forum.lex.bg

Наскоро се натъкнах на решения на ВКС по новия ГПК по частни жалби до ВКС.
Установих, че ВКС не иска по частните жалби изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Дали имате практика или това са единични случаи

Нямам практика, но за някои определения не се изисква.

За кои?
по делото по което е моята практика е следното: Окръжен съд отказва да допълни решение с мотив, че се е произнесла по всички искове, страната жали допълнителното решение/което си е отказ да се допълни решението/ и ВКС разглежда жалбата без да се посочени и искани основания за допустимост. ВКС връща делото на окръжен съд със задължителни указания.
Така както гледам от написаното на ВКС излиза, че по всички частни жалби не е нужно да се сочат основания за допустимост, но по-скоро вярвам, че това решение на ВКС е единичен случай.

Има препращаща норма към правилата на касационното обжалване за частните жалби, затова те трябва да съдържат изложение по чл. 280 ГПК и да имат приложение на противоречива практика.
Факт е - наскоро по частна жалба по определение за прекратяване на делото, трябваше да се приложат намерата на решения, които имат отношение към правния интерес и т.н.

Има препращаща норма, която се отнася за частните жалби срещу само два вида определения: които оставят без уважение частни жалби срещу преграждащи определения на първата инстанция или с които завършват други производства. Не за всички.
За допълнителното решение, с което се отказва допълване, би трябвало също да важи правилото (чл. 246), че се обжалва по реда за допълненото решение, т.е. също при условията на чл. 280, ако допълненото решение е въззивно. Но не знам, може да не съм права и да се приема, че то по същество си е определение, което се обжалва по реда за "нормалните" определения.

В случая на питащ и аз смятам, че не е необходимо да се посочват касационни основания, защото само решението, с което се допълва става част от допълненото решение, следователно тогава то е въззивно решение и като такова се обжавна по общия ред с посочване на асационни основания. Когато обаче е отказано да се допълни въззивното решение поне според мен няма основание да се приеме, че жалбата трябва да отговаря на изискванията на чл.284, защото ВКС ще я разгрежда като втора инстанция, а не като касационна. Не знам дали е така, но поне на мен ми се струва логично.

По-скоро въпросът на Питащ като че ли е дали отказът за допълване на решението се счита за първоинстанционно определение (и съответно по реда за определения ли се обжалва). Аз първоначално реших, че би трябвало и за него да важи редът за обжалване по чл. 246, но сега все повече се чудя.

Мерси за отговора. Нямам представа защо съм написала 246 още в предишния си пост и в следващия го преписах, сигурно защото ми е най-отгоре на същата страница, 250 имах предвид.
Доколкото разбрах, случката на Питащ е: иска се допълване на решението, съдът се произнася с акт, наречен допълнително решение, обаче с него казва: "няма да ви го допълня, защото по всичко съм се произнесъл". Аз поне така го разбрах.

Да портокал такъв беше случая
иска се допълване на решението, съдът се произнася с акт, наречен допълнително решение, обаче с него казва: "няма да ви го допълня, защото по всичко съм се произнесъл"
Интересното в случая ми беше, че ВКС беше разгледал жалбата без касационните основания и се чудех кога се иска да се обосновават такива и кога не, т.е търсех разграничителния критерий, за бъдещи жалби.
Благодаря на всички отговорили.