forum.lex.bg

Въпросът е: Как смятате,владението на купувачите по един договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен преди 8-9 години, добросъвестно ли е или е недобросъвестно, като се има предвид, че при сключването на договора е представено удостоверение за наследници, в което е отбелязано, че същото е валидно само в комплект с още две други удостоверения за наследници, а те не са били представени.
Ключовият момент е дали приобретателите са упражнявали владението си добросъвестно или не, тъй като на практика има и други собственици, неучаствали в прехвърлителната сделка, легитимиращи се като такива именно по непредставените две удостоверения за наследници.
Може ли да се приеме, че са знаели за наличието на други собственици при това положение и в резултат на това са владяли имота недобросъвестно?
Благодаря Ви колеги!

Аз съм за добросъвестни- чл. 70 от ЗС... и се предполага до доказване на противното- а как ще докажете знанието им след като сделката е изповядана?

Колега, съгласен съм, че прехвърлителната сделка е основание годно да направи приобретателя собственик, но при условие, че в удостоверението за наследници (въз основа на което се определя кръга на наследниците, респ. собствениците на продаваемия имот) изрично е вписано, че е валидно само в комплект с липсващите две удостоверения, смятам че нотариалният акт подлежи на отмяна. Но въпросът е в това дали купувачите не са придобили правото на собственост на друго основание (различно от прехвърлителната сделка по нотариалния акт), а именно добросъвестно владение, упражнявано повече от 5 години.
Въпросът е, не дали може да бъде атакуван нотариалния акт, а може ли обстоятелството, че сделката е сключена при липсата на посочените документи, да се тълкува като знание на купувачите, че купуват не от всички собственици.

П.С. Съжалявам, че нямам Апис наблизо, за да прочета каква е практиката в такива случаи

Благодаря!

Друг е въпросът, как точно и защо нотариуса е изповядал подобна сделка при липсата на необходимите удостоверения за наследници при неизяснен кръга на съсобствениците-продавачи!

Колега ,нотариуса прочита НА ,купувача или пълномощниа му би следвало да са се запознали с документите за собственост , та факта ,че не е знаел за мен е малко вероятен ,но ако смятате ,че е доказуемо ,моля

Решение № 15 от 15.I.1980 г. по гр. д. № 2571/79 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1980 г., С., Наука и изкуство, 1981 г.
чл. 26 ЗЗД
Договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен.
----------------------------

Прието е за установено, че първите трима ответници са продали на останалите двама целия недвижим имот, макар че са били собственици само на 1/2 идеална част от него, докато собственик на другата част е ищцата. Понеже продавачите са продали на купувачите принадлежащата на ищцата част, за тази част договорът за покупко-продажба е признат за нищожен.

Решението в тази част не е съобразено със закона.

Нищожни са само договорите, които законът е обявил за такива. В необявените от закона случаи договорите не могат да бъдат признати за нищожни. Законът не е обявил, че продажбата на чужда вещ е нищожна. Поради това такъв договор е действителен, ако липсва друго основание за нищожност.

Действителността на договора за продажба на чужда вещ се потвърждава от редица разпоредби на закона. Така по силата на чл. 78, ал. 1 ЗЗД приобретателят на владение по възмезден начин на движима вещ на правно основание, макар и от несобственик, придобива собствеността на вещта, щом не знае, че я придобива от несобственик. Според чл. 79, ал. 1 ЗЗД право на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато десетгодишно владеене, а според чл. 79, ал. 2 ЗЗД достатъчно е петгодишно владеене, ако то е добросъвестно. Добросъвестно владение по силата на чл. 70, ал. 1 ЗС се признава и тогава, когато приобретателят по време на покупката не знае, че праводателят му е продал не своя вещ, а чужда. Ако продажбата на чужда вещ се счита от закона за нищожна, не би се допуснало добросъвестното владеене при придобиване на несобствен на праводателя недвижим имот да има за последица съкращаването на срока на придобивната давност от 10 на 5 години.

