forum.lex.bg

Не пиша във Форум за юристи, защото... има парола. Аз не че не мога да вляза с нея (което и направих преди малко), но не знам колко души ще ми видят темата.

Най-напред - как се разбира чл. 162 от ГПК, съответстващ на чл. 130 от стария ГПК? Кога съдът трябва да назначи експертиза - само когато страната, и да иска, не може да представи данни за размера на вземането си, или и когато тя може, но от небрежност не го е направила, а е доказала само основанието?

От доказателствата по делото се вижда, че страната наистина има някакво вземане, но размерът му поне от тези доказателства е неразбираем за нормални хора. Вещо лице спокойно би могло да го разтълкува, само че експертиза в първата инстанция не е била поискана. Може ли съдът служебно във втората инстанция да назначи експертиза, позовавайки се на чл. 162 от новия ГПК?

Аз мисля, че трябва да може, но мнението ми не среща никакво разбиране.
Според обратното мнение вещо лице в такъв случай се изслушва само ако страната не може да представи данни за размера на вземането си, като под "данни" се разбира въобще информация, а не и когато е можела да представи доказателства за твърдяния от нея размер, но по своя вина не го е направила.
Сега се е преклудирало правото и както да представи нови, по-разбираеми документи или други док-ва (това несъмнено е така), така и да поиска експертиза, а ние служебно не можем да назначим.
На въпроса какво правим с иска - отхвърляме го, щото да си е доказал размера. Нищо, че е ясно, че вземане в някакъв размер все пак има.

Мнения? На някой да му се е случвало?

Рortokal, не знам дали ще ти хареса, но мисля да може.
В чл.162 има алтернативност, а въззивната инстанция трябва да се произнесе по същество. Този пропуск, независимо от коя страна е допуснат има отношение да определи размера на вземането. И мисля да е възможно да бъде отстранен, най-малкото по инициатива на съда.

Според обратното мнение вещо лице в такъв случай се изслушва само ако страната не може да представи данни за размера на вземането си, като под "данни" се разбира въобще информация, а не и когато е можела да представи доказателства за твърдяния от нея размер, но по своя вина не го е направила.
Сега се е преклудирало правото и както да представи нови, по-разбираеми документи или други док-ва (това несъмнено е така), така и да поиска експертиза, а ние служебно не можем да назначим.

На въпроса какво правим с иска - отхвърляме го, щото да си е доказал размера. Нищо, че е ясно, че вземане в някакъв размер все пак има.

Не съм съгласна, че съдът не може по собствена инициатива да назначи ескпертиза - арг. чл.195 ГПК

Бе, то и аз не съм съгласна, Мели - пише си го. Във втората инстанция важат правилата за първата, ако няма специални.
А то няма. Преклудират се права само на страните, така че кой му е преклудирал на съда правото да назначи експертиза за каквото си иска, ако ще, и във втората инстанция. Не е казано, че във втората инстанция въобще не може да се събират "стари" доказателства, а че страните не могат да ги сочат.

Mi_lena, благодаря. Аз също не виждам причина да не бъде валидна. Но май ще чакам с нетърпение да се появи практика и изрично по новия ГПК.

Рortokal,
Това, че никой не е съгласен с теб не означава, че не си права!
Действай по вътрешно убеждение, законът е с теб.

Говоря по спомени, че не ми се търси сега.
Мисля,че не само може , а и е длъжен да назначи експертиза, когато трябва да се определи размера, защото иначе би било довело до отказ от правосъдие/ имаме вземане , а не можем да определим размера му/.