portokal написа:Явно това: "Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне."
Няма правопораждащо значение според мен, даже ми се струва, че писменото потвърждаване има смисъл при устно прехвърлени задължения - ако имаш цял писмен договор, какво да му потвърждаваш. Но си разсъждавам наизуст.
Аха , не това няма общо с фактическия състав.Това са помощни права на цесионера с оглед доказване на извършената цесия.Да му се предадат писмените документи за дълга и да му се потвърди писмено цесията.
Решение № 1279 от 12.11.1996 г. по гр. д. № 29/1996 г., V г. о., докладчик съдията Никола Хитров
Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, кн. 1 - 2/1997 г., стр. 28
чл. 99 ЗЗД
Относно прехвърляне на вземане.
------------------------
При цесията новият кредитор - цесионерът, изразява пред третото лице длъжник - ответника свои самостоятелно права, които той е придобил по силата на цесията чл. 99, ал. 1 и 2 33Д. Законът изключва възможността старият кредитор цедента по цедираното вземане да притежава и представителна власт по това вземане.
Договорът за прехвърляне на вземане - цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласие. Това е двустранен договор, който не е формален, тъй като представлява продажба на вземане, но тук следва да се има предвид разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор. По делото няма доказателства, че ответникът е бил уведомен.
Относно изискването на чл. 99, ал 3 ЗЗД. На първо място, следва да се отбележи, че правото на цесионера да иска от цедента установяващите вземането документи, ако такива последният има в свое държане, е помощно, а не основно. Това право не е условие sine quanon за пораждане на правните последици на извършената цесия, както по отношение на договарящите страни, така и на третите лица, сред които и цедирания длъжник след получаване на съобщението, а е конкретно проявление на дължимата в облигациите добросъвестност на страните (допълнителен аргумент в тази насока е сравнението на цитираната разпоредба с общата такава на чл. 63 ЗЗД). От друга страна следва да се отбележи, че това помощно право за улесняване на новия кредитор при събиране на вземането е продължение на правилото, възприето от законодателя, регламентиращо института на цесията, че цедентът отговаря по отношение на цесионера за съществуването на прехвърленото вземане, не и за платежоспособността на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, договорът за цесия, който до получаване на съобщението е res inter alios asta спрямо ответника, в качеството му на цедиран длъжник с получаване на писмото е породил действието си и спрямо него. След този момент, ако цедираният длъжник изпълни на стария си кредитор, това плащане няма да го освободи от облигацията и би се налагало да плати втори път на легитимирания кредитор - цедента.
Следва да се отбележи, че по силата на договора за цесия от момента на постигане на съгласието между страните по него стария кредитор прехвърля вземането си на приемателя, а от датата на получаване на съобщението до длъжника, което има характер на едностранно волеизявление с адресат цесията разпростира действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера. След пораждане на това действие на съобщението последващото му оттегляне от стария кредитор е ирелевантно за породените правоотношения, както между цесионера и цедента, така и между цесионера и цедирания длъжник (които са вече насрещни страни в материалното правоотношение), така и по отношение на третите лица.
Неоснователно е оплакването на жалбодателя, че сега предишния кредитор не съществувал в правния мир, тъй като вземането е прехвърлено с протокол от 5.01.1995 г., а бившето ТКЗС в ликвидация - с М. В. е заличено в кооперативния регистър с решение № 903 от 30.06.1995 г. по ф. д. № 1484/92 г. на Г. окръжен съд. Следователно предишният кредитор е имал достатъчно време - близо половин година, да съобщи прехвърлянето на длъжника. Правно ирелевантно е съобщението от ищеца, който е новият кредитор, с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.