forum.lex.bg

Неправилната преценка може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато. Основанията за допускане на касационното обжалване са критерии за подбор, а основанията за касационно обжалване са пороците на въззивното решение.

Не мога да разбера как един път необосноваността е основание за обжалване, а след това трябва да бъде допуснато за нещо друго обжалването за да се произнесе съда за необосноваността.

Ще ви добавя мнение на въровните съдии, но тези 1-2дни сега не мие под ръка.Но по принцип този въпрос го изясняват в постановените актове, виж Апис или сиела и ще забележите, че сега по новия ГПк масово отказват на това и това основание да обрз.пр-во, защото липсва иричното "аргументиране"-така доста от делата падат, а съда е по.разтоварен

Излиза, че неправилните поради необоснованост решения никога не могат да бъдат допуснати до касационно обжалване, ако нямат освен това и някакъв друг, отделен порок. Преди време се чудех за това и реших, че най-вероятно необосноваността (неправилният фактически извод от доказателствата) ще да минава за произнасяне по процесуалноправен въпрос от значение например за развитието на правото и точното прилагане на закона - понеже няма за какво друго. Странно ми се струва решенията с неправилно приета за установена фактическа обстановка да са били изключени от касационно обжалване изначално, нарочно. Но не знам.

Да, така е! Ако не са правилно формулирани или пък ако не са налице сочените основания за допустимост, съда изобщо не разглежда въпросите относно правилността, дори и да е съвсем очевидна неправилност. Основанията за допустимост са различни от основанията за отмяна на предходно решение /между които основания е и неправилност поради необоснованост/.
Такъв е закона. Портокал, ти няма да разгледаш иска, ако не е внесена държавна такса, например и срокът, въпреки дадените указанията е пропуснат. Просто ще върнеш исковата молба, макар и от съдържанието й да правиш изводи за основателност, пък и с оглед приложени доказателства, може даже да си мислиш, че ще е и доказана.

Въпросът е, че тук нищо не зависи от страната, ако друг порок няма. Поне аз така го разбирам:
"Неправилната преценка може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване".

****
М-да, явно наистина е така. Определение на ВКС от октомври 2009 г.: "Дори да би се приело, че преценката на въззивния съд за фактите е неправилна, това би довело евентуално до основание за касиране на въззивния акт, но не и за допускане на факултативния касационен контрол".