forum.lex.bg

Почитаеми съфорумци,

мисля да се въвлека в една препирня по 122 ГПК. Като изхождам от специфичния предмет на спора, а именно отказ на РС(по местоизпълнение чл.68,б."а") да се произнесе и препраща с Опред. делото по чл410ГПК на СРС, което никак не ми се нрави...та по същество, мислите ли за резонно подавайки частната жалба чрез съда по местоизпълнение до съответния по-горен(в случая Окръжен)съд, за да сложи делото ...да не насоча и едно копие от частната жалба до съответния новосезиран съд, в случая СРС, в смисъл да го уведомя, че подсъдността му е оспорена пред окръжен съд, да не вземе СРС да се произнесе междувременно и съвсем да ми обърка плановете...това последното с оглед краткия проц. срок за слагане на делото в разпоредително заседание и издаване на Заповед за изпълн...

Благодаря за отделеното време!

http://193.192.48.71/bg/laws/ldoc/2135636018

§ 8. В чл. 411, ал. 1 думите "или по местоизпълнението" се заличават.

Преходни и Заключителни разпоредби
§ 26. Делата по чл. 390, ал. 1 и по чл. 411, ал. 1, образувани до влизането в сила на този закон, се довършват от същите съдилища, независимо от промяната на подсъдността.

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 27 май 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

4 жокера, както казва Балуев- мисли!

п.п. И още нещо- това заповедно скоро няма да се развие... според мен.
А, да- молбите, жалбиците и прочие изявления на страните обикалят съдилищата, придружени с делата.

...Благодаря, сълзице!

...имам гадния навик да чета законите от книжки, а не от ДВ, респ. нета ...

Код за потвърждение: Избери целия код

Чл. 122. Спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е  приел  или  отказал  да  разгледа  делото.  Спорове  за  подсъдност,  в  които  участва апелативен  съд,  се  разрешават  от  Върховния  касационен  съд.  По  спора  за  подсъдност съдът се произнася в закрито заседание.

...питам се, дали съм разумял правилно,...нормата е ясна, при определяне на компетентен съд да разгледа евентуална препирня по подсъдност.

Интересно,проф. Л. Корнезов "Гражданско съдопроизводство", т.І -ви, 2009, изд. Софи-Р, стр.235,т.4, излага следното...ако препирнята за подсъдност между два РС в един окръжен съдебен район, то очевидно по-горният им общ е съответния окръжен съд, до тук ясно, но ако спорът е между РС, които са от различни окръжни съдебни райони, то компетентен да реши спорът е апелативния...пример РС-Благоевград и СРС, следователно САС е апелативното съдилище, което ще им реши спора, но ако спорът е между СРС и Варненски районен...тогава е приложимо правилото "Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото"

В случая няма (все още) спор за подсъдност и чл.122 ГПК е неприложим: спорът за подсъдност е винаги между съдилища, а не между съд и страна; в случая вие просто обжалвате едно прекратително определение и това става винаги пред по-горния съд, а няма спор за подсъдност между различни съдилища, за да се определя по чл.122 ГПК компетентния съд да разгледа този спор за подсъдност. Делото ще се изпрати на втория съд след влизане в сила на прекратителното определение и затова изпращането и до него на препис от частната жалба е безсмислено.

Код за потвърждение: Избери целия код

О   П   Р   Е  Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   
                        № 115

               Гр.София,  03.02.2009 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН  СЪД, Гражданско отделение,  4 състав в закрито  заседание на трети  февруари през две хиляди и девета година в състав:
                  Председател: Веселка Марева   
                  Членове:        Даниела Стоянова
                           Любка Андонова

