forum.lex.bg

За много години! първо пожелавам успешна година на всички! имам следният казус и се надявам да споделите мнения:
имам 2 случая с заповед на изпълнение и изпълнителен лист, издадени въз основа на записи на заповед, длъжника е подал възражение (за което още не съм уведомена от съда), но впоследствие иска да се споразумеем (по различни причини - запорите върху банковите сметки пречат на работата му и др.). адвокатът на единия длъжник смята, че ако депозозираме споразумението по делото, по което е издадена заповедта и листа, не би следвало да се стига до исково производство. мен ме притеснява факта, че в заповедното производство няма никъде препратка към общите основания за спиране на производството... от друга страна ако се започне исково производство и тогава се направи спогодба, ще се платят още 2% държавна такса, а и ще се забавят много нещата.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА, КОЛЕГА !

На въпроса:
Споразумението с длъжника няма място в заповедното производство, още повече при вече издаден изпълнителен лист с указан срок за завеждане на иска.
Ако не си заведете иска в указания от съда срок, и длъжникът не си спази споразумението, ще Ви се наложи отново да стартирате съответните процедури и да плащате такси.

Че защо непременно спогодбата трябва да е съдебна ? Заверете подписите и готово.

имате предвид да си направим спогодба по ЗЗД и да подадем един оригинал с молба по делото като поискаме спиране на производството по чл.229 ал.1 ГПК? само, че ме притеснява това, че никъде в разпоредбите на заповедното производство няма препращане към общите основания за спиране, възобновяване и прекратяване на производството...

Никъде не съм писала, че спогодбата трябва да е съдебна, поставилият въпроса колега също не е писал такова нещо.
Като писах, че споразумението няма място в заповедното, имах предвид, че наличието на такова споразумение няма как да се прецени от съдията в заповедното пр-во и няма как да отпадне указания срок за завеждане на иск. Е, разбира се, завеждането на иск в указания срок не е задължение, а само право, като ищецът може да избира какво точно да направи - с всички последици от решението си.
Разбира се, че може да се сключи извънсъдебно споразумение по всяко време - със или без заверка на подписите, но медалът си има и обратна страна.

Ето какво направих аз през декември - бях от страната на длъжника. Получавайки си заповедта, осъзнава моят длъжник, че дължи пари и толкоз. Готови бяха да плащат, ама на части. Говориха с кредитора, разбраха се така да стане. Имаше мрънкане отсреща: ама сега, ние ако не предявим иск и т.н., какво, все едно не ни дължите (което не е вярно, щото винаги могат да си предявят пред съда каквото им се дължи - исков процес няма завършил, даже не е започвал). Обаче се уговориха и го изпълниха - споразумение, посочва се какво точно се дължи, в какви размери и срокове ще се изплаща и заверка на подписчетата. Ако длъжникът се помайва, тоя път няма 410, има 417 и иди възразявай, ако щеш. Установителен иск не беше предявен. Плащания има по график.
За удоволствие на кредитора и по негово искане украсихме споразумението с изричното декларативно текстче, че длъжникът знае за възможностите на кредитора да го опуха пред съда както си иска при спиране на плащанията.

adiko написа:имате предвид да си направим спогодба по ЗЗД и да подадем един оригинал с молба по делото като поискаме спиране на производството по чл.229 ал.1 ГПК? само, че ме притеснява това, че никъде в разпоредбите на заповедното производство няма препращане към общите основания за спиране, възобновяване и прекратяване на производството...

Ама какво общо има спогодбата и спирането на производството ?
Мисълта ми беше, да си направите спогодбата , да я заверите (заради чл.417,т.3 ГПК) и толкоз.
Може преди да е изтекъл срока за предявяне на иска, да поискате от съда да го продължи .
Но преди да подадете исковата молба не може да спрете производството по взаимно съгласие.
Може длъжниците да оттеглят възражението си и да спрете изпълнението.

Ковачев, супер, с едно малко "но":
Но, ако длъжникът след подписване на споразумението си опразни банковите сметки и т.н. ? Тогаз и ИЛ по 417 да имаш ...

много ви благодаря за споделените мнения! пожелавам ви щастлива и успешна година!!!

rts написа:Ковачев, супер, с едно малко "но":
Но, ако длъжникът след подписване на споразумението си опразни банковите сметки и т.н. ? Тогаз и ИЛ по 417 да имаш ...

