forum.lex.bg

Здравейте,
Имам следния казус, който искам да споделя с аудиторията за мнение:
Предявен е пред гражданския съд иск за вреди от непозволено увреждане за 2000 лв. Първоинстанционният съд, приемайки че следва да определи обезщетение по справедливост в мотивите на решението определя, че справедливото обезщетение е в размер на 3000 лв. и уважава изцяло иска в размер на предявената сума от 2000 лв. Решението не се обжалва от ответната страна, а от наша страна няма правен интерес от обжалване, поради пълното уважение на иска и решението влиза в сила.
Въпросът ми е имам ли възможност да претендирам по съдебен ред разликата между присъденото обезщетение в размер на 2000 лв. и определеното от съда справедливо обезщетение в размер на 3000 лв.
Ако имам такава възможност какво ще е правното основание на иска, предвид СПН на влязлото в сила решение.
Благодаря ви предварително,

Не съм учил процес, но като първи колега, който пише по темата ще си позволя да изкажа скромно мнение Доколкото аз знам гражданския съд може да ти отсъди толкова и каквото си претендирал, но не повече. Искал си обезщетение 2000 и той ти присъжда максимално толкова. Ако си искал 5000 и той ти е присъдил 3000 тогава можеш да търсиш 3000. Той не ти присъжда нещо, което не си искал служебно. (Ако не си претендирал примерно мораторна лихва при един иск за реално изпълнение, а само самото изпълнение той не ти я присъжда. Нищо, че ти се дължи.) Поне това знам от обща култура Ще ми е интересно как е в действителност ситуацията.

Същото е като при всеки друг иск, който не е предявен като частичен - приема се, че не може.
Ако е предявен като частичен и уважен изцяло, за разликата може да се води нов процес и правното основание е съвсем същото като на първия иск.

Според мен не може тъй като,мотивите на съдебното решение обосновават взетото от него решение кое е приел и кое отхвърлил.Докато диспозитивът вече подлежи на изпълнение на СР.Двуседмичния фатален срок е изтекъл за обжалване и СР се ползва със СПН.Докато ,това е една отрицателна процесуална пречка да се реши на ново същия спор на същото основание и между същите страни.