forum.lex.bg

Издаване на нотариалния акт

Чл. 579. (1) Нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, изписват името си и полагат подписа си пред нотариуса, а ако актът вече е подписан, изписват пълното си име и потвърждават своите подписи.
(2) Когато някое от участващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189, като актът не се приподписва от свидетели.
(3) Когато се наложи да бъдат направени поправки, добавки или съкращения в акта, се прави изрична бележка за това, която се подписва както самия акт.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 61 ОТ 03.05.1973 Г., ОСГК НА ВС

Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994, стр. 671, пор. № 249

НЕ Е НЕОБХОДИМО ДОКУМЕНТЪТ, ИЗХОЖДАЩ ОТ НЕГРАМОТЕН ИЛИ ГРАМОТЕН, НО НЕДЪГАВ, ДА БЪДЕ ПРИПОДПИСАН ОТ ДВАМА СВИДЕТЕЛИ, КОГАТО ПОДПИСВАНЕТО ИЛИ ПОЛАГАНЕТО НА ОТПЕЧАТЪК ОТ ПАЛЕЦ ИЛИ ДРУГ ПРЪСТ СТАВА ПРЕД СЪДА ИЛИ НОТАРИУСА
Чл. 151 ГПК (*)
Чл. 475 ГПК (*)


Председателят на Върховния съд на основание чл. 212 ГПК е внесъл в ОСГК предложение за издаване на тълкувателно решение по приложението на чл. 475, ал. 2 и чл. 151 ГПК по въпроса: необходимо ли е документът, изхождащ от грамотен, но недъгав, да бъде приподписан от двама свидетели и тогава, когато отпечатъкът от палеца се полага пред съд или нотариус.
За да се произнесе по поставения въпрос, Върховен съд, ОСГК, взе предвид:
Участващите в съставянето на частен документ или нотариален акт лица могат да бъдат грамотни, неграмотни или грамотни, но недъгави, т. е. да не са в състояние поради болест или друг недостатък да подпишат документа. При съставяне на частни документи при участие на неграмотен законът предвижда поставяне на отпечатък на десния палец и приподписване от двама свидетели, участието на които има за цел да гарантира узнаването на съдържанието на документа от неграмотния (чл. 151 ГПК). При съставяне на нотариален акт нотариусът прочита съдържанието му и ако го одобрят, се подписва от тях. Когато някое от участващите лица не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост, чл. 475, ал. 2 ГПК препраща към формата, предвидена за частните документи - чл. 151 ГПК. Но нотариусът, респективно съдът, извършва не само нотариални актове, но и удостоверения на подписи и съдържание на частни документи (чл. 485 ГПК). Предвидено е, че в тези случаи се прилага чл. 475, ал. 2 ГПК, който пък, както вече се каза, препраща към чл. 151 ГПК.
Във връзка с приложението на тези разпоредби, но по повод различие в съдебната практика по частен случай - положението на слепите, но грамотни лица, е издадено тълкувателно решение № 71 от 10.07.1970 г., с което се приема, че слепотата е недъгавост по смисъла на чл. 475, ал. 2 ГПК, и намира приложение чл. 151 ГПК, т. е. слепите и когато са грамотни, могат да поставят върху частни документи отпечатък от палец в присъствие на двама свидетели. Това тълкувателно решение обаче разглежда по-общо проблема, допускайки не само неграмотни, но и недъгави, в това число и грамотни лица да съставят частни документи при спазване на формата, предвидена в чл. 151 ГПК, макар и в този текст да се говори само за неграмотност.
В същото тълкувателно решение обаче не е бил поставен и не е даден отговор на въпроса, за който се отнася сега внесеното предложение за тълкуване на закона - необходимо ли е документът, изходящ от грамотен, но недъгав, да бъде приподписан от двама свидетели и тогава, когато подписът се полага пред съд или нотариус.
Разпоредбата на чл. 151 ГПК има предвид частните документи, подписите на които не са нотариална заверка. Ако в този текст се изисква да се постави отпечатък от пръст и като второ условие документът да се подпише от двама свидетели, то е, за да удостовери участието на неграмотния или грамотния недъгав в издаването му и, на второ място, че му е известно съдържанието и е съгласен с него, тъй като приподписването от двама свидетели предполага, че документът е четен на същия, преди да го подпише чрез полагане на отпечатък. Когато обаче подписването чрез отпечатък става пред съд или нотариус, участието на свидетели е ненужно, тъй като в такъв случай удостоверяващата функция на същите спрямо факта на това действие и факта на узнаване на съдържанието се изпълнява от нотариуса, респективно съда. Нотариусът е и задължен да прочита нотариалния акт (чл. 475, ал. 1 ГПК). Логично е да се приеме, че препращането, предвидено в чл. 475, ал. 2 ГПК, се отнася само за начина, по който неграмотният, респективно грамотният, недъгав декларира участието си в издаване на документа чрез поставяне на отпечатък от десния палец вместо подпис, но не и до приподписването от двама свидетели за установяване факта на извършване на това действие и узнаване на съдържанието на документа.
Казаното важи не само за случаите, когато за документа е предвидена нотариална форма - нотариален акт (чл. 474 - 484 ГПК), но и при удостоверяванията на частни документи пред нотариуса или съда (чл. 485 ГПК). И при тези случаи, когато участва неграмотен недъгав или грамотен недъгав, функцията на нотариуса е да удостовери подписването на документа чрез отпечатък, както и узнаването на съдържанието му от подписващия го издател. Никъде в общите или особени правила за нотариалното производство не се предвижда подписването на документа от свидетели освен по изключение при установяване на самоличността на непознати от нотариуса лица, при липса на документи за самоличност, както и при съставяне на нотариално завещание. Така например при участие на лице, неграмотно и глухо, нямо или глухонямо, документът не се приподписва от свидетели за удостоверяване факта на подписването и узнаването на съдържанието (чл. 479 ГПК). Достатъчно е удостоверяващата функция на съдебния орган -нотариуса, респективно съда.
------------------
(*) Двата текста са изменени със Закона за изменение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 28/1983 г.). Според изменението към чл. 475, ал. 2 ГПК са добавени думите: "като актът не се приподписва от свидетели".