Търся 2 решения на ВКС по трудови дела от 2006г.

[ivodrag]

Колеги, трябват ми спешно 2 решения на ВКС ІІІ г.о. - № 534/10.04.2006г. и № 876/08.06.2006г. По трудови дела са постановени и ги няма в "Апис", може ли някой да помогне? Благодаря предварително.

[iliqna]

534/10.04.2006 г.






ИЗПОЛЗВАНИЯТ ТЕРМИН "СТАНОВИЩЕ" В Чл. 7, ал. 1, Т. 4 НА КОЛЕКТИВНИЯ ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА ОТРАСЪЛ "СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ", ПОДПИСАН НА 22.05.2002 Г., СЛЕДВА ДА СЕ ТЪЛКУВА В СЪОТВЕТСТВИЕ С РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 333, АЛ. 4 КТ, А ИМЕННО, ЧЕ Е ПРЕДВИДЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА ПРЕДВАРИТЕЛНО СЪГЛАСИЕ ОТ СЪОТВЕТНИЯ СИНДИКАЛЕН ОРГАН.

Чл. 333, ал. 4 КТ

Чл. 7, ал. 1, т. 4 КТД за отрасъл "Средно образование"



За да приеме уволнението за незаконно въззивният съд е приел, че работодателят не е представил никакви доказателства за намаляване на обема на работа в училището. От фактическа страна е приел за установено, че ищцата К. П. е заемала длъжността "начален учител" в ответното училище до 3.09.2002 г., когато трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. Приел е за неоснователни оплакванията й, че е нарушена предварителната синдикална закрила по чл. 333, ал. 4 КТ и че е нарушена разпоредбата на чл. 329 КТ. От приложения по делото протокол № 8 на СО се установява, че е проведено събрание на същата организация и е дадено становище за предстоящите уволнения в училището, включително и за това на ищцата. Приел е, че не е допуснато и нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като с протокол № 10 от 8.07.2002 г. на педагогическия съвет на училището е извършен подбор между учителите и непедагогическия персонал. На следващо място е приел, че Общинският съвет Д. е определил броя на учениците и броя на паралелките, но не е определил броя на педагогическия персонал и не е утвърдено ново щатно разписание. Броят на учителите незаконосъобразно е определен от кмета, който няма такава компетентност. Относно основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е приел, че не са представени доказателства за намаляване на обема на работата в училището.

Решението е правилно като краен резултат, но настоящата инстанция намира за необходимо да допълни мотивите в изложения по-долу смисъл.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че не са представени доказателства за намаляване на обема на работата в училището. С писмо на МОН до Община Д. от 26.04.2002 г., общината е уведомена за намаляване на числеността на персонала вследствие намаляване на постъпващите ученици, което следва да се извърши от 1.07.2002 г. На общината са определени 270 бр. персонал. С решение № 172/21.06.2002 г. на ОбС гр. Д. са утвърдени маломерните и слети паралелки и ПИГ в ОУ "В. Левски" с. З. Въз основа на посоченото по-горе писмо на МОН и решението на ОбС-Д., кметът на общината е определил структурата на ОУ "В. Левски" с. З. - броя на паралелките и броя на учителите, възпитателите и непедагогическия персонал по длъжности. В съответствие с решението на ОбС са посочени 8 групи ПИГ, определен е броят на паралелките и 18 бр. учителски кадри. За предходната година броят на учителските кадри е бил 21. Заповедта на кмета е издадена в изпълнение на решението на ОбС гр. Д. и е в кръга на неговата компетентност. От изложеното е видно, че намаляването на броя на персонала в училището, и конкретно на учителските бройки, е установено. Броят на учителите е в зависимост от броя на паралелките, а учебните часовете, необходими за попълване на учителска бройка, са нормативно определени. Неправилно съдът е приел, че не е доказано основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.

Неправилно обаче съдът е приел, че е преодоляна предварителната синдикална закрила. В чл. 7, ал. 1, т. 4 на Колективния трудов договор за отрасъл "Средно образование", подписан на 22.05.2002 г., е предвидено, че работодателят може да уволни на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 КТ работници и служители, членове на синдикатите - страни по договора, само след предварително становище на съответния синдикален орган за всеки отделен случай. Разпоредбата е възпроизведена в т. 9.5 на подписания в училището КТД. Цитираната разпоредба възпроизвежда текста на чл. 333, ал. 4 КТ, но вместо законовия термин "съгласие" е използван терминът "становище". Становището обаче може да бъде съгласие или несъгласие. Правнорелевантно е само съгласието. Липсата на съгласие или изрично изразеното несъгласие не водят до преодоляване на синдикалната закрила. Поради това и при липса на други доказателства за волята на страните по договора, клаузата на КТД трябва да се тълкува в съответствие със закона.

По делото не са представени доказателства за дадено съгласие за уволнението на К. П., която е член на СО при училището. Видно от протокол № 8 от проведено през м. 07.2002 г. събрание на синдикалната организация при ОУ "В. Левски", предстоящите уволнения, включително на К. П., са били обсъждани и са дадени препоръки на директора - да спази законовите изисквания при уволнение, съкращението да стане от 1.09.2002 г., да се уточнят имащите право на пенсия и на закрила по чл. 333 КТ. Липсва съгласие на синдикалния орган за уволнението на К. П. Неправилно въззивният съд е приел, че е преодоляна синдикалната закрила на ищцата. Тъй като не е дадено предварително съгласие от синдикалния орган за уволнението, съгласно чл. 344, ал. 3 КТ съдът отменя уволнението без да разглежда спора по същество.

