на спорове с намесата на полиция и прокуратура.

Твърдението на преждеотговорилия, че правото на задържане може да се упражни само пред съд /като възражение срещу иск/ е много неправилно. Правото на задържане може да се упражни по съдебен или извънсъдебен ред. То е едно облигационно право, което се реализира с възражение.
На питащия - правото на задържане между физически лица е уреден в ЗЗД, а между търговци в Търговския закон - чл. 315. Мястото на поставяне на разпроредбата в глава 21 - раздел V - "Търговски обезпечения" в закона, потвърждава теоретичната постановка, че правото на задържане е облигаионно залогоподобно право.
Относно това, върху какво се разпростира правото на задържане - то се разпростира върху вещта - не само върху подобренията върху нея.
Извинете, ама въпроса не е сложен. Има много хубава разработка на А.Кожухаров върху правото на задържане.

Благодаря колеги!
daris - ремонтът вече е извършен. След един по-внимателен анализ на нормативната база се оказва, че докато в ЗЗД има връзка между конкретната вещ (подобренията върху нея) и дълга за нея, в търговското право и отношенията между търговците се оказва, че такава връзка липсва, т.е. може да ти задържат веща докато не се издължиш изцяло, въпреки че дълга ти произтича не само от подобренията на същата вещ.
kolman - Да, на теория въпросът е разработен отлично, но прилагането на едно право и защитата му на практика се оказва нещо, неописано по напарфюмираната литература. А що се отнася до простотата на казуса, ще се радвам да има повече колеги като Вас, на които подобни казуси се струват съвсем елементарни.
Относно извънсъдебното упражняване на задържането - не мога да преценя и не намирам в практиката дали обикновеното фактическо държане на веща е достатъчно условие или трябва да се направи някакво волеизявление до насрещната страна.

spassov написа:Благодаря колеги!

kolman - Да, на теория въпросът е разработен отлично, но прилагането на едно право и защитата му на практика се оказва нещо, неописано по напарфюмираната литература. А що се отнася до простотата на казуса, ще се радвам да има повече колеги като Вас, на които подобни казуси се струват съвсем елементарни.
Относно извънсъдебното упражняване на задържането - не мога да преценя и не намирам в практиката дали обикновеното фактическо държане на веща е достатъчно условие или трябва да се направи някакво волеизявление до насрещната страна.

Съжалявам, ако обявявате теорията за "напарфюмирана", само защото не я разбирате. Прочетете я още веднъж, и ".... след един по-внимателен анализ...." ще я разберете - и как да я прилагате и как да се защитавате.
Все пак, никъде в учебниците не пише, как стъпка по стъпка как да реализирте правото си - какво да напишете, как да се обърнете към другия ..... Ако го пишеше, нямаше да е учебник, а "практическо помагало". Ние сме юристи, и мисля, че е под достойнството ни, или най-малкото трябва да изпитваме неудобство, да вършим работата си с "практически помагала".

Колеги, нека да не спорим а да се опитаме да разсъждаваме трезво.
Правото на задържане е право да се откаже връщането на движима вещ на лице на което се дължи тя, до удовлетворяване на обезпечено по законова разпоредба парично вземане срещу това лице, свързано с вещта. Няма общо правило, че стойността на вещта трябва да е еквивалентна на стойността на размера на вземането. За длъжникът в този случай ЗЗД 91/4 дава възможността на даде подходящо обезпечение и да освободи "скъпата" вещ.