Правилата за последиците при съдебното отстранение - чл. 188 - 192 ЗЗД - потвърждават, че продажбата на чужда вещ не представлява нищожен договор. Законът урежда какви са правата на купувача и задълженията на продавача, ако е продадена изцяло или частично чужда вещ. Такива правила не биха имали място, ако договорът се считаше от закона за нищожен, защото за последиците от сключването на нищожен договор съществуват правила в общата част на закона. Точно защото договорът за продажба на чужда вещ не се признава от закона за нищожен, в него са предвидени специални правила за уреждане отношенията между страните по един такъв договор.

Действителността на договора за продажба на чужд недвижим имот не означава, че действителният му собственик е загубил правото си на собственост поради самия факт на сключването на договора и че не може да поиска възстановяването на своето владение. Приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и щом последният не е бил собственик на имота, то и първият не е станал негов собственик. Този резултат обаче е следствие не на нищожността на договора, а на обстоятелството, че действителният собственик не е загубил своите права.
Решение № 477 от 2.III.1970 г. по гр. д. № 2429/69 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1970 г., С., Наука и изкуство, 1971 г.
чл. 70, ал. 1 ЗС,

чл. 37 ЗЗД
По смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС под форма на сделката, съставляваща правно основание на владението, трябва да се разбира не само формата на основната сделка, от която би могло да се придобие право на собственост, но и тази на предходни или съпътствуващ и субсидиарни сделки, щом като опорочаването на последната води до недействителност на основната сделка. Предвидената в чл. 37 ЗЗД форма за упълномощаване представителя на прехвърлителя на право на собственост е именно такава форма, опорочаването на която прави недействителна и прехвърлителната сделка, макар последната да е сключена в предвидената законна форма.
При постановяване на посочените решения съдът не е допуснал нарушение на чл. 70, ал. 1 и чл. 71 ЗС. Ответницата, както се изяснява от данните в делото, действително е владяла добросъвестно спорния имот и поради това не е длъжна да върне събраните доходи до предявяването на иска. Тя е владяла имота въз основа на сделка, оформена нотариално, годна да й прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот. Прехвърлителката на правото на собственост действувала чрез пълномощник, когато е била овластила чрез писмено пълномощно. Последното обаче не е било нотариално заверено, както изисква чл. 37 ЗЗД. Данните в делото са изяснили с положителност, че тази липса на законно изискуемата форма на упълномощителната сделка е останала незабелязана от ответницата. На писменото пълномощно са поставени печатите на нар. съд, означени са номерата на регистъра и събраната такса на заверката, положен е и подписът на упълномощителката. Пропуснал е да се подпише народният съдия. Последният обаче като свидетел е изяснил, че си спомня с положителност, че е ходил в дома на болната упълномощителка, че последната е била в съзнание и е подписала пред него пълномощното. Следователно не е имало причина, ако е бил забелязан пропускът, да не се отстрани своевременно. Това налага извода, че на ответницата не е бил известен недостатъкът на пълномощното.

Не е оформена по предвидения в закона начин сделката за упълномощаването, което се сключва специално, за да бъде осъществено прехвърлянето на недвижимия имот върху ответницата - сделки, тясно свързана с прехвърлянето. Текстът на чл. 70, ал. 1 ЗС обхваща и този случай, а не само случаите, когато не е спазена формата, предвидена за основната сделка. Недействителността на последната е причинена от опорочената форма на предшестваната сделка. Влята на прехвърлителката, която е ясно изразена в писменото пълномощно, не е облечена в законната форма и това опорочава сделката, която страните са искали да сключват. Приобретателката е знаела тази писмено изявена воля на прехвърлителката, но не е разбрала, че нотариалната заверка не е дооформена. Според Върховния съд всички законни условия са налице, за да бъде считана ответницата за добросъвестна владетелка. Нейното владение е упражняването на правно основание, годно да прехвърли собствеността, ако предписаната от закона форма за овластяване представителя на прехвърлителката е била спазена.
Решение № 113 от 10.05.2007 г. на ВтАС по в. гр. д. № 133/2007 г., ГК, докладчик съдията Даниела Делисъбева
чл. 68, ал. 1 ЗС

чл. 70, ал. 1 ЗС


чл. 72, ал. 1 ЗС


чл. 74, изр. 2 ЗС

Владелец е лицето, което упражнява фактическа власт върху дадена вещ, с намерение да я свои.

Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да прехвърли собственост - например правна сделка с прехвърлително действие, конститутивно съдебно решение или административен акт, но с дефект във формата или съдържанието, поради което собствеността не е прехвърлена, като освен намерението да свои вещта, т. е. да я счита своя или да има намерение да я придобие, лицето не знае за порока на правното основание в момента на осъществяването му

Решение № 10 от 22.02.2008 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 1742/2007 г., 17-ти гр. с-в, докладчик председателят Иван Анастасов
чл. 108 ЗС

чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС


чл. 79, ал. 2 ЗС

Владелецът е добросъвестен, когато владее на основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик. Оформеният с нотариален акт договор за покупко-продажба несъмнено е основание, годно да направи купувача собственик. Обстоятелството, че продавачът не е собственик, не обосновава нищожност, която е абсолютна пречка за добросъвестност на владението.

Давност не тече само през времетраене на съдебен процес, имащ за предмет решаване на спор за собственост между собственика и владелеца (или на иска против владелеца, произтичащ от правата на собственика върху имота по чл. 59 или чл. 45 от ЗЗД). Давността се прекъсва с подаване на исковата молба от собственика или с предприемане на каквито и да било други действия за защита на правото на собственост, но само при условие, че тези действия са насочени спрямо владелеца и целят да бъде преустановена или поне да бъде смутена фактическата му власт.


Заплащането на дължимите данъци и такси, макар и да представлява действие по управление на имота, не прекъсва придобивната давност, тъй като не е насочено към защита на правото на собственост или опазване на неговия обект.


Решение от 11.01.2007 г. на ОС - София по гр. д. № 486/2007 г., ГО, I-ви с-в, докладчик председателят Мадлена Желева
чл. 34 ЗС

чл. 69 ЗС

чл. 70 ЗС

чл. 79, ал. 1 и 2 ЗС

чл. 92 ЗС

чл. 18 ЗЗД

чл. 26, ал. 2 ЗЗД

чл. 41 ЗУТ

чл. 282, ал. 2 ГПК

чл. 431, ал. 2 ГПК
За да се признае на едно лице право на изключителна собственост по отношение на един отчасти чужд недвижим имот, нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период, по-дълъг от 10 години фактическа власт по отношение на конкретна вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, тоест поведение, безсъмнено сочещо, че упражнява собственически правомощия в пълен обем за себе си. В случай на издаден в полза на направилия възражението нотариален акт, установяващ правото му на собственост върху имота по давност, лицето, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, може да проведе обратно доказване с помощта на всички допустими доказателствени средства, като за това доказване не важат правилата за оспорване истинността на документа.

Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Нищожното правно основание не създава права на добросъвестен владелец, тъй като само действителното правно основание е годно да прехвърли право на собственост. Владеещият на основание нищожен договор за прехвърляне на недвижим имот не може да се позовава на придобиване на имота по давност чрез непрекъснато владение за срок от 5 години по чл. 79, ал. 2 ЗС.

Отмяната на нотариалните актове е разпоредена от закона последица от разрешаването на въпроса за принадлежността на правото на собственост и се извършва от съда, дори и без да е направено искане за това.

Постройките на допълващото застрояване в урегулиран поземлен имот не представляват самостоятелен обект на правото на собственост и съответно не могат да се придобиват самостоятелно на каквото и да е придобивно основание. С построяването им и по силата на приращението - чл. 92 ЗС, те стават собственост на собствениците на дворното място и го следват.



