forum.lex.bg

Колеги ще Ви помоля да помислим заедно и да споделите опит от вашата дейност по един въпрос.Натъквам се на странна практика.Казуса е следния.НИ придобит от ФЛ.Последното едновременно с това е и ЕТ.НИ се използва за търговска дейност , но формално не е включено в предприятието на ЕТ.По съвет на счетоводителите , за да се начисляват амортизации на актива , които и бездруго се използва от търговеца , НИ се зачислява в предприятието.Тук започват странностите , вече прочетох n-ти на брои нот.акт ,с който ФЛ продава на ЕТ(лицето е едно и също) НИ и това се прави с горната цел.Включително прочетах НА и за обратната хипотеза , за да се отчисли НИ от предриятието продажба от ЕТ на ФЛ.Според вас правилна ли е тази практика?Моето мнение е твърдо не.Знаем , че ЕТ не притежава отделна правосубектност от ФЛ и поради това не може да сключва сделки сам със себе си.Кому е нужен подобен формализъм , не е ли достатъчно просто вкарването в счетоводството на предприятието на актива , за да приемем , че ФЛ ясно е изразил воля и е предназначил имуществото си , за търговска дейност.А според вас как стоят нещата , ако НИ е СИО , в този случай трябва ли някакъв формален акт , ако единия съпруг е ЕТ и съпрузите желаят НИ да влезне в търговското предприятие?
Теорията не дава отговор на въпроса.Например проф.Герджиков се задоволява да отбележи , че за съжаление ТР-2-2001 ОСГК не е дал отговор по какъв начин един обект може да бъден включен или изключен от търговското предприятие на ЕТ , като смята ,че в случай на спор трябва да се оценяват всички доказателства -търговски книги , експертизи и др.

Сега има една норма в Закона за данъците върху доходите на физическите лица - чл. 27, не знам дали го знаеш, може би да.

За другото съм напълно съгласна с теб, но маса хора не са или не бяха, вкл. нотариуси. Извършвали са се сделки - до приемането на чл. 27 поне - като стой, та гледай. Не съм видяла всъщност нито една, но съм чувала от няколко места, че се прави.
То и формализъм дори не е. Щото "страните", вкл. и формално, са все едно и също лице.
От помощник-нотариус след изразено мое мнение, подобно на твоето, ми беше зададен въпрос къде съм завършила (разбирай в кой некачествен ПУЦ ).
Страни по сделката били физическото лице и неговото... предприятие, което било нещо обособено.
Новият тогава чл. 27 също не бил аргумент в моя полза. Той променял нещата само занапред.
Такава сделка между Иван и Иван, естествено, според мен няма абсолютно никакво действие. Същото - за сделка между Иван и жена му, от една страна, и Иван, от друга - двамата съпрузи не могат да прехвърлят собственост СИО на единия. Т.е. и след включването на вещта СИО в предприятието - лично мнение - собствеността остава СИО.

Да, и моето мнение е, че е от значение обстоятелството дали НИ представлява СИО- това във връзка с прехвърлителните сделки. Защото дори и да е закупен НИ от ЕТ, ако същия няма предназначение, с което да се полза за търговската дейност на предприятието, то НИ си става автоматично СИО, независимо кво пише в НА.
Ако имотът не е СИО, прехвърлителната сделка между физ. лице и ЕТ, според мен, е едно правно нищо.
Но ако представлява СИО и съпрузите или единия от тях /при ограниченията и възможностите на чл. 22 СК/ се разпореди, като се промени и предназначението на вещта така, че тя да служи за търговската дейност на едноличния търговец, то тогава можем да помислим дали имотът не се превръща в негова индивидуална собственост.
Казвам това на прима виста, може и да си променя становището като помисля малко. Но ми харесва темата- предизвикателство е.