[iliqna]

Ето и другото:
РЕШЕНИЕ № 876 ОТ 08.06.2006 Г., ІІІ Г.О. НА ВКС





СЛЕД КАТО ЗАКОНОДАТЕЛЯТ Е ПРЕДВИДИЛ В ИМПЕРАТИВНА РАЗПОРЕДБА ЗАКРИЛАТА ПО ЧЛ. 333, АЛ. 4 КТ ДА СЕ ИЗРАЗЯВА САМО В ПРЕДВАРИТЕЛНО СЪГЛАСИЕ НА КОМПЕТЕНТНИЯ СИНДИКАЛЕН ОРГАН, ТО Е НЕДОПУСТИМО СТРАНИТЕ ПО КТД ДА УГОВАРЯТ ДАВАНЕ НА СТАНОВИЩЕ, КОЕТО БИ МОГЛО ДА БЪДЕ СЪГЛАСИЕ ИЛИ НЕСЪГЛАСИЕ, ИЗРИЧНО ИЛИ ПОД УСЛОВИЕ И Т.Н. СЪОБРАЗНО ОБЩИЯ ПРИНЦИП КЛАУЗИТЕ ОТ ДОГОВОРА, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ОТ КТД В РАЗГЛЕЖДАНИЯ СЛУЧАЙ, С КОИТО Е УГОВОРЕНО НЕЩО РАЗЛИЧНО, СА НИЩОЖНИ, ПОРАДИ ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС ЗАКОНА - ЧЛ. 60 КТ И ЧЛ. 26, АЛ. 1 ЗЗД. ЕТО ЗАЩО ЧЛ. 10, Б. "Е" ОТ КТД, В ЧАСТТА ОТНОСНО ВЪЗМОЖНОСТТА ДА БЪДЕ ИЗРАЗЕНО САМО СТАНОВИЩЕ, ЗА ДА БЪДЕ ПРЕОДОЛЯНА ЗАКРИЛАТА, Е НИЩОЖЕН. НИЩОЖНОСТТА НА ЧАСТ ОТ ОТДЕЛНАТА КЛАУЗА НЕ ВОДИ ДО НИЩОЖНОСТ НА ЦЕЛИЯ ДОГОВОР ПО АРГУМЕНТ НА ЧЛ. 60 КТ И ЧЛ. 26, АЛ. 4 ЗЗД.

Чл. 333, ал. 4 КТ



Сл. окръжен съд е оставил в сила решение № 1257 от 29.11.2002 г. на Сл. р. съд по гр. дело № 3206/2001 г. в частта, с която са уважени исковете на М. Д. Б. срещу "Д. " АД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на заповед № 114/01.09.2001 г. на Изпълнителния директор на дружеството, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, за уволнение поради съкращаване на щата и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "тъкачка". По реда на чл. 208, ал. 1 ГПК е отменил решението в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на сумата 900 лв. - обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането без работа поради уволнението и е уважил същия. Въззивният съд е приел, че ищцата се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ и същата не е била преодоляна, тъй като няма съгласие на ръководство на синдикалната организация. Освен това извършеният подбор не е съобразен със законовите критерии.

Доводите за нарушения на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.2 КТ поради съкращаване на щата без да бъдат спазени изискванията на разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ, т.е. без предварителното съгласие на синдикалния орган в предприятието. Обосновано въззивният съд е приел, че липсва изрично съгласие по смисъла на разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ. Това е така, защото предвидената в чл. 10, б. "е" от КТД възможност работодателят да уволнява работник или служител, член на синдикална организация - страна по договора поради съкращаване на щата или намаляване обема на работа след необходимата мотивация и предварително писмено становище на синдиката, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 333, ал. 4 КТ. В чл. 50, ал. 1 КТ законодателят е определил кръга от въпроси, които могат да се уреждат с КТД. Това са въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Не са императивни разпоредбите, с които се дава възможност на страните да се отклоняват от тях. Повелителни са тези законови разпоредби, в които точно и изчерпателно е определен обемът и съдържанието на съответните права и задължения на страните по трудовото правоотношение и те не могат да се отклоняват от тях. Всички разпоредби относно уволнението и закрилата по чл. 333 КТ са императивни. Разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ установява предварителна закрила при уволнение, ако такава е предвидена в КТД. Това означава, че съобразно чл. 333, ал. 4 КТ закрилата се прилага само при уволнение на две основания: съкращаване в щата и намаляване обема на работата. Изразява се в необходимост от предварително съгласие на компетентния синдикален орган. От изричния и изчерпателен начин на изброяване на основанията за уволнение и същността на закрилата следва, че тя нито може да се приложи при други основания за уволнение, нито може да се изразява в нещо различно като "предварителрно писмено становище". Следователно касае се до повелителна разпоредба на закона, която следва да бъде съобразена при колективното договаряне по силата на чл. 50, ал. 1 КТ. След като законодателят е предвидил в императивна разпоредба закрилата в случая да се изразява само в предварително съгласие на компетентния синдикален орган, то е недопустимо страните по КТД да уговарят даване на становище, което би могло да бъде съгласие или несъгласие, изрично или под условие и т.н. Съобразно общия принцип клаузите от договора, включително и от КТД в разглеждания случай, с които е уговорено нещо различно, са нищожни, поради противоречие със закона - чл. 60 КТ и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Ето защо чл. 10, б. "е" от КТД, в частта относно възможността да бъде изразено само становище, за да бъде преодоляна закрилата, е нищожен. Нищожността на част от отделната клауза не води до нищожност на целия договор по аргумент на чл. 60 КТ и чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Ето защо следва да се приеме, че уволнението на ищцата е незаконно съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КТ без да бъде разглеждан спорът по същество.

Самият работодател е представил по делото доказателства за последното брутно трудово възнаграждение на ищцата и въз основа на него е определен и размерът на присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния закон.

[ivodrag]

Много благодаря.