forum.lex.bg

По новия ГПК в отговора на исковата молба ответникът трябва да направи всичките си възражения срещу иска, в противен случай се преклудират. В тези възражения включва ли се и възражението за погасителна давност, ако е изтекла дотогава ? Може ли това възражение да бъде направено и по-късно ?

Tony_Ch написа:По новия ГПК в отговора на исковата молба ответникът трябва да направи всичките си възражения срещу иска, в противен случай се преклудират. В тези възражения включва ли се и възражението за погасителна давност, ако е изтекла дотогава ? Може ли това възражение да бъде направено и по-късно ?

И какво ви пречи да направите възражението сега, с отовора по 131 ГПК?

според мен съдът не може да откаже произнасяне по възражение за погасителна давност, независимо кога е направено, стига да е преди приключването на устните състезания

Tony_Ch написа:По новия ГПК в отговора на исковата молба ответникът трябва да направи всичките си възражения срещу иска, в противен случай се преклудират. В тези възражения включва ли се и възражението за погасителна давност, ако е изтекла дотогава ? Може ли това възражение да бъде направено и по-късно ?

Давността има връзка с допустимостта на иска( макар, че ако се позовете не го отвърлят като недопустим, а като неоснователен...) за която съдът не следи служебно и ако не сте направили възражението си в срока по 131...
Дори и да го направите в по-късен етап в хода на съдебното производство, то няма да е новооткрито или новонастъпило обстоятелство...

Както се казва- срокът по 131, според мен, за някои обстоятелства е фатален( както обича да го нарича и Балуев).

А давността, за да се приеме, ако направите възражение не би послужила за отхвърляне на иска, ако не е изтекла до дата на предявяване на иска, а не до дата на депозиране на отговора.( това сигурна съм, че знаете, не е нужно изобщо да го коментирам поради естеството на самото възражение)

dimivo написа:според мен съдът не може да откаже произнасяне по възражение за погасителна давност, независимо кога е направено, стига да е преди приключването на устните състезания

С други думи, според Вас възражението за погасителна давност не се преклудира със срока за отговор на исковата молба от ответника, т.е. не се включва във възраженията, които се преклудират ?

poli_g написа:

Tony_Ch написа:По новия ГПК в отговора на исковата молба ответникът трябва да направи всичките си възражения срещу иска, в противен случай се преклудират. В тези възражения включва ли се и възражението за погасителна давност, ако е изтекла дотогава ? Може ли това възражение да бъде направено и по-късно ?

Давността има връзка с допустимостта на иска( макар, че ако се позовете не го отвърлят като недопустим, а като неоснователен...) за която съдът не следи служебно и ако не сте направили възражението си в срока по 131...
Дори и да го направите в по-късен етап в хода на съдебното производство, то няма да е новооткрито или новонастъпило обстоятелство...

Както се казва- срокът по 131, според мен, за някои обстоятелства е фатален( както обича да го нарича и Балуев).

А давността, за да се приеме, ако направите възражение не би послужила за отхвърляне на иска, ако не е изтекла до дата на предявяване на иска, а не до дата на депозиране на отговора.( това сигурна съм, че знаете, не е нужно изобщо да го коментирам поради естеството на самото възражение)

Погасителната давност е институт на материалното право, поради което не е процесуална предпоставка /отрицателна/ за допустимостта на иска.

.... Колега ми посочи тема в която съм изложила преди година становището си
http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f=3&t=34279 ( бях я забравила)...

Напускам Ви, но по-късно ще прочета новите постове.

По ГПК отм. възражението се правеше най-късно до първо по делото с.з.... така, че - срока по 131 ви е единствената възможност. С оглед и практиката, която имам( не че е меродавна, но е в синхрон с практиката на ВКС от последните години) не подкрепям становището, че ответникът може да се позове( той може, всъщност, но няма да бъде взето под внимание, според мен) на давността. Допълвам- на по-късен етап.

Tony_Ch,

Не сте си включили ЛС и ме лишавате от възможността да отговоря извън темата.
Поли е посочила дискусия, от която бихте могли да си съставите мнение по въпроса.

Съжалявам за пропуска..., но не бих могла да добавя нещо различно от изложеното в посочената от Поли тема.

С отговора се преклудират възраженията, които не са свързани със служебно приложение на материалния и процесуалния закон от съда, т.е. при които е нужно заинтересуваното лице да направи съответно волеизявление (за
унищожаване, за намаляване на завещание или дарение до размера на запазената част, за прихващане, за подобрения, за давност, за неизпълнен двустранен договор, респ. оспорване истинността на документ по чл. 193 ГПК). Това са въпросите, по които съдът не се произнася, ако не е сезиран с изрично възражение. ...
.... В рамките на срока за отговор ответникът трябва да
направи и фактическите си възражения срещу иска, т.е. да се
позове на правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти. По отношение на фактите срокът за отговор е фатален.

Влахов

Благодарен съм на всички, които дават мнение по темата, независимо от различията на мненията !!!