Благодаря Portokal и аз мисля така.Чл.27 не го знаех , видно от поста ми .За съжаление съм на Ти с данъчното законодателство , нещо което явно трябва да променя. Сега ще мога освен с теоретични съображения да се аргументирам и с изрична законова разпоредба.Темата е инициирана от съвсем пресен конретен казус ,с които споря със счетоводителя на клиента , че НА не е нужно да се прави в случая , а е достатъчно да се зачисли актива в счетоводството и ако толкова искат нещо написано , да съставят протокол.

Лично според мен няма как да се превърне в индивидуална собственост само заради смяната на предназначението, щом веднъж е придобита от съпрузите като СИО. Точно този въпрос ми се върти, че сме го обсъждали тук някъде, но ще потърся темата после или довечера.

Счетито е поизостанало, ми се чини. Ако не друго, чл. 27 от ЗДДФЛ поизчисти споровете. Интернетаджия ли е? Я да влезе в odit.info или някой подобен сайт и да пита колегите си, ако не вярва на някакви си там юристчета.

portokal написа:Лично според мен няма как да се превърне в индивидуална собственост само заради смяната на предназначението, щом веднъж е придобита от съпрузите като СИО. точно този въпрос ми се върти, че сме го обсъждали тук някъде, но ще потърся темата после или довечера.

Да ракурса , които поставя razli4na е интересен.Моето мнение също е , че не може обект СИО да стане идивидуална собственост на съпруга ЕТ , като се вкара в търговското предприятие.Но ще се аргументирам подробно довечера!

Колега освен протокол,другият съпруг трябва да декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещта в имуществото на едноличния търговец.

punisher написа:Колега освен протокол,другият съпруг трябва да декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещта в имуществото на едноличния търговец.

Точно!Ако имота е СИО.

Благодаря punisher.

Чл. 27. (1) Физическо лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които:

1. не са в режим на съсобственост, или


2. са част от съпружеска имуществена общност.


(2) Вещите по ал. 1 се завеждат в счетоводството на едноличния търговец по документално доказаната им цена на придобиване.


(3) В случаите по ал. 1 физическото лице - собственик на едноличния търговец, съставя протокол, в който посочва вида на вещта и цената по ал. 2.


(4) В случаите по ал. 1, т. 2 другият съпруг декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещта в имуществото на едноличния търговец.


(5) Ако впоследствие вещта по ал. 1 бъде изключена от имуществото на едноличния търговец и премине към физическото лице - собственик, за данъчни цели се смята, че физическото лице - собственик на едноличния търговец, извършва продажба на тази вещ по пазарна цена, независимо от обстоятелствата по чл. 13. Облагаемият доход се определя като разлика между:


1. пазарната цена и данъчната стойност - за данъчни амортизируеми активи по Закона за корпоративното подоходно облагане;


2. пазарната цена и документално доказаната цена на придобиване - за всички други вещи.


(6) Данъчните временни разлики по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, които са свързани с вещ по ал. 1, не се признават за данъчни цели към момента на продажбата по ал. 5 и през следващите години.


(7) Пазарната цена по ал. 5 се приема за цена на придобиване при последваща продажба или замяна на вещта от физическото лице - собственик, както и при последващо прилагане на ал. 2.

Ако НИ е придобит в режим на СИО, приложение ще намери чл.27, ал.4, т.е ще е необходимо само прилагане на нот. заверена декларация-съгласие от другия съпруг НИ да стане актив на ЕТ-то.

Ако НИ е приобит от ФЛ като индивидуална собственост (лично имущество), тогава приложима ще е ал.З - съставяне на Протокол от ФЛ собственик на ЕТ-то за включване на НИ в актива на предприятието му.

С оглед характера на разпоредбата на чл.27 ЗДДФЛ като материалноправна, действито й се простира и по отношение на заварените до влизането й в сила случаи.

Ето я онази тема, но всъщност не сме казали в нея нищо, което да не е казано и в тази.

http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f=17&t=31609&p=258080