от djigit » 08 Сеп 2009, 10:06
Здравейте,
реших да дам своя принос в развитието на темата като копирам "лекции" на един заслужил уважение колега от един друг форум -рибарски.Нядявам се, че колегата няма да се разсърди, но за всеки случай поднасям извиненията си към него.Ето и пълния текст на лекциите на колегата:
"Здравейте,колеги!
Зная,че след като прочетете написаното,ще ме намразите /не,че ми пука/ и ще започнете да ми обяснявате как правописа не е основното в един риболовен сайт............. Всички обаче, се бием в гърдите колко сме българи ,и как всичко зависело от управляващите , а не от нас самите. Правописа е нещо , което зависи от нас.Колкото по-правилно пишем,толкова сме по-българи. Поради тези причини започвам да пускам теми свързани с правописа /правилата/ на родното четмо и писмо. Ако не сте сигурни като пишете,просто погледнете в тази и следващите теми.
№1
Като за начало ,ето ви 10 лесни правила за по-правилно писане на български език:
1. Цифрите 4 и 6 ,не съществуват като букви нито в глаголицата, нито в кирилицата.Те се срещат само в „маймуницата”,която става за чат - „чат”, „шматка”, а не „4ат”, „6матка”...;
2. Ер малък (Ь ь) не е сложен за красота в азбуката. Слага се след съгласни букви- „Пеньо”, Ганьо,„твърдо нье”. След гласни букви ,в началото на думата или пред съществително собствено име се пише „йо” – Пейо,Зайо, Йовчо,Йорданка и др.
3. В българския език няма дума в множествено число, която да завършва на й: „Цялата работа си е частен случай.” „Имаше много частни случаи .” Не („Имаше много частни случай .”); илария - иларии, а не иларий
4. В заглавия пишем главна буква единствено на първата дума и при собствено име/географско име и тн: „Минаваш през мен (като Каспър)”, „Том Сойер и други терористи”, „Кравите не се доят сами”, „Край река Марица седнах и лових”. Като си говорим за главни букви... за разлика от други езици, главна буква от абревиатурите е само първата: БНБ е Българска народна банка, а БДЖ: Български държавни железници;
5. Когато става въпрос за някой език, той се пише с малка буква („Изучавам български език в частна школа.”), но когато се отнася за учебен предмет, буквата е главна („Даскалката по Български език е строга”);
6. Не знам дали знаете, но „не знам” се пише отделно. Същото важи и за „не мога”, ”не искам”, „не се” и т.н.т.
7. Когато заповядвате на кучето или на слугата си, то ударението е на последната гласна: „СтанИ от земята!”, а не СтАни от земята”, „ЗатворИ вратата на кухнята!”, а не „ЗАтвори вратата на кухнята!”;
8. Пред „за да” и „без да” се пише запетая: „Той ми затвори, без да ме изслуша.” и „Аз му затворих, за да му е кофти.”;
9. Ако не е псевдоним, подлогът е винаги с пълен член: „Градинарят опъна икономката.”, но „Щастливеца е написал фейлетони.”;
10. Онази гад полуслято писане (с тирето между думите) се прилага, когато имаме сложни наречия, които означават нещо неопределено, междинно или половинчато: „пет-шест”, „криво-ляво”, „горе-долу”, „напред-назад”...;
№2
Поради безрибието по морското крайбрежие , но верен на принципа”За лудо работи,за лудо не стой”,продължавам т.нар лекции.Все пак се надявам,че първата тема вече е влизала в употреба за справки.
„Ъ” е една съвсем тревиална буква,но тя дава един почти ужасяващ звук.Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ. Забелязвам доста голяма част от политиците ни да я използват при кофти въпроси или при незнание.С една дума,човек като гледа в тавана и вика ъ-ъ-ъ-ъ-ъ,или не знае ,или шикалкави нещо.Думата ми обаче, е да се научим как се проверява дали една дума се пише с Ъ или А .
