разноски по дело - колеги, моля за помощ!

[avvocato]

Имам приключило дело с влязло в сила решение от септември месец, в което съдът се е произнесъл, че ни присъжда разноските по делото в мотивите, но е пропуснал изобщо да го напише в диспозитива. Пропуснат е 2 месечния срок за подаване на молба за присъждане на разноските. Моля ви за помощ, дали с молба за отстраняване на ЯФГ може да стане, или евентуално за други идеии!
Преварително благодаря на всички!
Успешна и ползотворна година на всички!

[Гост.]

Това е по стария ред след като сочите 192, но не е според мен ОФГ- просто няма произнасяне по цялото ви искане...
Ясно ми е , че първоинстанционния е формирал воля да ви ги присъди в мотивите, но не го е сторил в диспозитива, но и сроковете сте изпуснали...

[avvocato]

poli_g. благодаря за включването!
и аз не съм убедена, че ще стане с ЯФГ, но при изпуснат срок не се сещам нищо друго....
колеги, моля за някакви идеи!

[Гост.]

Моля, не че ви помагам...а колегите явно почиват.
Така или иначе сте изпуснали всички възможни срокове, не ви остава нищо друго освен да искате това...
Само другата страна да не възрази, останалото е в ръцете на съда...

[donna]

Дали няма да може да се намери някоя извинителна причина за възстановяване на срока?

[Гост.]

Да се намери- ама това са вече два месеца след крайния срок.....
Решението е постановено септември.

[avvocato]

На практика решението на районния съд е било обжалвано пред окръжния, който го е потвърдил изцяло, но се е забавил доста време с произнасянето, а от друга страна доста време делото е "пътувало" от окръжния до районния съд, където вече е имало достъп до него. И там някъде е пропуснат срока..... Факт е , че има забавяне с 2-3 месеца към този момент. И за съжаление не мога да измисля извинителна причина....
Сигурно е, че няма да успея с ЯФГ, но поне ще трябва да опитам.
Наистина ви благодаря за помощта, колеги. Винаги съм считала, че е по-добре още някой да помисли с теб
poli_g , donna, пожелавам ви щастлива и успешна година!

[donna]

Казвате 2 или 3 м са минали от постоновяване на решението ,мисля ,че няма са е проблем ,ако се обосновете добре, потърсих малко практика дано ви свърши работа.

Определение от 10.12.2007 г. на ОС - София по ч. гр. д. № 1198/2007 г., ГО,
Законът допуска възстановяването на срока, когато процесуалното бездействие е извинително, така че ще бъде несправедливо страната да бъде обвързана от неговите последици. Към особените непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 37, ал. 1 ГПК следва да се приравни и неузнаването на съдебното решение.
Призоваването на юридическото лице се извършва по реда на чл. 48 ГПК в канцеларията му, като това призоваване изключва призоваване, съобразно чл. 46, ал. 2 ГПК, но не пречи юридическото лице да бъде призовано чрез неговия представителен орган (управителя на дружеството).


Определение от 7.10.2002 г. на СРС по гр. д. № 367/2002 г., II г. о., 48 с-в,
Постъпила е молба от П. В. М. и Е. И. М. с искане за възстановяване на срока за обжалване на определение от 3.07.2002 г. по гр. д. № 000367/2002 г. на СРС 41 с-в, с което е отхвърлена молбата им за издаване на заповед за възстановяване на владение върху недвижим имот по административен път срещу А. К. А. Молителите твърдят, че са пропуснали срока да атакуват постановеното определение по две причини. На първо място същото било антидатирано, тъй като по времето на неговото изготвяне съдията-докладчик е бил в отпуск по болест. На второ място твърдят, че са правили многократни проверки в деловодството на съда и всеки път оттам получавали отговор, че определение по спора не е постановено. На 10.07.2002 г. от деловодството им отговорили, че определението е постановено и е с дата 3.07.2002 г.

Ответникът А. К. А. не ангажира конкретно становище по молбата.

От събраните по делото доказателства се установи, че с определение от 3.07.2002 г. по гр. д. № 000367/02 г., СРС 41 с-в е оставил без уважение молбата на П. В. М. и Е. И. М. за издаване на заповед за възстановяване на владение върху апартамент, находящ се в гр. С., кв. Б., ул. "К. Ц.", бл. х, вх. х, ап. х срещу А. К. А.

