forum.lex.bg

Здравейте,

тъй като не съм юрист, много ще се радвам да ме насочите в търсене на възмездие.

Преди известно време, взех телефон на мое име за един уж приятел, който не иска да плаща. При хилядите ми молби кам него, ми отвръща само с лъжи...та дори и ми се присмива насреща. Знам, че е било мн. глупаво от моя страна да се доверявам за такива неща и да се хващам на това безумно хоро, но се случва понякога да се излъже човек.

Та въпроса ми е..има ли начин да го заставя този човек от правна гледна точка да си плати?

Благодаря ви предварително!

Paзбирам те. Мен по същия начин ме завлече роднина, на която се доверих още 2002 г., и така до ден днешен /предполагам/ си ми стои този дълг към Мтел.
Дори и да не се платят сметките, просто никога няма да можеш да ползваш сим карти на твое име на въпросния оператор, докато не се издължиш.

Ако получиш от съда заповед за изпълнение, следва да възразиш в срок, след което мобилният оператор /или фирмата за събиране на вземания/ има едномесечен срок да заведе исково дело срещу теб. Намери начин да привлечеш в процеса твоята позната, за да признае, че не ти, а тя е ползвала сим картата през претендирания период и натрупаните задължения са изцяло нейни.
Само признаване на задължението + осъдително решение е начинът мобилния оператор да насочи претенциите си към нея, вместо към теб, след като тя отказва да си плати доброволно.

etere_ написа:... Намери начин да привлечеш в процеса твоята позната, за да признае, че не ти, а тя е ползвала сим картата през претендирания период и натрупаните задължения са изцяло нейни...Само признаване на задължението + осъдително решение е начинът мобилния оператор да насочи претенциите си към нея, вместо към теб, след като тя отказва да си плати доброволно.

Това ми се вижда невъзможно решение, респективно ( ако се допусне, ама надали) като как доставчикът ще има правна възможност да търси дължимата сума от лице, с което няма договорни задължения?

Не виждам пречка в евентуален процес да бъде поискано конституирането й като трето лице-помагач, явяващо се консуматор на услугата, в чието владение се е намирал предмета на договора /сим карта/, въз основа на устна уговорка и дадена дума да се плаща.

Лесно става, ако има нещо срещу нея, с което да я убеди да признае дълга за свой, а впоследствие и да плати. Иначе всичко би било напразно.

П.П. Горещо НЕ препоръчвам на питащата доброволно да плаща сметките на "приятелката" си.
Нали ако избърза и се разплати с оператора, гарантирано онази ще продължи да трупа нови и нови сметки на чуждия гръб.
Първо да се увери, че картата е спряна и тогава да решава какво да предприема по въпроса.

etere_ написа:Не виждам пречка в евентуален процес да бъде поискано конституирането й като трето лице-помагач, явяващо се консуматор на услугата, в чието владение се е намирал предмета на договора /сим карта/, въз основа на устна уговорка и дадена дума да се плаща.

Това искане ще бъде отхвърлено като недопустимо. Не може да обосновете пасивна легитимация и по тази причина написах, че не виждам как да бъде конституирано като ТЛ.
Все още остава открит въпросът ми като как да задължи доставчика да търси дължимите суми от ТЛ?

etere_ написа:П.П. Горещо НЕ препоръчвам на питащата доброволно да плаща сметките на "приятелката" си.
Нали ако избърза и се разплати с оператора, гарантирано онази ще продължи да трупа нови и нови сметки на чуждия гръб.
Първо да се увери, че картата е спряна и тогава да решава какво да предприема по въпроса.

Договорните отношения за далекосъобщителни услуги почиват на норми и от ЗЗД, където има предвидени възможности то да бъде прекратено.
Отделно, ако успее да докаже, че ТЛ е ползвател на услугите, които тя лично е заплатила, респективно е държател на сим картата за процесния период, има иск срещу него по реда на НО.
Така смятам аз, но на втори прочит - твърде много условности, които граничат с абсурдността да бъдат доказани.

За трето лице помагач "уж приятелят" си е баш таман. Да бъде накаран операторът да насочи претенциите си направо към него - няма как, разбира се.
Ищецът по принцип никога нищо не търси от помагача на ответника. Ответникът е този, който в същия процес може да търси нещо от помагача (обратен иск), при условие, че бъде осъден по главния.
Третото лице от своя страна има интерес да помага на ответника за отхвърлянето на иска, защото от това зависят неговите задължения към същия този ответник.

Някой предявява претенция към мен за заплащане на определена сума и аз пиша отговор с искане да бъдеш конституирана и ти като ТЛП, защото твърдя, че не аз, а на теб са ти доставили услугата.
И съда ще конституира, на едното ми твърдение, ТЛ?

Не твърдиш, че не са ти доставили услугата, а вместо това са я доставили на мен - твърдиш, че между мен и теб отношенията са такива, че твоето осъждане (или плащане) води до интерес да предявиш обратен иск срещу мен. Иначе казано, в случая твърдиш, че получената услуга си я пре-предоставила на мен, вместо лично да я ползваш.
Кой според теб може да бъде конституиран като трето лице помагач на страната на ответника, ако не точно такива лица?

И съда ще конституира, на едното ми твърдение, ТЛ?

