Чл. 5 ЗЮЛНЦ изисква учредителите да бъдат дееспособни (=65 ТЗ), което най-вероятно значи „пълно”, а не „ограничено” дееспособни.
Чл. 22 ал. 1 т. 3 постановява прекратяване на членството при поставяне под пълно запрещение.
В теорията не намерих отговор. Сочи се само, че при синдикалните организации членство е възможно с възникване на трудови права. ЗЛС не е уреждал въпроса. Не намерих практика в Сиелата.
Въпросът е, дали законът:
- разграничава учредителите от членовете; вторите могат да са ограничено дееспособни или
- поначало изисква пълна дееспособност, но се „смилява” при прекратяването на членството, а не при възникването му.
ІІ. Как непълнолетният упражнява членствените си права?
Не виждам основания, които да изключват общите правила на ЗЛС – чрез попечителското одобрение на родителите си, или чрез пълномощно. Няма причини нито в посока да разрешат на пълнолетния сам да упражнява права, нито да препятстват родителите да взимат становище по упражняването на неимуществените права (глас).
В някои от примерите в интернет непълнолетните нямат право да гласуват, което е не по-малко съмнително.
ІІІ. Какви са последиците при спадането на броя на членовете под минимума?
Първо, спорно е дали въобще има такъв минимум. Чл. 19 ЗЮЛНЦ предвижда долен предел за учредителите, а не за членовете.
Дори той да се прилага, чл. 13 предвижда прекратяване „3. с решение на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, когато: а) не е учредено по законния ред; б) извършва дейност, която противоречи на Конституцията, на законите и на добрите нрави.” Наличието на двама члена не е нито едно от посочените основания.
Известна уредба има при ЮЛНЦ в обществена полза. Вписването в централния регистър се заличава според чл. 48, ал. 1, т. 5, когато сдружението е останало с членове под законово изискуемия минимум за период повече от 6 месеца. (Дори при тази разпоредба не може категорично да се заключи, че „законово изискуемия минимум” за членовете е този за учредителите.) Тази разпоредба е специална и касае Централния регистър и не влече последици за обикновено ЮЛНЦ и съдебния регистър. Нещо повече, тя показва, че сдружението е съществувало 6 месеца и с членове под минимума. И ще съществува поне още 1 г. според чл. 49.
Смятам, че сдружението подлежи на заличаване, ако членският състав спадне под 2 д.. Сдружението предполага повече от един член и не може „оцелелият” член да е носител на двойна правосубектност. Тя отпада. Сдруженията са корпоративни, а не учрежденски тип ЮЛ. По закон няма изрично еднолични сдружения. Няма и изрична норма (най-доброто, което мога да измисля, е аналогия от 93 т. 4 вр. 97 ТЗ /събирателно дружество може да продължи само ако има „останалите съдружници”/, а чл. 22 ал. 1 т. 3 изключва наследяването на членство).