Съгласно удостоверение № 2140/1.10.2002 г., издадено от служба "Личен състав" на СРС, съдията-докладчик по гр. д. № 000367/02 г. на 41 с-в е бил в отпуск по болест за периода 24.06.-4.07.2002 г., в отпуск по болест за периода 2.07.-1.08.2002 г. е бил и титулярът деловодител на същия състав. По времето на отпуска на титуляра деловодител, съставът е бил обслужван от останалите деловодители. Свидетелката Б. - сестра на молителката, заявява, че тя и молителката са идвали в деловодството на съда многократно и оттам са получавали информация, че определението по делото не е изготвено. Първият път на 28.06. им е било казано, че съдията е в отпуск; вторият път на 5.07. им е било казано, че не може да им даде отговор, тъй като на 41 с-в имало голям куп с молби; третият път на 8.07. получили същия отговор и на 10.07. разбрали, че определението е постановено на 3.07.2002 г.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, неоспорени от страните и приети от съда.

С оглед изложеното, съдът намира молбата основателна.

Съдът приема, че са налице особени непредвидени обстоятелства, налагащи възстановяване на срока за атакуване на определението на СРС 41 с-в от 3.07.2002 г. Тези обстоятелства се изразяват в некоректната информация, която страните по делото са получавали относно хода на тяхното дело. Доказа се, че страните не са били дезинтересирани от хода на делото. Същите обаче не са имали реална възможност да извършат необходимата им справка по причини, които не могат да бъдат вменени в тяхна вина. Задължение на съда е да осигури възможност на страните за запознаване с актовете, постановявани по съответните дела. Доколкото такава възможност не е била осигурена ефективно в конкретния случай, съдът счита, че са налице основателни причини за пропускане на срока за обжалване на атакуваното определение. Ето защо молбата следва да бъде уважена.

Неоснователно е възражението, че определението от 3.07.2002 г. е било антидатирано от съдията докладчик. Такива доказателства не бяха събрани по делото. Сам по себе си фактът, че в периода, в който е постановено определението съдията-докладчик е имал разрешен отпуск по болест не е аргумент в тази насока.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Възстановява срока за подаване на въззивна жалба срещу определение от 3.07.2002 г. на СРС 41 с-в, постановено по гр. д. № 000367/02 г.

Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред СГС.


Определение № 34 от 6.02.2004 г. на ВКС по ч. гр. д. № 333/2003 г., гражданско отделение
За да може успешно да упражни правото си да иска възстановяване на пропуснат установен от закона или съда срок, страната следва да установи, че пропускът се дължи единствено и само на наличието на настъпили особени, непредвидени обстоятелства през времетраенето на този срок, които са я възпрепятствували да извърши съответното процесуално действие своевременно. Както последователно в практиката си ВКС е приемал, такива особени, непредвидени обстоятелства са: настъпили природни бедствия, военно положение, внезапно тежко заболяване на страната или на нейния пълномощник по делото, вкл. и на член от семейството на последните и др. подобни събития, които, освен че не биха могли да се предвидят, не биха могли да се преодолеят, независимо от волята на страната.

Определение № 290 от 29.06.2007 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1212/2007 г., IV г. о., Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропускането се дължи на особени, непредвидени обстоятелства. Такива обстоятелства са природни бедствия, внезапно тежко заболяване и прочие събития, които обективно да са лишили страната от възможност да извърши своевременно и в срок процесуалното действие.

[REVOLUTION]

Имам приключило дело с влязло в сила решение от септември месец, в което съдът се е произнесъл, че ни присъжда разноските по делото в мотивите, но е пропуснал изобщо да го напише в диспозитива. Пропуснат е 2 месечния срок за подаване на молба за присъждане на разноските. Моля ви за помощ, дали с молба за отстраняване на ЯФГ може да стане, или евентуално за други идеии!
Преварително благодаря на всички!
Успешна и ползотворна година на всички!

Колега според мен това си е ЯФГ отвсякъде , така че спокойно си искайте поправка.

Решение № 2192 от 28.XII.1984 г. по гр. д. № 1124/84 г., II г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1984 г., С., Наука и изкуство, 1985 г.
чл. 192, ал. 2 ГПК
Очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил изводи във връзка с правния спор между страните, пропуснал е или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи. Искането за поправка на такава грешка не е ограничено със срок.

[punisher]

Сигурно е, че няма да успея с ЯФГ, но поне ще трябва да опитам.

