forum.lex.bg

Логическият извод е, че притезанието представлява призната и гарантирана от закона възможност, правоимащият да поиска от третото лице определена престация. При абсолютното право няма такова изискване, докато притезателното право е насочено към едно точно определено лице, което е длъжно да изпълни дължимата престация. Т.е. когато субективното право е само призната и гарантирана възможност да имаш определено поведение, а не да изискваш такова. Вещното право е именно такова непритезателно право. Когато говорим за относителни субективни права (напр. облигационните права), то тогава субективното право вече е призната и гарантирана възможност за кредитора да изисква точно определено поведение от точно определен длъжник, т.е. това е притезание.
Следователно няма притезание като етап от развитието на субективното право, има само притезателни и непритезателни права.
Оттук разликата между абсолютните и относителните права е дали мога със свои собствени сили и средства, без чуждо съдействие, да осъществя своето субективно право (така е при абсолютните права) или не мога сам, без чужда намеса да осъществя субективното си право (такива са относителните права).
Притезанието не е състояние, с което се допълва едно съществуващо вече субективно право (аргумент в полза на това е 118 ЗЗД). Излиза, че след изтичането на погасителната давност не изтича и притезанието като възможност на кредитора да изисква доброволно изпълнение от длъжника. Но притезанието изчезва като призната и гарантирана възможност субективното право да бъде изпълнено по принудителен ред, а оттук и притезанието като възможност на кредитора да иска изпълнение от длъжника.

Нарушението на субективното право предизвиква качествена промяна в съдържанието му - то се попълва с реална възможност за принудителното му осъществяване спрямо задълженото лице, поради което образно се казва, че правото преминава в бойна готовност, става годно за принудително осъществяване. Това състояние на субективното право се нарича притезание, претенция или право на иск в материален смисъл.

chadel написа:Като се погаси притезанието (примерно изтекъл давностен срок), правото си продължава да съществува, но без притезание т.е. трансформира се в естествено. И в тоя ред на мисли, не можеш да му искаш принудителното изпълнение, но пък ако длъжникът си изпълни, то изпълнението няма да е недължимо платено.

hidden написа:

chadel написа:Като се погаси притезанието (примерно изтекъл давностен срок), правото си продължава да съществува, но без притезание т.е. трансформира се в естествено. И в тоя ред на мисли, не можеш да му искаш принудителното изпълнение, но пък ако длъжникът си изпълни, то изпълнението няма да е недължимо платено.

Така е на теория. На практика обаче ако кредиторът има вземане, което е погасено по давност, съвсем спокойно може да си образува изпълнително дело, ако се е снабдил с ИЛ, и да си събере парите. Единствената форма на защита на длъжника е ОУИ по 439 ГПК, с който длъжникът ще доказва, че задължението му е погасено по давност. Междувременно, ако длъжникът-ищец не се сети да иска от съда издаване на обезп. заповед за спиране на изпълнението или пък съдът му откаже да издаде такава, кредиторът съвсем спокойно може да си събере вземането, независимо че същото е погасено по давност и че длъжникът е завел ОУИ.