forum.lex.bg

ianeva на 05 Фев 2008 04:15 pm

glider написа:колеги предлагам за решаване на един казус: семейство майка, баща, двама сина и баба /майка на майката/.бабата преди да почине 1975г. с пълномощник дъщеря си, прехвърлят собстсвеност за апрартамент с нотариален акт за издръжка и гледане на единия син, бабата скоро след това почива /грижите на сина са под въпрос, но за да спрат съпътващите сканкали с новия собственик /пие и бие, изнудва за пари майка и си и баща си/ никой не се жалва , все пак са едно семейство, през 1978г. майката и бащта прехвърлят собсвеност на семейния апартамент срещу издръжка и гледане на другия син, така и двамата имат по-равини части, почти, като скоро след това майката почива.По-малкия син е получил жилището на родителите си и е с тях в нормални отношение, като един достоен син, а по-големияе с няколко брака и развота с особен характер. През 2007г. почива бащата, като големия син категорично отказва да присъства на погребението просто да си гледат работата другите. Бащата оставя в наснаследство имоти в три населени места, по-малкия син предлага на големия да продадат последователно не уреденото имущество, като за всеки имот при продажба се спадат разходите и останалана сума се разделя на две равни части по 1/2 част, да ама не, големия отказва след 5 месеца протакания и потърсва адвокат, заявявайки, че не иска да вижда никого тъй като мрази всички.Как могат да се развия нешата и можели големия брат да вземе всичко, какъв е неговия дял при създалата се обстановка, доказва ли се поведение към родителите след толкова време, има ли давност, възможно ли е по- малкия брат да излезе на улицата/лишен от жилище/,възможно ли е оспорване жилището на големия /продадено преди години/ има ново, ще следва ли разделяне чрез съда при таксите за наследтсво /големия е стистнат/ и скрънза гомяма, въобще помогнете в този казус как да се реши.

glider, с "колега", в този форум, се обръщат един към друг юристите. Очевидно е, че Вие не сте такъв, но посредством използваното обръщение провокирате негативни реакции. Можехте просто да споделите, че имате нужда от помощ. В така цитираното изложение, простете невежеството ми, не съзирам казус. Успях да разбера, че има двама наследници, като доброволна делба на наследството не може да се осъществи, поради нежеланието на единия от наследниците. В такъв случай наследството ще бъде поделено по съдебен ред. За целта е най-добре да се консултирате с колега-адвокат, комуто да изясните ситуацията, да предоставите наличните документи и да действате.
Желая Ви успех!

Съществува ли тълкователно решение на чл.110 от ЗЗД. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок

Член 110 ЗЗД постановява, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Редакцията на текста е неудачна, тъй като никакви срокове, независимо от тяхната продължителност, не могат да погасят вземанията. Защото вземанията се погасяват чрез различни способи - плащане, компенсация, опрощаване, сливане, новация и т. н., но не и чрез изтичане на определен период от време.

Погасяването за което се говори в чл. 110 и сл. ЗЗД, има предвид погасяване на правото на иск, тоест правото да се иска от съда защита на нарушено субективно материално право. Че давността е искова и погасява само правото на иск, а не и субективното материално право, се извежда и от нормата на чл. 118 ЗЗД, съгласно която плащането след изтичане на давността не е недължимо платено. Това е така защото валидността на плащането се свързва с дълг, който продължава да съществува, дори и при изтекла искова давност.

law_master написа:Това значи ли, че ако е заведен иск за изпълнение на задължение покрито с давност, искът ще бъде отхвърлен като неоснователен. Ако е така значи, че съдът трябва да провери за наличието на давност служебно, а той не го прави.

в говоримия език обаче малко се държи сметка на тази особеност на погасителната давност. Вместо да казваме- това право не подлежи на искова защита, защото правото на иск е погасено по давност, употребяваме- правото е погасено по давност....

ПИ може да бъде обусловено от давностен или преклузивен срок, чието изтичане погасява ПИ било въз основа на възражение на ответни¬ка, било по право. Понеже се погасява само ПИ, а не материалното су¬бективно право, изтичането на срока се явява като процесуална пречка (отрицателна ППр) за допустимостта на иск (опр. 70-90-11, Б Х 23). Из¬водът е, че искът следва да се отхвърли като недопустим, а не като не¬основателен.
Тази конструкция налага съдът да се произнесе по възражението за давност или изтекъл преклузивен срок, преди да навлезе в съществото на спора, за да се спести не¬нужната проверка на материалното спорно право, ако се окаже, че ПИ е погасен. Тя се съчетава сполучливо с валидността на плащането, което длъжникът би извършил след прекратяване на делото. Плащането е дължимо (чл. 118 ЗЗД), защото е отречено ПИ, а не вземането. На практика при възражения за давност исковете се отхвърлят като неос¬нователни. На давността продължава да се гледа като на материалноправен институт. При изтекъл преклузивен срок, засягащ ГПИ, на практика искът се отхвърля с решение, но като недопустим (опр. 1-85-П, Б VI 33; такава е и практиката на АС при БТПП: 40-74 II 68; 55-78 IV 75; 208-79 IV 98; в по-старата си практика ВС приемаше, че ако е про¬пуснат преклузивния срок за иск за оспорване на бащинство, делото следва да се прек¬рати - опр. 24а-72-П, Сб. 116).