Решение от 15.03.2007 г. на ЕСПЧ по делото Великови и други срещу България по жалби № № 43278/98, 45437/99, 48014/99, 48380/99, 51362/99, 53367/99, 60036/00, 73465/01 и 194/02), Пето отделение
116. Българското гражданско законодателство винаги е правело разлика между добросъвестно и недобросъвестно владение. Съгласно чл. 70 от Закона за собствеността от 1951 г., все още в сила, добросъвестен е владелецът на имот, който не е знаел за процесуалните пороци на акта си за собственост. Добросъвестният владелец може да придобие право на собственост върху частен имот въз основа на петгодишна придобивна давност, а ако бъде отстранен от имота, може да претендира стойността на направените от него подобрения в имота (реш. № 1051 от 25.03.1960 г. по гр. д. 1060/60; тълкувателно решение № 6 от 1974 г. на Върховния съд; реш. № 507 от 1.07.1994 г. по гр. д. 381/94).
............................
244. Националните съдилища са приложили принцип на българското вещно право, съгласно който договорите за покупко-продажба - макар и действителни като източник на облигационни задължения - нямат вещно-правно действие в случаите, когато продавачът не е собственик на имота. От този принцип следва, че добросъвестен купувач може да бъде задължен да върне имота на първоначалния му собственик, предявил ревандикационен иск, ако се установи, че лицето, с което добросъвестният купувач е сключило сделка, не е собственик. На теория, ревандикационен иск от първоначалния собственик може да бъде предявен дори и след дълга поредица от сделки, тъй като нито една от тях не би породила право на собственост за следващия купувач. Все пак, разпоредбите за придобивната давност (пет години за добросъвестен купувач) намаляват опасността от продължителна правна несигурност в повечето случаи (виж параграфи 54-58, 116 и 123 по-горе).

Решение № 109 от 29.03.1999 г. на ВКС по гр. д. № 1129/99 г., II г. о., докладчик председателят Милена Жабинска
Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 9-10/1999 г., стр. 19
чл. 70 ЗС,

чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ
Нищожното правно основание не създава права на добросъвестен владелец. Неспазването на предписаната от закона форма води до нищожност на правното основание от материалноправна гледна точка и конституиране на недобросъвестно владение.
--------------------

Установено е от фактическа страна, че спорната земеделска земя е била собственост на общия наследодател на страните М. И. М., починал през 1978 г. През 1943 г. той е дал дарствено на молителя В. М. И. земята. От 1943 г. до 1956 г. последният е упражнявал фактическа власт върху нея с анимуса на собственик. През 1956 г. я е внесъл в ТКЗС.

Според предходните правила към Закона за собствеността (ДВ, бр. 92 от 1951 г.) за придобивната давност, започнала да тече при отменения Закон за давността се прилагат разпоредбите на ЗС, ако за завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок. В случая давността е започнала да тече през 1943 г. и за завършването й е нужен по-къс срок по ЗС. Този срок обаче не е изтекъл към момента на внасяне на земята в ТКЗС, поради което молителят не е могъл да я придобие по силата на давностно владение. Неоснователно е възражението на молителя, че е упражнявал фактическа власт върху земята в качеството си на добросъвестен владелец, защото е владял на основание договор за дарение, което е правно основание годно да прехвърли правото на собственост и не е знаел, че сключвайки този договор устно е опорочена предписаната от закона форма.

В разпоредбата на чл. 70 ЗС се има предвид правно основание, което е годно да направи владелеца собственик. Само действителното правно основание е годно да прехвърли правото на собственост. Според чл. 26, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 18 ЗЗД устният договор за дарение на недвижим имот води до нищожност на правната сделка. Нищожното правно основание не създава права на добросъвестен владелец.

На второ място в случая не е налице порок във формата на нотариален акт за дарение, който порок да не се знае от молителя, а до сключване на договора във форма различна от предписаната в закона. Неспазването на предписаната от закона форма води до нищожност на правното основание от материалноправна гледна точка и конституиране на недобросъвестно владение..............

Решение № 649 от 1.VII.1993 г. по гр. д. № 477/92 г., I г. о.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 9/1993 г., стр. 7
чл. 79, ал. 2 ЗС
Добросъвестният владелец, придобил имота на правно основание от несобственик, става собственик, ако упражнява фактическата власт върху него постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно в продължение на давностния срок, предвиден в закона.
------------------------

С нот. акт № 21 том IV от 13.V.1980 г. молителката Д. С. И. по реда, предвиден в чл. 483 от ГПК, се е снабдила с нотариален акт по давност за имота, предмет на делбата. С нот. акт № 91 т. VII от 22.III.1982 г. молителката прехвърля имота на своя син молителя В. Г.

