Публикувано на: 12 Фев 2010, 15:38Публикувано на: 12 Фев 2010, 19:12Публикувано на: 15 Фев 2010, 11:01Публикувано на: 15 Фев 2010, 11:15Публикувано на: 15 Фев 2010, 11:18Публикувано на: 15 Фев 2010, 11:23Публикувано на: 15 Фев 2010, 17:58Публикувано на: 15 Фев 2010, 18:06Публикувано на: 15 Фев 2010, 18:32Публикувано на: 15 Фев 2010, 18:42Публикувано на: 15 Фев 2010, 20:21maga10 написа:Ответниците твърдят, че правото на строеж на апартамента е неделимо от правото на строеж на цялата сграда и в този смисъл правото на строеж на ищеца С е погасено по давност независимо, че апартамента, който е на първия етаж, е изграден, тъй като не е изградена цялата сграда в груб строеж. Сградата не е покрита.
Публикувано на: 16 Фев 2010, 13:12Публикувано на: 16 Фев 2010, 15:13maga10 написа:Накратко фактите са следните: През 1997 г. А като собственик на поземлен имот е учредил право на строеж на В за изграждане на двуетажна сграда. Същата година приемателят на правото на строеж В продава на С правото на строеж за изграждане на отделен обект (апартамент) от двуетажната сграда. Към момента на продажбата апартамента е изграден, но сградата не е покрита. По-късно (2001 г.) с влязло в сила решение на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД е развален договорът за суперфиция между собственикът на терена А и суперфициара В. /Както стана ясно , С не е участвало в този процес, тоест неговият акт и придобиването не са оспорени и следователно , решението няма СПН спрямо него./През 2004 г. собственикът на терена А учредява на Д правото на строеж за изграждане на двуетажната сграда, в т. ч. и за строеж на апартамента. Ищецът С е предявил установителен иск за признаване за установено по отношение на собственика на терена А, че е собственик на правото на строеж на апартамента и ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС против суперфициара Д за отстъпване на владението върху правото на строеж на апартамента. При условията на евентуалност срещу собственика на земята е предявен иск по чл. 72 от ЗС за подобренията - изграждането на апартамента.
Едно от възраженията на ответниците е, че е недопустимо съединяването в едно производство на установителен иск срещу първия ответник и осъдителен иск срещу втория.Как мислите? Другото възражение е, че правото на строеж на ищеца за апартамента е погасено по давност поради това, че не е реализирано.
мога ли да придоия по давност право на строеж? И как се прави въвод във владение на право на строеж?Публикувано на: 16 Фев 2010, 15:23 Достатъчно е да има връзка между делата и не е необходимо С да е участвал в процеса за развалянето. Всъщност той едва ли би имал и особен интерес да участва в този процес, тъй като въпреки развалянето запазва правата си, придобити от В, щом исковата молба е вписана след неговото придобиване.Публикувано на: 16 Фев 2010, 15:59 Има да речем нарушено владение от лице , притендиращо и че е собственик . А какво притендира ,че е ответник?Публикувано на: 16 Фев 2010, 16:23Честно казано се чудех и за какво изобщо е този иск срещу А, нещо недопустим ми се струва като че ли? Има да речем нарушено владение от лице , притендиращо и че е собственик . А какво притендира ,че е ответник?
Публикувано на: 16 Фев 2010, 16:33Ищецът С е предявил установителен иск за признаване за установено по отношение на собственика на терена А, че е собственик на правото на строеж на апартамента и ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС против суперфициара Д за отстъпване на владението върху правото на строеж на апартамента.
Публикувано на: 16 Фев 2010, 16:42
Чак сега включих.
Публикувано на: 16 Фев 2010, 16:51portokal написа:А, значи това е имала предвид Сънрайз.
Аз по принцип не виждам нещо странно в такава формулировка.
В случая обаче по-скоро ищецът би трябвало да твърди, че има апартамент, а не право на строеж (защото то би се оказало погасено).
А как се владее право на строеж - ми например като строиш.
Публикувано на: 16 Фев 2010, 17:01Когато се предвижда придобиване на ОВП по давност се има предвид упражняване на това право за определен период от време, а не владение на право (чл.85 ЗС).
В този дух спокойно мога да кажа, че се упражняват права, които съществуват, а нещо несъществуващо не може да се упражни; както и че чл. 79, към който чл. 85 препраща, говори именно за владение, а не за упражняване, и нищо, ама нищо не сочи, че във връзка с ограничените вещни права тази дума не може да се използва. Ако толкова искаш, наречи го владение на вещта (земята в случая) в рамките на ограниченото вещно право, но да се твърди, че понятието владение е несъвместимо с ограничените вещни права - не мога да се съглася....то може да бъде само оспорено, но не и нарушено (защото не е материализирано) и следователно само предемет на установителен иск, но не и на осъдителен