Мелли и Пунишър, ако се загледате по-предишния ми пост ще видите изложението ми за давността.

Мелли и Пунишър, ако се загледате по-предишния ми пост ще видите изложението ми за давността.

нали все пак говорим за допуснат до разглеждане иск и ответникът не се е позовал на изтекла давност дори и в с.з. Това означава, че признава дълга си за валиден. С размяната на книжа по новия процесуален ред, считам че е налице отказ от изтекла в полза на длъжника давност, формата е спазена и в случая е приложима разпоредбата на чл.365 във вр. с чл.113 ЗЗД.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 104 ОТ 07.09.1967 Г. ПО ГР. Д. № 73/1967 Г., ОСГК НА ВС
Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994, стр. 550, пор. № 195

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРЕДЯВЕН ИСК СЪДЪТ СЕ ПРОИЗНАСЯ С ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Чл. 186 ГПК
Чл. 195 ГПК
Чл. 213 ГПК
Направено е предложение от председателя на Върховния съд за издаване тълкувателно решение по въпроса: с какъв съдебен акт следва да се произнесе съдът при недопустимост на иска - дали това трябва да стане с определение за прекратяване на делото или с решение, с което се отхвърля искът като недопустим. За да се произнесе по поставения въпрос ОСГК взе предвид: За да може съдът да даде търсената с иска правна защита чрез постановяване решение по съществото на делото, законът предвижда като необходимо условие наличността на известни предпоставки: компетентност на съда, правоспособност и дееспособност на страните, липса на висящ процес по същия спор и пр. Процесуалните предпоставки са условия за допустимостта на търсената правна защита. Само при тяхното наличие съдът може да пристъпи към проверяване основателността на претенцията, От систематиката на закона и съдържанието на чл. 186-189 и 195 ГПК се разбира, че съдът се произнася с решение само тогава, когато разрешава спора по същество, по материалните права на страните, по предмета на исковата претенция. В чл. 195, ал. 1 ГПК изрично е подчертано, че съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество. По въпроси, свързани с допустимостта или недопустимостта на иска, предметът на спора не се засяга и следователно по тях съдът се произнася с определение. Ал. 1 на чл. 195 ГПК има по-широк обхват и не се отнася само за разрешаване на въпроси по движението на делото. Втората алинея на същия текст ограничава определенията по движението на делото, давайки право на съда сам да ги отменя или изменя вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или опущение. По аргумент за противното следва да се заключи, че ал. 1 визира и друг вид определения-тези, с които се прекратява делото, а това става и когато е прието, че искът е недопустим. В такъв случай, както повелява чл. 213 ГПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба, защото се прегражда по-нататъшното развитие на делото. В практиката на съдилищата често се срещат случаи въпросът за допустимостта на иска да се оставя за разрешаване след събиране на доказателствата по основателността на иска и след пледоариите на страните в срока за произнасяне по съществото на делото. Тази практика е погрешна. По начало въпросът за допустимостта на иска следва да се разреши в съдебно заседание при разглеждане на делото като преюдициален въпрос с мотивирано определение. Неправилно е също така при липса на процесуални предпоставки за разглеждане делото по същество искът да се отхвърля с решение като недопустим. И при хипотезата, че спорът за допустимостта на иска не се разреши в съдебното заседание при разглеждане на делото, а по-късно, съдът трябва да постанови определение и да прекрати делото, ако приеме, че искът е недопустим. И да се постанови решение по този въпрос, както неправилно се практикува, то по своята същина е определение и подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 213 ГПК. Нашият гражданскопроцесуален закон не познава категория "процесуално решение". Както вече се изтъкна, по основателността на иска съдът се произнася с решение, а по допустимостта му - с определение.

В най-новата си практика ВКС, изглежда, отново се ориентира към разрешението искът, предявен след изтичане на преклузивен срок да се отхвърля с решение, и то като неоснователен, а не като недопустим (357-2000-IV).

