Издирвам решение на Върховен съд от 1996 г.

[felix]

Колеги издирвам Решение 172/26.08.1996 г. на Върховен съд, с което е отменена Присъда 1/01.02.1945 г. на 13 членен състав на Народен съд. Моля, ако някой разполага с решението да помогне!

[just_somebody]

Решение № 172 от 14.VI.1996 г. по н. д. № 500/95 г., I н. о., докладчик съдията Никола Филчев
Формалната правилност на вътрешното убеждение на съда.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 8/1996 г., стр. 5
чл. 301, ал. 1 НК ,

чл. 330, ал. 1, пр. I ,


във вр. чл. 303, ал. 3 ,


във вр. чл. 328, т. 4 НПК

"Действието по служба" по чл. 301, ал. 1 от НК, т. е. действието, влизащо в служебната компетентност на длъжностното лице, приело подкуп може да бъде само правомерно действие. Процесуалното правило, че при противоречия на доказателствените материали съдът е длъжен да изложи съображения защо един от тях приема, а други отхвърля, гарантира формалната правилност на вътрешното убеждение на съда. Неизпълнението на това задължение води до необоснованост на присъдата и поради това съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
------------------------

Жалбата на подсъдимата е основателна поради следните съображения.

1. Както обвинителният акт, така и присъдата почиват върху неправилно разбиране за състава на престъплението по чл. 302, т. 2, вр. чл. 301, ал. 1 НК. "Действието по служба" по чл. 301, ал. 1 НК, т. е. действието, влизащо в служебната компетентност на длъжностното лице приело подкупа, може да бъде само правомерно действие. Когато това "действие" съставлява нарушение на службата, налице е квалифицираният състав на пасивен подкуп по чл. 301, ал. 2 НК. А когато нарушението съдържа признаците на престъпление във връзка със службата, отговорността на длъжностното лице ще е по чл. 301, ал. 3 НК.

В присъдата е прието, че подсъдимата Д. е приела подкупа, за да извърши или да не извърши действия по служба и че тези действия са: "да насочи или да попречи на определена бригада да започне работа на някои от обектите и осъществявайки контрола на ремонтните работи да подписва или забавя документите, да приема или не в целостта й извършената работа, т. е. да извърши или да не извърши действия по служба, произтичащи от правата и задълженията, включени в служебната й компетентност" (л. 94). Прието е по-нататък, че Д. е извършила "описаните действия" и че е "налице взаимна връзка между получаването на подкупа и извършените действия по служба от подсъдимата (л. 94).


Следователно съдът не е посочил, за какви точно деяния по служба Д. е приела дара. Освен това съдът е приел, че действията по служба по чл. 301, ал. 1 НК могат да се изразят и в нарушаване на служебните задължения, а това противоречи пряко на посочените разпоредби на Наказателния кодекс.

2. Съгласно чл. 303, ал. 3 НПК в мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение; при противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Нищо подобно няма в мотивите на обжалваната присъда.

Изводът на съда за виновността на подсъдимата в извършването на подкупа е изграден изцяло върху показанията на свидетелите М. и А. Тези показания обаче са противоречиви. Съдът три пъти е констатирал съществено противоречие между показанията на свидетеля М., дадени на предварителното разследване и на съдебното следствие и на основание чл. 279 НПК е постановил да се прочетат показанията му пред следователя. Например М. заявява пред съда, че през м. март 1994 г. подарил пръстенче на Д., защото искал да й благодари. Но тя му е посочила работа едва през април същата година. Пита се, за какво тогава ще й благодари М. А. пред следователя М. твърди съвсем друго - че Д. сама му е поискала подарък.


Съдът е констатирал три пъти съществено противоречие и в показанията на другия свидетел - А. След констатиране на противоречието А. веднъж заявява, че е вярно казаното пред следователя, а друг път твърди, че е вярно казаното пред съда (л. 41).


Освен това показанията на свидетелите М. и А. противоречат с останалия доказателствен материал по делото. Въпреки задълженията си по чл. 16, чл. 303 и др. от НПК съдът изобщо не е анализирал вътрешните противоречия в показанията на основните свидетели, нито пък противоречието на тези показания с останалия доказателствен материал по делото. Той не е посочил кои показания на двамата свидетели приема за достоверни и кои отхвърля - депозираните пред съда или тези на предварителното следствие; защо дава вяра именно на тези, а не на други свидетели и т. н.


Следователно съдът е нарушил процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното му убеждение. В резултат на това мотивите на присъдата са непълни и необосновани. Както отбелязва акад. С. Павлов, не е достатъчно съдът формално да отбележи в мотивите, че е обсъдил доказателствата по делото. Необходимо е от мотивите да се вижда, че действително е направено такова обсъждане. Клиширани мотиви, означава всъщност липса на мотиви (Павлов, С. Наказателен процес на НРБ. С., 1989, с. 542). В случая съдът е преписал механично обвинителния акт на прокурора, а той пък е преписал заключителното постановление на следователя.


Нарушението на процесуалните правила е съществено, защото е довело до необоснованост на присъдата. Това съставлява основание за отмяна на присъдата по чл. 328, т. 2 , вр. чл. 330, ал. 1, пр. 1 НПК.

p.s. Дано да е това, което търсиш!

[felix]

Благодаря, но не е това. С Решението, което търся, е отменена смъртната присъда на царските регенти, постановена от Народен съд през 1945 г.