Тааака,
Да нахвърлям няколко идеи, които ми хрумнаха. Но пак казвам, че това са размишления на студент. Не е добре да се вслушвау в тях
Първоначално погледнах производството по чл. 365 и следващи ГПК. Особеното производство по търговски дела ми се видя логично. Но мисля, че сигурно казусът Ви няма да се вмъкне в хипотезите на чл. 365, ал. 1, т. 1-5. (малко ми е слабо това производство, защото ми отпадна от изпита по Граждански процес, а сега учебника ми е на долния етаж и ме понамръзва да почета от него

). Но ако може да се приложи производството може да се погледне чл. 372, ал. 2, изр. 2 "В срока за допълнителна искова молба той (ищецът) може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, ..." Така де, с тази допълнителна искова молба привличаш трето лице (съдружника) и предявяваш иска и срещу него. Разбира се важно е да не си изпуснал срока.
Другото хрумване ми беше за другарството, но там е трябвало да го привлечеш с исковата молба, което май в твоя случаи не се е случило и сега друг начин няма. Поне аз не намерих нещо друго.
Но имам и едно трето решение и то идва от материалното право. СД не формира капитал – затова с оглед защита интересите на кредиторите се предвижда такава отговорност на съдружниците.. Смисъла на персонификацията е именно да се обособи имущество и с него да се отговаря – но тук има пробив в тази основна изходна постановка за юридическите лица. Отговорността има 5 характеристики – лична, неограничена, солидарна, субсидиарна, ретроактивна. Лична отговорност – отговарят с личното си имущество за задълженията на дружеството, не с това, което са внесли в дружеството, а с личното си имущество. Неограничена отговорност – отговарят с цялото си лично имущество (извън несеквестируемото имущество).). Солидарна отговорност – отговорни са всеки от тях за целия дълг (кредитора може да насочи изпълнение към всеки от тях за цялото, но веднъж получил се погасява задължението). В досъдебна фаза или в исков процес солидарността е същинска, такава каквато я знаем, но във фазата на принудителното изпълнение – кредиторите са длъжни да насочат изпълнение първо към имуществото на самото дружество и при неудовлетворение – към личното имущество на съдружниците. Това води до пробив в солидарността в посока на субсидиарността – ако даден съдружник бъде наследен няма да отговарят солидарно, а всеки разделно.
Не знам дали с това съм помогнал много, но натам клоня. Ако не стигне имуществото на дружеството съдебния изпълнител не трябва ли да насочи изпълнението към съдружниците и тяхното имущество.
Ще следя темата и се надявам скоро да видя и други коментари на компетентни "юзъри"