като разгледа докладваното от съдия Марева гр.д. № 49 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
   Производство по чл. 93, ал.2 ГПК/отм./ по препирня за подсъдност.
   СРС с определение от 22.12.2008г. е повдигнал препирня за подсъдност със СГС относно разглеждането на  жалбата на Сдружение „Н. ас. за ч. пр. на х.......... Р.” и Фондация „Б. адв. за пр. на ч.”  срещу решението  от 18.05.2007г. по гр.д. № 13 789/2006г.  на СРС, 51 състав в частта му, с която в полза на ответника М. на х.....е присъдено адвокатско възнаграждение  досежно иска по чл. 71, ал.3, вр. ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗоД/. 
   САС, за да разреши препирнята, установи следното:
СРС, 51 състав е постановил решение от 18.05.2007г. по гр.д. № 13 789/2006г., с което е признал за установено по исковете по чл. 71, ал.3, вр. ал.1,т.1 ЗЗоД, че М. на х..... извършва пряка дискриминация по признак увреждане по отношение на децата със специални образователни потребности, поради бездействието да се осигури подкрепяща среда за интегрирано обучение на тези деца и е осъдил М. на х..... да преустанови бездействието си и да се въздържа за в бъдеще от такива нарушения. Със същото решение са отхвърлени исковете за признаване за установено, че М. на х...../М. …../ извършва  пряка дискриминация по признак увреждане по отношение на децата със специални  образователни потребности поради бездействието си за изпълнение на задължението да приеме държавни образователни изисквания  за обучение на тези деца, както и  за осъждане на М. на х…. да  преустанови бездействието си по отношение на задължението да осигури  финансови ресурси за  изграждане на подкрепяща среда и приемане на държавни образователни изисквания за обучение на деца със специални образователни потребности, както и да се въздържа за в бъдеще от такива нарушения. С  оглед изхода да спора на основание чл. 64, ал.2 вр. ал.5 ГПК/отм./ съдът е осъдил  ищците да заплатят на ответника адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на исковете, а именно 240лв.
Решението е било обжалвано пред СГС  с въззивна жалба от ищците в частта относно отхвърлените искове, както и в осъдителната част за  разноските.
Въззивна жалба е подадена и от ответника М. на х…. относно уважената част от исковете.
С решение от 07.04.2008г. по гр.д. № 2585/2007г. СГС, ІV-д отд. е  отменил решението в частта, с която е отхвърлен иска  относно неизпълнението на задължението за приемане на държавни общообразователни изисквания  за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности, както и в частта, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение 160лв. Вместо това е признато за установено по предявените искове по чл. 71, ал.1,т.1 ЗЗоД, че М. на х…. извършва пряка дискриминация  по признак увреждане по отношение на децата и учениците със специални образователни потребности поради неизпълнение на задължението на министъра да издаде наредба, с която  да адаптира държавните образователни изисквания за обучение на тези деца и е осъден министърът на образованието да издаде  наредбата, предвидена в чл. 17,т.3 вр. чл. 16, т.8 ЗНП. Със същото решение е оставено в сила решението на СРС в уважаващата искове част. В мотивите на решението съдът е приел, че решението е влязло в сила като необжалвано относно  осъдителния иск срещу М. на х….. на основание чл. 71, ал.2 ЗЗоД за преустановяване на нарушението, изразяващо се в неизпълнение на задължението на осигуряване на финансов ресурс за създаване на подкрепяща среда и за в бъдеще да го изпълнява.Затова съдът е счел, че относно разноските, касаещи този иск, следва да се произнесе първоинстанциониня съд на основание чл. 192, ал.4 ГПК/отм./ и е постановил след  влизане в сила на решението делото да се докладва на първоинстанциониня съд за разглеждане на въззивната жалба на Сдружението и Фондацията в частта за отмяна на решението в осъдителната му част по чл. 64, ал.5 ГПК/отм./  Именно във връзка с последното разпореждане е повдигната препирнята. Само за пълнота следва да се отбележи, че с определение на ВКС от 09.10.2008г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
СРС в определението си от 22.12.2008г., с което е повдигнал препирнята, е изложил съображения, че въззивната инстанция следва да се произнесе по жалбата в частта й за разноските, тъй като искането на жалбоподателите не е за изменение на решението в частта за разноските, а за неговата пълна отмяна  на основание чл. 75, ал.2 ЗЗоД. Затова следва да се приеме, че въззивната жалба в тази част съставлява частна жалба по чл. 70 ГПК/отм./ относно разноските по иск, по който  първоинстанционното решение не е обжалвано.
САС, като се запозна с делото и постановените от съдилищата актове, намира че компетентен да се произнесе е СГС. Този съд е бил сезиран от ищците Н. ас. за ч. пр. .......„Р.” и Фондация „Б. адв. за пр. на ч.” с въззивна жалба срещу решението на СРС по гр.д. № 13789/06г. в частта му, с която са отхвърлени два от предявените искове и в частта за разноските. Специално относно решението в частта за разноските жалбоподателите са изложили доводи, че не следва да заплащат такси и разноски в производството, включително и  адвокатско възнаграждение съгласно чл. 75, ал.2 от ЗЗоД. На второ място, евентуално е поискано намаляване на размера на това възнаграждение. С оглед на това въззивната инстанция е била длъжна да се произнесе по предмета на жалбата изцяло, включително и относно разноските. Вярно е, че ищците не са подали въззивна жалба срещу първоинстанционното решение досежно отхвърления иск за осъждане на ответника да преустанови бездействието си  във връзка със задължението за осигуряване на  финансови ресурси за  изграждане на подкрепяща среда, както и да се въздържа за в бъдеще от такива нарушения. Следователно в тази част решението е влязло в сила. Независимо от това, след като е сезиран с жалба относно разноските, касаещи, както този отхвърлен иск, така и останалите отхвърлени искове, въззивният съд е следвало да се произнесе дължими ли са разноски и в какъв размер. Както се посочи в случая в жалбата е повдигнат въпроса изобщо за недължимост на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание специална разпоредба от закона. Следователно отправеното искане не е за изменение на решението в частта за разноските по смисъла на чл. 192, ал.4 ГПК/отм./ единствено относно единия от исковете, по който няма жалба, а пълната отмяна на решението в тази част. Страната може да обжалва решението относно разноските и когато не обжалва самото решение – чл. 70 ГПК/отм./. Именно това е сторено от ищците и въззивната инстанция следва да се произнесе и по тази част на жалбата.
Поради изложеното СГС се явява компетентен да се произнесе по жалбата в частта й за разноските. В този смисъл следва да се разреши повдигнатата препирня. 
Воден от горното САС

О П Р Е Д Е Л И :

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по въззивната жалба на Сдружение „Н. ас. за ч. пр. на х.......... Р.” и Фондация „Б. адв. за пр. на ч.”  срещу решението  от 18.05.2007г. по гр.д. № 13 789/2006г.  на СРС, 51 състав в частта й, с която се обжалва решението относно разноските по отхвърления иск по чл. 71, ал.3, вр. ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗоД/  срещу М. на х.....за осъждането му да преустанови бездействието си  във връзка със задължението за осигуряване на  финансови ресурси за  изграждане на подкрепяща среда, както и да се въздържа за в бъдеще от такива нарушения, е СГС, комуто да се изпрати делото. 
Препис от определението да се изпрати на СРС, 51 състав за сведение.
Определението може да се обжалва с частна жалба в седемдневен срок от съобщението до страните.

   Председател:   

Да, за мен е ясно да атакувам Определението по см. на чл.274 и сл., питанката ми бе принципна ... Благодаря за отделеното време, Tod!