Напротив,точно това е хипотеза на ЯФГ.Подайте си молбичката,нищо че са изминали 2 и повече месеца.За този порок срок няма.
Успех!

[avvocato]

donna,
много ти благодаря и за подробната практита! Аз, признавам си, не успях да открия такава в моя полза ....
REVOLUTION, punisher,
хиляди благодарности за подкрепата да опитам с ЯФГ и за цитираното решение на което да се позова!

Много късмет на всички!

[Гост.]

Решение № 2192 от 28.XII.1984 г. по гр. д. № 1124/84 г., II г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1984 г., С., Наука и изкуство, 1985 г.
чл. 192, ал. 2 ГПК
Очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил изводи във връзка с правния спор между страните, пропуснал е или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи. Искането за поправка на такава грешка не е ограничено със срок.
----------------------------

При постановяване на решение № 833 от 27.IX.1982 г. по гр. д. № 1153/82 г. С. окръжен съд е отразил в мотивите на същото, че ползуването на семейното жилище следва да се предостави на ищцата, тъй като на нея е предоставено и упражнението на родителските права спрямо децата и с това те се осигуряват в битово отношение. Обаче в диспозитива на решението съдът е пропуснал да отрази тази така изразена своя воля. С молба от 22.X.1984 г. ищцата Е. Г. П. от гр. С. е поискала съдът да постанови решение, с което да допусне поправката на тази очевидна фактическа грешка. С. окръжен съд с решение от 5.XI.1984 г. по посоченото дело е допуснал поправката на тази грешка.

Ответникът е обжалвал решението и моли то да бъде отменено, тъй като в случая нямало очевидна фактическа грешка, която да е възможно да се поправи по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК.

Върховният съд на НРБ счита, че обжалваното решение е обосновано и законосъобразно. Действително в случая С. окръжен съд при постановяване на решение № 833 от 27.IX.1982 г. по гр. д. № 1153/82 г. е допуснал очевидна фактическа грешка, като не е отразил в диспозитива на решението изразената в мотивите своя воля във връзка с ползуването на семейното жилище. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил даден проблем във връзка с правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно. От това следва, че при очевидната фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е направил съответен правен извод, отразен в мотивите на решението, но при изписване на диспозитива е допусната техническа грешка, като или не е отразено нищо относно тези правни изводи на съда, или oтразеното е погрешно. А когато съдът изобщо не се е занимал с обсъждането на известен въпрос, от значение за решаването на правния спор между страните нито в мотивите, нито в диспозитива на решението, а е бил длъжен да се занимае с оглед разпоредбите на чл. 2, ал. 1 ГПК, тогава не е налице очевидна фактическа грешка, а е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила - чл. 2, ал. 1 ГПК, което може да се изправи, като се поиска постановяване на допълнително решение в месечен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите, или от съобщението, че решението е изготвено - чл. 193, ал. 1 ГПК. При очевидната фактическа грешка не се постановява ново решение като резултат на решаваща мисловна дейност на съда, а се поправя допуснатата техническа грешка. При това искането да се извърши тази поправка не е ограничено със срок. Затова и в настоящия случай молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, макар и да е подадена две години след постановяване на сгрешеното решение, не е просрочена.


Само за спора- пействам постановеното СР и питам при тези факти, изложени в него досежно род. права и ползване на сем. жилище..., Е ли относимо към казуса?
Т.е.- ясна е разликата между фактологията в постановеното и това, което се е случило с колегата.
Та- налична ли е ОФГ във втория случай?

[REVOLUTION]

Според мен да!Така и проф.Сталев-ГП-8 издание , стр.495.Не е въпроса във фактологията , а в общото разбиране , че когато от мотивите ясно може да се извлече , че съдът е обсъдил и се е произнесъл по определен въпрос , но е пропуснал да го стори в диспозитива , то става дума за ЯФГ , защото съдът е формирал и изразил своята воля , но не я е изразил псимено , което е чисто техническа грешка.

[portokal]

Има ги и двете мнения - че непроизнасянето с диспозитив, макар и от мотивите да се вижда, че съдът е формирал воля, е ОФГ или че иска допълване на решението, а не е ОФГ.
Лично съм виждала само едно решение, което засягаше между другото въпроса. То беше в смисъл "да сте искали навреме допълване". Е, не беше точно за разноските, но принципът е същият.
В НИП - там преподават съдии от София - ни казваха, че е ОФГ.
Пробвайте.