чл. 410 ГПК и служебно установяване постоянен адрес
Публикувано на: 02 Окт 2012, 13:18Здравейте.
Лице срещу което смятам да подам Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, реално живее на адрес, който не регистриран нито като постоянен, нито като настоящ.
Постоянния му адрес НА КОЙТО НЕ ЖИВЕЕ ОТ ГОДИНИ, ТЪЙ КАТО СИ Е ПРОДАЛ ЖИЛИЩЕТО СИ НА ТОЗИ АДРЕС/но не си е променил след това постоянния адрес/ е в съвсем друг град, респективно в съдебния район на съд, различен от този по реалното живеене на лицето.
Знам, че съгл. чл. 411, ал.1 ГПК "Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника".
Ако спазя местната подсъдност на чл. 411, ал.1 ГПК, трябва да подам Заявлението в съда който е по постоянния адрес на лицето /където на практика няма да могат да му връчат Заповедта, защото лицето не живее тавм/, и се намира на другия край на България. Ако евентуално производството стане по чл. 422 ГПК, въобще не ме радва перспективата да пътувам до другия край на България - в съда по постоянен адрес на лицето.
Ето защо, се чудя какво ще стане ако подам Заявление до съда в града където лицето реално си живее /но не е регистрирано по пост. или наст адрес/ и където реално ще може да му се връат книжата. В заявлението за постоянен адрес ще посоча адреса на който лицето реално живее.
Въпросът ми е - има ли право съда получил Заявлението, да извърши служебна проверка какъв е постоянния адрес на лицето срещу което ще подам Заявлението. Щото ако няма такова право ще ударя джакпота
/длъжника не е толкова навътре в правото, че да тръгне да прави възражения за подсъдност 
Ако може и някое друго решенийце да ми постенете. Благодарности!
Лице срещу което смятам да подам Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, реално живее на адрес, който не регистриран нито като постоянен, нито като настоящ.
Постоянния му адрес НА КОЙТО НЕ ЖИВЕЕ ОТ ГОДИНИ, ТЪЙ КАТО СИ Е ПРОДАЛ ЖИЛИЩЕТО СИ НА ТОЗИ АДРЕС/но не си е променил след това постоянния адрес/ е в съвсем друг град, респективно в съдебния район на съд, различен от този по реалното живеене на лицето.
Знам, че съгл. чл. 411, ал.1 ГПК "Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника".
Ако спазя местната подсъдност на чл. 411, ал.1 ГПК, трябва да подам Заявлението в съда който е по постоянния адрес на лицето /където на практика няма да могат да му връчат Заповедта, защото лицето не живее тавм/, и се намира на другия край на България. Ако евентуално производството стане по чл. 422 ГПК, въобще не ме радва перспективата да пътувам до другия край на България - в съда по постоянен адрес на лицето.
Ето защо, се чудя какво ще стане ако подам Заявление до съда в града където лицето реално си живее /но не е регистрирано по пост. или наст адрес/ и където реално ще може да му се връат книжата. В заявлението за постоянен адрес ще посоча адреса на който лицето реално живее.
Въпросът ми е - има ли право съда получил Заявлението, да извърши служебна проверка какъв е постоянния адрес на лицето срещу което ще подам Заявлението. Щото ако няма такова право ще ударя джакпота
/длъжника не е толкова навътре в правото, че да тръгне да прави възражения за подсъдност Ако може и някое друго решенийце да ми постенете. Благодарности!