То, вярно, че ви се натресох в темата, но чак пък различия...
Ако колегите имат друго виждане ще е хубаво да изложат становище, за да се получи дискусия.

poli_g написа::roll: То, вярно, че ви се натресох в темата, но чак пък различия...
Ако колегите имат друго виждане ще е хубаво да изложат становище, за да се получи дискусия.

В никакъв случай не считам, че сте се натресли в темата, благодарен съм Ви за мнението и Винаги сте добре дошла !!!

poli_g написа:Дори и да го направите в по-късен етап в хода на съдебното производство, то няма да е новооткрито или новонастъпило обстоятелство...
Както се казва- срокът по 131, според мен, за някои обстоятелства е фатален( както обича да го нарича и Балуев).

+1.
Впрочем като че ли си пробива път мнението, че до доклада (а не само до срока за отговора) преклузия няма. Въпреки формулировката на чл. 131.
Но във всички случаи крайният срок не е приключването на устните състезания (било в първата или във втората инстанция). Възражението за давност си е все възражение.

Забелязвам и аз това- като че ли....позовавайки се на чл. 143,3 от ГПК, ала нещо не съм съгласна.
Изхождайки от разпоредбата на чл. 143,2 и 144 от ГПК... пояснения и дпълнения само по отношение вече изложени факти, обективирани в ИМ и отговора.

Ами... чл. 131 определено не звучи така, звучи си точно като за преклузия веднага със срока за отговор, само че тогава за какво изобщо ще ти е тоя доклад, за какво се прави, ако след него нямаш възможност да се "поправиш" в съответствие с него.
Между другото, нещо такова ни казваха и в НИП още в началото на 2008. Радвам се, че практиката наистина като че ли върви натам.

Аз до сега само веднъж съм получила проект на доклад (нормата не ви задължава)... Не те разбрах за каква поправка, в доклада и кой доклад, говориш, след като се чете в с.з.( тук масово така го правят- дава се ход, страните...., съдът прочита доклада ( за първи път)и настава тишина
- "Становище по доклада, колеги?")
Оставам с убеждението, че този елемент на изненада( тенденциозно е целен, ако го има) им прави удоволствие.
Склонна съм да изключа делбените, че там са малко по особени нещата.

Докладът цели един вид да те насочи, ако не си се "ориентирал". Нещо повече - за него се говори като за нещо, "уравновесяващо" някак си преклузията.
Та - безсмислено е да те насочват, ако след това нямаш възможност да направиш нещата, към които са те "насочили" и "ориентирали" с този доклад. Това имах предвид. Не поправка в доклада, а страните след него (веднага или в някакъв кратък срок, разбира се) да могат да поправят евентуалните си пропуски.

Значи правилно съм те разбрала още първия път, но... за кога тази корекция, като нямаш процесуална възможност за нея?
Според мен за това служи проекта на доклад... в противен случай нормата е мъртва.

...за кога тази корекция, като нямаш процесуална възможност за нея?

Остава да се приеме, че имаш. Примерно до първото съдебно заседание (ако е бил изпратен проект), или до първото следващо, или...
Напълно съм съгласна, че чл. 131 звучи съвсем другояче, но...

Послепис. Всъщност точно за давността всичко казано едва ли важи в пълна степен, защото точно за това възражение съдът няма да указва, че страната може да го направи, нали така... та май-май давността отива най-много до отговора (не съм виждала още "на живо" такъв проблем). Но и принципно да си ги обсъдим тия неща за сроковете беше полезно.

poli_g написа:
По ГПК отм. възражението се правеше най-късно до първо по делото с.з.... така, че - срока по 131 ви е единствената възможност. С оглед и практиката, която имам( не че е меродавна, но е в синхрон с практиката на ВКС от последните години) не подкрепям становището, че ответникът може да се позове( той може, всъщност, но няма да бъде взето под внимание, според мен) на давността. Допълвам- на по-късен етап.

Само ще си позволя едно леко "несъгласие".По действието на отменения ГПК възражението за давност бе допустимо и пред Въззивната инстанция.Позовавал съм се на съдебна практика-т.6 от ТР № 1 от 04.01.2001 г.на ОСГК на ВКС,за която сега ме мързи да я търся и да я цитирам.Но ако не ми вярваш или пък и на теб не ти се търси пиши-ще я пейстна.

А по новото ГПК е така - в срока за отговор следва.Както и всякакви там други възражения - за прихващане,задържане и какво ли не още.
По две дела съм "ответник" и съм се съумясал в срока за отговор и в самия отговор да направя по едното дело позоваване на чл.34 от ЗЗД /срещу ми е предявен чл.26,ал.2 от ЗЗД/ в случай на уважение на иска,а по другото съм направил своевременно и възражение по неизпълнен договор по см.на чл.79 от ЗЗД /срещу мен имам чл.93,ал.2,пр.2 от ЗЗД/.
И се оказва,че почитаемия съд чете отговорите на отвметника защото в доклада ги определя като процесуално допустими и ги допуска.