Въпроси относно заповед по чл 410 ГПК

[a_bakov]

Здравейте на всички имам няколко въпроса относно заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК . Благодаря в аванс на всикчки отзовали се.

1.Получих съобщения от ЧСИ с входащ номер и печат, който ми връчка заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК ,но на заповедта липсва номер и печат, има номер на гражданското дело и подпис на районият съдя. Подобни пропуски често ли се срещат?

2. Решението на СРС произтича от неизплатени 2 фактури по договор с мобилен оператор, като задължението е прехвърлено с цесия. Има посочени номера на фактурите и договора. До колкото разбирам информацията е предоставена от кредитора и не е проверявана от съда. Има ли начин да видя тези фактури и договор и евентуално да подам възражение ? Кредитора заяви , че ще ги покаже само в съда , дали в съда имат копия от тези документи?

3. Заповедта се отнася за неизплатени 22лв в тази сума са и лихвите , 25 лв разноски по делото и 125лв адвокатски хонорар, кредитора е представян от адвокат. При доброволно плащане от моя страна, какви документи мога да изискам - касови бележки, фактури и т.н . Мога ли да изискам фактура от кредитора за платени задължения, касова бележка /от кочан/ от адвоката при положения , че аз поемам разходите му по делото ?

Благодаря отново на всички и весели празници

С Уважение А.В.Б

[Гост.]

Плащай - връчване на заповедта е и покана за доброволно изпълнение. Това е единствения разумен съвет, който може да ти се даде.
Чудесни пачи яйца- хонорара на колегата е почти на минимума, но в пъти надскача размера на дълга. Ако платиш сега- до тук имаш около 200лв. разходи, но ако липсва разум следващата стъпка е тези 200 да станат поне 500.00лв.

Това с ЧСИ означава, че е имало проблем с връчването ( адресната регистрация), което отново влече разходи... а ако наистина искате да си задоволите познанието относно дълга- отивате в деловодството на съда, издал връчената ви ЗИ, и след като се легитимирате като страна по същото, ще ви дадат достъп и до доказателствата по него.

[inspectora]

...ще ви дадат достъп и до доказателствата по него.

Едва ли са представили фактурите ... 410

По въпроса - няма нищо нередно в нещата, които са се случили до момента!
Съвет: плащаш ... А ако държиш да видиш фактурите, или си сигурен, че не ги дължиш тези пари - пускай възражение ... ОБАЧЕ, както каза Поли - до тук си с 200 лева, които, ако се окаже, че си ги дължиш, ще станат поне 500 ...

[dimist]

Разковничето е в това, дали наистина имаш задължения. Ако си убеден и можеш да докажеш, че си изряден платец, ангажирай адвокат, подай възражение и се защитавай срещу иска който ще заведат. При успешен край няма да плащаш нищо, а направените от теб разноски ще се присъдят в тежест на ответната страна.
Ако наистина дължиш, или не можеш да докажеш , че си платил- по добре плати доброволно. За съжаление в твоя случай правилото "който плаща зле, плаща два пъти" ще еволюира в "... плаща осем пъти".
25 лева са държавна такса, тя със сигурност е платена, за да се присъди адвокатския хонорар, значи е представено пълномощно с договор за правна помощ, в който е отбелязано каква сума е платена. Все пак -минималния хонорар е 100 лева, може да се присъдят до 300 в твоя случай.

[Гост.]

...ще ви дадат достъп и до доказателствата по него.

Едва ли са представили фактурите ... 410 ...

И това е възможно, и нормата не задължава, ама според мен следва да са в кориците по ЧГД.
Това вече сме го коментирали- как съдът ще направи обоснован извод, че претенцията е основателна? Вярно е, че е само един вид своеобразна праверка и е достатъчно само твърдението, ама да не представиш доказателства в тази насока си е авантюра. Според мен де, така щото и за по-малко прекратяват производството. А с това ГПК- не подлежи на обжалване.

п.п. И ... нови дела, нови бройки, да живее статистиката и 13 заплата. Пък после някой да ме убеждава, че било заради процесуална бързина, като знам къде живея.