Ако се съмнявате дали едно прилагателно се пише с А или с Ъ, можете да си кажете същата дума, но в женски род или в множествено число.Ако проблемният звук се ИЗПАРИ във въздуха, значи беглецът е Ъ и вие спокойно пишете Ъ, а не А
Примерчета, за да онагледим правилото:
топЪл – топли
кръгЪл – кръгли
крехЪк - крехки
сладЪк - сладки
близЪк - близки
И обратното – ако звукът си ОСТАНЕ, значи е А
И отново примерчета:
хубАв- хубави
сладникАв -сладникави
шантАв- шантави
смотАн-смотани
гъвкАв-гъвкави
Същото става и с миналите деятелни причастия – отишъл, сякъл, рекъл и т.н.т.
Ако се чудите дали го е сякЪл или сякАл в гората, можете да проверите с мн.число:
сякЪл-секли => проблемният звук ИЗЧЕЗВА, значи е Ъ
Следват малко примерчета:
рекЪл - рекли
донесЪл - донесли
дошЪл- дошли
отишЪл -отишли
Ако пък НЕ ИЗЧЕЗНЕ звукът, като в писАл-писАли, значи е А
Примерчета:
писАл - писали
казАл- казали
рисувАл- рисували
плакАл -плакали
Има и разни други окончания на думи, за които няма лесна проверка, но пък не пречи да се запомнят наизуст. Все пак ако се зачудите, можете да прескочите тук и да проверите кое как се пише:
Наставките –ЪК, -ЪЛ, -ЪЧЕН, -ИЗЪМ винаги се пишат с Ъ
Хайде пак малко примерчета:
- ЪК – дан ЪК, придат ЪК, упад ЪК, напред ЪК, отряз ЪК, потом ЪК, помин ЪК беднич ЪК,, кам ЪК, плам ЪК, оттен ЪК, отлом ЪК, отпад ЪК;
- ЪЛ – цик ЪЛ, размис ЪЛ, доморас ЪЛ, ансамб ЪЛ, спектак ЪЛ, отрас ЪЛ, ъг ЪЛ;
-ОВЪЧЕН или – ЪЧЕН – командирОВЪЧЕН, маркирОВЪЧЕН, облицОВЪЧЕН, оцен ЪЧЕН, застраховЪЧЕН, опаковЪЧЕН, тренировЪЧЕН, нормировЪЧЕН, полировЪЧЕН, клетЪЧЕН;
- ИЗЪМ – турИЗЪМ, меркантилИЗЪМ, академИЗЪМ, икономИЗЪМ, парламентарИЗЪМ.
Следните наставки се пишат с А:
-АВ – бляскАВ, блудкАВ, гъвкАВ, трескАВ, рунтАВ, хлъзгАВ;
-ИКАВ/-ИЧАВ– назаднИЧАВ, напреднИЧАВ, натрапнИЧАВ, сладнИКАВ, червенИКАВ.
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ , нали се разбрахме за А-то и Ъ-то?
№3
Днес,с благословията на колегата Годзила ще си си поговорим за пълния и непълния член.Искам да кажа,че аз ще пиша ,а вие ще четете /ако искате естествено/.
Пълен член пишем когато можем да заменим въпросната дума, в която се съмняваме, с "Той". Той се явява подлог в изречението. Или за по-разбираемо ,ТОЙ извършва действието.
Пример:
РибарЯТ хвана риба. /проверяваме/Той хвана риба. Следователно пишем с пълен член.
Когато можем да заменим въпросната дума с "Него", пишем кратък член.”Него” не е подлог в изречението.”Него” не извършва действието.
Пример:
На рибаря му хванаха риба. /проверяваме/ На „Него” му хванаха риба. Следователно пишем кратък член.
При съществителни от женски и среден род такива проблеми няма .
Пример:
Рибата беше малка. /само индианец би написал/ Риба беше малка. (ж.р.)
