Приложимо право към завещание от САЩ
Публикувано на: 20 Сеп 2011, 00:36Един от наследниците на българин с американско и българско гражданство в Пенсилвания, САЩ, иска прогласяване на нищожност на завещание (направено пред нотариус и снабдено с апостил и по-късно с легализиран превод от КО на МВнР) от май 2006 г., съставено в Пенсилвания, където е и починал завещателят, който живее постоянно в САЩ от 1985 г., с аргумента за "противоречие с българското право и/или обществен ред". Привежда се аргументация по чл. 46, ал. 1 от Кодекса на международното частно право (КМЧП): Чл. 46. (1) Разпоредбите на кодекса не засягат прилагането на повелителните норми на българското право, които с оглед на техните предмет и цел трябва да бъдат приложени, независимо от отпращането към чуждо право. Изтъква се, че чл. 91, ал. 2, т. 1 КМЧП е неприложима към завещанието: чл. 91 (2) Завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата:
1. в която то е съставено, или
2. чийто гражданин е бил завещателят към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или
3. в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или
4. в която се намира недвижимата вещ - предмет на завещанието.
(Според мен в случая са изпълнени всички хипотези на т. 1, 2 и 3.)
Аргументира се, че за формата трябва да бъдат приложени нормите на българското наследствено право и в частност чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството (ЗН): чл. 24 (2) (Доп. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 474, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс. (ЗАБЕЛЕЖКА. Това е текстът преди изменението – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., тъй като завещанието е от 2006 г.).
Според мен обаче чл. 46, ал. 2 КМЧП се отнася и за повелителните норми на самия КМЧП, който от своя страна е специален спрямо ЗН, тъй като КМЧП урежда, между другото, „приложимото право към частноправните отношения с международен елемент”. Допускането на противното би довело до правния парадокс, че чл. 46, ал. 2 дерогира и себе си като част от КМЧП. Чл. 91 (2) КМЧП е повелителна норма на българското право и като такава не може да бъде изключена от приложното поле на чл. 46, ал. 2 КМЧП. Затова аз считам, че за формата на завещанието е приложима именно чл. 91, ал. 2 КМЧП и искът за прогласяване на нищожност заради формата е неоснователен. Абсурдно е да се иска и очаква всички завещания, съставяни в чужбина, да отговарят по форма на чл. 24, ал. 2 ЗН (и ако не отговарят, да се считат априори за нищожни), поради което е и нормата на чл. 91, ал. 2 КМЧП.
Очаквам да чуя Вашите мнения, за което благодаря предварително.
1. в която то е съставено, или
2. чийто гражданин е бил завещателят към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или
3. в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или
4. в която се намира недвижимата вещ - предмет на завещанието.
(Според мен в случая са изпълнени всички хипотези на т. 1, 2 и 3.)
Аргументира се, че за формата трябва да бъдат приложени нормите на българското наследствено право и в частност чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството (ЗН): чл. 24 (2) (Доп. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 474, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс. (ЗАБЕЛЕЖКА. Това е текстът преди изменението – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., тъй като завещанието е от 2006 г.).
Според мен обаче чл. 46, ал. 2 КМЧП се отнася и за повелителните норми на самия КМЧП, който от своя страна е специален спрямо ЗН, тъй като КМЧП урежда, между другото, „приложимото право към частноправните отношения с международен елемент”. Допускането на противното би довело до правния парадокс, че чл. 46, ал. 2 дерогира и себе си като част от КМЧП. Чл. 91 (2) КМЧП е повелителна норма на българското право и като такава не може да бъде изключена от приложното поле на чл. 46, ал. 2 КМЧП. Затова аз считам, че за формата на завещанието е приложима именно чл. 91, ал. 2 КМЧП и искът за прогласяване на нищожност заради формата е неоснователен. Абсурдно е да се иска и очаква всички завещания, съставяни в чужбина, да отговарят по форма на чл. 24, ал. 2 ЗН (и ако не отговарят, да се считат априори за нищожни), поради което е и нормата на чл. 91, ал. 2 КМЧП.
Очаквам да чуя Вашите мнения, за което благодаря предварително.