Аз просто давам пример, а не готово решение. В конкретния случай кредиторът прецени, че длъжникът му е надежден. Ако не се беше съгласил, длъжникът щеше да го мотае доста време, без да прати нищо, не забравяйте и това. Смятам, че колегата и доверителят му ще оценят ситуацията и ще преценят какво е най-добро за техния казус Защото подобно решение, като при моя пишман-длъжник може и да не сработи

да, прав сте колега. само ме притеснява, че като изтече срока за предявяване на иска и съдът обезсили заповедта и листа ще се прекрати изпълнителното дело и "гаранциите" ми ще отидат на кино (там има и възбрана, аз запорите на сметките щях да ги сваля като се споразумеем)...
иначе да, кредитора ще си реши дали е надежден длъжника и дали си струва да се споразумява...
някой беше споделил по-горе длъжника да си оттегли възражението - аз не мисля, че това е възможно...

О, при такива нещица като възбрана и запори аз просто бих бил по-твърдичък към длъжника. Захапали сте го вече с "гаранциите", това в бързината съм го пропуснал, щото моят пример не касае заповед по 417, а по 410, без ИЛ. И да се пробва вариантът с оттегляне на възражението, на Ваше място бих имал готовност за исков процес за всеки случай, защото не знам доколко такова оттегляне ще хване дикиш.

предвид, че в 416 има хипотеза за оттегляне на възражението, бих могла да го поставя като условие за влизане в сила на споразумението. пък ще видим какво ще стане:)
още веднъж благодаря на всички за изказаните мнения!

adiko написа:някой беше споделил по-горе длъжника да си оттегли възражението - аз не мисля, че това е възможно...

Не някой, а аз.
Пише го в чл.416 ГПК

добре де, не се сърдете колега. в предишния си пост съм писала точно това:)

ЧНГ,колеги!
Всичко зависи от конкретния случай,както се посочи вече.Също е въпроса с разноските по самото заповедно производство-кой ще ги поеме,сигурно също не е без значение.Относно оттеглянето-имах един интересен случай,където при подадено възражение кредитора уж трябваше да прави някакви отстъпки(мисля запор трябваше да се вдигне на МПС),но при условие,че оттеглим възражението.Проблема с МПС-то беше сериозен,тъй като моя човек(Дл.) го беше продал по същото време на едни мутряги и го притесняваха,щото се оказа запориран и си искат парите..
Оттегляме възражението.Обаче кредитора не се обажда повече на повикванията на моя субект.Съдът се забави да го прекрати и оттеглихме оттеглянето на възражението..
Тъй че само писмото важи,празни обещания....
и много да се гледа какво се пише,щото с едни ситни букви беше го напечатала колежката споразумението..три пъти го четох,макар че така не и беше станало ясно,че при този случай-ЗИ и ИЛ въз основа на запис на заповед по чл.417 не се допуска принуд.изпълнение.Не беше доогледала 420,ал.1 ГПК.

Така ли мислиш?

Принудително изпълнение е допустимо, друг е въпроса, че ако има възражение- изпълнението се спира ex lege само при т.9. Някак не са еднозначни нещицата.
А запорът е обезпечителна мярка, не е действие по принудителното изпълнение.

adiko написа:предвид, че в 416 има хипотеза за оттегляне на възражението, бих могла да го поставя като условие за влизане в сила на споразумението. пък ще видим какво ще стане:)
още веднъж благодаря на всички за изказаните мнения!

Ограничете го със срок, за да имате възможност да си продължите, при евентуална процесуална липса на действие за оттегляне, исковото.
Дали ще имате ИЛ издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание и ще заплатите при двете производства 4% ДТ, или в последствие( с оглед предложението на Василев), отново ще сте в същата тиня, но вече и с разноските по нотариалното удостоверяване- няма особена разлика, освен, че при втората хипотеза ще сте загубила достигнатото в ИД ( а с това, което сте го притиснали- той просто няма много полезни решения). Да не забравяме и разноските по него.

Молба за спиране е невъзможно по изложените от Василев причини. А да рискувате с продължаване на срока е наистина авантюристично.

Точно за т.9 говорех.Както съм посочил,става дума за запис на заповед.Така че няма как да се продължи,освен по изключение с обезпечение.

Що се отнася до необходимостта от възражение,смятам че от контекста няма съмнение,че имам предвид при депозирано такова,още повече,че в края на поста си съм посочил и чл.420 ГПК

макар че така не и беше станало ясно,че при този случай-ЗИ и ИЛ въз основа на запис на заповед по чл.417 не се допуска принуд.изпълнение.

Аз за допустимостта се хванах. За допустимо- допустимо е, но се спира. А спирането не заличава, отменя, извършените действия по обезпечение в ИД.

При т.9 не е нужно обезпечението, предвидено в 420.
Както и да е- може пак да не съм схванала написаното.