Възможна ли е промяната на бащино и фамилно име при тези обс
Публикувано на: 09 Яну 2011, 23:05Здравейте. Силно ме касае възможността да променя имената си и съм решена да опитам, независимо от това колко малък е шансът за успех. Въпреки това се интересувам от мнението ви по този въпрос, защото имам нужда да знам с какво ще се сблъскам.
Отгледана съм от майка ми и от нейните родители. Поради побой и системен тормоз тя се развежда с биологичния ми баща когато съм била на 1 година. Въпреки добрите и намерения да ми даде шанс да го опозная, отношенията ми с него никога не са били добри. Всъщност, той е най-проблематичната личност в моя живот, а отношенията ни - крайно лоши. След месец навършвам 19 години. ''Запознах'' се с него на 6 години. От около 10-годишна възраст отношенията ми с него са крайно обострени, а от няколко години - несъществуващи. По негова инициатива, доколкото това е точна дума, не познавам никой по негова линия освен брат му и майка му. Той искаше да ме откъсне напълно от рода си, като включително ми забраняваше да контактувам със сестра си от първия му брак. В крайна сметка, успя - за мен те са напълно чужди хора, а него не възприемам като свой баща, а като биологичен родител. Второто - наясно съм - законово е абсурдно, защото той е записан в акта ми за раждане, но ми се стори важно да го поясня.
Никога не успях да приема факта, че нося неговите имена. В ежедневието опитвам да не мисля за това, но попълването на каквито и да е документи винаги ме разстройва много. Израстнах в дом, на чиято врата е фамилията на моята майка, дълго време се възприемах само с нейната. Понеже обаче заминах в чужбина, за да уча, и съм със студентска виза, не мога да използвам майчината ми фамилия тук. И досега когато чакам някъде и трябва да бъда извикана по име, ми се налага мислено да повтарям сегашната ми фамилия в ума си, за да разпозная името си. Дотолкова ми е чуждо, че никога не съм го считала за наистина мое.
През годините моят дядо ми е бил и дядо, и баща. Искам да взема неговите имена за свои презиме и фамилия, защото това отразява много по-истински как възприемам своята идентичност и защото искам да отдам нужните чест и уважение на рода на майка ми - хората, които са моето истинско семейство.
Не съм убедена дали законово причините ми спадат към ''важните обстоятелства'', които налагат смяна на имената, макар за мен това да продължава да е най-трудното, с което трябва да се боря в ежедневието си. Знам също така, че понякога, със съгласието на бащата на майката, детето може да приеме нейните имена, и затова предполагам, че това, което искам да постигна, е поне частично регламентирано. Разбира се, имам съгласието на моят дядо, който би го потвърдил във всяка една форма, без върху мен да е упражняван какъвто и да е натиск.
Доколко възможно е това?
Ами при промяна на гражданство? Истината е, че ако за българските институции искането ми е абсурдно и невъзможно, силно бих се замислила дали въобще бих искала да се върна след като завърша образованието си. Вероятно - не. Не искам да звуча цинична!.. Но този проблем е прекалено важен за мен и ме афектира твърде често и трудно, за да продължа да го пренебрегвам.
Отгледана съм от майка ми и от нейните родители. Поради побой и системен тормоз тя се развежда с биологичния ми баща когато съм била на 1 година. Въпреки добрите и намерения да ми даде шанс да го опозная, отношенията ми с него никога не са били добри. Всъщност, той е най-проблематичната личност в моя живот, а отношенията ни - крайно лоши. След месец навършвам 19 години. ''Запознах'' се с него на 6 години. От около 10-годишна възраст отношенията ми с него са крайно обострени, а от няколко години - несъществуващи. По негова инициатива, доколкото това е точна дума, не познавам никой по негова линия освен брат му и майка му. Той искаше да ме откъсне напълно от рода си, като включително ми забраняваше да контактувам със сестра си от първия му брак. В крайна сметка, успя - за мен те са напълно чужди хора, а него не възприемам като свой баща, а като биологичен родител. Второто - наясно съм - законово е абсурдно, защото той е записан в акта ми за раждане, но ми се стори важно да го поясня.
Никога не успях да приема факта, че нося неговите имена. В ежедневието опитвам да не мисля за това, но попълването на каквито и да е документи винаги ме разстройва много. Израстнах в дом, на чиято врата е фамилията на моята майка, дълго време се възприемах само с нейната. Понеже обаче заминах в чужбина, за да уча, и съм със студентска виза, не мога да използвам майчината ми фамилия тук. И досега когато чакам някъде и трябва да бъда извикана по име, ми се налага мислено да повтарям сегашната ми фамилия в ума си, за да разпозная името си. Дотолкова ми е чуждо, че никога не съм го считала за наистина мое.
През годините моят дядо ми е бил и дядо, и баща. Искам да взема неговите имена за свои презиме и фамилия, защото това отразява много по-истински как възприемам своята идентичност и защото искам да отдам нужните чест и уважение на рода на майка ми - хората, които са моето истинско семейство.
Не съм убедена дали законово причините ми спадат към ''важните обстоятелства'', които налагат смяна на имената, макар за мен това да продължава да е най-трудното, с което трябва да се боря в ежедневието си. Знам също така, че понякога, със съгласието на бащата на майката, детето може да приеме нейните имена, и затова предполагам, че това, което искам да постигна, е поне частично регламентирано. Разбира се, имам съгласието на моят дядо, който би го потвърдил във всяка една форма, без върху мен да е упражняван какъвто и да е натиск.
Доколко възможно е това?
Ами при промяна на гражданство? Истината е, че ако за българските институции искането ми е абсурдно и невъзможно, силно бих се замислила дали въобще бих искала да се върна след като завърша образованието си. Вероятно - не. Не искам да звуча цинична!.. Но този проблем е прекалено важен за мен и ме афектира твърде често и трудно, за да продължа да го пренебрегвам.