[portokal]

Поли, не се изисква вероятна основателност, а само липса на очевидна неоснователност, тоест на "противоречие със закона или с добрите нрави".
Биваше и да откажат заповед по 410 заради липса на доказателства (освен за държавната такса, де).

[REVOLUTION]

Поли, не се изисква вероятна основателност, а само липса на очевидна неоснователност, тоест на "противоречие със закона или с добрите нрави".
Биваше и да откажат заповед по 410 заради липса на доказателства (освен за държавната такса, де).

+1

[vassilev]

Поли, не се изисква вероятна основателност, а само липса на очевидна неоснователност, тоест на "противоречие със закона или с добрите нрави".
Биваше и да откажат заповед по 410 заради липса на доказателства (освен за държавната такса, де).

Абсолютно !

Според мен е добре не да се плаща, а да се възразява, щом цесията не е съобщена на длъжника.

[portokal]

Дори ако от доказателствата (само от тях, не от заявлението) се вижда, че задължението не съществува, според мен пак трябва да се издаде заповед.

А да възразява питащият, има смисъл май само ако веднага плати на първоначалния кредитор, за да си спести поне разноските.

[vassilev]

А да възразява питащият, има смисъл май само ако веднага плати на първоначалния кредитор, за да си спести поне разноските.

То общо взето при това задължение, въпросът опира главно до разноските.
Мисълта ми беше, че тъй като след възражението и при последващия установителен иск, съдът ще изследва дали задължението съществува към момента на подаване на заявлението. Ако Кредиторът не е съобщил цесията на длъжника, то и тя няма действие спрямо него по чл.99,ал.4 ЗЗД и следователно решението на съда ще е негативно за заявителя, а следователно и разноските няма да му бъдат присъдени, даже обратно. Разбира се, това не значи, че задължението не съществува и че не трябва още преди възражението да се погаси към първия кредитор.

[REVOLUTION]

Дори ако от доказателствата (само от тях, не от заявлението) се вижда, че задължението не съществува, според мен пак трябва да се издаде заповед.

А да възразява питащият, има смисъл май само ако веднага плати на първоначалния кредитор, за да си спести поне разноските.

+1.
Плащане на задължението и възражение.По този начин ще се избегнат разноските.
Не съм съгласен , че при УИ след възражението съдът ще изследва дали задължението съществува към датата на заявлението.Спокойно Кр може да оправи нещата и към датата на ИМ цесията да е съобщена , според мен съдът не може да не вземе този факт при постановяване на решението и да уважи иска.

[portokal]

Спокойно Кр може да оправи нещата и към датата на ИМ цесията да е съобщена , според мен съдът не може да не вземе този факт при постановяване на решението и да уважи иска.

И аз мисля така - всички новонастъпили факти си се взимат предвид на общо основание. Иск като всички други.
Всъщност длъжникът вече знае за цесията.

Ако плати дори и на цесионера, пак би трябвало да не му се възлагат разноски: с неплащането си досега не е станал причина за подаване на заявление от този кредитор.

[vassilev]

Не съм съгласен , че при УИ след възражението съдът ще изследва дали задължението съществува към датата на заявлението.Спокойно Кр може да оправи нещата и към датата на ИМ цесията да е съобщена , според мен съдът не може да не вземе този факт при постановяване на решението и да уважи иска.

Нали, за да се избегне това:

Разбира се, това не значи, че задължението не съществува и че не трябва още преди възражението да се погаси към първия кредитор.

Според мен, една такава конструкция, би спасила разноските. Пък и в интерес на истината малко ми е криво, когато монополистите яхат хорицата за няма нищо с какви ли не претенции. (ама това е друга тема)...

[REVOLUTION]

Не съм съгласен , че при УИ след възражението съдът ще изследва дали задължението съществува към датата на заявлението.Спокойно Кр може да оправи нещата и към датата на ИМ цесията да е съобщена , според мен съдът не може да не вземе този факт при постановяване на решението и да уважи иска.

Нали, за да се избегне това:

Разбира се, това не значи, че задължението не съществува и че не трябва още преди възражението да се погаси към първия кредитор.