188, ал. 1 и чл. 209, ал. 1 ГПК Чл. 110 ЗЗД

РЕШЕНИЕ № 1574 от 2 юли 1997 г.
по гр. д. № 1104/96 г., IV г.о., ВКС

Съдебна практика на Върховния касационен съд и Върховния
административен съд, кн. 9-10 от 1997 г., пор. № 16

ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ Е ВЪПРОС ПО СЪЩЕСТВО НА ДЕЛОТО И НЕ СЕ ОТНАСЯ ДО ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ ПРАВОТО НА ИСК, ПОРАДИ КОЕТО СЪДЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ С ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО КАТО НЕДОПУСТИМО ПРИ НЕЙНОТО
ПРЕДЯВЯВАНЕ. КОГАТО ВЪЗРАЖЕНИЕТО СЕ ПРАВИ ЗА ПРЪВ ПЪТ ПРЕД ВТОРАТА ИНСТАНЦИЯ, ТЯ СЛЕДВА ДА ОТМЕНИ РЕШЕНИЕТО И ВНЕСЕ ДЕЛОТО ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО СЪЩЕСТВО ЗА ПРОВЕРКА НА НЕГОВАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ ЧРЕЗ ИЗСЛУШВАНЕ ДОВОДИТЕ НА ДРУГАТА СТРАНА СРЕЩУ НЕГО И ПРЕДОСТАВЯНЕТО Й НА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПРЕДСТАВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА В ТЯХНА ПОДКРЕПА С ОГЛЕД ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ ПРАВОТО Й НА ЗАЩИТА В ПРОЦЕСА.
Молбата за преглед е основателна.
За да уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди от
професионално заболяване, в размер на сумата 60 000 лв., районният съд е
приел, че заболяването на ищеца - Д. Д., от вегетативна полиневропатия е в
причинна връзка с условията на труд при бившия му работодател - ответника "К."
ЕООД гр. Я. и тъй като то е било констатирано от оторизирания орган за
диагностициране на професионалните заболявания преди влизане в сила на
действащия Кодекс на труда е субсумирал претенцията по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и при наличие и на останалите елементи от
фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане е присъдил
съобразно чл. 52 ЗЗД посочената сума за обезщетение.
Окръжният съд, пред когото за пръв път е било направено при
обжалването на ответника възражение за погасителна давност, е констатирал, че същата е изтекла с оглед момента на инвалидизация на ищеца с решението на ТЕЛК от 6.07.1985 г. и датата на завеждане на иска за обезщетение на неимуществени вреди от обуславящото трайна нетрудоспособност професионално заболяване, поради което е обезсилил постановеното решение като недопустимо и прекратил производството по делото, съгласно чл. 209, ал. 1 ГПК.
Решението на окръжния съд е постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила - чл. 207, б. "б" ГПК. С оглед направеното пред
втората инстанция възражение за изтекла погасителна давност,
второинстанционният съд е следвало да установи неговата основателност като
разгледа делото по същество след като евентуално изслуша контравъзраженията на ищцовата страна за неизтекъл срок, респективно спиране или прекъсване на
давността, а не направо да постанови решение по жалбата като обезсили
първоинстанционното решение, т. е. делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като е било наложително провеждане на съдебно дирене и събиране на доказателства във връзка с направено правопогасяващо възражение от ответника-жалбоподател с оглед осъществяване правото на защита на другата страна в процеса. Незаконосъобразно второинстанционният съд се е произнесъл по жалбата не с решение по същество, а фактически с определение, с което е констатирал недопустимостта на предявения иск, тъй като въпросът за приложението на погасителната давност е по съществото на делото и съответно основателността на иска, защото тя е институт на материалното право, не засяга субективното право, чиято защита се търси, а само правото на иск не се прилага служебно и може да бъде прекъсвано или спирано нейното течение, т. е. не се отнася до процесуалните предпоставки за упражняване на правото на иск, за които съдът следи служебно и липсата на които обуславя недопустимост на процеса. Това налага отмяна на решението на окръжния съд и връщане на делото на друг състав на същия за произнасяне по съществото на жалбата на ответника "К." ЕООД гр. Я. срещу решението на районния съд.

Погасителната давност погасява правото на иск, а не вземането, но тя се отразява и върху вземането, защото го прави неосъществимо по принудителен ред.

РЕШЕНИЕ № 1574 от 2 юли 1997 г.
по гр. д. № 1104/96 г., IV г.о., ВКС ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ Е ВЪПРОС ПО СЪЩЕСТВО НА ДЕЛОТО И НЕ СЕ ОТНАСЯ ДО ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ ПРАВОТО НА ИСК, ПОРАДИ КОЕТО СЪДЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ С ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО КАТО НЕДОПУСТИМО ПРИ НЕЙНОТО
ПРЕДЯВЯВАНЕ.

Колега Пунишър, според мен не съм изложил името на университета и на преподавателите ми. Просто защитавам тезата която смятам за по-правилна и за която гл. ас. Шопов положи толкова усилия да ни набие в главите .