Ами да - положението на страните в процеса (интересът да бъдат привлечени като ответници или помагачи) зависи от твърдения. Не, разбира се, непременно от желанието или становището на страните, че според тях имат интерес - но от едните им фактически твърдения. Ответник ставаш, защото ищецът твърди нещо в исковата молба. Помагач ставаш, защото подпомаганият твърди нещо. Доказването вече обуславя изхода на делото, но не процесуалната легитимация.

Нищо не твърдя- опитвам се да намеря логика в съждението на магистрати, когато конституират ТЛ, без да са налице доказателства за материалноправни отношения между привличащ и привлечен. Априори се приема, че такива са налице стига искането да е направено своевременно.

ТЛ няма право на разноски ( нали така), но това не пречи да бъде въвлечено в процес по почин на всеки, претендиращ да има такова право- без нито едно доказателство обуславящо интерес на привличащия.

п.п. преди време имах едно дело- сега се разхожда някъде из ВКС- ищецът поиска да бъде конституиран колега, като страна ( трето лице помагач) по делото, без да има доказателства, че последния е взел участие в сделката, нито ред, че е подготвил, консултирал или каквото и да е ищцовата страна, но тази липса не попречи на въвзива да допусне конституирането му-било своевременно. Та, за това и питането.

Третото лице няма право на разноски, но не е и принудено да ги прави - ако смята, че няма отношения с подпомагания, може и изобщо да не участва. Е, ако стреснато от призовката, просто се консултира с адвокат, неговия хонорар няма кой да му го възстанови, така е.
За да осъди третото лице по един бъдещ обратен иск, подпомаганият ще трябва да докаже отношения с третото лице, а то пък ще има право на разноски.

Е, как трето лице да не се консултира с адвокат, респективно да не наеме такъв, когато е налице нормата на чл. 223 ГПК, респективно твърде често, да не кажа винаги, се иска приложение на чл. 219, ал.3.
Последното, разбира се, когато се извърти цялото дело и не се докажат твърденията на привличащия, всякога е лишено от право да претендира разноски, заради чл. 78, ал.10 ГПК.

Както и да е- не разноските са важни в тази дискусия, а допускане спекулация с права, стига да си в срок.

223 няма никакво значение сам по себе си, ако третото лице няма в действителност отношения с подпомагания. Решението установява в отношенията между ответника и мен, че той дължи Х лева на МТел - и какво в крайна сметка ме бърка това, ако аз нямам отношения с ответника и не му дължа нищо? Нищо, че ответникът е заявил, че имам нещо общо, и нищо, че съм конституиран като подпомагаща страна. За да ме осъди по обратен иск, не е достатъчно да е осъден от МТел, но трябва и да докаже фактите, на основание които аз му дължа.
219, ал. 3 значи обратен иск и право на разноски.

Първо искам да благодаря на всички за отговора и съветите и да направя едно уточнение.

Телефона(само апарата) е взет през 2008г.на изплащане и то не от провайдъра, а от търговеца, без каквито и да е договори за абонаментни планове. Търговеца работи(както може би знаете) с частни кредитни институций. Тази институция се явява в случая моя кредитор, тъй като отношенията между нея и търговеца са изчистени.

От 11 вноски този мой "уж приятел" е платил само 6. Цялата документация, платежни нареждания и т.н е на мое име......наглецът просто ми се присмива в учите. Но аз съм си за бой, заради моята глупост. Вече получих една дозина обаждания от крдитора а молбите към "приятеля" остават нечути. Излиза, че аз сам престъпника а той агънцето. Полицията също не може да съдейства. Чудех се просто, дали има една вратичка, с която да го докопам и тоя да разбере, че не се шегувам.

Както спомена колегата по-горе: чл. 219, ал. 3 ГПК - значи обратен иск и право на разноски. Само че хубаво трябва да си помислиш как ще докажеш твърденията си. Не уточняваш дали е ползван само апаратът или сим-карта на твое име? В първия случай, ако е ползвал само апарат, купен на твое име (на изплащане да речем) със своя сим-карта, няма да е много трудно да се докаже. Но във втория случай е по-сложно.

bastard написа:Както спомена колегата по-горе: чл. 219, ал. 3 ГПК - значи обратен иск и право на разноски. Само че хубаво трябва да си помислиш как ще докажеш твърденията си. Не уточняваш дали е ползван само апаратът или сим-карта на твое име? В първия случай, ако е ползвал само апарат, купен на твое име (на изплащане да речем) със своя сим-карта, няма да е много трудно да се докаже. Но във втория случай е по-сложно.

Само апаратът е ползван, закупих само апарата...на вноски

апарата, който подари....и бе приет с благодарност.

( е, т`ва е ТЛП)

Ами като е подарен и приет с благодарност, да му иска издръжка

Аз бих се пробвал да твърдя и доказвам договорни отношения между питащия и "приятеля" му, но в отделен процес. Може да се съберат доказателства индикиращи за договорка, че "ще взема на мое име, ама ти ще ползваш, плащаш и съответно ще си и собственик" /т.е. някак си ти "продавам", пък цената ще я плащаш директно на моя кредитор /... Но зависи много кой и как е плащал кредита и съответно предполагам някакви свидетели дали ще се намерят /щом са били приятели, не може да не са споменавали за уговорката в компания или на други познати /

И не забравяйте да му прехвърлите керемидите. Натурално