Давността при процесуално недопустим гр. иск

Здравейте всички от сайта и форума!
През 2003г. правя ПТП със средна телесна повреда. Минава дознание, районен съд, окръжен съд и ВКС. На районния съд през 2003 е приет гр. иск да се разглежда съвмесно с наказателното производство. През 2005 ВКС отменя решенията на районния и окръжния съд и връща делото на фазата след досъдебното производство - имало е основание за чл.78а НК, то не е използвано и дава указание да се приложи и така през 2005г друг състав на районен съд ми налага глоба. Сега през 2009 завеждат граждански иск и въпроса ми е не е ли изтекла давноста 2003-2009 което е 6г. а тя съгласно чл.110 ЗЗД е 5. От друга страна съгл чл.115 ЗЗД б.(ж) давноста спира по време на процеса по вземането (т.е 2003-2005г) Този процес (по вземането) в последствие се оказва че е бил процецуално недопустим заради приложението на 78 а. Въпроса ми е съгласно гореописаната постановка валидно ли е от правна гледна точка е спирането на давноста през тези 2 години и дали сега са изтекли 4 или 6г. от увреждането?
И втория ми въпрос: дали ищеца има право да ми иска лихвите чиято давност съгл. чл.111 б. (в) ЗЗД е 3 години (в случая тези лихви отнасят ли се за този вид вземания чл.86 ЗЗД)?
Благодаря предварително на всички които биха прочели и биха дали някакъв насочващи отговори!
През 2003г. правя ПТП със средна телесна повреда. Минава дознание, районен съд, окръжен съд и ВКС. На районния съд през 2003 е приет гр. иск да се разглежда съвмесно с наказателното производство. През 2005 ВКС отменя решенията на районния и окръжния съд и връща делото на фазата след досъдебното производство - имало е основание за чл.78а НК, то не е използвано и дава указание да се приложи и така през 2005г друг състав на районен съд ми налага глоба. Сега през 2009 завеждат граждански иск и въпроса ми е не е ли изтекла давноста 2003-2009 което е 6г. а тя съгласно чл.110 ЗЗД е 5. От друга страна съгл чл.115 ЗЗД б.(ж) давноста спира по време на процеса по вземането (т.е 2003-2005г) Този процес (по вземането) в последствие се оказва че е бил процецуално недопустим заради приложението на 78 а. Въпроса ми е съгласно гореописаната постановка валидно ли е от правна гледна точка е спирането на давноста през тези 2 години и дали сега са изтекли 4 или 6г. от увреждането?
И втория ми въпрос: дали ищеца има право да ми иска лихвите чиято давност съгл. чл.111 б. (в) ЗЗД е 3 години (в случая тези лихви отнасят ли се за този вид вземания чл.86 ЗЗД)?
Благодаря предварително на всички които биха прочели и биха дали някакъв насочващи отговори!