казус с лихви по чл.86 ЗЗД

[bulgarboy]

Здравейте,бихте ли изразили мнение по следният казус-с влязло в сила решение ответник е осъден да заплати сума по чл.59 ЗЗД.В хода на съдебното дело е предявена и претенция по чл.86 ЗЗД.Претенцията е предявена с начална дата-датата на получаване на престацията,от която тече давността до датата на заявяване на претенциите.Исковете са уважени по срок и суми.Пропуснал съм да предявя претенция за законна лихва до окончателното изплащане на задължението,както възможността за допълване на решението в тази му част.Та питанката ми е следната:Съществува ли пречка да предявя самостоятелен иск по чл.86 ЗЗД ,като акцесорен такъв,следващ уважената ми главна претенция.

[Гост.]

Здравейте,бихте ли изразили мнение по следният казус-с влязло в сила решение ответник е осъден да заплати сума по чл.59 ЗЗД.В хода на съдебното дело е предявена и претенция по чл.86 ЗЗД.Претенцията е предявена с начална дата-датата на получаване на престацията,от която тече давността до датата на заявяване на претенциите.Исковете са уважени по срок и суми.Пропуснал съм да предявя претенция за законна лихва до окончателното изплащане на задължението,както възможността за допълване на решението в тази му част.Та питанката ми е следната:Съществува ли пречка да предявя самостоятелен иск по чл.86 ЗЗД ,като акцесорен такъв,следващ уважената ми главна претенция.

Колега, нещо не е така, както го описвате- законната лихва се различава от мораторната лихва ( освен ако не сте чел облигационно право на Калайджиев ).
Искът по чл. 86 ЗЗД е самостоятелен иск, оценяем, предварително определен, с дължима ДТ и би следвало, ако не е предявен с ИМ - предявяване отпосле в същото дело да бъде отхвърлено, защото това е нов иск, по който ответната страна не е имала възможност да даде отговор( не само- я вижте чл. 214 ГПК).

По правило- няма пречка да се претендира обезщетение по чл. 86 от ЗЗД като самостоятелен иск.
Противоречие имаше относно акцесорното задължение за законна лихва върху присъдена вече главница, ама според задължителния ( 290) по своя характер съдебен акт обективиран в решение №50/12.03.2010г. по т.д.№485/2009г. на ІІ т.о. на ВКС е прието,че при наличието на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение на законната лихва върху същата, не съществува процесуална пречка тази лихва да се претендира в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния й характер спрямо главния дълг.

п.п. Не сте колега. Това обяснява мешавицата, която чета, но пък няма да трия- уважавам честността ви от един вехт пост ( ако ви бях адвокат, днес нямаше да задавате тези въпроси ). Ле-лей, скромността красяла човека...

[bulgarboy]

Поли,опасна Сте......Благодаря за мнението Ви.Като изключителен любител на правото мисля,че успях да извлека правилният ред от поста Ви.