Установено е обаче, че нито Д. И. нито нейният син - молителят В. А., никога не са владели този имот. Владял го е наследодателят до смъртта си - в жилището са живели и владели имота както той, така и съпругата му-молителката К. К. До 1974 г. е живял заедно с родителите си ищецът, а до 1982 г., т. е. по време прехвърлянето на имота и ответникът С. С. Д. И., не е живяла и владяла този имот, защото обитавала със семейството си апартамента си в ЖК "Красна поляна". Разпитана в съд. заседание на 7.IX.1987 г. тя е заявила, че баща й закупил имота през 1957 г., направил къща в м. "М. д." и до смъртта си го е владял. Не е имала за цел да й прехвърли имота. С това тя е опровергала съдържанието на нот. акт № 29 т. IV от 1980 г., че е владяла имота в продължение на 10 г., т. е. най-късно от 8.V.1970 г. Същото е становището и на молителката К. К. В същото заседание тя е заявила, че през 1956 г. купили мястото, а през 1957 г. построили къщата. Докато съпругът й починал, владели имота и след неговата смърт тя продължила да го владее. Това е установено и от разпитаните в същото съдебно заседание свидетели Т., М., и П.

Според чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Праводателят на молителя В. А. - неговата майка, не е останала собственица по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, защото не е владяла имота непрекъснато явно, несъмнено, с намерение да го свои за себе си. Не е установено по делото и такива доводи не са правени, че преди 1970 г. наследодателят и съпругата му да са изоставили владението върху имота и да са го предали и на дъщеря си (традицио). Не е установено съглашение, по силата на което, след като наследодателят и съпругата му са предали владението, а след това те да осъществят същото от нейно име.

Наистина по силата на чл. 70, ал. 1 достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, а според чл. 2 на текста добросъвестността се предполага до доказване на противното. Молителят А. е придобил собствеността от несобственик. Но за да го придобие по давност, след като е налице юридическото основание - нот. акт, той трябва да владее имота непрекъснато в продължение на пет години, както разпорежда чл. 79, ал. 2 ЗС. Само тогава, когато упражнява сам това владение, след изтичане на давностния срок той става собственик на имота. По делото не е установено, че той е владял имота било сам, било чрез другиго по силата на договор за мандат или друга правна сделка в продължение на пет години. Напротив фактическата власт върху имота му е упражнявана от наследодателя, а след неговата смърт от съпругата му. Щом като никога не е упражнявал владението върху имота, той не е станал собственик.

Хиляди благодарности за практиката колега.
Ясна е работата вече :Р Значи ни трябва или нищожност на акта или да доказваме, че купувачът е знаел за порока, ... Ще го мисля, ама първо малко сън Весела коледа на всички!

Донна е пейстнала цялата практика по този въпрос от Апис.

donna на 25 Дек 2008, 08:32
Колега ,нотариуса прочита НА ,купувача или пълномощниа му би следвало да са се запознали с документите за собственост , та факта ,че не е знаел за мен е малко вероятен ,но ако смятате ,че е доказуемо ,моля

След като отстраните субективните проблеми , просто прочетете практиката. Не че е невъзможно, но съм сигурна, че ще ви направят възражение...
Отново си твърдя да са добросъвестни...

Колежката пак е дала малко инфо ,пр. продавача и купувача имат ли няква роднинска връзка или поне познават ли се добре /ако се касае за малко населено място ,където вс се познават , да забравим за добросъвестност/,има и случаи когато имота се продава истискинките собственици нищо не знаят по въпроса, живеят си там ползват си...и един ден техните наследници разбират ,че имало "добросъвестен купувач", това с удостоверенията за наследници е върха ...и не е единствен случай ,та се питам след като в онова удостоверение за наследници пише ,че важи заедно с други ,няма ли начин да се ангажира отговорността на нотариуса..зная ще ми кажете давност , е добре давност ,ама аз сега научавам за това...

