poli_g написа:Форумът е правен- истина е, но е жалко, че именно неспециалист в правната материя даде правилен отговор.
Упълномощаването е винаги писмено и няма място за неформално делегиране на правомощия. Ако това е единственото ви възражение- не очаквайте чудеса от съдебната система, а родителят, комуто е съставен АУАН, да си приготвя от сега пари за идните дни.
С това категорично не съм съгласен.Съгласно чл.7. Родителят, настойникът, попечителят или лицето, което полага грижи за дете, удостоверява качеството на придружителя на детето по ал. 4 по ред, определен с наредбата по чл. 5б, ал. 2.
В НАРЕДБА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА ЗАКРИЛА НА ДЕЦА НА ОБЩЕСТВЕНИ МЕСТА такъв ред не е определен.Поради това няма никакво задължение да се съставят писмени пълномощни.Преобладаващата практика е в този смисъл.
Р Е Ш Е Н И Е
Номер……………. Година 2010 Град Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На петнадесети март Година две хиляди и десета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:В.В.
като разгледа докладваното от съдията
НАДХ № 616 по описа за 2010г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ж.С.Д. против НП №18/30.10.2009 г. на началника на Четвърто РПУ –Варна, с което за нарушение на чл. 8 ал. 3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, на осн. чл.45 ал.3 от същия закон му е наложено наказание “ глоба” в размер на 300 лв.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
В жалбата си Д. моли отмяна на НП, като твърди, че дъщеря му била придружавана от пълнолетния и приятел Н.Н., когото той познавал и на когото бил възложил да я придружава и въпросната вечер.
В с.з. въззивникът се явява лично, поддържа жалбата и по съществото на делото моли отмяна на НП на същите основания. Знаел, е дъщеря му ще е придружена от това момче, познавал и неговите родители.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.10.2009 г. около 23.20 ч. в гр.Варна, на плажната алея до к-с”Фанагория” в кв.Аспарухово, Ж.Д. като родител не придружавал непълнолетната си дъщеря. Това било установено при проверка от служители на ІV РПУ, които съставили АУАН по чл.8 ал.3 и 4 от ЗЗД. Срещу АУАН не постъпили възражение на място или в тридневен срок, поради което въз основа на приетите в акта факти, било издадено обжалваното НП.
По време на проверката, Д.Д. била на 17 години. Била заедно с приятеля си Н.Н. – на 21 години. Баща й го познавал и знаел, че и въпросната вечер били излезли заедно. На св. А. Д.Д.казала, че баща й не знае и не казала, че именно той е осигурил лице да я придружава.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – от материалите по АНП и гласните доказателства. Показанията на свидетелите са противоречиви по въпроса дали придружителят Н.Н. е бил осигурен от бащата или не, като св. А. сочи, че бащата не е знаел, а Н. Н. – че бащата е знаел за разходката. Съдът приема в тази им част да кредитира показанията на св. Н., т.к. той пряко и непосредствено е възприемал фактите, за които свидетелства, докато св. А. е изградил възприятието си въз основа на разказите на дъщерята Д.Д.
Фактическата обстановка не се оспорва от страните.
Съдът, с оглед становищата на страните и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
По приложението на материалния закон.
Неправилно е приложен материалния закон.
Съгл.чл.8 ал.3 детето трябва да е придружавано от родител, попечител или лице, което полага грижи за него, а съгл. ал.4, ако родителят, попечителят или лицето, полагащо грижа, не може да го придружи, то трябва да осигури друг пълнолетен придружител. Според чл.8 ал.(7) от същия закон (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) родителят, настойникът, попечителят или лицето, което полага грижи за дете, удостоверява качеството на придружителя на детето по ал. 4 по ред, определен с наредбата по чл. 5б, ал. 2. Видно обаче от НАРЕДБАТА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА ЗАКРИЛА НА ДЕЦА НА ОБЩЕСТВЕНИ МЕСТА,/ПМС № 165 от 25.07.2003г/, в нея не е предвиден изричен ред за удостоверяване на това обстоятелство. Последното сочи на извода, че не няма специална форма за удостоверяване качеството на придружител по св.чл.8 ал.4 от ЗЗД. Няма дори изискване, дали родителят трябва да осигури придружител конкретно за това излизане на обществено място или е достатъчно да осигури придружител по принцип. Няма изискване родителят да е разрешил или да знае дали детето му е на обществено място и кога, стига само да е осигурил придружител за това. Правоприлагащите нямат право да възвеждат задължения по-големи от предвидените в закона и последния, добър или лош, трябва да се спазва такъв какъвто е. Видно е от показанията на св. Наумов, че бащата на Дженкова го познавал и знаел, че въпросната вечер са заедно. С това се потвърждават твърденията в жалбата и по съществото на делото, че въззивникът Д. е поверил дъщеря си на приятелят й Наум Наумов, като му е възложил да я придружава на обществени места.
Предвид горното, нарушението не е осъществено от обективна страна. В НП и АУАН не са изложени факти, от които да се направи извод, че придружителите не са били осигурени от родителя.
Р Е Ш Е Н И Е № 212
гр.Белоградчик, 21.12.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и девета година, в състав:
Районен съдия: Анна Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 195 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
.........
Никъде в ЗЗД не е предвидено по какъв начин следва да се ангажира едно пълнолетно дееспособно лице със задължението да бъде “придружител” на непълнолетно такова, на обществено място. Доводът на проц.представител на жалбоподателя в тази насока е правилен и основателен. Има запис в закона /чл.8 ал.7 ЗЗД/, че качеството “придружител” се удостоверява по реда, предвиден в нарочен норм.акт – в случая Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места. Но в самата тази Наредба, ред за това обстоятелство – няма. По тази причина съдът не възприема и твърдението на въззиваемата страна, изразено в писменото становище, че след като в случая не сме изправени пред масова проява на обществено място, то цитираната Наредба е неприложима и следователно “автоматично е консумирано деянието” описвано в АУАН и НП. Това твърдение дори не е ясно – по какъв начин, след като няма указан ред за удостоверяване на качеството “придружител” никъде, следва несъмнено извършване на нарушение. Напротив, при липсата на нормативно правило, т.е. празнота в закона, то следва че всеки един начин на оправомощаване на лице да бъде “придружител” е валиден.Тъй че ангажирайте адвокат и обжалвайте.