ПРОЦЕСУАЛЕН ВЪПРОС ИСК ПО ЧЛ. 415 ГПК

Конкретно на въпроса: Ако се приеме, че въпросният иск е положителен установителен и
1. Длъжникът е платил главницата в пълния й размер в едномесечния срок, в който кредитора трябва да предяви иска по чл. 415 ГПК, но след неговото предявяване
2. Длъжникът не е заплатил мораторната и законната лихва по задължението нито пък разноските обхващащи държавна такса и хонорар за един адвокат
то,
1. следва ли от гореизложеното, че (като положителен установителен иск) е недопустим поради липса на правен интерес (задължението е платено) ?
2. ако да, то следва ли правото на мораторна и законна лихва, както и на заплащане на размера на разноските, да бъде упражнено чрез отделен осъдителен иск ?
Надявам се казуса да е добре обяснен и моля да проявите снизходителност, ако въпросите ми са глупави, съвсем млад юрист съм без нито ден опит.
Благодаря ви предварително за изчерпателните и своевременни мнения.
1. Длъжникът е платил главницата в пълния й размер в едномесечния срок, в който кредитора трябва да предяви иска по чл. 415 ГПК, но след неговото предявяване
2. Длъжникът не е заплатил мораторната и законната лихва по задължението нито пък разноските обхващащи държавна такса и хонорар за един адвокат
то,
1. следва ли от гореизложеното, че (като положителен установителен иск) е недопустим поради липса на правен интерес (задължението е платено) ?
2. ако да, то следва ли правото на мораторна и законна лихва, както и на заплащане на размера на разноските, да бъде упражнено чрез отделен осъдителен иск ?
Надявам се казуса да е добре обяснен и моля да проявите снизходителност, ако въпросите ми са глупави, съвсем млад юрист съм без нито ден опит.
Благодаря ви предварително за изчерпателните и своевременни мнения.