forum.lex.bg

колеги имаше една мисъл, че човек колкото повече научава, толкова повече разира че не знае ( знанието било като кръг, а незнанието било около него и колкото повече се увеличавало знанието толкова повече се увеличавало и незнанието. Сещате ли се кой я беше казал. Мисля че беше Аристотел ама не съм мн. сигурен, а чичко гоогле не казва.

Сократ
Scio me nihil scire.

нам, че нищо не знам, ама не беше мисля това. Ще се опитам да го онагледя



Та теорията беше, че колкото почвече се увеличава обилоколката на окръжността (т.е. знанието), толкова повече, се увеличава и допира и с с незнанието (всичко, което е извън окръжността) и човек разбира още колко много други неща незнае.
А авторът ми е нужен понеже искам да използвам това в едно изложение.

ПС: благодаря Поли

url=http://www.Pravoslavieto.com]СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква[/url]
Старий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа

Книга на Еклисиаста или Проповедника

ГЛАВА 1.
.....

18. защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.
.....

.... и само тъга за съжаление ...
Аз все още трупам познания, по стар навик ... и все по-тъжна ставам, поновому.

Аристотел.