Детето беше рибар. / а не/ Дете беше рибар. (ср.р.)
Пълен член се поставя и пред прилагателни, които като част на изречението се явяват определения. Отново се прилага проверката Той/Него.
Пример:
Веселият рибар хвана риба. - Той хвана риба. / а не/ Него хвана риба.
На веселия рибар му хванаха риба. - На Него му хванаха риба . / а не / На Той му хванаха риба.
Отново при женски и среден род / защо ли не се учудвам/ проблеми няма.
Пример:
Първата риба беше малка. /само индианец би написал/ Първа риба беше малка. (ж.р.)
Моето детето беше рибар. / а не/ Мое дете беше рибар. (ср.р.)
С това май изчерпахме темата. Оставям я отворена за всеки ,който предложи още начини за проверка на пълния и непълния член.
Следва „Лекционе куатро”.
№4
Все по-често забелязвам,че една доста голяма част от пишещите във форума колеги, пропускат поставянето на тире (-) при използването на сравнителната степен. Не е болка за умиралка,но изглежда зле,пък и нерядко се променя целия смисъл на изречението.
Пример:
хубав по-хубав най-хубав
велик по-велик най-велик
голям по-голям най-голям
щастлив по-щастлив май-щастлив
и т.н.т.
Когато нямаме сравнителни степени,а място където се извършва действие не се пише тире.
Пример:
по дефилето
по осовата линия
по ливадата
Както казва една умна мадама:
В никакъв случай не можем да напишем "по-дефиле",защото няма как да се напише "най-дефиле".
Нека си припомним и правилата за писане на /в,във/ /с,със/
ВЪВ пишем,когато следващата дума започва с буква В или Ф
Пример:
Той влезе във видеотеката.
Тя пише във форумите.
Във всички останали случаи пишем В
Пример:
Той влезе в кафенето /сградата,киното,театъра и др./.
СЪС пишем, когато следващата дума започва с буква С или З.
Пример:
Той оцвети воблера със синя боя.
Той оцвети воблера със зелена боя.
Във всички останали случаи пишем С.
Пример:
Той оцвети воблера с жълта /кафява,червена,черна и др./боя.
Толкова за днес.Дето се вика”На час по лъжичка”,за да се запомня по-лесно.
Следва „Лекционе синко”. /абе,дали е синко или чинко/
Лека-полека,стигнахме и до следващата тема.Естествено,че винаги ще има какво да се добави, но идеята ми беше да включа само основни правила на правописа, без да влизам в излишни сложнотии.
Малко писания за запетайките.
Най-важното е да не забравяме,че пред /ЧЕ/ винаги се поставя запетая.
Пример:
Той каза,че рибата не кълве.
Естествено е и това правило /като всяко друго/ да си има изключения. Става въпрос за изрази като:
-въпреки че
-макар че
-така че
В тези случаи запетайките се поставят преди целия израз.
Пример:
Тя харесваше риболова,въпреки че от нея се искаше само да приготвя софрата.
Тя харесваше риболова,макар че единствено и само приготвяше софрата.
Беше и станало навик, така че нямаше смисъл да се оплаква.
Запетайки се поставят и когато изреждаме прилагателни.
Пример:
Той беше дебел,беловлас,червендалест и гръмогласен.
Също така /поставяме запетайки/ ,когато в едно изречение употребяваме наколко пъти /И/ , но винаги след второто/И/.
Пример:
Той беше дебел и беловлас,и червендалест, и гръмогласен.
Следващото използване на запетая е ,когато тя се явява като свързващо звено, между две и повече прости изречения , в едно сложно.Приемете това изречение за пример.
Има и още едно правило ,според което, запетайки се поставят на места,където се повишава интонацията. Това зависи от начина на четене,така че.........може и така:
Пишете изречение,пишете 10-тина запетайки след него и командвате:”Всички запетайки по местата!”
Толкова за днес.Скоро ще пусна и последната /според мен / тема."