А практика ,практика има на много места , не само в правните системи , аз примерно си имам събрана от тук от там такава дето ме ползва ,сега съдилищата публикуват решенията си ...
http://bartol.bloghub.org/2006/07/12/%D ... D%D0%B0-2/

Това за колежката ,практика по ЗС
http://www.intera-x.com/juen/event/defa ... Bnhm978%3d

Дона и двете знаем как стои въпроса в малките населени места.
Отиват си хората до кметския наместник, подават една молба за издаване на УН, като сами сочат наследниците...Е, да- подписват и декларация, че са известени за нак. отговорност по 313. За нея няма да отварям дума...

Дирекция ГРАО... и до сега не могат да издадат УН ако ли хората са от някое село в общината, но не и от самия град?! Това- регистри на населението...да не говорим.
Та за мен не е изненада случващото се, защото и по дела се представят непълни или некоректно попълнени УН ... Някой да е чул за инициирано поне ДП?
А колко сделки са изповядани по този начин...

Чл. 70. Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.

Добросъвестността се предполага до доказване на противното.

Това също може да се ползва като допълнителен коз

Само искам да вметна, че става въпрос за имот в София и страните по договора най-вероятно не се познават.

Колега poli_g, за възражението съм напълно съгласен с Вас, че ще ми го направят, въпроса е съда какво ще прецени при конкретния казус - знаели ли са че праводателите им не са единствените собственици или не са знаели?!?
Те ако не ми направят възражение за давност - шапка на тояга, ама ...

А относно отговорността на Нотариуса - този въпрос поне за момента не ме вълнува и не искам да го задълбаваме.

Благодаря за мненията. Пожелавам приятни мигове на всички Ви през предстоящата коледна вечер

Презумпцията за добросъвестност несъмнено е коз, но нали точно в това е основният въпрос - да оборим тази презумпция и да докажем недобросъвестността на купувачите.
Много е глупава цялата тая ситуация - в удостоверението недвъсмислено си е написано, че върви заедно с другите 2 - изповядват им сделката и хоп, айдеее добросъвестни сме, не сме го видяли това там, че така пише!!!

Колега, не искам да ви обърквам, но по-добре е да се разровите повече. Ясно е, че съдебно производство ще инициирате. Само ако ще се позовавате на нищожност и предвид годината на сделката, моля погледнете и чл. 472 от ГПК отм.. Това, което ви пействам по-долу може и да ви ориентира до някъде...а и договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен.

РЕШЕНИЕ ОТ 08.04.2004 Г. ПО ГР. Д. № 2445/2002 Г., ІV Б ОТД. НА СГС, В СИЛА ОТ 13.11.2004 Г.

НОТАРИАЛНИТЕ УДОСТОВЕРЯВАНИЯ СА ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ДА УКРЕПЯТ СИГУРНОСТТА НА ГРАЖДАНСКИЯ ОБОРОТ И СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ ПОСОЧВАНЕТО НА ОСНОВАНИЯТА ЗА НИЩОЖНОСТ НА НОТАРИАЛНОТО УДОСТОВЕРЯВАНИЯ В ЧЛ. 472 ГПК Е НЕ САМО ИЗРИЧНО, НО И ИЗЧЕРПАТЕЛНО И ТАЗИ РАЗПОРЕДБА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ТЪЛКУВА РАЗШИРИТЕЛНО. ЩОМ ПРАВНОТО ЕСТЕСТВО НА НОТАРИАЛНО УДОСТОВЕРЕНАТА СДЕЛКА НЕ ПРОТИВОРЕЧИ НИТО НА ЗАКОНА, НИТО НА ДОБРИТЕ НРАВИ, ПОРАДИ КОЕТО НЕ Е НАЛИЦЕ НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 470 ГПК.
Чл. 465, б. "а" ГПК
Чл. 466, ал. 1 ГПК
Чл. 469, ал. 1 ГПК
Чл. 471 ГПК
Чл. 474, ал. 4 ГПК
Чл. 475 ГПК
Чл. 476, б. "а", "в", "г" и "е" ГПК
Чл. 478 ГПК
Чл. 479 ГПК
Чл. 485, ал. 2 ГПК
Чл. 78, ал. 1 ЗСДВ


Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК
С Решение от 11.02.2002 г., постановено по гр. д. № 11831 по описа на 36 с-в при СРС за 2000 г. е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. К. В. срещу М. М. В. и Т. К. М. иск с правно основание чл. 472 ГПК за прогласяване на нищожността на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 108 от 04.03.1997 г., том XXI, дело № 4003/1997 г. по описа на Първи нотариус при СНС, при СРС.
Решението е обжалвано с въззивна жалба на Е. К. В. Чрез процесуалния си представител, жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде прогласена нищожността на процесния нотариален акт, защото бил извършен в нарушение на чл. 78, ал. 1 ЗСДВ, доколкото представената пред нотариуса Декларация не била изготвена съобразно изискванията на цит. разпоредба на закона.
Ответните страни по жалбата - М. М. В. и Т. К. М., чрез процесуалния си представител, оспорват нейната основателност и молят да бъде оставено в сила обжалваното решение със законните последици.
Като обсъди приетите доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционния съд е сезиран с предявен от Е. К. В. срещу М. М. В. и Т. К. М. иск с правно основание чл. 472 ГПК за прогласяване на нищожността на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 108 от 04.03.1997 г., том XXI, дело № 4003/1997 г. по описа на Първи нотариус при СНС, при СРС. В обстоятелствената част на исковата молба и в допълнителна молба от 03.10.2001 г. ищецът твърди, че упоменатия нотариален акт бил нищожен, тъй като удостовереното в него нотариално действие било извършено в нарушение на закона - чл. 78, ал. 1 ЗСДВ. Представената пред нотариуса Декларация по чл. 78, ал. 1 ЗСДВ не била оформена съгласно утвърдения от Министъра на финансите образец. Тази декларация, а също и представената Декларация за гражданство, гражданско, семейно и имотно състояние не са били актуални към датата на изповядване на сделката, доколкото след издаването им е настъпило обстоятелство, влияещо върху правото на собственост на недвижимия имот - предмет на сделката.
Ответниците по иска са оспорили неговата основателност, поддържайки твърдение, че не е налице нарушение на закона, обосноваващо със своята тежест прогласяване на нищожността на нотариалния акт.
От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:
С приет като доказателство на за продажба на недв. имот № 108 от 04.03.1997 г., том XXI, дело № 4003/1997 г. по описа на Първи нотариус при СНС, при СРС е извършена покупко-продажба на 4/6 ид. ч. от недвижим имот, съставляващ апартамент, намиращ се на III етаж в сградата на ул. "В." № 40, ЕС "Б.", гр. София и състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня, килер и клозет, при съседи ..., със зимнично и таванско помещение и 265/6125 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. В съдържанието на нотариалния акт е отбелязано, че е извършен на 04.03.1997 г., в канцеларията на I нотариус при СНС при СРС, пред когото са се явили лично Р. З. Ц. - адвокат, като пълномощник на М. М. В. и Т. К. М. Отбелязано е че нотариалното удостоверяване е извършено след като нотариусът се е убедил в самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се лица и след като страните в нотариалното производство са заявили, че сключват договор със съдържание, описано в нотариалния акт. Отбелязано е, че актът е прочетен в присъствието на страните и след одобрението им е подписан от тях и от нотариуса, а от съдържанието на акта се установява горното (подписи на страните и нотариус).
Като доказателство по делото е прието неоспорено от страните, заверено копие от нотариално дело № 4003/1997 г., акт. № 108, свършено на 04.03.1997 г., съдържащо молба, вносни бележки и удостоверения за платени данъци и такси, Декларация по чл. 78, ал. 1 ЗСДВ, 2 бр. Декларации за гражданство, гражданско, семейно и имотно състояние, Нотариално заверено пълномощно от 26.02.1997 г.
Като доказателства пред въззивната инстанция са представени и приети: Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 44, том IV, дело 562/1960 г. на I нотариус при СНС от който е видно, че на 27.02.1960 г. собствеността на процесния имот е бил прехвърлена от В. Л. М. на К. Е. К. и Удостоверение за наследници № 266/05.02.2002 г. на СО "Оборище", от съдържанието на което се установява, че К. Е. В. е починал на 13.02.1997 г. и оставил наследници М. М. В. (съпруга), Т. К. М. и Е. К. В.