Според мен, една такава конструкция, би спасила разноските. Пък и в интерес на истината малко ми е криво, когато монополистите яхат хорицата за няма нищо с какви ли не претенции. (ама това е друга тема)...

+1

[portokal]

Ъхъ, а пък изгубените от монополистите съдебни такси къде отиват - в сметките на всички. Същото за лихвите и таксите на банките.

[vassilev]

Същото за лихвите и таксите на банките.

Вече, ще плащаме с марки държавните такси !

[REVOLUTION]

Спокойно Кр може да оправи нещата и към датата на ИМ цесията да е съобщена , според мен съдът не може да не вземе този факт при постановяване на решението и да уважи иска.

И аз мисля така - всички новонастъпили факти си се взимат предвид на общо основание. Иск като всички други.
Всъщност длъжникът вече знае за цесията.

Ако плати дори и на цесионера, пак би трябвало да не му се възлагат разноски: с неплащането си досега не е станал причина за подаване на заявление от този кредитор.

Знае но не му е съобщена от предишния кредитор.Практика ми се струва , че е последователна и буквално следва текста на законна напук на становищата на Кожухаров и Калайджиев.Има изключения СР , но те изискват куп допълнителни неща- към съобщението на новия кредитор да има приложен договора за цесия с клауза , че цедента го упълномощава да съобщи цесията или пълномощно и такива красоти.
Не съм съгласен за разноските.Вземането преминава в състоянието каквото е било при сключването на договора , ерго има забава и не е нужно да се дава срок за изпълнение и т.н. и разноски си се дължат.

[inspectora]

... съдът ще изследва дали задължението съществува към момента на подаване на заявлението...

Към момента на постановяване на установителното решение мисля

Ако Кредиторът не е съобщил цесията на длъжника, то и тя няма действие спрямо него по чл.99,ал.4 ЗЗД и следователно решението на съда ще е негативно за заявителя, а следователно и разноските няма да му бъдат присъдени, даже обратно.

Като му "съобщава" чрез процеса ... мисля решението да е в ползу ищецу - сега за разноските ... таме е друг въпросот /мейби ще се "отхвърлят" ... и ще следва диспозитив нещо в тая връзка - по тоя въпрос и съдиите не са наясно какво се прави .../

Относно "доказателствата" - никой съдия не ги поглежда дори /говорим за 410, не за 417 / ... тъй че дали ги има и какво сочат, е без значение ... Съдът, по 410, издава, или не заповед само ако твърденията на заявителя са за вземане /право/ "защитимо от закона" /както каза Портокалчето - само гледа да не е налице "противоречие със закона или с добрите нрави" и то на твърденията за търсеното право/ и нищо друго не го интересува ...

[portokal]

Василев, дори да стане така, нали и марките струват пари.

Практика ми се струва , че е последователна и буквално следва текста на законна напук на становищата на Кожухаров и Калайджиев.Има изключение СР , но те изискват куп допълнителни неща със съобщението на новия кредитор да има приложен договора за цесия с клауза , че цедента го упълномощава да съобщи цесията или пълномощно и такива красоти.

Не знаех, не ми се е случвало да търся. Помня обаче, че Кожухаров наистина смяташе, че е достатъчно да узнае, независимо от кого от двамата, т.е. може и цесионерът да му съобщи. Което не накърнява ничии интереси.
Може и да не съм права за разноските, има логика и в твоето мнение (защото наистина забава си има като слънце ).

[REVOLUTION]

]
Като му "съобщава" чрез процеса ... мисля решението да е в ползу ищецу

Трудно ще мине такова съобщение!

Решение № 698 от 23.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 306/2008 г., II о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова
чл. 19, ал. 3 ЗЗД

чл. 99, ал. 3 ЗЗД
Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника и прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника. До този момент титуляр на вземането остава цедентът. Не може да се счита за валидно уведомление депозирането от цесионера на исковата молба пред съда, тъй като според изричната разпоредба на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съобщението трябва да бъде извършено от цедента.