Представени са и други доказателства - постановления на СРП и САП, жалби на ищеца, удостоверение за адресна регистрация на ищеца, ЕР на ТЕЛК, писмени волеизявления на трети лица, копие от страница на трудова книжка, заявления и декларации на ищеца до ТМК при ТОА, служебни бележка от БЧК и пр. които съдът не обсъжда, поради неотносимостта им към предмета на спора с който е сезиран.
При така установената от фактическа страна обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана в рамките на установения от чл. 197 ГПК срок за въззивно обжалване, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, а за да достигне до този извод, настоящият състав на съда взе предвид следното:
Нищожността на нотариалното удостоверяване е правна последица от тежък порок на извършеното удостоверяване. Доколкото функцията на нотариуса е да удостовери безсъмнено съдържанието на определени факти, на които той сам е станал свидетел (в процесната хипотеза - волеизявления на страните по правна сделка), водещите до нищожност пороци по своето естество са свързани или с най-съществените елементи от процедурата по извършване удостоверяването или с обстоятелства, касаещи самоличността или дееспособността на лицата, чиито волеизявления нотариусът е удостоверил - арг. от чл. 472 ГПК. Нотариалните удостоверявания са предназначени да укрепят сигурността на гражданския оборот и съдът намира, че посочването на основанията за нищожност на нотариалното удостоверявания в чл. 472 ГПК е не само изрично, но и изчерпателно т.е. цит. разпоредба не може да се тълкува разширително.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът констатира, че в производството по нот. дело № 4003/1997 г. на I нотариус при СНС при СРС е удостоверено сключването на сделка по чл. 465, б. "а" ГПК, при спазване на разпоредбите на чл. 466, ал. 1 ГПК, чл. 469, ал. 1 ГПК и чл. 471 ГПК. Правното естество на нотариално удостоверената сделка не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави, поради което не е налице нарушение на чл. 470 ГПК.
Съдебният състав приема, че при извършването на нотариалното удостоверяване са спазени изискванията на чл. 474, ал. 4 ГПК, чл. 475, чл. 476, б. "а", "в", "г" и "е" ГПК, чл. 478 ГПК, чл. 479 ГПК, чл. 485, ал. 2 ГПК, доколкото това следва от съдържанието на акта, а ищецът не е ангажирал убедителни доказателства, посредством които да обори презумпцията по чл. 143, ал. 1 ГПК, въпреки че доказването на доводите му в обратната насока е в негова доказателствена тежест.
Неоснователни са наведените от ищеца доводи за нищожност на нотариалното удостоверяване, заради нередовност на придружаващите молбата за извършване на нотариалното действие документи. По принцип, настоящия съдебен състав не споделя становището на ищеца, че е налице нарушение във формата на представената пред нотариуса Декларация по чл. 78, ал. 1 ЗСДВ, доколкото соченото "нарушение" не съставлява пречка пред възможността за недвусмислен извод относно волята на лицето, което я е подписало.
Но дори соченото нарушение при изготвянето на Декларацията по чл. 78, ал. 1 ЗСДВ, да би било съществено, то това обстоятелство, както и обстоятелството дали праводателят е бил собственик на имота към момента на сключване на сделката са ирелевантни за решаването на повдигнатия пред настоящия съдебен състав правен спор, по отношение действителността на извършеното нотариално удостоверяване.
Поради съвпадане на изводите на първоинстанционния съд с направените от настоящия въззивен състав изводи, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Волеизявлението на процесуалния представител на ответника по жалбата, че желае да се ползва от "законните последици" на настоящото решение съдът не обсъжда, доколкото това искане е твърде неконкретизирано и неясно.

Весела Коледа и на Вас!:)
И успех...

'VEROIATNOTO" znanie na kupuva4ite ne e dostata4no. ot glednato4ka na zakona ne e nujno da sa zapoznati s dokumentite s koito prodava4a se ligitimira za sobstvenik .pri sdelkite s nedvijimi imoti tova sa zadaljenia na notariusa. mislia za mnogo pravdopodobno ako kopuva4ite obiasniat - ne sme 4eli vsi4ki dokumenti ,6toto nie ne poznavame dobre zakonita i se doverixme izcialo na notariusa ,da proveri vsi4ko .... i t.n.